„Забранено е! Забранено е да не се усмихваш на проблемите; да не се бориш за това, което желаеш; да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си…
Забранено е да плачеш, без да научаваш нищо; да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш; да се страхуваш от спомените си…
Забранено е да не показваш Любовта си; да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение…
Забранено е да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно; да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях… Забранено е да не бъдеш „Ти“ пред хората; да се преструваш пред тези, които не те интересуват; да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат…
Забранено е да не правиш нищо за себе си; да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си; да се страхуваш от живота и неговите трудности; да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен…
Забранено е да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко…, само защото пътищата ви вече не се пресичат; да забравиш миналото и да останеш в настоящето…
Забранено е да не се опитваш да разбереш хората; да мислиш, че техният живот струва повече от твоя; да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие…
Забранено е да не напишеш своята собствена история; да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб; да не разбереш, че животът дава, но и отнема…
Забранено е да не търсиш щастието; да не живееш с положителна нагласа; да не мислиш, че можем да бъдем по-добри; да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият… Забранено е! “

Пабло Неруда е велик! Какво повече мога да кажа 🙂
Върху тези думи може да се разсъждава много много….