Дали съм вятър или буря
Не мога лесно аз да преценя
Дали съм черна или пък съм бяла
Как мога на определения да се деля?!

Как мога да се вкарам в малко думи
с още по-малко реален смисъл в тях?
Как мога да не осъзнавам
че мога да съм всичко пак и пак и пак…

Дали обичам или мразя?
Дали от радост плача,
или пък от гняв?…
Дали със Любовта си те ранявам
Дали когато тръгваш си от мен си прав?

Дали когато гоня те от мен,
аз всъщност тайно не те моля…
Да бъдеш тук и да ме изтърпиш,
защото имам нужда от закрила
и имам нужда тъмнината в мен
ти да прегърнеш и простиш…

Как може да сме само чисти, бели?
Нима се раждат рози без бодли?
Как може да сме само меко топли
и Любовта ни никога да не гори?

Как може да съм само лято
Без влажни гъсти мъгли…
Как може да съм само пролет
Без дъжд душата да пои?

И самотата във нощта когато дойде
Когато мисля си, че тъжно ще е винаги във мен
Когато мисля си, че утрото далеч е
И няма да докара по-различен ден…

Тогава – в тези тежки биполярни нощи
Когато просто съм една объркана жена
Дали пък няма мъничко доволство
Че чувствам и съм жива и трептя
И мога да изпитвам радост, болка
Дори със риск да се възпламеня…

– Стефи Божилова – 
– 09.11.2013 –