Попаднах на един чудесен вдъхновяващ и определено доста замислящ материал и го споделям с вас! Източниците са отбелязани най-отдолу и ще се радвам на вашите мнения и коментари под статията 🙂 Приятно четене!
За т. нар. синдром на „лелката“ сме сигурни, че няма да прочетете в която и да е медицинска книга. Въпреки че в живота той представлява един изключително реален феномен: апатия, мърморене, умора, бледо изражение, асексуалност и никакво желание да се мечтае. Определено класически коктейл от негативизъм. А страдащи – колкото искаш…
Пустата му „лелка“! Като за начало навестяваше само за минутка моето безгрижно, но в същото време силно и уверено „вътрешно девойче“. Изтупваше се под формата на „от нищо взели се“ куп домашни задължения като спестовност, стремеж към домакинстване, чистене и пране. Но най-вече я усещах, когато започваше да мърмори по домочадието: „Какво ли ще правите без мен?!“. Но „вътрешното ми девойче“ бързо се окопитваше и отблъскваше нежеланата гостенка. Домочадието си отдъхваше и всичко ставаше отново леко и спокойно.
Въпреки това, след раждането на сина ми, неканената гостенка, започна да се заседява по-дълго в мен, опитвайки се да се прикрива под социалните маски на чувството за дълг и отговорност. А след раждането на дъщеря ми, „леля“ се премести при мен завинаги. Грубо и цинично. С всичките си екстри като тъга, меланхолия, скука, домошарство и наднормено тегло.
Набързо, набързо тя сложи всичко на мястото му вкъщи – прегледа гардероба ми и изхвърли всички по-младешки и момичешки дрехи и ме прикани да не си и помислям за високи токчета. Когато някога плахо предлагах да отидем до магазина за бельо, „леля“ крясваше непреклонно: „Къде?! Та, синът ти няма дрехи!“.
Всеки ден все по-смело и по-смело тя даваше ясни разпореждания вкъщи. Това бързо даде своето отражение: децата вече рядко се смееха, приятелите ни оредяха, а съпругът ми забравяше да шепне нежни думи в ухото ми. Но в един слънчев пролетен ден моето „вътрешно момиче“ се събуди и ме разтърси: „Животът ми е станал непоносим!“. Набързо си купих обувки на висок ток, боядисах си косата в ярко червен цвят и моментално изхвърчах от къщата на тази вечно мърмореща „леля“, нейните манджи, умора и чувство за дълг.
За всеки случай си написах заповеди за борба със синдрома на „лелята“:
- Заповед №1: Прави всичко с лекота и Любов!
Както философите казват, каквото отвътре, такова и отвън!
Ако се радваш на света около себе си и ако се наслаждаваш, ще ти проличи и външно. Несъмнено ще станеш по-красива и привлекателна, както за другите, така и за късмета. Твоето добро настроение е твоето камъче, което ще се разпростре навсякъде и ще зарази всички, които са в близост до теб. Само тази пуста „леля“ забравя, че щастливите майки имат щастливи деца, а щастливите жени имат съответно щастливи съпрузи.
- Заповед №2. Незабавно сложи дамските малки радости в графа „жизнено необходими“!
Има една женска тайна: „Да се родиш умен не е толкова сложно. Мъжкият ум е даденост – или го има, или го няма. Виж, относно женската прелест, нещата стоят по друг начин. Тя е нещо, което се придобива.“ И така какво придобиваме когато се глезим с разни женски нещица от рода на парфюм „Шанел“, кокетно бельо с дантелки и годишен абонамент за любимото списание? Женственост! Чар! Неустоимост! Кокетство! Способност да караш другите да си губят ума! И нито грам „влельосване“. Само усещане, че все още сме на върха. Независимо от годините.
- Заповед №3. Не съм длъжна на никого!
Относно чувството за дълг („ох, длъжна съм“, ама те са ми длъжни!) психиатрията си струва да посвети цял един раздел. Класиката в жанра е изразът: „Мразя да готвя (да чистя, да подреждам и т.н), но съм длъжна.“ И вместо да си вършим работата с удоволствие, да помолим за помощ или пък да се откажем (ако сме решили, разбира се, което е малко вероятно), ние се мъчим, издевателстваме върху себе си, дразним се на семейството си и… се превръщаме в озъбени „лелки“, мазохистично настроени към самите себе си. Макар че в повечето случаи семейството ни няма нищо общо. Никой не ни е карал да обикаляме около печката цял ден, да им приготвяме 5-степенно меню за вечеря! Май внушеното ни от детството убеждение, че „Любовта на мъжа минава през стомаха, а децата без нас ще умрат от глад“ си е малко погрешно. И трябва да го заменим с друго, което да устройва всички страни.
- Заповед №4. Не ми пука какво ще си кажат хората. Важното е аз какво мисля за самата себе си!
А за себе си трябва да мислим с нежност и само хубави неща. Ако някой има друго мнение – негова си работа. Данък „обществено мнение“ плащат само „лелките“. „Девойчетата“ търсят безупречността единствено в собствените си очи. Изправен гръб, кръшна походка, вдигната брадичка. Че кой би се усъмнил, че съм богиня, късметлийка, безупречна, щастлива жена?! Никой. И доста вероятно, ще бъда по-малко одумвана.
- Заповед №5. „Да“ – на високите токчета и стилния тоалет, даже и с деца на ръце! „Не“ – на торбестите и безформени дрехи, даже и когато мъжът ми не е наоколо!
Знаете ли къде се отчита най-голямо потребление на дамски парфюми? Можете ли да се досетите? При жените от Арабските емирства. Дълго се чудих защо? Ами те са все с фереджета! А всъщност се оказа толкова просто. При нас е прието жените да се тъкмят и контят, когато отиват на работа, на гости или излизат навън. А вкъщи – както я е създала майката природа или в случая родителите й – без прическа, по халат или друга домашна дреха и задължително без грим. Доста кофти, а?! А при арабскте жени е тъкмо обратното – у дома си те изглеждат като кралици. Златно и непоклатимо правило. Само „лелките” мрънкат неща от типа на: „Нямам сили, уморена съм, заета съм, хич не ми се занимава, у дома съм си!”. Що се отнася до „девойчетата“, даже напротив – захващат се с въображение, прелистват „Кама сутра“, занимават се с разни практики и арабски танци. С една дума, те се забавляват.
- Заповед №6. Съдбата на жената е не да забавлява мъжа и да го обслужва, а да го вдъхновява!
Един познат казваше, че мъжете никога не бягат от жени, които хубаво готвят, перат и чистят. И имаше три съпруги. И трите чудничко готвеха и перяха. Той изобщо не разбра, че домакиня и съпруга не е едно и също понятие. Едната отговаря за домакинството, черпаците и обикновено е „декорирана“ с престилка. Но втората… Втората умее много повече. Тя „облагородява” домакинството, превръща се в муза и в източник на вдъхновение, тя е и семеен мозъчен център, и любима, и всичко друго, което е необходимо. Само не и „Лелка“!
- Заповед №7. Аз съм, има ме и това е достатъчен повод за радост!
Друга като мен няма и няма да има никога! Съгласете се, че не си струва да затривате неповторимата си индивидуалност с всекидневните и най-често, измислени проблеми и да се превръщате в досада. Има толкова креативни начини и да се грижите за домакинството и да сте себе си!
И така, сложих „лелката“ на мястото ѝ, събрах ѝ багажа и ѝ посочих вратата. И отново заобичах себе си и всички останали! Сега мога да си позволя най-накрая да направя някои луди за повечето жени неща или пък да пръсна малко пари в салона за красота, и то без капка угризение за празния хладилник. Защото мъжът ми макар и да ме погледне с престорения си укор: „Това, жените, са голяма напаст!”, след това съм убедена, че закачливо ще ми подръпне разкошните, току що боядисани къдрици. Децата ми ме обожават! И има защо – майка им си облича дънките и тениската, пързаля се с тях на пързалката и рисува с тях по асфалта. И питам аз „Кой казва, че на моите години не ми прилича?!“. „Лелката“?! Мислено й се изплезвам и хуквам с ролерите след децата. 🙂
Източници:
Aвтор: Анастасия Красовская за Fit4brain.com
Превод: Ивелина Димитрова за MY Veliko Turnovo
Ако статията ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора! 🙂




Стрaхотнa стaтия! Блaгодaря, че споделихте!
Четейки нa моменти откривaх лелкaтa и при мен! 😀 – Но с рaдост устaнових, че се вписвaх в досaдното лелкосвaне в много мaлкa степен! Обичaм шопингa (сaмо при лелките е тaбу)! При всякa възможност се впускaм с удоволствие – ощaстливявa ме и нaстроението нa моментa вдигa скaлaтa до висините… Е, след прочитa нa тaзи много полезнa стaтия ще нaпрaвя някои корекции и лелкaтa, мaкaр и слaбо изрaзенa ще изчезне! Помен нямa дa остaне! Ще се рaдвaм, че ме имa и ще увеличa шопингът…
Страхотно! Без да съм я чела го направих 🙂
Строхотно е усещането да прочетеш толкова красиво написано нещо, което си преживял! И нещо, в което живееш, но нямаш необходимите „литературни“ заложби да споделиш.
Слагайте си токчетата, момичета и успех в разлельосването! 🙂
Стефи, обичам да те чета! Прегръдки, слънчева! Обичам те! 🙂 <3
Хубаво е и младите жени да знаят какво ги очаква и как да избегнат „лелята“ . Благодаря :))
Ще се опитам да приложа съветите на практика! 🙂
До преди няколко години изпитвах точно същото въздействие на „лелката“,
не се харесвах, но намерих сили да се отърся от нея, и…ето ме, променена, обичаща себе си, преди всичко и всички …и щастлива! Благодаря за страхотната статия! Поздравления!
Благодаря! 🙂 Поздравления и на вас за намирането на сили и за отърсването 🙂
Наистина много полезна статия, за тези жени, които откриват сами в себе си „лелката “ и искат да се сбогуват с нея. Но със сигурност ще е трудно на другата част от жените, които не разпознават „лелката “ – кой би могъл да им помогне на тях?Възможно ли е да им се помогне? И както гласеше една мъдрост “ Помогни си сам, че да ти помогне и господ “ . Благодаря за хубавaта статия 🙂
Благодаря за прекрасното откровение и ценните напътствия! Чудесно е да се изживее една такава промяна, казвам го от опит! Никога не е късно да превърнете лелката отново в палава мечтателка и магнетична лудетина! Невероятно простичките наглед заповеди дават изумително ефективни резултати! Момичета, недейте да ми вярвате, просто проверете лично!
МОМИЧЕТА НА 20,30,40,50,60 И…………БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ,БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ НА КОЛКО ГОДИНИ СТЕ И НЕКА НИКОГА ЛЕЛКАТА НЕ ВЛИЗА В ДОМА ВИ!!!!
БЛАГОДАРЯ СТЕФИ ЗА СТРАХОТНИЯ ИЗКАЗ НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВЕНИ И ЖИТЕЙСКИ ИСТИНИ!!!
ИМА ЕДНА ГРУПА – КГБ -КЛУБ НА ГОТИНИТЕ БАБИНКИ,КОЙТО Е С БЛИЗО 3500 ЧЛЕНКИ, С РАДОСТ ЩЕ СПОДЕЛЯ „СИНДРОМЪТ ЛЕЛКА“.
Ох, на чичо лелките!
След толкова много положителни коментари и с риск да звуча като хейтър – вие сериозно ли? От 100км личи, че статията е написана от рускиня, възпитавана единствено как да привлича и задържа мъже.
Арабски жени, домакини? Въобще прочетохте ли за какво иде реч. За една проста материалистка, която се отплаща на съпруга си с „вдъхновение“. А той въобще заслужава ли да бъде вдъхновяван. Не-лелката не се определя от високите токчета, червена коса и танцуване на ориенталски танци за да откриеш богинята в себе се и щастието не се определя от външни фактори. Не-лелката е състояние на духа.
Въобще, шегувате ли се като се превъзнасяте по тази повърхностна статийка?
Съгласна съм със Светла. Буквално погледнато статията е бегло представяне на ежедневието на 70 % от нас – жена с две деца , омъжена и работеща. Арабките не работят, рускините нямат мъже като хората, а ние които караме ролери или колела с децата падаме и си чупиме крайниците. После кой ще работи на две смени /първа на работа и втора у дома/ ?!? Всичко е до вътрешно усещане. Може да си пълна и неугледна и да не си „лелка“, а може да си красива и слаба и да си „лелка“…да не забравяме ролята на мъжа до теб, както и финансовото ти състояние. Да живеят „лелките“ в нас!!!
Както току-що отговорих и на коментара на Светла – всички сме различни, светът затова е шарен. Всеки харесва или не харесва нещо спрямо самия себе си и е в пълното си право дали да одобри или не дадена информация.
Само с клишетата не съм съгласна, защото звучат крайно и ограничено – пътувала съм много по света и познавам омъжени арабки, които работят и си гледат децата, познавам и рускини с прекрасни семейства и мъже. Какво значи „рускините нямат мъже като хората“? Откъде идва тази информация? Звучи меко казано смешно 😀 Русия е огромна държава с население 143 300 000 (8ма в света по брой на населението) и вие ми казвате, че рускините нямат „мъже като хората“?… Оставам без коментар. 🙂
Не смятам, че някой се шегува като харесва или одобрява написаното в статията. Вашият коментар (на Светла) всъщност анулира и не зачита чувствата и предпочитанията на останалите. Всички сме различни – някои харесват статията от хумористична гледна точка, други я намират за много полезна и отрезвяваща, трети не я одобряват, четвърти се припознават и понеже не могат да си го признаят пред самите себе си – се ядосват на написаното и го хулят. 🙂
Всички пречупваме информацията през собствената ни гледна точка и призма на разбиране. Светът затова е шарен, защото сме различни.
На мен пък ми харесва, и да съм лелка, и да съм девойка 🙂 Едната като се наиграе излиза в отпуск, после другата и така… Какви били жените по света и у нас? Кака, леля, мацка, стринка, гълъбинка… все женки 🙂 Ако жената се прави на мъж обаче, то ще си има работа с мъжа-жена.
Статията е връх на егоизма. Защо да се грижа за децата си ако това не ми доставя удоволствие? Ако не ви доставя сте за ендокринолог. Вие сериозно ли сравнявате носенето на токчета с това децата ни да не са добре обути? Мисля, че си търсите извинение да върнете фокуса и вниманието върху ‘аз’.
В статията никъде не се казва да не се грижим за децата си, съпруга си, домакинството си… Явно сте я прочели, пречупена през вашата собствена призма 🙂
Казва се, че „можем да правим всичко това с удоволствие, финес, наслаждаващи се и изглеждащи добре“. Препоръчвам тази статия, защото, за съжаление, много често се бърка Любовта към себе си с егоизма… –> „За здравословния егоизъм и Любовта към себе си – Хорхе Букай“ 😉
Мили дами, вижте това:
Късам се от бачкане, всеки ден по много. Правя всичко възможно домът ми да е дом, според моите критерии. Гледам да има какво да се яде, а също и да съм в час с живота на децата ми. Освен това, всеки ден си бъбрим със съпруга ми, най-малко час, докато споделяме чаша кафе или питие. Колко ли време ми отнема това – може би всичкото?
Освен това – успявам да се приведа в приличен вид за отрицателно време. Обичам по мен да има поне едно камъче и нещо лъскавко.Нещо авангардно в облеклото и защо не шик. Харесва ми, като се погщледна в огледалото да се харесвам.
Харесва ми, когато всеки божи ден намирам нещо забавно в живота около себе си. Намирам го – стига да са ти отворени очите. Намира се, и ако мисълта ти е отворена към различното и ако изобщо си с отворени очи, с които гледаш и ВИЖДАШ.
По – натам. Работата. Ако сме направили така, че работата ни да ни харесва. Да сме удовлетворени от постиженията си там. Или, ако това е невъзможно, поне да е поносимо.
На последно място – и като разположение, и като значение. Свинските погледи от страна на господата. – ако ги има, регистрирайте ги и си слагайте по една чертичка. Допринасят за самочувствието.
За какво лелинство ми говорите вие. Ей , момичета, мисълта подлежи на дресировка. Можете , ако положите усилие да сте това, което ви се иска и да се харесвате. Лелинството е начин на мислене. Никой не може да ви го причини, освен вие самите. Това е. Всичко е в главите ни.
В личен план, дами, аз никога няма да бъда леля. Няма начин да се случи. Не знам дали, начина на мислене ми е правилен или не. При мен работи. Споделям го с вас, защото може да се окаже правилен и за някоя друга жена.
И накрая – за да няма неразбиране, малко фактология – съществената.- . след 4 дни ставам на 45 г. – страхотно, нали!
. .
Много благодаря за споделеното! 🙂 Браво!
Роси, коментарът Ви направо ме е вдъхновил!
Статията на Стефи ми показа причините, поради, които се чувствам зле, даде ми насоките и пътя, по който трябва да тръгна ако искам да изляза от това състояние, а Вие ми отговорихте на въпроса „как“ да го направя!
Благодаря за споделения опит!
Весели празници!
Според мен всичко е въпрос на периоди в живота, има периоди като например след раждането на дете, когато лелката е почти неизбежна и трябва да си много влюбен и вманиачен по собствената си личност, за да останеш фокусиран върху нея, особено ако си го желал детето…
Pingback: Приказка за ненужната саможертва | Стефи Божилова
Прекрасна статия. Много ти Благодаря, Стефи.И да, не тряба да правим всичко сами, любовта към себе си е много важна и трябва да я запазим. Прекрасен ден на всички.
Благодаря Ви за чудесната статия, Стефи!
От известно време усещам този синдром в себе си, но не можех да го определя какво остава да го опиша така точно. Обаче усилено търсех отговор и попаднах на тази статия. Тя ми отвори очите! Не ме е срам да си призная, че откривам себе си в описаната „лелка“. Имам три деца, като най-малкото е на година. Дени е много права като казва, че този период е неизбежен след раждането на дете. Вярно е, че няма как да ги оставя да живеят в мръсотия, неизпрани, неизгладени и ненахранени, но аз минах в някаква крайност, от която искам да изляза. Искам да го направя не само заради себе си или за да не загубя съпруга си, а защото по-големите ми деца са моите най-големи критици. Най-голямата все ми повтаря, че се обличам бабешки… Да не говорим, че нерпестанното ми мърморене ги отблъсква от мен, а аз искам да изградя здрава връзка с децата си. Ние родителите трябва да сме пример за тях си във всяко едно отношение! Това, на което ги научим в къщи това ще правят един ден и в собствените си домове. Съзнателно или не те ще използват модела, видян от своите родители! Не бих искала момичетата ми да израстнат с мисълта, че просто е неизбежно и един ден, и те искат или не ще се превърнат „в лелки“. А за съжаление това е примерът, който в момента има давам… Затова тази статия много ми допада, защото от сърце исках тази промяна, но не намирах необходимата сила!
P.S. Позволявам си да отправя един апел! Моля Ви, хора спрете да бъдете толкова критични и груби спрямо инакомислещите! Имам предвид коментарите на Светла и на Гостенка. Всеки има право на мнение и не мисля, че някой е толкова съвършен и идеален, та да си позволява да критикува другите!!! Просто всичко може да бъде казано с ясен и спокоен тон!
Относно Гостенка- тя като че ли не е прочела добре статията, а си позволява такъв груб коментар … Защо? Никъде не се казва да си зарежем децата, а просто да намерим време и за себе си! Има жени, които успяват!
Всеки сам решава дали да е „лелка“ или не! Всеки сам преценява дали може да съчетава многото задачи, заливащи ни в ежедневието ни! Това че аз не искам да мириша на манджи и да изглеждам като „препикано мушкато“ си е мое решение, на други жени това има харесва (лично познавам такива). Въпрос на личен избор! Но е крайно грубо и е признак на ниска култура да се обиждат хората и да не се зачита правото им на личен избор, и на собствено мнение!
Роси е направила страхотен коментар! Ето това искам да постигна и аз за себе си и когато един ден достигна годините и с кеф да кажа възрастта, а не да ме мислят за доста по-стара примерно…
Така че, много Ви благодаря, Стефи!
Благодаря Ви за коментара, Деси 🙂 Беше време някой да го напише. Не че ще го разберат 😉
Отново много Ви благодаря, Стефи!
Дано пък хората „прогледнат“! В днешното изнервено ежедневие не ни е нужен допълнителен стрес- така поне си мисля… 🙂
Стресът хората си го създават и им харесва, защото ги кара да се чувстват важни, значими, заети, ангажирани, а понякога и жертви. 🙂
А когато се чувстваш как жертваш нещо от себе си в името на някой друг тогава чувството за лична значимост (и мъченичество) още повече се покачва.
Като следя начинът, по който разсъждавате, Деси, ще Ви препоръчам още 2 неща да прочетете, смятам, че ще Ви допаднат 🙂
–> „Приказка за ненужната саможертва“ и
–> „Здравословният егоизъм и Любовта към себе си“ – от книгата „Трите въпроса“ на Хорхе Букай
Поздрави! 🙂
Статията не е лоша, особено щом няма претенции за величавост. Прочетете „Черно мляко“ на Елиф Шафак, там има доста отговори на доста въпроси по темата, при това представени на много по-прилично ниво.
Статията няма абсолютно никакви претенции, освен да бъде забавно четиво за едни и замислящо за други. 🙂
А книгите на Елиф Шафак са прекрасни!