Петте П-та в Психотерапията

В настоящата статия заедно с моята приятелка и колежка Мария Илкова Петкова ще поговорим за тези 5 етапа, тези 5 фази, през които често се преминава в психотерапевтичния процес по пътя към оцялостяването и омиротворяването на личността. Дали става дума за работа с дадена травма, даден проблем, с нефункционалности в нашия характер, с конкретен страх или с друго, което ни притеснява, смятам, че разглеждането на всеки един етап ще ви бъде от полза и ще ви замисли дълбоко.
Кои са тези пет П-та, както ние с нея ги кръстихме? Това са:
➤ ПРИЗНАВАНЕ
➤ ПОЗВОЛЯВАНЕ
➤ ПРЕГРЪЩАНЕ
➤ ПРЕРАБОТВАНЕ
➤ ПРИЕМАНЕ

Петте фази не са строго разграничени една от друга, непрекъснато се преливат, части от проблема „догонват“ това, което е минало в следващ етап и така се разгръща естествен процес на ненасилствена промяна в желаната посока.

~ ПРИЗНАВАНЕ ~

Много често в нашия живот, ние сме заучили поведението да подхождаме към проблемите, травмите и трудностите си, отричайки ги.
Опитвайки се с всички сили да не мислим за тях, да не ги изговаряме на глас, да не ги обсъждаме с никого, едва ли не да не им „наливаме енергия“ и да не ги валидираме пред самите себе си.

Парадоксалното обаче е, че колкото повече се опитваме да избягваме конкретна тема в живота си или даден наш страх, толкова повече тази тема започва да се проявява навсякъде около нас и Вселената буквално ни я манифестира постоянно пред очите и в ситуациите, в които ни поставя, за да се изправим най-сетне срещу нея и да я ПРИЗНАЕМ.
Така че първият етап е признаване.

То звучи така: „Да, това нещо, което ме тревожи, плаши, създава ми психичен дискомфорт, което ми нашепва постоянно за себе си, е тук и го има. Признавам съществуването му. Признавам, че ме тревожи. Признавам, че го има като тема в живота ми. Избирам да го видя.“

В тази позиция ние се обръщаме към проблема, а този акт на смелост вече започва да ни захранва със сила от вътрешния ни резервоар на потенциал и колкото повече се „взираме“ и наблюдаваме, толкова по-осведомени ставаме за случващото се в нас.

~ ПОЗВОЛЯВАНЕ ~

След като сме признали за наличието на дадена тема, травма, страх, проблем или характерова наличност в себе си, идва ред на позволяването. Едно е да признаем, друго е да позволим.
Позволяването звучи горе долу така:
„Позволявайки си да видя това в мен, аз му позволявам да съществува. Позволявам му да бъде такова, каквото е, в този момент пред очите ми. Позволявам му да ми се разкрие. Позволявам му да ме учи, да ме предизвиква, да ме разтърсва, да ме замисля, позволявам му да е част от живота и реалността ми.“

Да позволим на нещо да го има е акт на великодушие към самите нас, защото колкото и да не желаем определени наши аспекти, те са там, те са факт. Съпротивата ни срещу тях е болезнена и мъчителна, защото това е съпротива срещу нас. Тя ни прави жестоки към себе си и задълбочава проблема като ни принуждава да действаме от позиция на отбрана или нападение. Свалянето на съпротивата – позволяването – ни прави по-големи от нещото и способни да избираме осъзнато действията си.

~ ПРЕГРЪЩАНЕ ~

След като сме признали, че имаме тема за отработване или проблем, който ни тревожи и след като сме му позволили да съществува в живота ни, идва етапът на прегръщането. Какво представлява прегръщането?

Представете си го като един любящ вътрешен процес на прегръщане на малкото дете вътре в нас, което се чувства по начина, по който се чувства; което се страхува, от това, от което се страхува; което има нуждите, които има; което все още е травматизирано от това, което му се е случило някога преди много години. Прегръщане с любов и разбиране, емпатия и подкрепа, прегръщане на тези вътрешни дълбоки наличности, които ни тревожат и които често се опитваме да премахнем от себе си, но това премахване би било разцепване, би било насилие спрямо нас самите, защото тези наличности са наши неинтегрирани части, които имат своето място и своето предназначение.
Прегръщането им дава пространство да бъдат видени, разбрани, интегрирани и наместени вътре в нас, а оттам и смирени и успокоени.

То звучи горе долу така:
„Тук съм. Тук съм с теб. Тук съм за теб. Виждам те, усещам те в тялото си, нося те в сърцето си. Стоя до теб, в теб, с теб. Можеш да разчиташ на мен. Тук съм и тук ще бъда.“

~ ПРЕРАБОТВАНЕ ~

Етапът на преработване може да бъде различен по време и продължителност, и може да включва най-различни техники, методи и похвати на работа.
За да изброя само някои от тях, ще спомена психотерапия, медитация, хипнотерапия (статия от Мария за хипнотерапията ТУК и статия от мен за хипнотерапията ТУК), енергийна психология, ТЕС, дихателни техники (видео, в което обяснявам основни дихателни упражнение от Йога може да гледате ТУК), семейни констелации, поведенчески експерименти (линк към статиите ни за поведенческите експерименти –  на Мария ТУК и моята статия ТУК), регресия и още и още.
Методите са много и най-различни и произхождат от различни школи, но те всички водят до един и същ резултат – постепенно преработване на травмата/страха/проблема/повтаряемия модел на поведение.

Преработването включва в себе си осъзнаване на корена на този проблем в миналото ни, сблъскване и запознаване със Сянката ни, освобождаване на неизразената ни потисната агресия, научаване на поставяне на здрави граници, научаване на техники за ясна и директна комуникация.
Също така разбиране в дълбочина на характеровата ни структура (линк към статиите ни за характерите и тяхната преработка – моята статия ТУК и на Мария статията ТУК) и начините, по които сме задоволявали потребностите си до сегашния момент, осъзнаване дали това е било по здрав или по болен начин и заучаване на нови стратегии за задоволяване на базовите ни нужди, които няма да вредят нито на нас, нито на някой около нас, а ще ни помагат да бъдем по-хармонични, пълноценни и в мир със себе си.

Преработването се случва в онзи момент, в който ние самите се превърнем в мост между частичките в нас. Когато се свържат невроните в мозъка ни така, както в сърцето ни  се свързват болката и утехата.
Когато виделината ни освети тъмнината ни. Преработването е когато ставаме сами на себе си майка и татко, учители, водачи, лечители и утешители, давайки път на собствения ни потенциал в нас да ни оцялостява. Тогава и заобикалящият ни свят откликва на това и ни поднася красотата си през взаимоотношения с хора, ситуации, възможности и „случайности“.

❗❗❗Всички линкове, които сме дали в горния текст за преработването са важни линкове към дълги и подробни статии, в които сме вложили много време и енергия, за да обясним информацията и да ви я предоставим достъпно за смилане. Прочитането им ще задълбочи разбирането ви в тези сфери на психологията, ако имате желание за разбиране в дълбочина.

~ ПРИЕМАНЕ ~

И ето така стигнахме до последния етап – приемането.
Държа да кажа, че то не бива да е самоцел и не бива да се форсира.
Приемане не може да дойде по-бързо отколкото би се случило в нас като процес на узряване и достигане до това. Плодът не е готов да бъде откъснат от дървото преди да е добре узрял и ние не можем да форсираме този процес.
Приемането е следствие от изминатия път в терапия и в личностното ни развитие, приемането не е замитане, не е замазване, не е самозаблуда.

Нека бъдем честни пред себе си и да си признаем, че далеч не всичко можем да променим в живота си. Някои неща не можем да променим и не бива.
Винаги ще имаме това детство, което сме имали, тези родители, тези травми, които са ни се случили и тази характерова структура, която сме изградили.
Много неща можем да осъзнаем, преработим, трансформираме, много неща могат да отпаднат и да се стопят в процеса на работа, много нужди могат да се надраснат, много емоционални травми да бъдат излекувани, но много неща остават за приемане такива каквито са в нас самите.
Това, което сме преработили и всичко онова, което не сме преработили в себе си, това което СМЕ и всичко, което никога няма да успеем да бъдем в рамките на сегашния ни живот – всичко това е за приемане.

И така, както вътрешно копнеем да бъдем приети точно такива, каквито сме, така и всеки наш аспект копнее за същото, а първият, който вече ни е приел напълно такива, каквито сме, е нашият Създател. Заслужаваме, достойни сме и сме достатъчни за цялата Любов на Вселената, защото сме частички от самата нея.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!
Добре дошли сте да оставяте коментари, размисли и лични споделяния по темата отдолу под статията в сайта.

2 thoughts on “Петте П-та в Психотерапията

  1. Благодаря ви за грижата! Много ясно, стегнато и конкретно! Полезно.
    Благодаря за труда. И за линковете. ❤️

  2. Конкретна,точна и чудесно поднесена информация!
    Моят проблем са страховете- за деца и здраве (луда работа).
    Доволна съм от прочетеното. Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.