Остави птичката да хвръкне,
остави я да лети!
Дай й свободата,
не позволявай нищичко да я сломи!
Не я затваряй в клетка,
не бъде скъперник, егойст!
Нека другите й се любуват,
нека тя ги озари!
Ако я обичаш
никога не я ограничавай
и недей я карай да тъжи.
Любовта си й дарявай,
светлина и радост й носи,
за нищо никога не я вини!
Подкрепяй я и все при теб си я посрещай,
недей бъди дребнав човек,
свободата е свещена,
а Любовта, която иска – тленна.
Изпращай птичето с усмивка
и се радвай на размахващите се криле,
на полета в небето,
на красивите му цветове.
И ако искаш да се връща,
да бъде твой приятел и другар
ти никога недей го спира
да отлети от теб със жар.
Да бъде другаде щастливо,
да гони своите мечти,
да се рее във простора,
света с присъствието си да краси.
А после то ще се завърне,
ще донесе от щастието си и на теб,
ще благодари, ще се усмихне,
а ти ще станеш нов човек!
Когато искаш много някого да имаш,
недей опитва да го промениш,
недей да искаш и недей да взимаш,
а той ще бъде твой
когато го свободиш!

Писано на: 09. април. 2005
Автор: Стефи Божилова