И като феникс ще се раждам пак

От чувствата си станали на пепел

И ще възкръсвам с нова вяра в тях

Във тези чувства тлеещи в сърцето

И като феникс пак ще се възпламеня

Във пламъкът на Любовта дето не гасне

Дето не спира да гори в пожари бесни

И просто трансформира се между сърцата

И като феникс пак ще полетя

Нагоре в небесата ясни, сини

И щом достигна въздух чист

Ще дишам с цялото си тяло, с нови сили!

И като феникс ще съм цяла златна

Безценна в своя нов живот

Ще нося Слънцето в крилата си

В душата си ще нося мощен зов

И като феникс пак ще бъда вечна

И ще възкръсвам всеки път от пепелта

Не ще сломи ме нищо земно

Защото се стремя към Вечността!

Писано на: 05.юни.2011
Автор: Стефи Божилова