Това е една статия, която отдавна искам да се появи в сайта ми, тъй като 80% от работата ми като терапевт е свързана не с говорене през ума, а с преживелищни през тялото психоемоционални процеси, които бъркат много надълбоко и вадят отдавна забравени спомени, чувства, травми, непреживени разтърсващи емоции, телесни преживявания и целта на целия този процес е една единствена – ИНТЕГРАЦИЯ. Да си спомниш, да видиш, да осъзнаеш, да преживееш отново, да реструктурираш по нов начин и да излекуваш стари травматични преживявания и да им намериш ново място и разбиране в себе си, без да ги изключваш и без да се опитваш да не мислиш за тях. Това се случва през регресия, през хипнотерапия, както и много силно през групите ни по интензивни дихателни практики (наше подробно интервю за тях гледай тук), които провеждаме по няколко пъти ежемесечно вече година и половина с моя колега и приятел Спасимир Иванов.

Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂