Иска ми се да попиша по една много специфична тема свързана с връзки, взаимоотношения и ДОВЕРИЕ.
В днешния свят, без да го съдим и етикетираме – такъв какъвто е в момента, темата с разделите е огромна и по последна статистика над 50% от официалните бракове завършват с развод. Като тук говорим само за браковете, а не за всички съжителства на семейни начала, които никога не са били официализирани.
Защо това е така, дали е „добро“ или „лошо“, дали е „правилно“ или „грешно“, аз няма да адресирам, нито виждам смисъл и добавена полза да се занимавам с анализ на причините и следствията, нито намирам полза от осъждането и размахването на пръст. Вярвам, че можем да излезем от тази лична его-позиция и просто да приемем, че нещата са такива каквито са и зад всичко си има смисъл.
Иска ми се тук да поговоря за доверието.

Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

По време на терапия и разговори с клиенти често става ясно, че само говоренето, промяната в автоматизираните програми на мислене и поведение, когнитивното рестуктуриране на вътрешния диалог, както и отработването на емоционални травми от миналото НЕ са достатъчни.
Вътрешната работа е безценна и безкрайно нужна и важна по пътя към вътрешен мир и хармония, но не всичко е само вътрешна работа с емоциите и травмите ни, ние не живеем в социална изолация, сами със себе си, в някой далечен ашрам или изолирана пещера.
Ние сме социални същества и сме се развили биологично еволюционно да функционираме в социум – в социална структура, в племе, в общност, в семейство, в близки интеракции с роднини и др.
Много често има нужда да се направи външна промяна в заобикалящата ни среда – промяна в режима на живот, вкарване на спорт, медитация, релаксация, дихателни упражнения – изобщо някаква ЛИЧНА ПРАКТИКА, преразглеждане на взаимоотношенията с партньора и семейството, начина на комуникация, както и още едно много важно и ключово действие – ДЕЛЕГИРАНЕ!!!

В настоящата статия заедно с моята приятелка и колежка Мария Илкова Петкова ще поговорим за тези 5 етапа, тези 5 фази, през които често се преминава в психотерапевтичния процес по пътя към оцялостяването и омиротворяването на личността. Дали става дума за работа с дадена травма, даден проблем, с нефункционалности в нашия характер, с конкретен страх или с друго, което ни притеснява, смятам, че разглеждането на всеки един етап ще ви бъде от полза и ще ви замисли дълбоко.
Кои са тези пет П-та, както ние с нея ги кръстихме? Това са:
➤ ПРИЗНАВАНЕ
➤ ПОЗВОЛЯВАНЕ
➤ ПРЕГРЪЩАНЕ
➤ ПРЕРАБОТВАНЕ
➤ ПРИЕМАНЕ

Петте фази не са строго разграничени една от друга, непрекъснато се преливат, части от проблема „догонват“ това, което е минало в следващ етап и така се разгръща естествен процес на ненасилствена промяна в желаната посока.