За К.

Благодаря ти, че те има

И огряваш пътя ми със светлина

Благодаря ти, че след толкова години

Отново си до мен сега.

Благодаря ти, че ме вдъхновяваш

Да бъда себе си и да творя

Благодаря, че нови сили ми даряваш

Върхове и планини да покоря.

Благодаря ти, че ми пееш

Чудни песни, пълни с красота

Благодаря, че с мен се смееш

На странностите във света.

 

Благодаря ти, че те има

Слънчев лъч измежду много тъмнина

Сила светла и непоклатима

Даваща криле на моята душа.

Благодаря, че ден след ден ме носиш

По нежните вълни на Любовта

и с тихи думи леко ме възнасяш

помагаш ми да си припомня Вечността.

Благодаря ти, че очите ми отваряш

За истината и за мъдростта

Без теб не знам дали ще мога

Да бъда тъй уверена сама.

 

Благодаря ти, че те има

Че слязъл си тук долу с мен

Когато чувствала съм се непобедима

Аз знам, че в мен ти бил си въплътен.

Благодаря, че беше толкоз силен

когато трябваше за малко да се разделим

Благодаря, че спази уговорката

И не позволи във мисията си да се провалим.

Благодаря, научи ме на много

И учиш ме все повече със всеки следващ ден

Когато срещна погледа ти аз си спомням –

Духът ти с моя дух отдавна е сроден.

 

В годините откакто сме тук долу

И обитаваме физически тела

Вечно едно единствено ни движи –

Стремежът ни към пълна свобода.

Успяхме да израснем и да помъдреем

Уроци важни за света да разберем

Успяхме трудности безброй да преживеем

И ярка светлина във края на тунела да съзрем.

Изкачвахме се, слизахме отново

Бяхме сами, объркани, отчаяни дори

Но никога не се предадохме

Не позволихме Тъмнината да ни раздели.

Защото знаем – тук сме да се учим

Но и да даваме от знанията си на света

Тум сме, за да се смеем, да обичаме

Да се изгубваме и пак да се намираме

В единствената реалност – Любовта!

 

Писано на: 18.октомври.2010
Автор: Стефи Божилова