За мотивацията, поставянето на цели и вътрешните стимули

Днес като се събудих първите неща, които направих (преди още да включа компютъра дори!!!) са:
– изпих една голяма чаша топла вода с лимон
– нагушках котката (която ме чакаше като кученце пред вратата 🙂 )
– направих 3 пъти Сурия Намаскар (Поздрав към Слънцето – загряващия комплекс в Йога), а след това вдигах гирички и кляках 20 пъти

След това чак се замислих защо го направих. Дори нямах някаква конкретна мисъл или решение, просто… го направих. Какво ме мотивира да започна деня с някаква физическа активност? Беше сякаш по навик. А нямам такъв навик.. 😀
Аз съм мързелив човек, моля ви, колкото и нереално да ви се струва.

Цял живот се боря с мотивацията, пиша си списъци какво и по колко да спортувам всеки ден, колко да ям, лепя си листчета на хладилника, принтирам си снимки с фотомоделки по бански 😀 Спазвам си режима от няколко дена до няколко седмици и пак зациклям в правене на … нищо. Единствено лятото ми е лесно и откакто се помня, от много години, всяко лято ходя на басейн почти всеки ден, плувам по много и се храня предимно със сурова храна. Покрай това започвам да правя и много други упражнения и се чувствам прекрасно. Влизам във форма за отрицателно време и всяко лято подред се заклевам пред себе си, че ще запазя тази форма и за зимата, но като дойде зимата, слънцето се скрие и стане студено, аз влизам в своята черупка, активността ми спада до под нулата и режимът ми отива на кино.
Просто Слънцето наистина е голям наркотик и активатор на тонус и добро настроение, жизненост, активност и хормони на щастие и когато има Слънце, на човек му е много по-лесно да спортува, да се храни с по-малко и по-сурова храна и прочие.

Отварям Google и пиша „мотивация“ и какво ми излиза:

Мотивацията (английски: motivation) е движещата сила към постигането на определени цели.

Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги е от субективно значение и има психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да направиш нещо. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, най-често това са успехи, възнаграждения, награди (в спорта), високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.

Ако трябва да преведем на по-разбираем език написаното, какво ще излезе?

Ами ще излезе, че за да се мотивира човек, той трябва да си постави ясни цели пред себе си. Не просто някаква бегла обща мъглива идея в главата си какво иска да постигне. Ами ЯСНА КОНКРЕТНА ЦЕЛ. Например:
„Аз искам да постигна това и това, в еди-какъв-си период от време, с краен резултат: точно толкова“.

Определянето на целите ни е едно от най-мощните неща, които можем да направим, за да сбъднем мечтите си! Главният проблем, с който се сблъскваме, когато определяме целите си е, че често не се придържаме към тях. Причината, хората да имат успех, когато определят целите си е, че са фокусирани над тях непрекъснато. Определянето на целта ще ни заведе точно там, където искаме!

Например, aко целта ни е да свалим 5 кг. или да пътуваме до мечтана дестинация като Тайланд или Бали или Париж, няма да помогне ако си мрънкаме всеки ден: „Ох, как ми се иска да отслабна… Колко съм дебел/а…“ или „Ох иска ми се да отида… Толкова ми се иска….“ Това са паразитни фрази, които не ни водят никъде, не казват нищо, не ни носят нищо. Умът си цикли и това е.
Вместо това, може да застанем срещу огледалото и да се погледнем обективно, без срам и притеснение, и да си кажем: „Такааа, искам да сваля тези 5 кг от тази, тази и тази зона. За целта ще трябва да огранича вредната храна за сметка на полезната, ще седна в интернет, ще прочета и ще си изготвя хранителен режим или ще си избера вече предложен готов такъв. Ще спортувам тези и тези упражнения еди-колко-си пъти на ден и на седмица, ще се меря всеки ден на кантара и ще постигна заветната цел до 2 месеца!“
Или да седнем, да изчислим колко пари ще ни струва едно пътуване до мечтаната дестинация, да изчислим разходите за самолетен билет, престой, храна и забавления, да сметнем по колко пари на месец ще спестяваме от заплатата си, за да успеем да отидем там след еди-колко-си месеца. Ще си разпечатаме снимка на това място, ще си я закачим над леглото или бюрото и всеки месец усърдно ще събираме парички, както пчеличките събират мед. И ще решаваме приоритетите си: Дали искам да си купя тази рокля или тези обувки или ще спестя тези пари, за да пътувам до нови непознати и прекрасни места? Искам ли да изям тази мазна сочна тортичка, или ми е по-важно да изглеждам добре на плажа, без да ме е срам от тялото ми?…

Да седнеш с чист ум, да помислиш какво реално искаш от живота си СЕГА, след това да си направиш ясен списък, да го разбиеш на отделни стъпки и да си изградиш точен план за действие, наистина, наистина, наистина много помага!!!

Още един съвет:
Много помага да разкажеш на приятелите си за целите си! Например, ако искаш да свалиш излишните килограми, да им признаеш открито колко тежиш в момента и колко искаш да станеш (като определиш и времева рамка). Да им кажеш, че ще ти е от голяма полза ако ти помагат и те подсещат за това, когато ти удобно се направиш на забравил или разсеян. Така всеки път, когато сте навън и на теб ти се иска да се поглезиш с някакво изкушение, някой услужлив приятел ще те подсети, че по този начин няма да постигнеш целта си по-бързо. Когато имаш коректори и отвън е много по-лесно. На мен такъв коректор винаги ми е била майка ми, за което съм й безкрайно благодарна!

Живеем в социално общество и сме родени, за да бъдем социални същества. Вярно, че цял живот ни е набивано в главите, че трябва да се справяме сами с всичко, че „на вълкът му е дебел врата, защото сам си върши работата“ и че „и сам войнът е войн“, но това е остарял модел на мислене и поведение. Енергията на Новото ни приканва да се обединяваме, да работим заедно, да творим заедно собствената си реалност. Да си помагаме когато сме затруднени и не само.
А това ни е много трудно на много от нас – по-лесно е да помагаш и да предлагаш помощта си, отколкото да потърсиш съзнателно и да приемеш чужда помощ. Балансът между даването и получаването е голямо изпитание в този живот за много от нас. И докато не го разрешим, ще имаме доста спънки и проблеми. Идеята ми е, че когато искаме да постигнем нещо, да се пречупим и да потърсим помощ отвън не е нещо лошо, а напротив – прекрасно е. И когато си признаеш и кажеш „Слаб съм. Не мога съвсем сам. Помогни ми“ хората са толкова отворени и благоразположени да ти подадат ръка!

И тук няма как да не обърнем внимание на още един важен фактор:
– КАКВА Е МОЯТА МОТИВАЦИЯ? –

Това вече е тънък психологически момент, който изисква вглеждане в себе си, анализиране, питане и изследване на вътрешния ни свят, но аз смятам, че е много важна част от целия процес по случването и сбъдването на нашите мечти. Тъй като има два вида мотивация – вътрешна и външна.

Вътрешната мотивация е породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати, от импулси, които идват отвътре на съществото ни, от търсенето на удоволетворение и задоволство.
Външната мотивация е следствие от външни фактори като пари, външни оценки на хората, приемане, одобрение, вписване в средата.

Примерно: дали искам да отслабна, за да се впиша в офиса, където всички колежки са доста слаби и изглеждат като манекенки от списание, или пък искам да отслабна, защото напоследък партньорът/съпругът ми ме подкача на тема килограми и външен вид. Или пък защото приятелката ми е по-слаба от мен.
Дали искам да постигна нещо, за да удоволетворя нечии чужди нужди?
Или пък искам да отслабна, за ДА СЕ ОБИЧАМ АЗ САМАТА ПОВЕЧЕ, за да отговарям на собствените си критерии, за да се чувствам по-жизнена, гъвкава, здрава, лека, ефирна? Защото това последното вече идва отвътре, а не е наложено отвън.

Искам да се чувствам добре в собственото си тяло!

Когато нещо идва отвътре, то ни действа като вътрешен двигател – стимулира ни, пали ни, движи ни напред. Независимо от външните обстоятелства, ние търсим да задоволим вътрешните си потребности. Винаги. А когато нещо ни е наложено отвън и не е наше собствено, но ние временно сме го възприели като свое, на подсъзнателно ниво човек го отхвърля, не го приема, не иска да го следва и постигне, защото не го усеща като „свое си“. И така, често може да се блъскаме да постигнем нещо с години, да се самосаботираме по време на процеса, да се питаме какво не е наред, докато накрая не открием, че това, за което се борим не е нашето истинско желание. Че е нещо, което сме усвоили от средата си или от най-близкия ни човек, а не е нещо, което е излязло дълбоко от сърцето и душата ни.

И така, за да активираме и да задържим импулса на този толкова важен вътрешен двигател, наречен мотивация, няколко неща са важни:

1. Определяне на мотивите ни за действие – вътрешни ли са или идват отвън.
2. Да си поставим ясни цели, да си направим списък и да го следваме.
3. Да наблюдаваме внимателно резултатите по време на процеса на случване, да сме активни участници в случващото се, а не странични наблюдатели!
4. Да поемем инициативност и да осъзнаем, че ние сме господари на живота си, ние взимаме решенията, ние сме режисьори, сценаристи и главни актьори и от нас, и само от нас, зависи какъв филм ще се играе днес!
5. Да бъдем реалисти. Няма нищо лошо в това да мечтаем, да сме позитивно настроени и прочие, но когато искаме да постигнем нещо конкретно в живота си е хубаво да имаме ясна визия за него, да знаем с какви трудности ще се сблъскаме, какви ще бъдат предизвикателствата, да сме подготвени за тях и по този начин Пътят ни ще е много по-лесен.
6. Да спрем да чакаме и да направим нещо СЕГА! Първата стъпка е най-важна! Когато направим първата стъпка, енергията ни за следващата ще бъде много по-голяма. Има време и място за мислене, говорене и анализиране, но трябва да бъдем честни със себе си и да знаем кога е дошло времето ДА ДЕЙСТВАМЕ.