Отдавна си мисля да кача тази статия, защото според мен е от изключително значение за много от нас! А Гейбриъл Казанс е светило в областта на храненето!
Искам да отбележа няколко важни неща преди да започнете да четете:

1. Независимо от вашия начин на хранене, МОЛЯ ВИ, не приемайте този материал като провокативен, агресивен, обиден или нещо подобно!
2. Целта на статията е изключително и само с ИНФОРМАТИВНА цел, тъй като аз вярвам, че информацията е безценна и никога, никога не ни е излишна!
3. От 11 години съм вегетарианка и познавам изключително много вегани и суровоядци от дълго време. Много от тях вече имат установен дефицит на Б12 и приемат активни веган добавки. Факт.
4. Аз съм веган и ще продължа да бъда, надявам се, през целия си живот. Тази статия не ме е разубедила, че това не е правилният начин на хранене. Тя просто ми е дала информация, за да взема мерки навреме.
5. Моля ви, прочетете статията докрай! Знам, че е дълга и има терминология, но също така е безценна и смятам, че има какво полезно да остане във вас от нея.
6. Статията е публикувана за първи път тук: линк. С благодарност!!!

– – – – – От Гейбриъл Казанс – – – – – 

Работата в центъра „Дървото на живота” (Tree of Life) и във всичките ми книги за хранене –Духовно хранене, Съзнателно хранене и Зелената жива кухня на диетата на дъгата – са насочени да  се осигури благоприятна среда за всеки, за да може той или тя успешно да практикува веганство и суровоядство. За тази цел се заемаме с всеки отделен въпрос, свързан с успешното им практикуване. Въпросът за витамин B12 е един от най-важните за успешен и здрав начин на живот с вегански и живи храни.

За да разберем значението на този въпрос, трябва да разберем малко повече защо е важно B-12 да присъства в храната. Средностатистическият не-вегетарианец натрупва между 2,000 и 3,000 пикограма (pg., или микрограма)  B12 и губи около 3 pg. на ден. Около 60% от цялото количество на B12 в тялото се съхранява в черния дроб и около 30% се съхранява в мускулите. Тялото има специфична схема на циркулация между храносмилателната система и черния дроб. Чрез жлъчката отделяме 1.4 pg. B12 на ден в тънките черва, и ако е здрав човекът, той усвоява отново около 0.7 pg. Изследванията показват, че ако хората имат нисък прием на B12, усвояването се увеличава, за да се извлече повече B12 в организма. Има обаче най-обща възможност за бавна загуба, в зависимост от вариациите в тази циркулация, известна още като ентерохепатичен цикъл, преди да развием пълните симптоми на дефицит на B12.

B12 има две функции: първо, във вида си метилкобаламин се използва от  ензима метионин синтаза да променя хомоцистеина в метионин. Когато ензимът не действа, се увеличава количеството на хомоцистеин в организма, а скорошните изследвания свързват това състояние с увеличения риск от сърдечни заболявания и влошаване на артериите и нервите. Когато нивото на хомоцистеин е високо, той действа като токсин – и невротоксин, и токсин за кръвоносните съдове. Другата функция на B12 е, че като коензим използва 5‘ деокси-аденозил-кобаламин в ензима метил–малонил-КоА-мутаза за преобразуването на метил–малонил-КоА  в сукцинил-КоА.

Повишените нива на хомоцистеин са свързани с недостиг на витамин B9 или фолиева киселина. Един от главните симптоми за недостиг на В12 или на фолиева киселина е макроцитната анемия. Фолиевата киселина (или фолат) е необходима за преобразуването на урацил в тимидин – един от много важните елементи, изграждащи ДНК. А тази ДНК е нужна за производството на нови червени кръвни телца и за делението на червените кръвни телца. B12 също има роля в този процес, тъй като участва в пътеката, която създава метилкобаламин. Тази форма на B12 произвежда форма на фолиевата киселина, необходима за създаването на ДНК. Така че, ако няма B12, фолиевата киселина може да се изчерпи и производството на ДНК да става по-бавно.

Друга страна на преобразуването на метил–малонил-КоА  в сукцинил-КоА  е, че когато няма наличен B12, нивата на метил–малонил-КоА  се повишават и той се преобразува в метилмалонова киселина, която се натрупва в кръвта и урината. Тъй като B12 е единственият коензим, участващ в тази пътека, нивото на метилмалонова киселина се счита за златен еталон за индикатор за дефицит на B12. Другите причини за високо ниво на метилмалонова киселина (MMA) са генетични дефекти, бъбречна недостатъчност, нисък обем на кръвта, дисбиоза, бременност и хипотиреоидизъм. Изследването на MMA (метилмалонова киселина) е важно, защото според прогресивната медицинска общност нивото на В12 в серума вече не може да се счита за точно измерване на съответното налично количество на В12. С други думи, нормално количество на серумен B12 не значи задължително здравословно ниво на B12 в организма. За да се определи дали наистина е така ни трябва уринарен тест на метилмалонова киселина. Това е  важно да се отбележи, защото когато писах за първи път по този въпрос в Съзнателно хранене, все още не бе установен златният стандарт за тестване чрез метилмалонова киселина. Тогавашните ми изявления се базираха на  световни изследвания, които използваха серумен B12. Ниво на серумен В12 от 200 pg. или по-малко се считаше за дефицит. В резултат на новия златен стандарт и информацията, която имаме за метилмалоновата киселина и хомоцистеина, нивото на серумния B12 трябва да е около 450 pg., за да се поддържа нормално ниво на хомоцистеин. Следователно, ако се установи ниво на серумен B12 по-ниско от 450 pg. , може да се счита, че това е признак за недостиг на B12.

Симптомите за недостиг на B12 са разнообразни и това е особено важно за вегани и суровоядци. Първият всъщност е ниска енергичност. Това може и да е причината някои хора да не се чувстват добре при този вид хранене, освен че може и да не си осигуряват правилната комбинация от протеини/въглехидрати/мазнини, подходяща за техния тип физика. Има и специфични неврологични симптоми, често описвани като “ комбинирана субакутна дегенерация „. Някои от тези увреждания може да станат почти необратими, ако станат хронични. Тази дегенерация на нервната система засяга периферните нерви и гръбначния мозък. Някои от типичните неврологични усещания включват депресия, скованост и изтръпване на ръцете и ходилата, нервност, параноя, хиперактивни рефлекси, нарушена памет и промени в поведението. Когато има недостиг на B12, човек може също да изпита диария, треска, чести инфекции на горните дихателни пътища, импотентност, безплодие, възпален език, увеличаване на лигавиците на устата, вагината и стомаха, макроцитна анемия, ниски тромбоцити, засилено кървене и  нисък брой бели кръвни телца. Някои от причините за недостиг на витамин B12 са  нисък прием на B12 с храната и/или слабо усвояване, което обикновено се дължи на намалено количество вътрешен фактор и/или липса на стомашна киселина.

Последователните изследвания през последното десетилетие показват, че веганите и суровоядците от всички възрасти и полове рискуват повече да получат недостиг на B12. Това не означава, че всеки получава дефицит на B12. Този недостиг е особено рисков при новородените, особено бебета на кърмещи майки, веган-суровоядки, които не вземат B12 като добавка. За разлика от средното количество 2,000-3,000 pg. B12, натрупвано у възрастните, новородените на майки с нормално ниво на B12 показват стойности около 25 pg. Изследванията показват, че кърмата през първата седмица от живота съдържа големи количества B12. Това означава, че натрупаното количество B12 у бебетата при раждането им обикновено е достатъчно да им стигне за първите няколко седмици от живота. След това те трябва да си го набавят от кърмата или от други източници. Ако майката веган или суровоядка вече има недостиг на B12 по време на бременността, бебето може да се роди със сериозно ниски нива на B12 и може да развие клинични признаци на недостиг даже и на двуседмична възраст. Общите изследвания показват, че може да има недостиг на B12 у бебетата дори при невегетарианци и че може би всички кърмещи майки трябва да се замислят за приемане на B12 като добавка, за себе си и за своето бебе по време на кърменето. Тази липса на B12 в храненето на майката по време на бременността се свързва с липсата на производство на миелин (обвивката на нервите). На заболяването му е нужно между един и дванадесет месеца да се прояви и се изразява в неспособност за добро правилно развитие на детето и бавно напредване в растежа. Бебето е често летаргично, губи способността си да използва мускулите адекватно и дори сетивното му настройване намалява. Освен това такива бебета имат неправилна макроцитна анемия.

Добрата новина е, че едно голямо изследване във Великобритания през 1988г. показва при изучаването на 37 веган деца, че растежът и развитието им са нормални при деца, които са били кърмени поне 6 месеца и  са вземани добавки на B12.

Малките деца и тийнейджърите, на които са давани добавки B12, растат нормално. Възрастни, които са били вегетарианци без добавки наВ12 за повече от 6 години, обикновено имат по-нисък B12 от възрастни невегетарианци в общото изследване. В едно изследване на възрастни през 1994г., 81% от възрастните вегани са имали ниво на B12, по-ниско от 200 pg. Това е приблизително процентът на възрастните, които се хранят с жива храна и които имат ниско ниво на B12. В моя клиничен опит месоядците, веганите и суровоядците имат склонност към доста голям процент на недостиг на B12, въпреки че месоядците имат по-ниска заболеваемост. Моят опит показва, че веганите на готвена храна имат по-висока заболеваемост на недостиг на B12 от суровоядците, но все пак е висока и при суровоядците. При вегетарианците и веганите процентът на хора с ниво под 200 pg. е също голям – около 54%. Изследване от 1982г. проведено от Дън и Скот (Dunn and Scott) на вегани-суровоядци с 83 пациента от Обществото за естествено здравеопазване (the Natural Hygiene Society) показва, че 92% от веганите имали ниво на B12, по-ниско от 200 pg., а при 53% е било по-ниско от 100 pg. Световната здравна организация (СЗО) счита за недостиг на B12 ниво, по-ниско от 200 pg. Процентът на недостиг на B12 клони към нарастване с времето, прекарано на хранене според естественото здравеопазване. Друго изследване във Финландия  от 1995г., което изследва състоянието на B12 на дългогодишни вегани на 100% сурова храна, открива, че 66% от хората имали ниво на B12 по-ниско от 200 pg. Друго изследване от 2000г. на Доналдсън на хора, които се хранят основно с жива храна, но приемат и известно количество B12 като добавка чрез хранителна мая, показва, че само около 15% от хората са имали по-малко от 200, като никой от тях е нямал по-малко от 160. Получената добавка от хранителна мая била 5 pg. B12 от 1 с.л. мая.

До сега много от нас смятаха, че за суровоядците е достатъчно да използват за добавка морски зеленчуци или пробиотични комбинации, за да се предпазят от недостиг на B12. Това изглежда не е вярно. При макробиотиците, които главно  готвят храната си, откриваме много голям процент на деца, които имат действително забавяне на растежа поради недостатъчен прием на B12. Много от нас смятаха, че спирулина, водораслите от Кламатското езеро и всички морски растения съдържат достатъчно активен B12, за да се избегне недостигът на B12. Въпреки че изследванията още не са завършени, знаем, че тези храни съдържат активен за човека B12, както бе посочено и в „Съзнателно хранене”. Проблемът е, че съдържат също значителни количества на аналог на B12, който си съперничи с активния за човека B12. Количеството на този аналог не е измервано в моите изследвания. При използване на метода за редукция на метилмалонова киселина, който сега е златният стандарт,  изследванията показват, че когато хората консумират сушено и сурово нори от Япония, сушеното нори всъщност влошава състоянието на метилмалонова киселина, което значи, че е намалило нивото на B12. Следователно, възможно е да влоши състояние на недостиг на B12. Суровото нори изглежда, че държи метилмалоновата киселина на едно и също ниво, което значи, че не уврежда състоянието на B12, но изследването показва, че всъщност и не помага особено. Нито една храна в Европа или САЩ не е изследвана дали намалява количеството метилмалонова киселина. За да се отговори пълно на този въпрос е много наложително да се провеждат изследвания.

Има едно изключение на тази липса на активна храна, съдържаща вегетариански B12 и то е, че ние произвеждаме B12 от бактерии в дебелото черво, но тъй като този B12 се произвежда в област под тази, където B12 се реабсорбира, ние всъщност не можем да го усвояваме. Някои хора привеждат доводи, че много видове от низшите бозайници не се нуждаят от B12. Причината за това е, че много видове, които са главно животни на растително хранене, ядат изпражненията си. Изследвания при хората показват, че ако ядеш изпражненията си, ще получаваш достатъчно B12.
Д-р Хърбърт поръчителства изследване в Англия, при което вегани доброволци, които имат документиран недостиг на B12, получават като добавка B12, извлечен от собствените им изпражнения. Това излекувало недостига им на B12. Така че има естествен вегански начин да се постигне. Друг е въпросът, че не е най-изисканият.

Според някои теоретици био храните, в различни райони, биха подобрили тестовете на B12 като намалят серумната малонова киселина, но – още веднъж – изследванията не са категорични дали измита или неизмита био храна може да повлияе на нивото на киселината в серума. Много животни, освен че ядат изпражненията си, поглъщат множество яйца, насекоми, малки гръбначни животни или тор. Например горилите, които са най-близо до веганството от всички видове, ядат насекоми и понякога изпражненията си. Така че има много варианти за веганите, но те може да не са най-естетичните или изискани. Много ми се иска да мога да предложа някаква алтернатива на това, но в момента не изглежда вероятно.

Има много идеи за вегански храни, които съдържат активен B12, но много малко действително повишават B12 или предотвратяват загубата му. Изследванията показват, че например темпето не осигурява активен за човека B12. Изследвания и в САЩ, и в Холандия го потвърждават. Има един доклад, който показва, че темпе от един определен източник в Тайланд съдържа някакво количество B12, но всъщност те установяват, че по същество ферментиралата соя не съдържа B12. Други храни като ечемик, малцов сироп, хляб с квас, магданоз, гъби шийтаке, тофу и соева паста съдържат известно количество B12. Амазаке (напитка от ферментирал ориз), ечемичено мисо, мисо, нато мисо, оризово мисо, соев сос шою, соев сос тамари, сливов оцет умебоши и множество ядки, семена и зърнени храни – никоя от тези храни не съдържа елементи и даже  някой едва забележим аналог на B12. Моето изследване, което използва предишния златен стандарт, тества за бактерии, активни на B12 и показа, че араме, дулсе, келп, комбу и уакаме съдържат значително количество активен за човека B12. Други изследвания показват, че дулсе съдържа определено количество аналог на B12 в една порция.
Докато не се проведе изследване, което да докаже, че някоя храна действително намалява нивото на метилмалонова киселина, трябва да се утвърди, че не можем да приемаме , че тъй като една храна съдържа активен за човека B12, тя ще помогне да се избегне недостиг на B12, защото фактически активните нечовешки аналози може да блокират активния за човека B12.
Същият въпрос възниква в момента с AFA (aphanizomenon flos-aquaе) и спирулина, както и хлорела. Следователно, докато не проведем тест по златния стандарт за метилмалонова киселина на тези храни, да видим дали действително намаляват количествата на метилмалонова киселина, мисля, че е разумно да ядем тези храни, но да не очакваме, че ще увеличат наистина количеството на активния за човека B12 в нашето тяло.
Моето ниво на серумен B12 беше 600 pg. Може би щеше да отхвърли заключенията ми, когато писах резюмето през 1990г. може да съм бил от тези 20% от веганите и суровоядците, които не изглежда да са засегнати. Но аз съм по-загрижен за останалите 80%, които имат недостиг на B12 и онези 50%, чиито нива на B12 стигат до по-малко от 100 pg. Изследване проведено през 1991г. от Милър  установява, че серумният B12 изглеждал, че няма връзка с консумацията на уакаме, комбу и други морски зеленчуци или темпе при деца на макробиотици. Други изследователи смятат, че е възможно суровото нори, но не сушено нори, да е източник на активен B12. Някои от тези изводи не са заключителни. Това води до следващия въпрос, който е: „Какво е нормално ниво на B12?”

Всъщност следващият въпрос в действителност е: „Кое е здравословното ниво на B12 в серума?” Отговорът е, че серумно ниво от 450 pg. поддържа нивото на хомоцистеин в нормални граници. Някои твърдят, че дулсе, сурово нори и водораслото, наречено coccolithophore (вид едноклетъчно водорасло, част от фитопланктона), известно още и като pleurochrysis carterae, може да осигурят достатъчно активен за човека B12. Тези храни не са изследвани напълно според златния стандарт. Нормалното серумно ниво на хомоцистеин е 2.2 – 13.2 микромола/литър. Нормалното ниво на метилмалонова киселина в урината на възрастен е 0.58 – 3.56 микромола/mmol/cr. Нормалното ниво на B12 в кърмата е 180 – 300 pg/мл. Нормалното ниво на метилмалонова киселина в урината на дете е 820 – 11,200 микромола /mmol/cr. Нормалното серумно ниво на B12 на децата е 160 – 1300 pg/мл.

Като се използва изследването на метилмалонова киселина за златен стандарт, се откриват завишени нива на метилмалонова киселина у пациенти с ниво на B12 до 486 pg. Това е наистина важен отчет, защото до сега повечето изследвания в световното здравеопазване твърдяха по същество, че 200 pg. и над него не се счита за недостиг. На базата на тези твърдения и аз самият считах, че нивото на B12 у много вегани и суровоядци е ниско, но в нормите. Като се използва изследването на метилмалонова киселина за златен стандарт, изследванията показват, че без вземане на добавки с B12, веганите имат по-високи нива на хомоцистеин от лакто-ово вегетарианците и невегетарианците, което означава, че имат недостиг на B12. Добрата новина, разбира се, е че добавките на B12 ще намалят тези завишени нива на хомоцистеин обратно до нормалното. Високите нива на хомоцистеин се свързват с възможността за сърдечни заболявания , разрушаване на артерии и неврологични заболявания. Други болести, свързани със завишен хомоцистеин са: болест на Алцхаймер, свързана с възрастта загуба на слуха, дефекти на невралната тръба, повтарящо се прекъсване на бременност, повишена смъртност. Много невегетарианци също имат недобро състояние на В12, защото има много фактори, които може да причинят недостиг на B12. Те включват малабсорбция или недостатъчен прием на протеини или калории или B12, излагане на радиация, наркотици и множество токсини, пара аминосалицилова киселина, алкохол, тумори на панкреаса, неспособност на тънките черва да се съкращават и движат храната, дължаща се на  прекомерно развитие на бактерии, орални контрацептиви, гъбични инфекции, болести на черния дроб и бъбреците, тютюнопушене и недостиг на В6 или желязо.

Изводът от изследванията е: спокойно може да се твърди, че около 80% от населението на веганско или сурово хранене рискува с времето да получи субклиничен или клиничен недостиг на B12 и повишени нива на хомоцистеин.

При новородените рисковият процент е даже по-голям. Моето предложение, породено от загриженост за всички мои клиенти, моите събратя суровоядци и вегани, е  че е благоразумно да се вземат добавки с активен за човека В12. Съществуват веган добавки B12, които ни позволяват да не нарушаваме философията си за веганство и суровоядство.

Общите ми препоръки са, ако имате симптоми на недостиг на B12, да започнете с инжектиране на 100 pg. или според изследвания, да вземате перорално 1000мг/ден за период от две до четири седмици, което се равнява на неколкократни месечни инжекции. След около месец на орален прием дозата може да се намали наполовина. След това може и това количество да се намали наполовина. Не препоръчвам хранителна мая, заради опасността от гъбични проблеми; смятам, че най-здравословният и безопасен подход е чрез добавки.

Някои хора се хранят според философията си и вярата за това кое е естествено, а това може да е пречка. Например при черните евреи, група афро-американци, които са мигрирали в Израел, има ужасяващо висок процент на недостиг на B12 у бебетата, както и недостиг на B12 при възрастните. Те не вярват в приемането на добавки. Данните от изследване от 1982г. показват, че от всички бебета, които били кърмени три месеца и после хранени с разредено домашно соево мляко от три месеца до една година, 25 от тях (значителен процент) имали недостиг на протеин, желязо и анемия поради нисък B12, както и недостиг на цинк. При това изследване три от бебетата били мъртви докато пристигне медицинска помощ, още пет умрели до няколко часа след хоспитализирането им, въпреки лечението. Серумните нива били ниски при 9 от 15 случая и неоткриваеми при три. Не мисля, че това е много добър пример какво искаме да покажем на света за държанието си към своите деца. Ние правим този избор. Имаме теория какво е естествено и също така имаме теория какво означава да си здрав.

За първи път в историята можем да бъдем вегани-суровоядци, без да нарушаваме философията си. Това означава да сме напълно здрави, включително и без недостиг на B12 и без повишени нива на хомоцистеин. По мое мнение като лекар, като веган от 1973г. и суровоядец от 1983г., а също и като човек, ангажирал се да подкрепя тези, които изберат да станат здрави вегани-суровоядци, смятам, че е благоразумно да включите известно количество добавки на B12 в храната си. Вярвам, че е по-естествено да си здрав, отколкото да си каквото и да е различно от това.

B12 … в отговор на писма по повод горната статия

Зарадва ме  общият положителен отзвук на статията за B12. Хубаво е, че толкова много хора разбират моето намерение в цялостност, което е да се създаде разбиране и подкрепа на всеки, за да се справя успешно с храненето с живи храни. Етиката на този начин на живот е чудесна, но трябва да си спомняме, че сме само от първите поколения от световното движение за жива храна. Трябва да даваме честно обратна връзка, за да можем да достигнем най-високото ниво на здравето и така да направим това движение успешно по цял свят.

Противно на това, което някои хора искаха да изтълкуват от моята статия, има повече от едно изследване, което показва, че суровоядците страдат от недостиг на B12. Има поне три проучвания при възрастни и две при деца. Всички пет от тези публикувани изследвания за суровоядството показват, че участниците имат сериозен недостиг. Няма изследвания, които показват, че веганите-суровоядци не получават недостиг на B12 с течение на времето. Има поне петнадесет проучвания върху възрастни вегани, които показват същите резултати. Веганите, които се хранят с готвена храна и тези на сурова имат същите резултати… приблизително 80% от тези, които не вземат B12 като добавка или храни, обогатени с B12, рано или късно развиват симптоми на недостиг на B12.
Те включват физически симптоми като: неспособност да ходят, треперене, слабост, умора, диария, треска, инфекции на горните дихателни пътища, импотентност, безплодие, анемия, както и неврологични симптоми като депресия, мъчително безпокойство, пристъпи на паника, хиперактивни рефлекси, скованост и изтръпване на ръцете и краката, нарушена памет ипараноични халюцинации. Тези симптоми се проявяват и при децата, но в такива случаи, ако не се уловят на време, резултатът често е смърт. Болестите и смъртта в следствие на недостиг на B12 не са в подкрепа на увеличането на веганско-суровоядското движение. Тези симптоми не са просто „неразбрани  лечебни кризи или зле функциониращо дебело черво или неправилно хранене със сурови храни.”

Въпреки че бактериите в дебелото черво наистина произвеждат B12, той не се реабсорбира в организма. Публикуваните изследвания показват, че ако хората ядат екстракт от изпражненията си, както правят животните, те няма да развият недостиг на B12. Макар и да може да се смята за естествено, аз не бих го препоръчал.
Има много по-лесни и вкусни начини да си набавим B12 като вземане на добавки или хранене с обогатени с B12 храни. Без значение дали ни е чисто дебелото черво или не ние не можем да усвоим B12 от дебелото черво. Разумната доза е 10-100 микрограма/ден. Според изследванията ежедневен прием на В12 най-много се доближава до модела на естествения прием. На пазара има много веган таблетки, които може да ползвате като добавка. Има три форми на B12: цианокобаламин, метилкобаламин и хидроксикобаламин. Въпреки че всичките три форми действат, най-добре е хората с бъбречни заболявания или пушачите да не използват цианокобаламин. При някои проучвания на хора с тежък дефицит на B12 перорални дози от 1000 микрограма/ден за два месеца дават положителен резултат, както и инжекции 1000 микрограма, прилагани неколкократно.

Публикувано изследване цитира случай на над осемдесетгодишен мъж, който се радвал на отлично здраве като веган от 38 години, когато неочаквано започнал да страда от психични нарушения, развил объркване и униние, изгубил контрол върху червата си и умението за двигателен контрол до такава степен, че почти не можел да се изправя. След едно инжектиране на B12 физическото му и психическо здраве започнали бързо да се възвръщат и до седмица много от симптомите му били изчезнали.
Сходна история беше разказана и при личен разговор с Назарая Оуен, който започнал да проявява слабост, умора и симптоми на разстроени двигателна и нервна система,  включително неспособност за вървене, като следствие от седемгодишно лактовегетарианско хранене, последвано от петгодишно напълно сурово веганско хранене. Симптомите му изчезват след като започва на взема добавки на B12 и да се храни с храни, обогатени с B12. Той открил много хора с подобни симптоми на недостиг на B12, които обаче се страхували да споделят състоянието си публично.
Допълнителен здравословен проблем, свързан с ниското ниво на B12 е повишеният хомоцистеин – състояние, което много вероятни има връзка с повишена честота на инфаркти, неврологични проблеми, дефекти на невралната тръба при деца, особено ако има ниска  фолиева киселина, повишена склонност към загуба на слуха с напредване на възрастта. Според друго изследване, жени с повишено ниво на хомоцистеин са застрашени 170% от две или повече прекъсвания на бременността през първия триместър.

Ако искаме движението за сурови и живи храни да се развива, е нужно да не премълчаваме честното даване на информация и така да решаваме проблемите, които възникват. Да… има 20%, които може да не получат незабавен недостиг или след 20 години. Има един милион и четиристотин хиляди генетични вариации в нашето ДНК. Някои хора получават недостиг на В12 по-рано от други или изобщо не го получават, заради своите специфични ензимни системи и метаболитни модели. При някои може да се случи, както при осемдесетгодишния мъж, на когото му били нужни 38 години да развие недостиг на В12.

За тези, които не искат да рискуват 80-те процента възможност да получат недостиг, орален прием на добавки е най-простият начин да се избегне недостигът на B12 и повишените нива на хомоцистеин.
Личните телесни, морални и духовни причини за успешно хранене с веганска сурова храна, промяната в световното съзнание и изцелението на екологията на планетата  са много по-голям дар от удовлетворението на егото да се придържаме към идея за естественост!

– – – Превод на статията: Прекрасната Дани от  Органика Добростан – – – – – 

Моето лично мнение? 
Чудесно е, че толкова много хора вярват, че Бог / Природата ще им помогнат по Пътя на Естественото хранене. Аз също вярвам, че сме родени да се храним с растителна храна. Както много от животните. Които обаче ядат фекалиите си. Е, благодаря, аз нямам нужда да бъда толкова естествена. И не искам. Както и не искам да ходя чисто гола по улиците, защото „така съм дошла на Земята, следователно така трябва да бъда.“ Наслушала съм се на подобни доводи и то от много хора, които далеч не са естествени – защото обличат дрехи, носят обувки и ползват грим!
Аз имам избор като съзнателно човешко същество и правя избора да си пусна едно изследване (не боли!) и ако открия, че имам недостиг да взимам активни веган добавки, които не са в разрез с моята философия. Смятам, че това е естествено.

– Стефи –

А тук може да прочетете историята на инструктора по Йога Людмил Дренски и да добиете още по-разширена представа за нещата: СТАТИЯ