Основни принципи на Дзогчен будистка медитация

В тази статия ще си поговорим в дълбочина за будистката медитация и като цяло за медитацията, която тренира нашия вътрешен Наблюдател при всякакви условия и във всякакви ситуации – може би най-ефективната техника изобщо, която си заслужава да научите и да усвоите.
В обширния пейзаж на будистките традиции практиката Дзогчен се откроява като дълбок път, който надхвърля, но едновременно с това и обединява конвенционалните подходи към медитацията.
Вкоренен в тибетската будистка традиция, Дзогчен, известен още като „Великото съвършенство“, предлага директен подход за пробуждане и осъзнаване на истинската природа на човешкото същество.
В основата си Дзогчен медитацията обхваща ключови принципи и основни ценности, които насочват практикуващите по пътя му към просветлението. В тази статия ще разгледам основните принципи и основни ценности на Дзогчен будистката медитация.

Има още

Работа с панически атаки и генерализирана тревожност през Естествената психотерапия

Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

Има още

Защо е толкова важно да делегираме?

По време на терапия и разговори с клиенти често става ясно, че само говоренето, промяната в автоматизираните програми на мислене и поведение, когнитивното рестуктуриране на вътрешния диалог, както и отработването на емоционални травми от миналото НЕ са достатъчни.
Вътрешната работа е безценна и безкрайно нужна и важна по пътя към вътрешен мир и хармония, но не всичко е само вътрешна работа с емоциите и травмите ни, ние не живеем в социална изолация, сами със себе си, в някой далечен ашрам или изолирана пещера.
Ние сме социални същества и сме се развили биологично еволюционно да функционираме в социум – в социална структура, в племе, в общност, в семейство, в близки интеракции с роднини и др.
Много често има нужда да се направи външна промяна в заобикалящата ни среда – промяна в режима на живот, вкарване на спорт, медитация, релаксация, дихателни упражнения – изобщо някаква ЛИЧНА ПРАКТИКА, преразглеждане на взаимоотношенията с партньора и семейството, начина на комуникация, както и още едно много важно и ключово действие – ДЕЛЕГИРАНЕ!!!

Има още

Поведенчески психологически и социални експерименти

Имах голяма вътрешна съпротива да напиша тази статия през последните два месеца, защото това, което преживях във вътрешен план по време на модула ми „Социални и поведенчески експерименти“, част от обучението ми в школата по Естествена Психотерапия, беше огромно, дълбинно и много трансформиращо ме.
Дотолкова, че се опасявам, че думите са крайно недостатъчни да опиша преживяването си и бих казала – пречупването си, които ми се случиха.

Има още

За махалото, което залита в крайности, за човешките взаимоотношения и за близостта, която лекува

Мисля си тези дни в ретроспекция за много неща от миналото си – взаимоотношения, връзки и поведения в живота ми (все пак е ретрограден Меркурий и все пак вече съм на 30 😀 ) и си мисля за ефекта на махалото.
Как когато се залюлее много в едната посока, след това се залюлява рязко в другата, поне при мен винаги е било така.

Аз винаги съм била човек на крайностите, на контрастите, винаги съм се хвърляла в едното, а след време съм се хвърляла в противоположното, за да видя как е и от другата страна, на другия бряг, да изследвам усещанията и в другата позиция. Едната риба винаги е искала да плува по течението, а другата винаги срещу.
Когато се запознахме с Тодор, той започна да се шегува постоянно с мен „Трябва ли всичко винаги да е ON или ОFF, няма ли средно положение?! Защо все залиташ в категоричността? Това те изтощава, постоянно да си на единия или другия полюс“…

Има още