Преди много години я срещнах
И беляза живота ми тя
Беше страст, безпределност, различие
Беше чистата лудост, която остави следа

Беше тя красота във безумието
Беше хаос в подредения ден
Беше бурна стихия в спокойствието
Беше начало тя на всичко във мен

Беше много въпроси без отговор
Беше много загадки в ума
Беше пълната липса на логика
И беше греховната страст във нощта

Беше горчивото сутрин в кафето
Което пленява те с аромат
Беше тишината вечер след залеза
Беше енигмата във всеки един непознат

Преди много години я срещнах
Тя дойде, постоя, отлетя
Тя не знаеше как да остава
Тя беше себе си само когато беше сама

Тя дойде, вля се в мен и срази ме
Беше всичко, което не съм
Беше сила и слабост и ничия
Беше величието на камбанния звън

Преди много години я срещнах
И лицето ѝ в мен избледня
И гласът ѝ понякога чувам
Но спохожда ме само в съня

Преди много години я срещнах
Още нося от нея дълбоки бразди
Беше извор на сълзи, страдание, спомени
Знам – в някой друг живот ще намеря пак същите нейни очи.

12.01.2021
– Стефи Божилова –

Ако искате да прочетете още мои стихотворения, разгледайте раздел Поезия.