Напоследък доста съм се разписала на тема отслабване и мотивация за спорт и правилно хранене 🙂 Не е случайно, просто се чувствам вдъхновена и ми се иска да споделя това вдъхновение и с останалите 🙂

Вече писах две статии на подобна тематика:
– „Как да отслабнем бързо, лесно и без усилие? НЯМА ТАКОВА НЕЩО!…“
– „За мотивацията, поставянето на цели и вътрешните стимули“

Но въпреки всичко продължавам да получавам ежедневни въпроси: „Как успя да отслабнеш?“ и „Кажи ми тайната?“. 🙂
Онзи ден един съсед ме срещна, аз точно се прибирах от Пикадили, бях се покатерила на едни токчета и пуфтях и се потях, защото мъкнех 2 огромни торби с около 15 килограма ябълки, портокали, лимони, моркови, банани и прочие. Той ме изгледа и вика: „Кажи каква е тайната, защото всеки път като те видя и ме изумяваш?!“ и аз: „Тайна няма!“ и той: „Е, не може да няма! Айде сега….“ и аз: „Добре, ще ти кажа – 3 месеца не съм яла твърда храна, пия сокове от ето тези неща (отварям торбите) и всеки ден правя Йога поне по 2 пъти, плюс клякане, скачане, гирички, коремни преси и лицеви опори. Това е, просто е.“ Тук той се ококори широко и ми каза: „Добре, ясно. Това не мога да го направя. Айде чао!“ – обърна си и си замина, видимо разочарован. 😀

И ми става все по-забавно, защото ХОРА, ТАЙНА НЯМА! И не само, че тайна няма, ами последните месеци съвсем умишлено съм направила живота си публично достояние и споделям във Фейсбук всичко: какви прочиствания си правя, какви сокове пия, по колко пия, какво и как спортувам и как изглеждам. Направила съм хората съпричастни с това, през което преминавам, за да видят една тотална трансформация „на живо“ едва ли не. А не само от онези снимки „Преди и след“. При мен снимките са и „По време“ на процеса. И явно пак не е съвсем достатъчно и дори не на всички се вижда съвсем реалистично 🙂 Или просто Умът отхвърля идеята за полагане на усилия всеки божи ден, защото му се вижда твърде сложно. Ще цитирам част от статията за отслабването, за да не се повтарям:

Може би голяма част от хората очакват нещо, за което да си платят и което да ги промени отвън, без усилие от тяхна страна, без съзнателност, без зор. Обаче такова нещо, уви, няма. Никакви вълшебни стикери, чайове, кафета, дъвки, хапчета, мазила, бонбонки и самовнушения, няма да ви дадат така бленуваното тяло и безупречен външен вид. Не става по лесния начин.
Става с повишаване на съзнателността, с полагане на ежедневни усилия, с много спорт, с постепенно променяне на досегашния начин на живот, с отказване от всички временни диети, а вместо тях – изграждане на устойчиви здравословни стабилни навици. Докога? До края на този физически живот. А това е един много дълъг процес наистина и изисква доста четене, информиране, изпробване, експериментиране, грижа и Любов за себе си на първо място.

Аз съм голям привърженик на теорията за позитивното мислене и „самопрограмирането“. Убедено и твърдо вярвам (като психолог най-малкото), че всичко идва от психиката на човек и там се коренят най-големите ни проблеми и съответно там се намират и всички решения на тези проблеми. Всичко идва от главата и от вградените ни неправилни модели на мислене и поведение. От заучените шаблони за реакция. Но аз няма да обяснявам с прости думи нещо, което вече е написано по гениален начин от Дон Мигел Руис, затова просто ще препиша много любим мой откъс от книгата му „Четирите споразумения“:

– ОПИТОМЯВАНЕТО –

„Всички ние сме опитомени от своите родители.
Родителите ни наричат това възпитание, но истината е, че за да ни възпитат, те използват същия механизъм, с който дресират животните: способността ни да изграждаме условни рефлекси. Системата от въздействия също е еднаква: „наказание – награда“. Мотивите също са еднакви: всичко се прави за наше добро.
Разликата е, че след като ни научат да говорим, възрастните включват в системата на опитомяването най-мощното оръжие, с което разполага човечеството: словото. С негова помощ те залагат в нас собствения си мироглед; собствените си нрави, традиции и ритуали; собствения си морал; собствената си гледна точка. Те залагат в нас собствената си жизнена позиция и тя става наша, въпреки че нито сме я избирали, нито сме я подозирали.
Не съдете строго родителите: те ни дават това, което имат, и ни го дават безкористно, напълно убедени, че правят най-доброто за нас. Да си родител е огромна отговорност; но за да възпиташ свободна личност, която да разгърне заложените й способности, сам ти трябва да си свободен и реализирал се човек. 
Не съдете родителите за това, което правят за нас: те също са били опитомени от своите родители, които са били опитомени от своите родители, които са били опитомени от своите родители, и така – до първото човешко семейство, което е трябвало да предаде жизнения опит и възгледите си на новото поколение.
Всички ние сме опитомени; всички ние живеем или сме живели живота, който другите ни налагат. Но има и добра новина: това вече е минало. Вече не зависим от възрастните, вече не е необходимо друг да мисли вместо нас. Вече можем да изберем друг мироглед, или да създадем собствен; можем да поемем пътя на личната свобода, за да изживеем собствения си живот – неповторим, уникален, заради което всъщност сме на този свят.“

Казах ли ви, че е гениално написано? 🙂
Толкова гениално, че чак настръхвам всеки път като го чета, а сигурно го чета за стотен път. Изобщо препоръчвам ви горещо да си вземете книжките на Дон Мигел Руис – те не са някое дебело разтеглено философско четиво, което изисква много време. Те са малки и тънки  с точно ясно и сбито съдържание и послание. Стрелят право в целта и те разтърсват. Будят те от съня. Като кофа със студена вода рано сутрин, докато още  не знаеш къде се намираш 🙂

Днес ще стана наясно със собствените си убеждения и ще осъзная, че мога да премахна от себе си онези, които вече не ми служат!!!

Смятам, че това е един от най-успешните начини да се справиш със себе си, така да се каже – да започнеш да се вглеждаш в себе си, да се опитваш да бъдеш обективен, да се питаш постоянно въпроси от сорта: „Това откъде идва?“; „Защо сега реагирах така?“; „Как съм изградил точно този характер?“; „Какво в поведението ми е дисфункционално и не ми служи за развитие?“. И много други. Постоянно. И да търсиш отговорите. Да питаш и други хора около теб и да се вслушваш в мнението им, като по този начин се учиш да приемаш критика и да си взимаш бележки от нея. В някакъв момент, след определено време на такива практики за повишаване на съзнателността, отговорите изкристализират и разбираме кои части от нас и от характера ни откъде са дошли и кога са посадени. Това е прекрасно! Като имаме яснота по този въпрос, вече сме в силата си да моделираме себе си, колкото и трудно да е това. Да се превъзпитаваме. А защо  да го правим изобщо? За да сме максимално ефективни в живота си и да даваме най-доброто от себе си, разбира се! За какво сме дошли тук, ако не да учим, да се развиваме и да израстваме към нещо по-Добро?!

Та за позитивното мислене – позитивното мислене служи дотолкова, доколкото да ни помогне в гореописания процес на пре-програмиране. Да ни помогне да се мотивираме и да започнем. Да започнем какво? Работа върху себе си. 

Чудесно е човек да мисли позитивно, да се настройва и да става все по-съзнателен, но практиката и опитът показва, че с позитивно мислене мускули не се градят, да си го кажем направо 😀 Aко имате излишни килограми и мислите позитивно на дивана как ще ги свалите, докато блажено и позитивно ядете чипс и шоколадови бисквитки… ами най-вероятно няма да проработи 🙂
Може би ще трябва да пренасочите позитивното си мислене в посока от типа на:
„Аз съм достатъчно щастлив човек и без този чипс и бисквитки. Защо ги ям? Какво ми носят? Вътрешно удоволетворение ли ми дават? И ако е така, как мога да си го набавя по друг начин? Аз ще бъда щастлива и доволна ако сега стана, започна да спортувам нещо и се погрижа сама за себе си!“ и неща все от този род. 🙂
Позитивното мислене РАБОТИ ако обаче е насочено в правилната посока 🙂 

Ако искаме конкретни резултати – видими в огледалото, например – тогава ще трябва да се потрудим стабилно за това. Ще трябва да попроменим приоритетите си или поне да осъзнаем досегашните ни такива откъде в миналото идват и какви модели на мислене ги подхранват.

Най-доброто хапче за отслабване се казва: Вдигни си мързеливия задник и отиди да спортуваш! 🙂

Не искам да проточвам излишно тази статия. Тя започна като размишление във Фейсбук така или иначе, но то стана твърде дълго и реших да го направя на статия със снимки.

Искам само да кажа, че няма по-готино усещане от това да си изработиш сам това, за което винаги си мечтал! Ей така – ден след ден, седмица след седмица, да се лишаваш съзнателно от изкушения в името на други по-важни неща за теб, които искаш да постигнеш след време. Ден след ден да се сблъскваш с мързела очи в очи и да му казваш: „Гледай си работата! Върви на м****та си! Няма да ти се дам!“ и да взимаш гиричките! Ден след ден и седмица след седмица да упражняваш тялото си и да усещаш как става все по-гъвкаво, все по-малко пука и скърца, все по-раздвижено и да виждаш как и кожата ти се събужда, стяга, започва да свети. И да знаеш, че това не идва някъде отвън, това идва защото ТИ ТАКА СИ РЕШИЛ И ТИ САМ СИ ГО ПРАВИШ ДА СЕ СЛУЧВА! Е, казвам ви, няма такова усещане!

Също разбира се, да забелязваш всички погледи върху теб по улицата и вече да не се питаш сдухано: „Дали не ме гледат, защото съм прекалено дебел?“, а да знаеш, че хората те гледат, защото просто излъчваш здраве, красота и енергия! Здравето си личи от километри – дори само в блясъка на очите или в походката с изправен гръбнак. Също така красотата е най-вече вътрешно усещане за себе си и когато ти, ставайки сутрин, се поглеждаш в огледалото и за пръв път от много време насам не се плашиш от гледката, защото отсреща не те гледа раздърпан, отпуснат и подпухнал човек, а те гледа човек със стегнато тяло, свежа кожа и бодро излъчване,  тогава разбираш, че всички усилия са си стрували! На 100%!

Тук не става дума да се впишеш в някакви измислени и наложени отвън стандарти за красота. Не става дума да се опитваш да изглеждаш като фотошопираните манекенки от кориците на списанията. Не става дума да се опитваш да удоволетвориш нуждите и изискванията на някой друг – приятели, партньор, общество… Става дума да се опиташ да постигнеш собствените си критерии за красота и да удоволетвориш собствените си изисквания! Да даваш и да бъдеш най-доброто от себе си всеки ден! Да се погрижиш с Любов за всичко, което е твое – душата, тялото, излъчването, енергията. Да се справиш с всички вътрешни блокажи и тъмни сили, които те дърпат назад и спират развитието ти и да се освободиш от оковите на ума, предубежденията, мързела, хорското мнение и измислените рамки.

Става дума да станеш точно този човек, който винаги си си мечтал да бъдеш – най-добрата версия на самия себе си!

Красотата – това е да бъдеш най-добрата възможна версия на себе си!

Защото това е постижимо и няма невъзможни неща! И ако вложим цялата си енергия, която цял живот хабим да не се харесваме, да се самокритикуваме, да купуваме хапчета, мазила, лосиони, чайове за отслабване и да ходим на антицелулитни масажи и прочие, и прочие… Ако вложим цялата тази енергия в това всеки ден, по 1 час (максимум, може и по по-малко) да спортуваме и освен това да променим бавно и постепенно хранителните си навици, тогава…. не само, че ще спестим пари (това е най-баналното, но все пак си е фактор), ами и ще започнем да виждаме резултатите не след дълго. И ще сме 10 пъти по-доволни, защото ние ще сме причината за това. А няма по-готино усещане от това сам да управляваш живота си, сам да взимаш решенията, сам да градиш бъдещето си! 🙂

– Стефи – 

П.С. – Днес вече правих Йога и разгрявания около 1 час, после няколко серии с гирички от по 5 кг., клекнах 2 х 20 пъти, висях надолу с главата на лоста долу в двора и после хапнах кремче от банан и авокадо 🙂 И сега се чувствам заредена с енергия за довечера за лекцията си на тема здравословен начин на живот в център Аватар! 🙂 Имайте прекрасна работна седмица!

Умните момичета използват гирички 😀