Първо слагам описание от wikipedia:

„Синхроничността е явление на уж случайно случващи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално емоционалния ни – когнитивен живот. Например, мислим си за някого, а той след малко се обажда по телефона или го срещаме зад ъгъла. Или сънуваме определена ситуация и тя вземе че се случи почти едно към едно на следващия ден. Или ако сме в добро настроение, просто като си живеем живота, ни се случват един куп хубави неща – обективно, не просто защото виждаме света през призмата на доброто си настроение и правим проекция, но реалните житейски обстоятелства се синхронизират така, че ни върви като по вода.“

БОЖЕСТВЕНА НАМЕСА СЕ СЛУЧВА ВСЕКИ ДЕН В ЖИВОТА НИ И ТЯ СЕ НАРИЧА СИНХРОНИЧНОСТ…

Искаше ми се да пиша, пиша, за да споделя все по-нарастващия си възторг от всичко, което ми се случва напоследък! От всички срещи, от всички хора, от всички безброй малки „случайности“, изумителни „съвпадения“, от цялата ЛЮБОВ и Светлина!…

Когато не се примиряваш с това, което имаш, когато винаги искаш още и още, и търсиш още и още, все учиш още и още, когато изоставяш сигурното, за да тръгнеш в търсене на идеала си… тогава много хора около теб те наричат „идеалист“, „максималист“ или просто „луд“. Казват ти, че никога няма да намериш това, което търсиш, защото то просто не съществува. Казват ти, че това е болен стремеж към съвършенство и ако не го изоставиш, никога няма да си доволен и никога няма да си щастлив. От малък те учат, че мечтите не се сбъдват и трябва да се впишеш в Системата и да бъдеш като всички останали. И ти аха да повярваш! Понякога дори го правиш за даден период от време или много тъжно ако е за цял живот. Защото всички разочарования от миналото, всички болки, сълзи, всички хора, които са си тръгнали, всички неосъществени мечти, те карат може би донякъде да се съгласиш, че това, което търсиш… може би… навярно… не съществува…

Но не можеш! Не можеш да се спреш! Защото идваш от едно място, от много много далеч, където всичко е било възможно само със силата на мисълта, където щастието е било естественото състояние на нещата и съвършенството хич не е изглеждало недостижимо и абсурдно. Където си бил заедно с още много други като теб и заедно сте творили мечтите си и сте сбъдвали Любовта. 
И все още спомена в клетките си за онова място, за Вкъщи, за онази хармония, за онова състояние на съвършенство…

„Заедно в енергията на Любовта!“ – както казва Крион. 🙂

Та идеята ми е, че виждате ли… не съм само аз. Която мечтае за ВСИЧКО, в пълния смисъл на тази дума. Много сме и все повече ставаме – събуждаме се, обединяваме се и излизаме на светло. Убедих се в това последните няколко години, около 3 ако трябва да съм по-точна, когато животът ми стана едно постоянно чудо на пътувания, срещи със сродни души, невероятни преживявания и нови отворени врати пред мен.

Как стана… синхроничност, предполагам. Някои го наричат „случайност“, но аз и хората като мен и около мен не вярваме в случаиности. А в предопределености.
Че всичко се случва точно тогава, когато ние много отдавна сме си избрали да се случи – още преди да се родим – за да си спомним кои сме и защо сме тук. За да се срещнем и да работим заедно в името на един НОВ СВЯТ. 

Всичко при мен започна след 9.9.9. – тогава усетих много силно активацията на потенциала ми и усетих, че 2009 е една от най-важните години в живота ми. Също и една от най-трудните. Много неща приключиха, много врати се затвориха, само за да се отворят десетки нови пред мен… На 10.10.10, само след една година, се чувствах сякаш са минали 10 години! Бях толкова различна и толкова променена, толкова по-лека и окрилена, с толкова много нови планове в главата си! Посрещнах тази дата от върховете на магичната Рила където енергиите са в пъти по-високи и по-чисти отколкото в града. Няма нищо по-прекрасно да посрещнеш Изгрев от Молитвения Връх над второто езеро. Нямам търпение сега да посрещна 11.11.11 отново на Рила! От една година виждам 11-ки навсякъде около мен и всичко е свързано с тези числа. Не знам какво значи, но знам, че е важно. Знам, че скоростта на манифестиране все повече се забързва и вече няма нужда да планираш нищо, да мислиш в перспектива, защото всичко просто се случва и е прекрасно!

На Рила по време на Изгрев

Наричат ни мечтатели, непрактични, чудаци, откачалки, завеяни, хипита, ню ейджисти и какво ли още не… 

Когато ме нарекат така  съм толкова горда! 🙂 И светвам цялата в усмивка, защото е чест да си по-различен от масата, от всички хора, които никога не се замислят за нищо. Не че е нужно някой да ти каже, че си по-различен, защото то ти е изписано на челото и не можеш да се скриеш, цял живот си го знаел и е крайно време вече да го приемеш. Явно си тук с важна мисия и колкото по-скоро го признаеш и си спомниш, толкова по-голямо добро ще направиш не само на себе си, но и на цялата планета. Защото тя – планетата – има нужда от нас, за да се излекува и възстанови. Затова сме дошли тук и сме приели да слезем в това ниско измерение на тъмнина и дуалност и да забравим всичко. Защото сме знаели, че МОЖЕМ и че никой друг не може толкова добре колкото нас!
В книгите на Барбара Марчиняк с послания от Плеядите толкова добре е описано всичко, че за пръв път като започнах да ги чета преди години не можеш да спра да плача. Сякаш наистина активираха нещо в мен, отключваха нещо отдавна забравено, сякаш всичко си идваше на мястото.

И  всеки следващ ден Слънцето свети все по-ярко – в душите ни – и ние все повече светим собствената си светлина навсякъде където отидем! Вселената ни дава толкова много възможности да правим това, което обичаме, да мечтаем, да творим, да живеем чудото в ТУК и СЕГА. Да излъчваме Любов и Щастие и да бъдем просто себе си – това е всичко, което се изисква от нас, за да промени света. Нищо повече!

ВРЕМЕТО Е СЕГА!

Знам и вярвам, че един ден, след години, ще погледнем назад и с искрена почуда ще възкликнем:

„Аз ли бях толкова неуверен в себе си? Аз ли бях толкова уплашен?“

Собствените ни окови (които ние сме си сложили) се чупят и всички прегради пред нас падат и ако само повярваме, ако скочим със затворени очи и отворено сърце… ще полетим!  Благодаря, че споделям този прекрасен полет с всички вас!

P.S. – И когато не се примирите с по-малкото, получавате най-доброто! 😉
Когато повярвате в себе си, и Вселената започва да вярва във вас!
Когато се отворите за Новото в живота си, Старото само си отива, без натиск.
Когато направите една крачка, само една, една сила ви подема и следващите 10 крачки ги прелетявате без да се усетите. От нас се изисква толкова малко да направим, за да почнат нещата сами да се нареждат, а нас и това ни е страх да направим. Но страхът е част от Стария свят и все повече губи силата си.
За да го изместят Увереността, Радостта, Любовта и усещането, че ТУК и СЕГА всичко е точно такова, каквото трябва да бъде! 

– – – Стефи – – – 
Писано на 02.11.2011, редактирано днес на 15.03.2013