Начини за огъвкавяне на нервната ни система

Когато говорим за гъвкавост, първото нещо, с което правим асоциация е тялото ни. Гъвкаво тяло, гъвкави стави, по-добра мобилност на движението… Това никак не е случайно. Ние сме свикнали изцяло да се асоциираме и идентифицираме с телата си, вярвайки, че ние сме само това тяло и сме това, което е видимо отвън.
Обаче в тази статия ще си говорим за гъвкавост на нервната система и за практически работещи начини да огъвкавим нервната си система, за да бъдем по-устойчиви на стрес (тази така модерна и нашумяла думичка напоследък), да бъдем по-спокойни и центирани в напрегнати и екстремни ситуации, да общуваме по-качествено с околните (не през режима бий се или бягай) да бъдем по-присъстващи с една будност, осъзнатост и адекватност в ежедневния си живот и да не изпадаме в паник атаки, генерализирана тревожност , нервни изблици и всякакви такива доста разпространени в днешно време състояния.

Какво всъщност означава това нервната ни система да бъде гъвкава?

Мозъкът ни е гъвкав и адаптивен в отговор на сигналите и стимулите от околната среда. Мозъкът освобождава химикали, наречени невротрансмитери, които подпомагат комуникацията между мозъчните клетки, наречени неврони.
Преди около 30 години учените едва започваха да разбират сложността на мозъка чрез изучаване на невротрансмитерите и техните взаимодействия.
Как тези невротрансмитери реагират на условията на околната среда?
Сега учените вече знаят, че невротрансмитерите променят нивото си на експресия в отговор на условията на околната среда. Това поведение се наблюдава както в развиващите се, така и в зрелите клетки. Способността на невротрансмитерите да останат адаптивни допринася за гъвкавостта на мозъка и нервната система.

А сега ще ви преведа по-горното на един по-разбираем език, илюстрирайки с примери.
Тръгнете на едно мислено пътешествие назад във времето и си представете живота преди 100, 200, 300, 400, 500 години. Не съм изобщо привърженик на фразите „Баба ти само авокадо е яла“ или „Баба ти да не би да е хранила без глутен“, защото този тип разсъждения са вредни и неверни по няколко линии, но това е съвсем отделна тема. Карам ви да си представите живота на нашите баби и прабаби и живота преди няколко стотин години, защото тогава наистина е имало реален стрес и стимулите от средата са били много по-враждебни за човешките общности. Говорим за ситуации на войни, нападения и грабежи от близките села и племена, неочаквани болести, които не могат да бъдат диагностицирани и превентирани, чуми, смърт на деца, мъртви раждания, слана върху посевите, глад, студ, лоша реколта, недоимък, хищници, които нападат домашните животни. Това са реални живото-застрашаващи ситуации, с които ние, като хора, сме се сблъсквали и справяли в течение на хиляди години.
Това е поддържало нервната ни система в постоянна „бойна готовност“ така да се каже, и когато механизмите на симпатиковия дял на нервната система са се задействали – „fight or flight or freeze mode“ – „бий се, бягай или замръзни“ – е имало реални ситуации, които ги предизвикват и с които да се справим. Смъртта е била нормална, естествена и очаквана част от ежедневния живот на хората и е идвала неочаквано по всяка една линия – загуба на дете, загуба на братче/сестриче, загуба на домашно животно, загуба на баба/дядо/роднина/съсед от селото, загуба на реколта, загуба на сигурност. И при все че винаги смъртта носи болка и тъга със себе си, то като цяло като тема смъртта не е била толкова далечна и изключена от живота на хората, колкото е в момента от нашия.
Колкото повече контрол, превенция, планиране и медицинска диагностика сме развивали в съвременния свят през последните няколко десетки години, толкова повече нараства вътрешното ни субективно чувство на контрол, власт, всемогъщество, недостижимост и донякъде усещане за безсмъртие и гарантирана сигурност.
Но това, уви, е изключително илюзорно.

Животът по своята същност и естество е изключително непредвидим и несигурен и ни поставя пред всякакви неочаквани ситуации, които ни изваждат шоково от зоната ни на комфорт, в която всичко е ясно, подредено, планирано и предвидено до най-малкия детайл. Контролът на невротичния ни Его ум в дадени ситуации ни помага, предоставяйки ни стратегии за справяне, но в много други ситуации ни пречи и сковава нервната ни система или създава по един несъзнаван хиперболизиран начин свръхстрес вследствие на съвсем обикновени неща – например конфликт с колега, спиране на тока, задръстване по пътя до градината на детето, излизане на бактерия в носния секрет на детето, разболяване на детето, карантина от варицела в градината, караница с партньора или критика от шефа на работа. Искам да кажа, че това са ситуации, които не са по никакъв начин опасни и животозастрашаващи, но са непредвидени и непланирани в нашия свръхзабързан график и подредено ежедневие, и във все повече хора създават паник атаки, учестено сърцебиене, силна тревожност. Ирационални по своята природа.

Сега, в днешно време, след като имаме сигурност във всички или поне в повечето аспекти от живота си, ние се отегчаваме, дори отпускаме, губим връзката с тялото си, мускулите ни закърняват, физическата активност е сведена до минимум, а нервната ни система губи своята гъвкавост, пластичност и адаптивност и вследствие на това е съвсем нормално много по-малки и незначими фактори да предизвикват много по-бурен отговор и засилена нервна симптоматика.

Може да прочетете повече за това в дългата и подробна статия „Начини за справяне с паник атаките и генерализираната тревожност“

Това, което ни е нужно, за да се справим със стреса, непредвидимостта, както и с всички неочаквани обрати на живота, е ние сами, ДОБРОВОЛНО, да се поставяме в неочаквани и вадещи ни от зоната на комфорт ситуации, такива, които активират наши дълбоки базови страхове, както и активират социалната ни тревожност свързана с общуване с повече непознати хора на едно място (това е заради дълбокия ни еволюционен страх от отхвърляне, присмиване, прокуждане от племето/селото/общността, което някога, в миналото, е било равносилно на смърт).

НАЧИНИ ЗА ОГЪВКАВЯНЕ НА НЕРВНАТА НИ СИСТЕМА

1. Интензивни дихателни практики – така нареченото в Йога Бастрика дишане. В съвременния свят такъв тип техника на дишане е известна като интензивно, холотропно, интегративно, трансформативно, rebirthing дишане. Такъв тип дихателна практика ни вади от анализиращия ум и ни вкарва ударно в тялото, където се сблъскваме челно с отдавна потиснати и изтласкани емоции като страх, паника, ужас, болка, вина, тъга, мъка, загуба, срам и други. Всички тези емоции някога в някакъв момент сме потиснали и преглътнали, а умът е започнал да рационализира ситуацията и не ни е позволил да имаме автентична емоционална експресия.
Такъв тип интензивно дишане вдига сърдечния пулс, учестява дишането, вкарва нервната система в симпатикова активация, води до моментни временни схващания и сковавания на тялото и може да причини паник атака, именно поради страховете, които се активират в нас. От друга страна умът знае, че сам се е поставил в тази ситуация, знае, че сам е избрал да отиде на такъв тип практика, знае ползите от нея, умът вярва, че това е добро и полезно за него. И точно тук е разковничето – сами да се поставим в стресово за тялото ни преживяване, което активира психични блокажи, страхове и съпротиви, но да можем спокойно да останем в процеса, да дишаме през случващото се, да вкараме едно ново когнитивно разбиране „И това ще мине, и това е нужно да се случи в момента, и от това ще изляза цял, и след това всичко ще бъде наред, даже ще бъде по-хубаво“ и тн. Точно това учи нервната ни система да се справя с по-засилени външни стимули от средата и една част от нас все пак да остане наблюдаваща, спокойна, удържаща и присъстваща.

2. Взимане на студени душове/потапяне в ледена вода – Шокът от студената вода създава силен дистрес и на психиката, и на нервната система. Също така стимулира кръвните клетки, които се борят с инфекцията (левкоцити). Едно проучване в Холандия установява, че хората, които са преминали към студени душове за 30, 60 или 90 секунди в продължение на 90 дни, са взимали болнични от работа с 30% по-малко от хората, които не са преминали към студени душове.
Ако не сте запознати с Уим Хоф и неговата система за подобряване на здравето и психиката, запознайте се. Учените вече направиха много изследвания на него самия, как функционира тялото му подложено на ескремен студ, до какви точно ефекти води неговата техника, която е следната: интензивно дишане около 10-15 минути и след това леден душ или потапяне във вана с ледена вода.
Производството на кафява мазнина в телата ни се активира при по-ниски температури, точно преди да започнете да треперете. Някои проучвания показват, че вземането на студен душ или ледена вана може да активира кафявата мазнина, за да помогне на тялото ви да произвежда повече енергия, за да изгори повече калории. Кафявата мазнина е изключително полезна за телата ни и за психиката ни – спомага поддържането на стабилна телесна температура, спомага да се контролира кръвната захар и нивата/пиковете на инсулина, свързва се с по-силни съпротивителни сили на имунната ни система и с повече освобождаване в мозъка ни на хормони на щастието и спокойствието. Много хора в международната група на Уим Хоф споделят, че с ежедневното кратко интензивно дишане и вземане на ледени душове, са се справили с депресия, тревожност, паник атаки, с които се борят от много години.

3. Хормони и дефицити и хранене – Няма как и в тази статия да не включа тази толкова важна за мен тема в живота ми като човек, майка и терапевт. Може да прочетете и тази моя дълга и информативна статия „Проблемите на щитовидната жлеза се свързват с депресия и тревожно разстройство“.
Преди да се подлагаме на стрес и преди да се ядосваме защо постоянно се чувстваме емоционално на ръба, изнервени, изтощени, прегоряли, с нарушен сън, реагиращи неадекватно и обострено, трябва да сме сигурни, че тялото ни може да поддържа една добре функционираща нервна система и че няма дефици на витамините от група Б, няма тежък дефицит на Б12, нито на вит. Д, нито на магнезий, нито на желязо, нито на фолат… Също че хормоните на щитовидната жлеза са оптимални (което НЕ означава в норма по референтните стойности от лабораториите). Ниските нива на витамин Б12 и на фолат (фолиева киселина) не позволяват на нервната система да функционира оптимално, както и те играят ключова роля в синтеза на невротрансмитери като допамин и серотонин.

4. Медитацията – Какво представлява медитацията, веднага ще попитате. Има десетки съвременни методи за медитиране и всеки учител преподава нещо различно. Слушане на музика, визуализация на цветове, свързване с ангели и архангели, работа по чакрите и още и още. Медитацията, най-просто казано, представлява забавяне на ритъма, спиране на забързаността на ума и движението на тялото, оставане в едно неподвижно състояние и НАБЛЮДЕНИЕ. Медитацията е наблюдение и осъзнаване на това, което се случва тук и сега и пускането му просто да се случва (мисли, планове, проекции, стимули, страхове, емоции – всичко, което изскача в ума), без да се закачаме към нито едно от тези неща, които минават и заминават. Наблюдение и фокус върху дишането много помагат, защото дишането е единственото нещо, което ни връща пак и пак в сегашния момент, защото то се случва единствено в този момент сега. Доказано е, че медитацията помага за развиване на нови невронни окончания в мозъка, спомага за невропластичността и ни вкарва в парасимпатиковия дял на нервната система, демек спокойствие, приемане, отпускане, наблюдение, без стрес.

5. Ученето на ново умение – Всеки път, когато се мотивираме и задвижим към това да научим ново умение, да усвоим нещо ново, ние променяме буквално мозъка си. По-конкретно, променяме връзките вътре в него. Тази способност на мозъка да се променя и развива според предизвикателствата, пред които е изправен, се нарича невропластичност. Всяко едно учене и усвояване на нещо, което не знаем, не можем и ни е трудно, ни вкарва в стрес, активира ни страховете от несправяне, провал и излагане, закача наши дълбоки базови вярвания, че ние просто не можем и това е. Но преодоляването на всичко това, реалното усвояване и научаване на нещо ново, освобождава значително количество от хормона допамин в мозъка ни (хормона на награждаването и удоволетворението от нещо постигнато) и вдига нивата ни на задоволство и усещането ни за лична сила.

6. Експремни преживявания – Аз съм привърженик на по-екстремните преживявания и затова вкарвам и тази точка в статията като дебело подчертавам, че тук идеята ни е да вкараме тялото и психиката в стрес, без да се изложим на реална физическа опасност. Може да бъде скок с бънджи, скок с парашут, летене с парапланер, отиване на рафтинг, гмуркане, екстремно изморително изкачване на някой връх в някоя планина или друго, от което сме сигурни, че няма да умрем, но ще се предизвикаме стабилно да излезем от зоната си на комфорт, което буквално учи нервната ни система да толерира стреса и след него да се връща обратно в състояние на хомеостаза.

Моят съвет е да се осмелявате по-често да излизате от зоната си на комфорт, от онова блато на удобното и познатото, и да се впускате в нови преживявания – да пътувате, да се свързвате по различен дълбок автентичен начин с околните, да се запознавате с нови непознати хора, да участвате в психотерапевтични групи, да споделяте без маски и без да играете социалните си желателни роли, да се разкривате автентично въпреки страха, да дърпате страховете си за опашките и да ги ръчкате, а не да бягате от тях и не да се стремите никога да не ги предизвиквате, да участвате в групи по интензивно дишане и да плачете или викате с пълен глас, без филтър, без цензура, да се смеете с пълен глас по същия начин, да си позволявате сурова автентичност и да търсите хора, с които може да изградите кръг на радикална честност.
Това лекува по един много дълбинен и всеобхватен начин.

Ако тази статия ви е харесала и я смятате за ценна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря! Ако имате нужда да изразите мнението си или своята лична гледна точка, моля оставете коментар под статията!

  • Стефи Божилова


1 thought on “Начини за огъвкавяне на нервната ни система

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.