Кой от нас не обича сладко? Това е големият въпрос 😀
Малко, много малко са хората, които не се изкушават от нещо сладичко. Майка ми, например, е една от тях и цял живот съм и се чудела как може да не посегне към шоколад или какаово кремче или тортичка…
Преди ядях много повече сладко отколкото сега – смятам, че с годините, прочистванията на организма, все по-балансираното растително меню и осъзнаването на някои психoлогически дефицити, това желание на сладко драстично намаля. Все по-рядко се усещам, че компенсирам липси с храна.
А сега, когато си позволявам да консумирам сладки неща, се стремя да са продукти, които няма да ми навредят, а ще бъдат максимално естествени и природни.

–> И ВСЕ ПАК КОИ СА ВРЕДНИТЕ ПОДСЛАДИТЕЛИ?

1. Бяла рафинирана захар – за нея е повече от ясно, няма какво да го дискутираме. Трите бели отрови са ясни като бял ден: бяла захар, бяла сол и бяло брашно. 

2. Аспартам – открит по случайност в лаборатория, изкуственият подсладител използван почти винаги в нискокалоричните храни и напитки, се свързва пряко с рак, слепота, диабет, развиване на метаболитен синдром, увреждане на мозъчните клетки, обща отпадналост и неразположеност. Когато видите в нещо E951 – изхвърлете го или по-добре го унищожете направо, за да не го изяде някой друг!

3. Фруктоза – фруктозата е монозахарид, който тялото ни може да използва за енергия. Основен природен източник са плодовете и меда. С какво е вредна тогава? В света на рафинираните въглехидрати, за повечето хора фруктозата не постъпва предимно от природните и източници, а под формата на High Fructose Corn Syrup (HFCS) – глюкозо-фруктозен сироп, който се набавя чрез ензимна хидролиза на царевично нишесте.
Малките количества фруктоза, които консумираме всеки ден с плодовете няма да ни навредят. Проблемът възниква когато ежедневното количество започне да надхвърля 10% от общият калориен прием.
Фруктозата се преработва от черния дроб и когато той не успее да се справи с голямото количество, което вкараме в телата си, фруктозата се преработва в мазнини. Това рязко повишава риска от сърдечно-съдови проблеми, инсулинова резистентност и диабет.
При едно изследване, направено върху две групи плъхове, се установява, че плъховете хранени с фруктоза развили анемия, висок холестерол и хипертрофия, а черният им дроб изглеждал като черен дроб на алкохолик. Преработката на големи количества фруктоза натоварва черния дроб така, както го натоварва метаболизирането на големи количества алкохол.
Още интересни факти за фруктозата може да прочетете ТУК – „Токсичност на плодовата захар (фруктоза)“

А Ето ТУК можете да прочетете резултатите от едно научно изследване на английски за пагубното влияние на фруктозата върху възможностите за запаметяване и учене.

4. Агаве – нещо, което преди използвах, защото ми беше вкусно да го ям дори така с лъжица, но отдавна не присъства в кухнята ми, защото полезните му свойства бяха развенчани от науката.
Агаве е растение, подобно на кактус, което расте в Мексико и от което се прави и нектар, 1.5 пъти по-сладък от захарта, с относително нисък гликемичен индекс и мек, натурален вкус. Нектарът от агаве се използвал успешно още преди хиляди години за подслаждане на различни храни и напитки.
Много нектари от агаве обаче съдържат 70-80% фруктоза. Агавето освен това е силно преработено по начин, сходен с този, по който се превръща царевицата във високо фруктозен царевичен сироп.

5. Ксилитол, сорбитол, малтилол и еритритол – „естествени“ подсладители, направени чрез процес на ферментация от захарна тръстика. Те съдържат по-малко калории от меда и чистата захар. Това са алкохоли, направени от захар, но толкова много химически променени, че се считат за несъдържащи захар.
Някои ги смятат за полезни, но определено на мен са ми в черния списък, тъй като далеч не смятам за естествено и природно един продукт да е добит в химическа лаборатория… И още повече да е алкохол…

След като изброихме пет от онези подсладители, които е крайно наложително да избягваме, ако сме тръгнали или поне имаме желание да тръгнем по пътя на Здравето, нека сега да обърнем внимание на полезните подсладители и техните качества. 🙂

–> КОИ СА ПОЛЕЗНИТЕ ПОДСЛАДИТЕЛИ? 

1. СТЕВИЯ – Стевия е билка със сладък вкус, която силно наподобява захарта и всъщност се води 300 пъти по-сладка от нея. Продуктът е екстракт от листата на растението и се слави с антибактериалните си свойства. Не съдържа въглехидрати и калории, но пък допринася за денталното здраве, стабилизира нивото на кръвната захар и спомага за укрепване на костите. Стевията вероятно е най-добрият заместител на захарта, благодарение на нулевия си гликемичен индекс.
Стевията се произвежда на прах или в течно състояние, не е особено подходяща за печене, но пък е идеална за чай или кафе например 🙂
За стевията има и цял сайт на български език – http://stevia-bg.info/.

2. ОРГАНИЧЕН СУРОВ МЕД – Да, този продукт създава много спорове и противоречия – не само между вегани, а между всички привърженици на здравословното хранене. Медът наистина съдържа по-високи количества фруктоза, но в него има и изобилие от предпазващи от рак антиоксиданти. Този подсладител облекчава и симптомите на алергия. Като малка, когато ми течеше носа, майка ми винаги ми пъхаше клечка за уши с мед дълбоко вътре в ноздрите. Оо, никак не е приятно, но пък след 10 минути нямаше и помен от хремата!

Не е нужно да ограничаваме употребата на суровия мед до чашата чай. Можем да го използваме и за облекчаване на изгаряния, както и като естествено антисептично средство при порязвания и рани.
Медът има и нисък гликемичен индекс, което значи, че ако го добавим към ядковото мляко или чая си, няма да доведе до рязък спад на кръвната захар по-късно през деня.

Със сигурност това е продукт, който никога не бих изключила от менюто си, но определено се съобразявам с препоръките на д-р Георги Гайдурков и гледам много да внимавам и да не прекалявам с консумацията му.

3. КОКОСОВА ЗАХАР – Кокосовата захар се прави от нектара на кокосовите палми (Сoco nucifera). Извлича се не от плодовете, а от цветовете: те се срязват и полупрозрачният сок, който започва да тече, се събира в бамбукови контейнери. След това течността се нагрява, за да се изпари водното съдържание (което е около 80%). Образува се плътна маса, подобна на гъст сироп, който след охлаждането се разбива на кристали или гранули.
Кокосовата захар има изключително нисък гликемичен индекс (35), което означава, че организмът освобождава постепенно постъпилата енергия, без скокове и спадове в нивата на кръвната захар.
По сладост кокосовата захар се доближава до кафявата (тръстиковата), но има лек карамелен привкус и съдържа 36 пъти повече желязо, 10 пъти повече цинк и 4 пъти повече магнезий в сравнение с нея. Наред с високото си минерално съдържание, кокосовата захар е богата на витамини от групата B (B1, B2, B3 и B6), и освен това осигурява 16 от 22-те аминокиселини.

4. КАФЯВА НЕРАФИНИРАНА ТРЪСТИКОВА ЗАХАР МУСКОВАДО
Забелязала съм, че у нас цари едно погрещно схващане – че тръстиковата захар, която се предлага, е суровина за бялата. Истината е, че двете се различават не само по начина на обработка, но и по произхода си.
Нерафинираната захар е на големи кехлибарени кристали или направо бучки.Тя се получава при първата кристализация на пресния тръстиков сироп. Захарозата в нея е с цели 10% по-малко, в сравнение с бялата захар и както в природата е съчетана с калций, магнезий, калий, желязо, фосфор и други минерали, които подпомагат по-доброто й усвояване.
Плюс е и, че не съдържа никакви химически добавки. Нерафинираната захар не само е здравословна, но и прави на пух и прах тезата, че полезните храни са си направо гадни на вкус. Естественият й ромово-карамелен аромат я прави чудесна добавка към чай, кафе или различни коктейли. 

Мусковадо е най-тъмнокафявата захар, която може да се намери на пазара, сравнително по-лепкава е от останалите видове и има специфичен привкус, дължащ се на тръстиковия сироп, който не е отделен от нея при обработката.

5. МЕЛАСА
Това е остатъчен продукт, който се получава при извличането на захар от захарната тръстика. Цветът и качествата й зависят от възрастта на използваната суровина и метода, по който е била добита.

При тръстиковата меласа се различават три вида:

• светла меласа, получена при първичната обработка на суровината;
• тъмна меласа, или такава получена при втората обработка на тръстиката;
• и последната, позната като blackstrap меласа.

За да се получи меласа, първичната суровина се смила. Полученият от тази първична обработка сироп се изварява, за да се сгъсти, при което се получава кристализирането на захарта. Това е и първата, светла меласа, която е най-богата на захарно съдържание, тъй като все още от сиропа е отделено минимално количество от нея. Тъмната меласа се получава при второто изваряване на сиропа и тя е с по-тръпчив вкус.

При третото пречистване на захарта се получава най-тъмната меласа, която е позната със специфичния си леко нагарчащ вкус. Тя се отличава с най-малко съдържание на захар, тъй като по-голямата част от съдържимото вече е била отделена за по-нататъшна обработка. В нея остават голяма част от съдържимите в суровината витамини и минерали, тя е богат източник на калций, магнезий, калий и желязо. Препоръчвам ви да си взимате именно от тази най-тъмна меласа!

6. ФУРМИ – Слагам ги на последно място в списъкът с полезни подсладители, но това може би е най-природният и естествен от всички. Какво ви е нужно? Една кутия със сурови пресни фурми, после ги обелвате от люспичките, махате костилките и може да ги добавяте в шейкове, смутита, кремчета и каквото се сетите. 🙂
Фурмите съдържат много калций, желязо, калий, фосфор, магнезий, което е полезно за храносмилането и сърцето.

Умишлено не съм сложила кленовия сироп в списъка с полезните подсладители. Не смятам, че е кой знае колко полезен, много изследвания излязоха напоследък, които опровергават това, а и прословутата диета с кленов сироп за мен е пълна глупост. 🙂 Така че кленовия сироп го пропускаме 😉

Надявам се статията да ви е била полезна и обогаряваща. Ако смятате така, споделете я, за да достигне тази информация до повече хора! Благодаря 🙂

Също така може да прочетете следните интересни статии:
– „Захар или подсладители„ – на д-р Гайдурков
– „Кафява захар“ – на BB-Team
– „Най-добрата и най-вредната храна за черния ни дроб“ – от Земя на Заем

ДА ВИ Е СЛАДКО! 🙂

– Стефи Божилова – 

Ако статията ви е харесала и я смятате за полезна, споделете я, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря 🙂