Днес имахме интересна сутрин с групата от обмена – говорихме за предразсъдъци, дискриминация и правихме упражнения. Обичам такива упражнения! 🙂

Едно от упражненията беше следното:
На един много голям лист нарисуваме човек, изрязваме го по контура и го разделяме на три части. Раздаваме тези три части на другите групи, в случая румънска, турска и гръцка. И съответно те правят същото – раздават частите от техния картонен човек на нас. И всяка група пише предразсъдъците, които е чувала в обществото си за съответната държава, за хората там, за културата, за традициите, за историята. Каквото се сети.

Помолиха ни да бъдем искрени и да си напишем каквото ни идва, да не пестим и да не се притесняваме, защото това е просто упражнение. Не е нужно никой да се обижда, не е нужно да има засегнати. Тук сме, за да дискутираме и да развенчаем именно тези предразсъдъци.

Ние, българите, нали сме си устати, никак не спестихме определения – особено за гърците и за румънците. 😀
Хайде сега, нали сме си съседски държави – знаем си се що за стока сме 🙂
Пътувала съм предостатъчно в Гърция, дори съм имала гръцко гадже, съвсем наясно съм с характера им, как се отнасят с туристите и прочие…

Оообаче имаше засегнати. Някои приеха казаното твърде лично, започнаха да се оправдават, да нападат, да се заяждат. Гърците ни обясниха на леко висок тон, че ние българите трябва да сме им много благодарни за всичко, което са ни дали и за всички пъти, които са ни помагали в историята. (?!)
Румънците бяха засегнати по същия начин. Единствено турците приеха написаното с хумор и смях.
Съответно и нашата група много се забавлявахме с написаното.
„Бедна държава“, „мафия“, „фалшиви стоки и продукти“, „много крадци“, „лоши управници“ ?
– „Разбира се, казахме ние, всичко е вярно и много повече даже!“ 😀

Световна карта на предразсъдъците 🙂

Говорихме си, че дори са ни спестили някои пикантни неща. Ако ние трябваше да пишем за нас си, щяхме много повече „мръсни ризи“ да извадим на показ. Пак припомням – говоря за предразсъдъците, които се разпространяват за дадена държава. А с толкова много пътувания съм чувала повече от достатъчно никак приятни неща за нас. Чувала съм в самолети как чужденци си говорят, че за пореден път идват у нас на секс туризъм, защото тук жените са много красиви и лесни. Чувала съм какво ли не… И защо да се засягам?!

С Vivian Haza искрено се забавлявахме как другите се засягаха и палеха и обиждаха. На нас двете хич не ни дреме какво някой е чул и ще напише за нашата държава. Или за нас като хора. Все пак това е уъркшоп за предразсъдъци, не за истини.
След това си говорихме и стигнахме до извода, че приемаме така леко всичко, защото просто нямаме силно развита национална идентичност. Да не кажа никаква… 🙂 По-скоро имаме силно развит планетаризъм, отколкото национализъм, и сме напълно обективни за слабите си места, за недостатъците си като нация, като мислене, като държавно устройство.
Разбира се, наясно сме и със силните си страни. Нямаме вътрешна потребност да изтъкваме едното и да прикриваме другото.

След това се замислих как може някой да приеме това, че е написано „Гърците са стиснати“ или „Румънците са мързеливи“ лично?
Имам предвид как може да го приеме лично, ако е наясно със себе си, с плюсовете си, със силните си страни, с характера си, с постиженията и с мечтите си?…
Ако си наясно със себе си – кой си и какъв си – няма да приемаш нищо (добре, почти нищо) лично. Няма как някой да те обиди отвън, защото ти знаеш какъв си отвътре. И ако някой нацели слабите ти страни, а ти имаш стабилен център, ще кажеш: „Да, това е вярно, аз съм много мързелив, но знам това и работя върху него. Имам това заложено в мен, ще израсна над него.“

Няма нищо по-сладко от това да побеждаваш себе си всеки ден, да се съревноваваш и да се сравняваш единствено с предишното си Аз!!!

Един осъзнат човек се възползва от слабите си страни и от не толкова приятните си качества. Осъзнава ги, работи върху тях, справя се с тях, понякога се проваля, понякога се връща назад, понякога им се поддава, понякога успява да израсне над това, което е бил и е доволен с постигнатото. Дори едно стъпало по-нависоко е голям успех! Ако някой се засяга от нещо лошо или уличаващо, което е казано за него, но е вярно (а не просто клюка), то тогава той има „рана“, която е възпалена и не се лекува.
И тази рана постепенно, с годините, загноясва, гангренясва и пуска дълбоката си отрова в характера ни, в поведението ни, и дори в психиката ни.

Обикновено се палим много когато някой ни нацели слабите места, които добре сме си криели преди това. Тогава се чувстваме като извадени на показ и агресията е първата първична отбранителна реакция, която изкарваме вън от нас.
Е, разбира се, понякога се засягаме и от чисто човешката злоба, от това да хвърлиш боклук в чуждата градинка, от завистта и агресията. Мен лично това винаги дълбоко ме разтърсва и засяга, защото не смятам, че правя каквото и да е, за да го предизвикам. Но това е друга тема 🙂

Завършвам това споделяне с един много хубав цитат и превода под него.
Ще се радвам да споделите мнения и опитности 🙂

– Стефи – 

Добре известно е, че предразсъдъците са най-трудни за ликвидиране от онова сърце, чиято почва никога не е била обогатявана с ЗНАНИЕ и образование. Предразсъдъците растат и се вкопчват здраво там – като водорасли между камъни.