Тази вечер се замислих много за женската енергия, за сексуалността и съответно за голотата. Забавно ми е как едни полуголи мои снимки на плажа, на които реално съвсем нищичко не се вижда, провокират най-различни мнения, които се люшкат в двата полюса, предизвикват от възхита до крайно отрицание, изблици на моралитет, възмущение и всичко останало, което избълва навън, когато очакванията на хората не са оправдани по някакъв начин. Вътрешните им очаквания за това кой си ти или кой би трябвало да бъдеш според тях и как съответно би трябвало да се държиш. Което, разбира се, няма нищо общо с теб самия. Което е най-забавното 😀

Сексуалността е била заклеймявана хиляди години… дори стотици хиляди, смея да кажа, след всичко, което съм изчела задълбочено по темата….
Историята мълчи за всичко ужасяващо, което е било потулвано и плаче за всичко онова, което не е успяло да бъде потулено.
Жената като ЖЕНА е била заклеймявана, осъждана, отричана, преследвана, гонена, убивана с камъни, изгаряна на клади, удавяна във вода, пребивана до смърт….
Била е (и все още е на някои места по света) обличана и скривана цялата в черни чаршафи… Сакън нещо да не се види…
И какво е то? Какво е онова, което толкова се крие? Красотата ли? Формите ли? Или просто онзи сексуален заряд, онази вълшебна женска енергия, която струи от всяка клетка на Жената, независимо от годините, килограмите, цвета на кожата и прочие външни неща…. Той ще да е – този „проклет“ сексуален заряд, който е бил обвит през вековете в толкова фалшив, изкуствен и смешен морал, измислена етика, религиозни догми и канони, духовни ала-бала-ници, шизофренични обяснения… Всичко това, за да се потули най-мощната, най-великата, най-силната енергия, дадена на човека…

Цяла „свещена“ книга е била изписана и после добре набита в главата на хорицата като „божествена“, в която Жената се представя като изкусителка, като подтикваща към греха, като онова, което е причина човекът вече да не е в Рая.. Етикет „грешница“ лепнат на челото за цял живот.
Смятайте – толкова абсурдно, че чак тъжно.

А още по-тъжното знаете ли кое е? Че има жени, които са забравили всичко това, забравили са кои са НАИСТИНА, забравили са своята сексуална творческа енергия, отрекли са се от същността си, срам ги е от тялото си, срам ги е от голотата, осъждат я, заклеймяват я, проповядват смешен „морал“…

Били ли сте на нудистки плаж? За много от вас, които са били, сигурно знаете колко е силна психологическата бариера да се съблечеш изцяло гол пред другите хора. Изтръпваш от ужас, че ще се разголиш, че всичките ти несъвършенства ще лъснат, че вече няма да си „скрит“, че всички само теб ще гледат…
Толкова е силна тази психологическа бариера понякога, че когато сам се блъснеш в нея и изведнъж те удря като шамар през лицето и ти светва лампичката: „Това не е нормално!…“

На мен ми отне дни, за да се освободя от горнището си само. Всъщност го махнах за пръв път в живота си, когато бях на Карадере преди почти 2 години. Тогава едно момиченце, което цял живот е ходило само на нудистки плажове и родителите му са нудисти, дойде и ме попита искрено: „Како, ти защо носиш това нещо върху теб? От какво се криеш?“ Гледаше ме опулено с големите си очи това момиченце и аз запецнах, не знаех какво да й отговоря… Чак ми заседна буца на гърлото. Почувствах се безкрайно тъпо. Успях само да й кажа: „Ами защото съм много много глупава, миличка…“ и махнах горнището на мига. От какво се криех наистина?! Отне ми още доста дни, за да махна и долнището. Беше трудно. Преодоляваш модели на мислене и поведение, които са ти били втълпявани с години – не, ами с векове и хилядолетия… Как може да те е срам от това, което е единствено твое в този кратък живот – собственото ти тяло?! И след това, като останеш чисто гол – така както си се родил на този свят и така както ще си отидеш един ден – тогава идва усещането за Истинска Свобода. За пръв път сякаш усещаш допира на пясъка, допира на въздуха, допира на водата… Плуваш гол в кристалната вода и сякаш плуваш освобoден в утробата на Майката Земя, сякаш наистина си си Вкъщи отново.
Няма как да се опише, ако не се преживее лично. Прераждащо е!

Kазвам ви, споделям от личен опит – дрехите са последното ни „скривалище“. Пред самите себе си. Като ги пуснем и тях, оставаме само самите ние в директна среща със себе си. И много истини лъсват наяве. Неудобни, но дълбоки и разобличаващи.
Срам, вина, гузна съвест, морали…. – промивки на много дълбоко ниво.
Докато не спрем да ги подхранваме в обществото и не се освободим от тях лично на психическо ниво, Свободата няма да е дори на една ръка разстояние, а много много по-далече…
И най-естествената гледка – на майка, кърмеща детето си – ще бъде „неморална“, „потрисаща“, „неприлична“, „показна“ и какво ли още не.
Да нахраниш детето си когато е гладно – ако това наричаме „грозно“ и „неестествено“ е хубаво да се замислим накъде сме тръгнали и какво ни чака в бъдеще…. Да не говорим, че е добре да погледнем и в себе си и да потърсим Сянката си, за да запознаем и да се помирим с нея, защото явно имаме сериозен проблем в приемането на себе си, тялото си, голотата си…