Минахме през Пикадили тази вечер да си купим уж само ябълки за сок и свежа мента за домашна лимонада, а отново напълнихме една количка 😀 Ябълки, лимони, авокадо, мента, банани, био домати на Гимел и … батати!

Сладките картофи са най-прекрасното нещо на света! Като ги видях днес изложени – едни такива големи, хубави, примамливи и си викам: „Защо не си взимала от поне година?!“. Последният път като правех соков режим, както сега, пиех много батати и моркови. А днес за пръв път от почти 40 дена на сокове, пих батати за вечеря. Заедно с тиква и моркови – съвсем оранжев и зареждащ сок! На снимката 🙂

Бататът (Ipomaea Batatas) е вид сладък картоф, който всъщност не е истински картоф, а принадлежи към отделен вид.
Бататът е голям и вкусен корен, произхождащ от тропическите райони на Америка. Има много разновидности, но двете най-разпространени са светлият сладък картоф и тъмнокорият сладък картоф, наричан от американците „ям”. В тропическите райони на Америка бататите образуват силно наделени и богати на въглехидрати грудки. Макар и да са близки по химичен път до картофите, все пак имат доста различен вкус.
В 100 г батати се съдържат между 84-90 ккал. В тези грудки има голямо количество скорбяла – 10-30 %. 6 % са захарите, а има и витамин А, B и С, соли на калия, мангана, фосфора, желязо и др.
Бататите имат доста захар и каротин, но са без мазнини и холестерол. Имат доста ниско съдържание на натрий и са добър източник на растителни влакна. Бататът е с нисък гликемичен индекс и могат да се консумират от диабетици без никакви притеснения.
Бататите се развалят по-бързо от картофите. Съхранявайте го на сухо, тъмно и хладно място, с температура не по-висока от петнадесет градуса. Така можете да запазите бататите за седем до десет дни.

И така, прибрахме се с бататите и седнах да видя какво мога да сготвя за вечеря с тях. Попаднах на прекрасна рецепта за кюфтета от батати и киноа от сайта на Йоана и реших, че това ще правя. Много ентусиазирана, отидох в кухнята, развихрих се и се оказа, че вместо кюфтета, стана мусака с батати, моркови, гъби, ориз (нямах киноа), лук и заливка от сметана и кашкавал. 😀 Нищо общо с кюфтета! Майка ми и Иван казаха, че е станала уникално вкусна!
И хубавото е, че рецептата може да стане и веган ако искате. То всъщност какво ли не може да стане на веган. Вече по много големи вереги може да се намери веган кашкавал, може да използвате растителна сметана, а яйцата в основната смес просто да ги пропуснете 🙂

ПРОДУКТИ:

• 200 гр. батати
• 1 морков
• 3-4-5 гъби
• 100-120 гр. ориз (аз сложих бял)
• 1 глава лук
• 3 скилидки чесън
• 3 с.л. соеви гранули (по желание)
• 3 яйца (по желание)
• 150 гр. кашкавал (може веган)
• 1 БИО зеленчуков бульон
• 3 с.л. брашно
• чубрица, босилек
• масло / ГХИ / шарлан / зехтин за готвене – за задушаване
• за заливката: сметана (може растителна) + 100 гр. кашкавал + чесън на прах

Соевите гранули много ги обичаме. Накисват се във вода 1:3 поне и след това се добавят на мусака, яхния, друга манджа. Много са вкусни и дават плътност.

ПРИГОТВЯНЕ:

Слагате ориза да се вари в една тенджерка. Аз сложих направо едно пакетче ориз 150 гр. в една малка тенджерка. Вари се 18-20 мин.

През това време задушавате в тиган с мазнина нарязания на дребно лук, нарязаните скилидки чесън и нарязаните гъби.
Настъргвате на едро на рендето бататите и моркова. Добавяте ги в тигана към задушените лук, чесън и гъби. Поръсвате половината зеленчуков бульон, малко чубрица, босилек, малко черен пипер ако обичате. Задушавате за около 4-5 минути, НЕ ПОВЕЧЕ, като разбърквате през това време да не загори.
Махате от тигана и оставяте настрани.
Накисвате трите супени лъжици соеви гранули в една чашка с малко вода. Да попият и да набъбнат.

В една дълбока купа разбивате 2-3 яйца, добавяте другата половина зеленчуков бульон, настъргвате 150те грама кашкавал, обърквате хубаво.
Добавяте сварения вече и добре отцеден ориз. Добавяте соевите гранули. Добавяте и задушените батати, морков, лук, гъби. Хубаво обърквате.
Слагате поне 3 супени лъжици брашно, за да се посгъсти малко сместа.

Загрявате фурната на 200 градуса. Изсипвате сместа в тавичка или в дебела стъклена йена за печене и оставяте да се позапече за 10-15 мин.
През това време правите заливката като разбивате сметана и омесвате с около 100 грама (може и повече) настърган кашкавал и чесън на прах.
Изваждате от фурната след 15 мин, поливате със заливката, разпределяте равномерно, и връщате обратно да се допече докато не стане леко златисто. Или още около 15-20 мин. Изваждате, леко оставяте да се охлади, и сервирате с голяма богата салата! 🙂 BON APPETIT! 

* Мисля, че нито майка ми, нито Иван очакваха от този бъркоч да стане нещо толкова вкусно, но буквално си ометаха огромните порции, които им бях сипала и ми казаха веднага да запиша рецептата, за да не забравя какво съм слагала, понеже както винаги, слагам от всичко по много напълно хаотично 😀
Да живеят сладките картофи! Hallelujah!