Събирам си камъни по пясъка

И вълните се плискат в краката ми

Търся да се срещна с времето

За да ми каже лично, че е всъщност измислица

И че не е линейно, а кръгово

И когато поискам мога да се връщам назад

Да преживявам отново щастието си

И да поглеждам на любимите хора в очите им

И да чуя смеха на баща си още веднъж

И да усетя пеперудките при първата целувка

И да усетя топлината от ръката на първата ми най-добра приятелка

 

Търся някой да върне миговете

Които така отлетяха, че чак се забравиха

И потънаха в небитието на забравата

 

Събирам си листа в есенната гора

И шишарки и камъчета и надежди

И отново съм дете и няма болка, нито разочарование

И няма страх от разбити сърца и разпиляни надежди

И няма спомени и нагласи, защото съм начисто

Пред душата си

И сърцето ми е цяло и наивно

Ех, де да бях дете…

 

Събирам си чувства, които са останали неизречени

И думи потънали в тишината на бездните между хората

И целувки, които няма да бъдат целунати

Защото устните вече не тръпнат в очакване…

Колекционирам разочарования на идеалисти

За да ги запиша на бели листи

И да се почувстват малко по-осъществени

 

Събирам си погледи на хора, които са ме обичали

И които винаги ще ме обичат

Но не винаги ще бъдат до мен

А някои няма и да срещна никога повече

Но ще помня очите им и трепета на миглите им

И ще помня миговете, които са спирали дъха ми

В онази тишина между две души,

която е по-хубава от всички любовни думи взети заедно

 

Събирам си парченца от огледалото

Което се пръсна като се огледах в него

Защото не издържа на многото ми лица

И различните ми личности

Събирам стъкълца, за да се опозная по-добре

И да се обикна eventually

Да си простя и да продължа…

По Пътя…

 

Писано на: 06.октомври.2011
Автор: Стефи Божилова