Кой не иска да бъде чут?!
Започвам тази статия с този изненадващ въпрос, защото всеки дълбоко в себе си иска да бъде чут. На някои им личи отдалече, тъй като са по-експресивни и енергични индивидуалности, изпъкват и се забелязват. При такива хора трудното всъщност е да не бъдат забелязани и да не бъдат чути. Дори и да го искат понякога.
Но има и друг тип характери – по-свити, по-срамежливи, по-тихи, знаете. Хора, които не обичат да са център на вниманието, не обичат гласа им да се чува високо. Или пък искат да извикат високо своето мнение, но темперамента им не го позволява.
Всеки от нас е уникален, различен, крайно индивидуален. Няма правилно и неправилно когато става дума за човешката психика, няма хубав тип характер или лош тип. Всеки е дошъл с уроците, които трябва да научи и съответно е изградил най-правилния характер, за да усвои тези уроци.
Но има нещо общо между всички нас, между всички характери и индивидуалности, а именно: ВСЕКИ ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ИСКА ДА БЪДЕ ЧУТ!
Ние сме дълбоко социални същества, копнеещи за комуникация, разбиране, приемане, общуване, развитие. А думите са средството, с което получаваме и даваме всички тези прекрасни неща.
Колко от нас (ако се замислим истински обаче!) ще признаят, че са истински чути и разбрани в приятелските си отношения, в семейството си, в работата си сред колегите? Колко от нас могат да бъдат истински чути, без да бъдат осъдени?
За съжаление твърде малко. И твърде рядко.
И тук, точно тук, психологическите групи за Личен опит идват на помощ и са едно прекрасно средство за споделяне, разтоварване, намиране на себе си и най-важното – личностно израстване!
И цялата статия е именно затова, за да представя една обява за група за личен опит, която стартира на 23 март и вярвам, че е едно чудесно светло начинание, ориентирано към помощ за хората и справяне с … с каквото е нужно 🙂
„ИСТОРИИТЕ КРАЙ ОГНИЩЕТО се разказват на близки хора, или на такива, с които след разказването си ставаме наистина близки. Край огнище никога не се разказват обикновени истории! Дори да са за нещо простичко или кратичко, те придобиват особен смисъл, особен блясък, особена топлота, подобно на искрите, хвърчащи от припукващата жарава… Край огнището се разправят случки за разтърсващи преживелици, за смешни срещи, за любими хора, за шеметни лета, за погубена любов, за баби и дядовци, за страшни ужасии, за детството… Всеки, който иска да преживее това чудно нещо вече има възможност да се включи в групата за личен опит, която започва от 23 март. Аз, Бойка Трифонова, и колегата, Кирил Бозгунов, сформираме група за хора, които искат да разказват и да бъдат слушани, да осмислят нещата от живота си, да разберат света и човешката психология, да преживеят невероятната топлота на приятелството в една тъй топла и защитена среда, каквато в живота не съществува. В седмиците до 16 март ще се срещнем с всички желаещи да се включат. При интерес и въпроси – обадете се на телефоните: 088 336 36 11 и 089 830 78 56 . Чакам ви край камината в залата! :-)“
– Бойка Трифова –
А моята надежда е, че чрез мен повече хора ще разберат за тази ново-сформираща се група, ще се замислят и ако усетят повика, импулса и нуждата в себе си, ще се престрашат да излязат извън познатата си зона на комфорт, само за да навлязат в една още по-комфортна и приятелски настроена! 🙂
Каква прекрасна инициатива, изивква спомени от лагерен огън с приятели… :)))))))) Много ми се ще да усетя топлината на тази камина. Хубаво че е в събота, но през деня или вечерта? Не съм от София и мога да си позволя да дойда най-много за 2 дни.
Здравейте, Дими 🙂 Най-добре се обадете на телефона, който е даден в статията и питайте там за повече подробности 🙂
Pingback: Защо споделям със света – малко размисли | Стефи Божилова
Pingback: За орторексията и колко психично болни сме ние здравите хора! | Стефи Божилова