Разрових се назад в Снимките си на стената във Фейсбук и се зачетох, зачетох… Толкова много размисли съм споделяла през времето, от толкова много различни състояния, толкова разнообразни… Май този сайт трябваше да се случи преди поне няколко години, но всичко се случва когато му дойде времето 🙂
Сега ще споделя някои размисли, които и мен самата докоснаха и замислиха, сега, след като ги прочетох след време. 🙂

Идвайки на тази Земя, ние идваме с една единствена мисия и с една единствена отговорност – ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ, да бъдем най-доброто, което можем да бъдем и да даваме най-доброто от себе си. Да светим силно, силно Светлината си! Да изживеем дадения ни живот на макс, до последния миг, да го изживеем със страст, с плам, с усмивка, с вдъхновение.
Може би единственото, което би било добре да не правим докато живеем живота си, това е да не пречим на други живи същества да живеят своя собствен живот. Всеки има равно място под Слънцето и това не е клише, нито е идеалистично мислене.
Би било прекрасно ако се стремим към Свободата винаги и винаги оставяме всички да се наслаждават на собствената си свобода.

Ако положим този стремеж като основа на живота си – да бъдем най-доброто, да искаме и да даваме най-доброто – тогава много неща започват да се променят. Напускаме Парадигмата на Стария Свят и навлизаме в един нов свят от Светлина и Щастие и Любов! Ставаме господари на живота си и взимаме контрола в свой ръце. Ние решаваме, ние теглим картите, ние правим изборите. Започваме да привличаме към себе си други светулки, които са избрали същото и за себе си.
Каквото излъчваме, това и получаваме. Сходното се привлича от сходно.

И само по този начин можем да променим света към по-добро – чрез личен пример. Няма друг начин! Само по този начин можем да помогнем на всички нещастни хора по света – помагайки на себе си първо! Давайки пример за радост, щастие и вдъхновение. Култивирайки Любов към себе си. Защото не можем да дадем нещо, което не притежаваме. Показвайки, че има и друг начин на живот, има и друг начин да пребиваваш безвредно на тази Планета и той е толкова прекрасен!
Не случайно мотото на проекта за разпространяване на будистката техника за медитация, по който бях в Тайланд беше:
„Be the change you want to see in the world! Inner Peace = World Peace“ или преведено на български: „Стани промяната, която искаш да видиш в света! Вътрешен Мир = Световен Мир!“

Започвайки да живеем тези Любов & Щастие, ние се превръщаме в едни антени, в едни предаватели на една нова честота за тази планета. Ние буквално „заразяваме“ всички около нас с тази нова честота. Ден след ден, каквото и да се случва, каквото и да ни казват, ние живеем нашата собствена истина. И така, леко по леко света се променя. Хората се пробуждат. Започват да се стремят към Щастието и към Любовта, така както към въздуха и водата.

A Eкхарт Толе е казал следното, което ми е много присърце:

„Всички, с които общувате, ще бъдат докоснати от присъствието ви и повлияни от покоя, който излъчвате, независимо дали го съзнават или не. Когато присъствате изцяло и хората около вас имат поведение на несъзнаващи, няма да изпитвате нужда да реагирате и затова няма да придавате реалност на това поведение. Спокойствието ви е толкова огромно и дълбоко, че всичко, което не е мир, изчезва в него, сякаш никога не го е имало.“

Да бъдеш ТУК, да бъдеш СЕГА, да бъдеш СЕБЕ СИ…

Може би много няма да разберат, може би много ще обвинят, може би много ще посочат с пръст и ще упрекнат, може би много ще искат да притежават тази Светлина, може би много ще си тръгнат от завист или дисхармония, може би много че отпаднат по Пътя… Но много, много, много ще се намерят, ще се свържат, ще си помогнат, ще се познаят! И в това се крие най-голямата магия на този живот! Да откриваш сродните си души, които карат душата ти да лети! 🙂

Някога се чувствах сама, странна и отделена, а сега… сега се чувствам толкова свързана с толкова много прекрасни души не само в България, а в толкова много различни страни по света! Чувствам се богата с толкова много приятели, че вече няма как да се чувствам сама. Вече разбрах, че има много много хора като мен, разпръснати по цялото земно кълбо, и ми е достатъчно да знам, че са там и ги има, живеят и светят. Знам, че където и да реша да отида ще срещна приятели и сродни души, ще има кой да ме посрещне и приюти, ще има кой да ми даде топлина и усещане за дом. И по този начин, някакси неусетно през последните години, цялата Земя се превърна в мой дом и не се чувствам гражданка на една страна, чувствам се гражданка на света. Не разбирам и не притежавам от онова качество, наречено „патриотизъм“, никога не съм го разбирала. По-скоро съм изпълнена с „планетаризъм“ 😀 Душата ми копнее за нови и нови пътешествия по света, за нови свързвания и богатства, споделяния и преоктривания.

И споделям всичко това, всеки ден когато ми дойде музата, с надеждата да вдъхновя повече хора да се отпуснат, да се отворят, да повярват, че светът е малък и достъпен, че не е опасно място, а е едно чудесно място, изпълнено с чудесни души! С надеждата, че ако всички заживеем така – с отворено сърце – промяната ще настъпи много много бързо и ще се озовем в един нов свят много скоро!.. Защото от нас зависи! 🙂

Аз лично си имам една формула и бих искала да я споделя и с вас сега. Често обичам да сядам, да затварям очи и да си казвам НА ГЛАС:

„Нека бъда отворена към всичко НОВО, което идва в живота ми – хора, събития, възможности, пътувания. Давам позволение на Вселената да изпраща много нови неща към мен. Единственото ми желание е те да са в служба на Истината, Любовта и Светлината и на Новия Свят. Нека само енергии от Новото да навлизат в моята Реалност и аз да имам смелостта да ги прегърна и да се променям постоянно.“

Тази простичка формула действа вълшебно! Защото тази планета е зона на Свободната Воля и нищо не се случва, ако предварително не го поискаме и не дадем позволението си. 🙂

И ще завърша с един много много любим мой цитат на Мариан Уилямсън :

„Нашият най-голям страх не е в това, че сме неспособни.
Нашият най-голям страх е, че сме неизмеримо силни.
Светлината в нас, а не тъмнината в нас е това, което ни плаши.
Ние се питаме: Кой съм аз, че да съм брилянтен, великолепен, талантлив, легендарен?
Всъщност, кой си ти, че да не си това? Ти си дете на Бога.
Това, да се правиш на незначителен, не дава нищо на света.
Няма нищо просветлено в това да се свиваш, така че другите около теб да се чувстват по-сигурни.
Ние сме предопределени да сияем, както сияят децата.
Ние сме родени, за да проявим славата на Бог, който е в нас.
То не е само в някои от нас, то е във всеки.
И като позволяваме на вътрешната си светлина да засияе, ние несъзнателно позволяваме на другите да направят същото.
И когато сме се освободили от собствения си страх, само нашето присъствие автоматично освобождава другите.”

Идеята, според мен, е в това да си спокоен. Винаги. Спокоен, че всичко се случва по начинът, по който трябва да се случи. Независимо, че в даден момент може да ти е неприятно, може да те боли или да си разочарован. Ако си спокоен, че някой там горе има план за теб (или че ти самият си си направил план за себе си преди да слезеш на Земята) и ако се обърнеш назад към миналото и си спомниш, че след трудните моменти винаги са идвали прекрасни, значи всичко е наред. Ключът е в това да си спокоен и да приемаш. И хубавото и лошото. И да знаеш, че всичко отминава, че всичко се променя, че всичко свършва. И в това няма нищо лошо, това е чудесно. Животът винаги ни поднася изненади. А ние трябва да сме отворени за Новото. Нищо друго няма смисъл освен това да бъдеш себе си и да правиш това, което те пали отвътре. Ако всеки е спокоен, не се страхува и прави това, за което чувства, че е дошъл, всичко ще бъде повече от наред в света. 🙂

* Докато компилирах тази статия от предишни размисли, докато я редактирах, слушах (и все още слушам) Nuvole Bianche на Ludovico Einaudi – http://www.youtube.com/watch?v=JbjzPKTfjlc.Поздрав за вас и успешна седмица! 🙂

– Стефи –