Лотусът израства нагоре към Слънцето…
Пътят е дълъг, труден и бавен.
Продължава много животи, на много нива.
Често има сенчести дни, мъгли и ветрове.
Често Слънцето не се вижда, скрито зад гъсти облаци.
Тогава става студено, пусто и някак безнадеждно. Развитието се забавя.
Но има други дни когато Слънцето грее ярко, топли всичко живо с лъчите си и животът е изпълнен с радост.
Всичко цъфти, ражда се и пее. Настъпва хармония.
Животът е изпълнен с вяра и ентусиазъм, а лотусът израства бързо, бързо нагоре към Светлината.
Тогава става ясно – Слънцето винаги грее, макар и скрито зад облаците.
Тъмнината е просто временната липса на Светлина.
Студът е просто временната липса на Топлина.
А израстването на лотуса нагоре и нагоре никога не спира, макар и понякога да е бавно. И всичко в живота е кръговрат.