На Белинташ

Доста години си имах една съкровена мечта. Мечтаех да стана Йога инструктор. Защо?
Защото преди 10 години в залата по Йога намерих убежище, подслон, сродни души, усещане за заЕДНОст, усещане за Вкъщи. Намерих отговори на много въпроси, които си бях задавала. Но не намерих тези отговори в древните Йога текстове, тях ги четох много по-късно. Също така никой не ми даде отговорите наготово. Но ме научиха да открия онова пространство в себе си, в което отговорите идват отвътре. Научиха ме да влизам в себе си, докато правя Йога. Което е безценно. И е най-големия дар. Не да ти дадат нещо наготово, а да те научат на инструмента, на ключа, с който да влизаш в себе си.
Ето затова мечтаех да стана инструктор, за да помагам и на други хора да стигат до онова вътрешно пространство, което минава през физическата гъвкавост, силата на волята и постоянството, и обичта към тялото. Никой не може да ме убеди, че ако не се чувстваш комфортно в тялото си, може да се чувстваш комфортно в Душата си. Двете са неизменно свързани. Понеже съм се чувствала много комфортно в тялото си и НЕ съм се чувствала изобщо добре в тялото си. Знам разликата. Докато сме в този материален скафандър, двете са свързани. Пречистването на тялото води до пречистване на мислите, чувствата, емоциите. Води до хармония и грижа за Душата. A когато ни е хармонично отвътре, целият външен свят става хармонично място за живеене. Това, което е в нас се проектира и извън нас, още Хермес го е казал и го е постулирал като закон „Каквото отвътре, такова и отвън“.

Автор: Стефи Божилова

В залата по Йога в НСА, 2004 год.

Снимката е от 2004та година в залата по Йога при Венцеслав Евтимов от едно предаване по телевизията, което може да гледате ТУК –> http://youtu.be/-ao7BnbckIg