След време даже няма да ни има
И никой няма да си спомня
За тази тъжна тъжна зима
За липсата на топлина и огън
След време ще сме просто пепел
Ще сме отново звезден прах
Ще сме ядрото на комети
Ще сме искри във нечий смях
След време… всичко ще е вятър
Сълзите няма вече да горчат
Ще са водата изпарена
Която напоява
Онази дива нива с буйна ръж
След време никой няма да ни помни
Историята безмълвно ще ни заличи
И в нея ще потъне всичко битово и дребно
Кой кога кого и как жестоко нарани
След време аз и ти,
отново непознати,
ще се разминем в някой друг живот
След време аз и ти ще се усмихнем
Ще продължим напред със ведър ход
След време болката ще бъде спомен
И раната не ще кърви
Ще има белег прогорено
Ала сърцето няма вече да боли
След време всичко ще замине
Тъй както тука е дошло
И в някоя далечна зима
Ще бъде сякаш никога не е било
След време аз ще съм различна
А ти.. не знам какъв ще си
След време всяка драма ще е чужда
След време… времето съдбите ни ще нареди.
– 16.02.2014 –
Прекрасно е Стефи,
ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СИ МИ БЛИЗКА?
ОБИЧАМ ТЕ, СВЕТЕЩО МОМИЧЕ!
ОСТАНИ СЕБЕ СИ! <3
Благодаря ти, Деси! И ти бъди винаги себе си – открита, творяща, обичаща „просто“ по човешки 🙂
Поздравления, Стеф!
Наистина е чудесно и няма как да е другояче, щом като извира от същността ти.
Спонтанност, истина и простота!
Прегръщам те!
Благодаря за милите думи! 🙂
Толкова вдъхновяващо,четеш и ехтиш- пътуваш през времето ,настръхвам не искам да свърши ,чувството е неописуемо и насищащо . Благодаря ти много ,че си тук и ,че те има !
Звездно момиче,звездните думи реди
Изворче чисто блика спонтанно и ромоли.
Стефи,докосна ме!Благодаря ти!
Здравей, много ми хареса. Докосна ме . Успех 🙂