Мисля, че назря времето за един кратък материал по тази тема.
Достатъчно важен е, за да бъде отделен от статията „Въпроси и отговори за регресията“, в която надълго и нашироко съм обяснила какво е и какво не е регресията и съм отговорила на възможни въпроси, които хората обикновено се питат, чудейки се дали да се подложат на регресия. 

Но сегашната статия е нужна, защото в последните две седмици, откакто се прибрах от Индия и отново работя, получих няколко доста странни (по моя преценка) запитвания, според които съдя, че явно на много хора все още не им е напълно ясно какво е и какво не е регресията. И най-вече каква е ролята на терапевта в нея.
Една жена ме попита дали в регресия може да говори с душите на починалите си близки, а една друга жена ме попита дали от разстояние мога да „прочета“ по снимката ѝ каква е била в предишен живот…. Един мъж ми писа с въпрос дали мога да го сугестирам, че е бил еди-какъв-си, така че това да повлияе благотворно на сегашния му живот… Така че.. нека да развенчаем няколко много, ама много погрешни вярвания за регресията. 🙂

1. Ролята на терапевта е да ти каже какъв си бил или да ти внуши нещо 

Не, това не е вярно! Регресивният терапевт би трябвало да остане абсолютно неутрален по време на процеса на регресия. Неутрален като тон на гласа, като поведение, като реакции, като външен вид, неутрален дори във въпросите си. Какво значи това?
Значи, че въпросите трябва да са водещи и насочващи, но да не са сугестиращи конкретно нещо. Например редно е въпросите да са: „Какво виждаш? Къде се намираш? Разкажи ми как се усещаш? В мъжко или в женско тяло? С какви дрехи си облечен/а?“, а НЕ: „На поляна ли се намираш или в гора? Може би си в град? Мъж ли си? Със стари дрехи? Средновековени може би? Разстроен ли си от нещо?“ и други от този род, защото понякога хората в това състояние са лесно сугестивни и се подават на провокации. Могат да си представят нещо, което реално не е там, подведени от думите на терапевта.

Точно обратното според мен – терапевтът трябва да бъде внимателен и неутрален, но да запазва вътрешно лека критичност и да се убеди, че това, което си спомня клиентът е истинско, а не е плод на въображението му или негово силно желание това да е вярно. Ролята на терапевта е да задава различни въпроси, да насочва в различни направления и да помогне на клиентът да се потопи изцяло в спомените и усещанията си.

Ролята на терапевта НЕ Е да се прави на врачка, ясновидка, телепатка, канал или както там искате го наричайте. Не отричам съществуването на такива хора с такива способности, но те са съвсем друга тема и получават информация отнякъде или се свързват с някакъв информационен канал, за да „четат“ информация за вас. ОК, възможно е. Но, лично за мен, това няма терапевтичен ефект, защото не е лично преживяно, припомнено, усетено, прекарано през сетивата. Някой отвън ти казва нещо – може да е вярно, може и да не е. Няма как да знаеш, трябва ти т.нар. „сляпа вяра“.
Регресията, на свой ред, е толкова силно и истинско преживяване, че никой след това не може да те убеди, че това, което си видял не е истина. Защото ти ЗНАЕШ, че си го видял, усетил си го, почувствал си емоциите, радостта, тъгата… Никой не може да ти отнеме тези спомени вече, нито пък ефектът на осъзнаване и яснота, които оставят след себе си.

След регресия често клиентите ми ме питат: „А ти какво мислиш за това? Как би го разтълкувала?“ и аз се стремя да давам минимална обратна връзка, тълкувания, които идват от мен или оценка на преживяването. То е много лично, индивидуално и всеки човек би следвало да отдели време, за да помисли над него, да го свърже със сегашния си живот и да извлече максимална полза от припомненото.

За мен, най-голямата красота се крие в най-голямата яснота.

2. В регресия получаваш видения / срещи с духове / излизане извън тялото

Не, нищо от горе-изброените. Не, не и не. 🙂
В регресия човек се потапя в променено състояние на съзнанието, в т.нар. Алфа ниво на мозъчна активност и оттам има много по-лесен достъп до подсъзнанието си. Подсъзнанието, в което се крият миналото, всички стаени травми, всички отдавна забравени спомени и факти. Те могат да бъдат от ранното ти детство в този живот и от някой предишен живот – но това са ТВОИТЕ СПОМЕНИ и тези неща ти ги знаеш в себе си. В регресия просто си ги припомняш. Не излизаш извън себе си с астралното си тяло, а психически се потапяш във себе си, назад, за да си спомниш.
Знанието за това, което се е случило с нас преди, ни дава истинско осъзнаване в дълбочина и ни дава сила за промяна занапред.

Ако търсите отговори отвън; някой да ви каже нещо, което ви се иска да чуете; ако търсите отговори от починалите си близки – определено регресията НЕ е вашето нещо.

Ключът се крие в познанието!

Засега не се сещам за други наболели митове и легенди, които да обсъдим. Тези двата май са най-сериозните. Ако вие се сещате за нещо друго интересно, което сте чули по повод на регресията или което си мислите, не се притеснявайте да оставите коментар, лично съобщение или анонимен e-mail и да попитате. Ще се радвам да напиша повече по темата и да допълвам статията! 🙂

Прочетете и: „Въпроси и отговори за регресията в минал живот“

Също разгледайте и раздела: „Случаи от практиката“

Ако статията ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да може информацията да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

– Стефи Божилова – 

За записвания: mail@stefibozhilova.com