Споделям в блога този текст, защото е много силен и дълбок и съм сигурна, че всеки от нас може да се открие в почти всяка точка и има много за разсъждаване. Казвам това, за да е ясно, че споделяйки това нямам ни най-малка претенция да съм постигнала дори и едно от долните твърдения. Всъщност съм много далеч и мога да открия себе си малко, донякъде или изцяло във всяка точка. Затова и ми направи толкова силно впечатление и държа да го има в сайта! Благодаря на скъпата за мен душа Н., който ми го изпрати!
Не вярвам, че има човек, който е изкоренил Егото си. То е част от нашето човешко Аз и е част от опитностите, които сме избрали щом сме решили да дойдем на Земята в човешки тела. Не смятам, че идеята за изкореняване или унищожаване на Егото е релевантна в днешно време. Смятам, че Егото трябва да се осъзнае и ние да поемем контрол на него (т.е. Себе си), а не да го оставим то да контролира нас. Приятно четене! 🙂
1. Престанете да се обиждате.
Поведението на другите не е причина де сe демобилизирате. Онова, което ви обижда, само ви прави по-слаби.
2. Освободете се от потребността да побеждавате.
Егото обожава да ни разделя на победители и губещи. Преследването на победата е сигурен начин да се разминем със съзнателния контакт с НАМЕРЕНИЕТО
3. Освободете се от потребността да бъдете прави.
Егото е източник на много конфликти и разногласия, защото ви подтиква да изкарвате другите виновни. Когато сте изпълнени с враждебност, вие сте отделени от силата на намерението.
4. Освободете се от чувството за превъзходство.
Истинското благородство не е свързано с това да бъдеш по-добър от някой друг. То означава да бъдеш по-добър, от колкото си бил.
5. Освободете се от потребността да имате повече.
Мантрата на егото е повече. То никога не е доволно. Независимо колко много постигате или придобивате, егото ви твърди, че не е достатъчно.
6. Престанете да се индентифицирате с постиженията си.
Може да ви бъде трудно да приемете тази концепция, ако мислите, че сте постиженията си. Бог пише, всякаква музика, Бог пее всичките песни, Бог строи всички сгради, Бог е източник на всичките ви постижения.
7. Освободете се от репутацията си.
Вашата репутация не е вътре във вас. Тя е в умовете на другите. Затова нямаме никакъв контрол над нея.
~ Уейн Дайър ~
От „СИЛАТА НА НАМЕРЕНИЕТО“
Ако тази статия Ви е харесала и докоснала, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂
Преди години имах случки в работата с хора, които протестираха, че отстоявам мнението си с коментара „Много ти е голямо егото“. Бях сигурна, че не постъпвам от позиция на егото и тъй като това бяха хора, които изхождаха от желание да бъдат признати за авторитет и значима фигура, да приемам мненията им без да ги подлагам на съмнение, реших, че най-често този коментар е причинен от това, че тяхното его се чувства притиснато. И моят извод е, че хората, които имат голямо его, най-често протестират срещу егото на другите. Когато усмириш своето его, егото на другите не ти пречи.. Отбелязваш и продължаваш.. А иначе моето си иска своето 🙂 и честно казано, не си го елиминирам, искам си го.. Само внимавам да го усмирявам.. ама то е възпитано и внимава 🙂
Много хубав коментар, благодаря ти!!! Много пъти ми се е случвало да ми размахват пръст и да ме обвиняват в „голямо его“ с агресивен, нападателен, налагащ тон и това ме изумява, защото никога нито веднъж не съм се налагала агресивно над някой. Споделям вижданията си, обсъждам само мнения, никога хората, които стоят зад тези мнения и ако нещо или някой не ми допадне – подминавам.
Така че съм съгласна с всяка дума в коментара ти! 🙂 Според мен хората, които осъзнават Егото си, приемат го и го опитомяват са много по-хармонични и балансирани от онези, които яростно го отричат и се опитват да го изкоренят.
Интересно , но досега не съм срещал човек,който да анализира толкова добре, та да разбере че нещата опират до его та да тръгне да ми прави забележки за това. С интересни хора живеете.
Чудесна статия!Аз лично много харесвам Уейн Дайър,често си препрочитам Мъдри мисли за всеки ден.А статията веднага пратих на сина си-той е на 18 и напоследък често си говорим за егото и борбата с него.:)
Благодаря ти ,че го публикува,Стефи.Откакто открих блога ти,честичко се отбивам.Много е уютен.Поздрави!
Благодаря ти! 🙂 Поздрави!
благородното его е в самосъхранение от омразата, завистта и алчността ……… рецепта за здраво его е уважението и достойнството
Не съм чел точно този автор, но написаното от него напълно съвпада с ученията на Дон Хуан описани от Кастанеда. И там „его“ се разглежда като някаква определена част, но принципно е подчаст от една по-основна идея. А изпълнявайки основната идея, всички тези подидеи за его и подобни ,просто отпадат от полезрението- те биват преборени, без дори да им се обръща внимание.
Ние, нормалните хора, обременените с всички неправилни неща ,които вършим и считаме за важни, с всичко ,което си мислим, че ни помага,но ни пречи, сме определили нещата по някакъв начин. Живеем според нашите несъвършенства , анализираме ги, формираме си начини за разбиране на света. Отделили сме „его“ като фактор. Създали сме и други подобни определения в стремежа си да си обясним нещата . Но всичко това е валидно само за нас.
Погледнато по-глобално, нещата се свеждат до един два основни фактора. Фактори ,които обикновен човек не може да проумее. Защото хората живеем с това което знаем сега и всичко различно ни е непонятно.
Затова всички тези правила за овладяване на егото са валидни ,но само с тях няма да постигнем нищо. Защото такова нещо като „его“ не съществува. Понятието е измислено , за да обясни определени модели на поведение.
То е валидно само при ред фактори и съществува само ако се разглежда заедно с тях. Докато тези фактори се поддържат живи и виждаме „его“ като обект, ние можем да боравим с него,но нашите действия са насочени към изкуствен обект. Съответно те са нереални.
Нека да помислим каква е целта на егото? Защо е нужно то да я преследва. Какви нужди задоволява?
И сега нека да зачеркнем всичко онова ,което е безмислено да се отстоява. Онова което се мъчим да опазим просто заради някакви вкоренени представи ,които не са верни. Какво ще остане? Нищо.
Всъщност егото работи само ако вярваме,че върши нещо. А ние всички вярваме и един друг се коригираме ако някой спре да вярва. И така се въртим в омагьосаният кръг и не можем да видим извън него.
И докато имаме за цел да се борим с егото- никога няма да победим . Защото егото е измислено от нас . Тогава какво можем да направим по въпроса?
Спираме да мислим за борбата с егото. Такова нещо не съществува. Започваме да действаме разумно. Но не така както са ни учили , а така както трябва. Как ще разберем как трябва? Като разберем какви сме всъщност и спрем да се правим на нещо ,което не сме.
Като за начало може да се започне с най-лесното: спираме да се възвеличаваме. Всичко останало следва после 🙂 Успех.
Здравейте , още на първа точка сериозно се замислям, чела съм Уейн Дайър преди много години и то на испански, някак не звучи така, поне не и в моите спомени. Та да се върна на първата точка, да се обиди човек не е според мен да падне духом( демобилизация) , а да се възмути в защита на достойнството си( мобилизация). Тоест, обиждам се, мобилизирам се и слагам преграда на този, който си позволява да ме третира по нехуманен начин или такъв, който нарушава равновесието,и спирам да му го позволявам. Човек може да се мобилизира и да спре да позовлява преминаване на лични граници и без да се обиди, но тогава как отсрещния разбира, че е нарушил границите? Не разбира, не се научава от опита. Да кажеш, че отношението на някого е обидно, когато то е неетично, е начин да му помогнеш да не се отнася така с друг. Така мисля. И това в никой случай не означава да таиш в себе си обида( това е съвсем различно) тоест в първа точка не става ясно за какво точно се говори, за обидата като мобилизация и действие на защита на личното достойнство или за таеното в душата чувство на обида, което вреди на носителя и околните.