Благодаря ти, че те има
И огряваш пътя ми със светлина
Благодаря ти, че след толкова години
Отново си до мен сега.
Благодаря ти, че ме вдъхновяваш
Да бъда себе си и да творя
Благодаря, че нови сили ми даряваш
Върхове и планини да покоря.
Благодаря ти, че ми пееш
Чудни песни, пълни с красота
Благодаря, че с мен се смееш
На странностите във света.
Благодаря ти, че те има
Слънчев лъч измежду много тъмнина
Сила светла и непоклатима
Даваща криле на моята душа.
Благодаря, че ден след ден ме носиш
По нежните вълни на Любовта
и с тихи думи леко ме възнасяш
помагаш ми да си припомня Вечността.
Благодаря ти, че очите ми отваряш
За истината и за мъдростта
Без теб не знам дали ще мога
Да бъда тъй уверена сама.
Благодаря ти, че те има
Че слязъл си тук долу с мен
Когато чувствала съм се непобедима
Аз знам, че в мен ти бил си въплътен.
Благодаря, че беше толкоз силен
когато трябваше за малко да се разделим
Благодаря, че спази уговорката
И не позволи във мисията си да се провалим.
Благодаря, научи ме на много
И учиш ме все повече със всеки следващ ден
Когато срещна погледа ти аз си спомням –
Духът ти с моя дух отдавна е сроден.
В годините откакто сме тук долу
И обитаваме физически тела
Вечно едно единствено ни движи –
Стремежът ни към пълна свобода.
Успяхме да израснем и да помъдреем
Уроци важни за света да разберем
Успяхме трудности безброй да преживеем
И ярка светлина във края на тунела да съзрем.
Изкачвахме се, слизахме отново
Бяхме сами, объркани, отчаяни дори
Но никога не се предадохме
Не позволихме Тъмнината да ни раздели.
Защото знаем – тук сме да се учим
Но и да даваме от знанията си на света
Тум сме, за да се смеем, да обичаме
Да се изгубваме и пак да се намираме
В единствената реалност – Любовта!
Писано на: 18.октомври.2010
Автор: Стефи Божилова
Евала