Русалка съм, аз казах ли ви, ето –
Излязох от вълните и дойдох
Превърнах си опашката в крачета
Избрах да заживея нов живот
Да ходя по земята ви човешка
И да се сблъсквам с изпитания безброй
Да се опитвам да се впиша в тази смешка
И никога да не позная вече водния покой
Но ето – крача и се спъвам
Със тези странни тромави крака
Обичам силно, плача дълго, понякога се смея
И драмата човешка не винаги играя с лекота
Но не разбирам толкоз много
От целия абсурден земен свят
Кому е нужно да раняваш?
Да лъжеш, да си тръгваш и да изоставяш..
Вместо да се разтваряш във Любов и благодат
Мълча понякога, не знам какво да кажа
И хората си мислят, че съм недостъпна
А ако престраша се да говоря, става твърде неудобно
Истината често се оказва твърде смутна
Но аз дойдох със вятъра от дълбините
От пяна се превърнах във жена
И уча се все още „земно” да обичам
Да бъда силна, смела, да вървя сама!
Автор: Стефи Божилова
Писано на: 08.март.2013

