5-те типа характерови структури и тяхната преработка

Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него.
В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение. 

В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.

Разглеждам характерите през призмата и разбирането на школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам и най-отдолу ще дам линкове, както винаги, и към други статии и материали за четене.

Важно е да се каже, че разглежданите тук характери е редно да се приемат само като ориентир, а не като постулат, и че често хората не са един единствен характер.
Ние сме многопластови, комплексни, шарени и въплътяваме в себе си проявления от различни характери, както и сме преживели разнопосочни травми в детството и най-различни определящи ни събития в живота си.

~ 1. ШИЗОИДЕН ХАРАКТЕР ~

Периодът на сформиране на шизоидния характер е преди (пренатален период на развитие) и след раждането, докъм четвърти – шести месец.
Главната травма при този вид характер е от отхвърляне.

Получава се понякога още вследствие вътреутробния живот на бебето, когато то усеща, че е било нежелано, че създава конфликти, когато майката е тъжна, тревожна, гневна, неспокойна (бебето много силно усеща състоянията на майка си чрез сърдечния ѝ ритъм и чрез нейните хормони, които тя произвежда при стрес, страх, тъга и тн).
*** Референция към статията: „Какво научаваме преди да се родим? Влиянието на вътреутробния период върху нашите деца!“

Получава се също след раждането при отделяне на бебето от майката (изоставяне за осиновяване, престой в кувьоз, липса на първия толкова важен контакт, трениране според cry-it-out метода и др.) или студено, отчуждено отношение от страна на майката към новороденото и непосрещане на базисните му нужди от близост, доверие, обич, свързаност.
*** Тук правя леко отклонение и за рефенция давам съвет да се прочете книгата и теорията на д-р Харви Карп за четвъртия триместър на развитие на бебето.
Съвсем накратко, според него човешкото бебе би трябвало да има четири триместъра на вътреутробен живот, но поради развитието на мозъка и нарастването на черепа, то се ражда след третия триместър, но ролята на майката е да осигури на бебето си външен четвърти триместър – да го носи плътно до гърдите си, да го гушка, да може бебето все още да усеща топлината и миризмата ѝ и успокояващия го сърдечен ритъм, да го кърми на поискване, да задоволява потребностите му от храна, близост, нежност, любов и единство.

Човекът с шизоиден характер е интровертен, фантазен, с богат вътре-психичен живот, но изолиращ се от външния свят.
Харесва самотата и самотните занимания.
Бяга във фантазии, мечти, книги, филми, сънища, писане, творчество.
Изолирайки се от другите, той несъзнателно се защитава от тяхното отхвърляне.
Той подсъзнателно е дълбоко убеден, че ще бъде отхвърлен, поради това, че не е достатъчно добър, че е дефектен, че нещо не му е наред, че не заслужава любовта им. Дълбоко в себе си вярва, че другите ще го наранят, ще го критикуват и лишат от внимание, любов и приятелство. Това е силно изразеното му недоверие в самия себе си и в другите.
Инстинктивно търси самотата, защото ако получи твърде много внимание, той се страхува, че няма да знае какво да прави с него или че ще се провали в изграждането на близка приятелска/интимна връзка и в дълбокото автентично свързване с другия.

Такъв човек често се стреми да е незабележим, мълчалив, пасивен, да бъде страничният наблюдател. Ако се почувства прекалено обичан, първосигналният му инстинкт е да избяга, да се отдръпне, защото тази любов го задушава, той не знае как да се държи когато получава любов и грижа.
Не обича да бъде докосван, тъй като не е бил гушкан като малко дете.
Хората с шизоиден характер имат силна духовна насоченост, слабо изразено либидо, силен, по детски развит, идеализъм, силна проекция спрямо другите, интересуват се от абстрактни неща, често са силно духовни или религиозни.
Предразположени са към състояния като депресия, меланхолия, апатия, разочарование, параноидност, себенараняване и/или злоупотреба с алкохол или наркотични вещества.

~ ПРЕРАБОТКА НА ШИЗОИДНИЯ ХАРАКТЕР ДО СТРАТЕГ И СЪЗЕРЦАТЕЛ ~

Всеки един характер е напълно възможно да бъде осъзнат, изследван, да бъде преработен и преструктуриран до висшето му проявление.
Това се случва само когато човек е постигнал състояние, в което е изследвал себе си в дълбочина, осъзнал е травмите и проблемите си, сблъскал се е със Сянката си, прегърнал я е, обикнал се е точно такъв, какъвто е, целенасочено се е предизвиквал да работи по изчистването на травмите и блокажите си и чрез прилагане и живеене на принципите на Истина, Мъдрост, Осъзнатост и Любов е успял да се оцялости, да се „разглоби“ до съставните си части и да се „сглоби“ по нов и по-работещ начин.

Преработката на шизоидния характер се случва с… много Любов – първо култивиране на Любов към себе си, запълване на всички онези вътрешни дълбоки дефицити на любов, нежност, грижа и топлота, които не си получил от мама в най-ранна възраст, едно истинско преживелищно научаване как да обичаш себе си, как да си бъдеш мама и тати, как да се погрижиш за малкото дете в себе си, което е необичано, непогалено, изпълнено със съмнения и недоверие към околните и към света.

Чак след това идва развиването на базисно цялостно доверие, силен стремеж към насочване фокуса на внимание от вътрешния фантазен свят към външния свят, към хората, към Значимите Други.
Поглеждането на тях и виждането им в тяхната цялост, многоизмерност, изначална човешка доброта (това семенце на Доброто с главно „Д“, което всеки от нас носи у себе си), усещането на техните души, на това, че всеки носи своите травми и своя „багаж“, научаването да погледнеш на другите неутрално спрямо своите лични травми и личен болезнен опит, да погледнеш не през собствената деформирана призма на възприятие, а през призмата на Мъдростта, на Приемането, на Любовта и Доверието.

Човекът, носещ изразени качества на шизоиден характер, се научава да препроверява реалността, да препланира, да предефинира вярванията си за света и хората.

Когато този характер бъде развит до Стратег или Съзерцател, той се научава не само да се доверява на хората и да се открива спрямо тях, той се научава и да ги печели, да се свързва с тях през дълбокото си духовно интегрално разбиране  за живота, да ги докосва с мъдростта си, с широкия си всеобхватен поглед на нещата, със силно развитата си интуиция.
Интровертността си остава като едно ядро, от което трудно може да се избяга, но през интровертността си такъв човек успява да се свърже с душевността на околните, да ги види и усети през външните им маски, пози, роли, да усети дълбочината им.
Това, на свой ред, се усеща от хората и те се отварят и доверяват дълбоко, изоставят паравана на социално приемливите си роли и изграждат автентична дълбока душевна комуникация с такъв човек.

Преработеният шизоиден характер се превръща в чудесен писател, художник, учен, режисьор, терапевт, медиатор, статег-визионер, виждащ цялата картина през своята мъдрост, дълбочина и интегралност. Той има дълбоко преживелищно разбиране за фините природни закони, за естествения порядък на нещата в света, за жизнената енергия навсякъде около нас, за невидимата връзка между душите на живите същества на земята.

~ 2. ОРАЛЕН (зависим) ХАРАКТЕР ~

Периодът на сформиране на оралния характер е от 6 месечна възраст (понякога от раждането) докъм първата годинка.
Основната травма при този характер е от изоставяне.

Оралният характер има два вида пътища на сформиране.
Според теорията на схема терапията на Джефри Йънг, единият начин за сформиране на такъв характер с липсваща автономност е чрез свръхзагрижено, свръхпротективно възпитание , задушаващата осакатяваща грижа на т.нар. „майка-орлица“.
Другият вариант на сформиране, според класическата аналитична теория, е чрез студеното, дистанцирано възпитание, подобно на това при сформирането на шизоидния характер. Разликата обаче е в реакцията на индивида – някои се отдръпват бягащо в шизоидия си вътрешен дълбок свят, а в други се залага дълбок страх/ травма от самота, изоставяне, необичане и по този начин те се превръщат в прекалено обсебващи, емоционално зависими и „закачащи се“ към хората около себе си.

При свръхобсебващото и задушаващо възпитание малкото дете расте с липсата на изграждане на качества като независимост, асертивност, борбеност, мотивация да се справи само̀, да успее, да развие автономност и да преодолее изпитанията, които всяка една възраст му предоставя (ще дам базисни примери: да се научи да сяда само̀, да пролази само̀, да проходи само̀, да се закрепя на собствените си два крака само̀, да си използва ръцете, за да се нахрани, да хваща и др)
Ако на детето не е позволено да преминава през тези трудности и изпитания в свое собствено темпо и майката иззема неговите функции с цел да му „помогне“ и да го улесни (това е една помощ, която е много повече вреда, отколкото реална и нужна помощ), то детето расте с дълбоко вкорененото му усещане, че не може да справи с нищо само̀.
Липсва му автономност, липсва му развит Аз със здрава основа, има постоянна нужда от външна помощ, опора, образно казано от патерица, на която да се облегне, за да се справи.

При човекa с орален характер липсват емоционална самостойност, характерова зрялост и едно дълбоко вътрешно ядро на завършеност, на центрираност, на цялостност.
Той е зависим от важните за него хора, за които се вкопчва, както и очаква неговите приятели и партньори да бъдат вкопчени в него, смятайки това задушаващо и прилепващо поведение за проява на любов и грижа.
Страхува се силно от самотата.
Поради този силен страх той е неспособен да напусне дори болезнена за него връзка или дисфункционални взаимоотношения.
*** Тук правя референция за прочитане на статията ми „Над 60 предупредителни признака за връзка, в която има психо-емоционално насилие“.
Ако все пак реши да я напусне, винаги си е осигурил друга връзка предварително, към която да се прехвърли, за да не остане сам.
Има дълбоко заложени вярвания, че ще се провали, ако не бъде подкрепян от важен за него човек, че в никакъв случай не може да се справи сам в света, както и ирационални страхове от болести, катастрофи и злополуки.

Оралният характер преживява болезнено колебание и нерешителност, когато му се налага да взема самостоятелни решения. В такива моменти той се чувства безпомощен. Затова мнението и подкрепата на близките му са от жизненоважно значение за него.
Човекът с орален характер е най-предразположен да се превърне в жертва и да навлезе силно и устойчиво в тази роля в живота си.
Вината за случващото му се е във всеки друг отвън – човек, обстоятелство, съдбата, бог, политиците, но не и в него самия.
*** Референция към статията „Вътрешна и външна локация на контрола“.

Тъй като има болезнена нужда от внимание и грижа, той несъзнателно си създава трудности от всякакъв вид – например много сериозни здравословни проблеми ( силно изразена психосоматика) или драматични събития в живота си, за да привлече вниманието и съчувствието на околните. Вниманието в живота му никога не е достатъчно. Това внимание му спестява чувството, че е изоставен и сам.
Оралният характер често е база за развитие на паническо разстройство, генерализирана тревожност, хистерия, агорафобия, хипохондрия, зависимости.

~ ПРЕРАБОТКА НА ОРАЛНИЯ ХАРАКТЕР ДО ЕМПАТ И ЛЕЧИТЕЛ ~

При преработката на дисфункционалното проявление на оралния характер не се губи основният фокус върху Любовта и свързаността с околните.
Важно е да разберем, че при всеки един характер ядрото, скелето на характеровата структура не се унищожава, това е скелето на развитие на Аз-а от най-ранна детска възраст, още преди формирането на съзнание за отделен Аз, така че няма как скелето да се разруши.
Например, интровертността, духовната дълбочина и цялостната визия при шизоидния характер или акцентът върху Любовта и дълбокото междуличностно свързване при оралния характер.
Това си остава, но това, което се постига при здрава продължителна преработка (чрез психотерапия, например) е осъзнаването на дълбоките травми и как са повлияли, до какви личностни изменения са довели и преработването им по устойчив, градивен, здрав начин до високо-функционално поведение.

При оралния характер това се получава чрез развиване на качества, свързани с независимостта, с автономността на Аз-а, с вътрешната увереност „Аз мога!“ и с трениране за изграждане на умения по справяне, себезаявяване, изразяване на собствените желания и нужди, а не тези, които са социално желателни и угаждат на другите. Изместване на центъра, който е изнесен навън, към другите, към вътрешния свят и психическа автономност.

Научаване на разграничаване от чуждите нужди и желания, поставяне на устойчиви здрави граници и развитие на здравословен егоизъм.
***Тук правя референция към две много важни мои статии:

„Установяване и запазване на личните ни граници“
„За здравословния егоизъм и Любовта към себе си“

Да се събереш и да станеш цялостен…

Преработеният орален характер се трансцедентира до Емпат и Лечител след като изгради стабилно вътрешно ядро на здрава автономност.
Той се научава сърдечно да дава на другите, да ги усеща, да разпознава потребностите им, да се свързва с душите им чрез здрава емпатия.
Той дава помощ и подкрепа на хората просто, защото го може, защото е вървял по този път, защото е преживял същите травми и липси, защото се е справил с тези травми, защото е интегрирал Любовта и Мъдростта в себе си като приципи, той не дава, защото иска и очаква да получи любов, признателност, ответна грижа, одобрение, възхваляване или емоционално закачане към себе си.
Той не дава, за да получи обратно, защото това би значело отново външен локус на внимание.

През преработения орален характер протича истинска чиста Любов и сърдечна здравословна емпатия  и тя трябва да бъде пусната свободно да тече навън, да се лее в света, да наторява душите на хората, така се получава любящата свързаност и чувството на дълбока принадлежност към този свят, към това човечество.
Преработеният орален характер спира да се изживява като жертва на родителите си, партньора си, на външните обстоятелства.
Той осъзнава, че се е родил точно в това семейство и е имал точно тази травма, за да научи определени уроци, да израстне и да се превърне в здравата цялостна любяща личност, в която вече се е превърнал.

В личностните му взаимоотношения оралният характер се преработва до преживяване на дълбоко доверие в партньора, дълбока душевна свързаност и единство, които са много отвъд его игричките на ума, който постоянно тества и провокира партньора си, поставя го пред трудности и изпитания, за да се увери, че другият го обича и въпреки скандалите, ревността, проблемите, отново ще избере да бъде с него и няма да го изостави.
Когато преживее дълбоко базово доверие и свързаност, такъв човек може да се отпусне вътре в себе си и да спре да контролира и обсебва важните за него хора извън себе си.

~ 3. САДО – МАЗОХИСТИЧЕН ХАРАКТЕР ~

Периодът на сформиране на садо-мазохистичния характер е от 1 до 3-4 годишна възраст. Това е така наречената Анална фаза на развитие по Фройд или фазата на формиране на Аз-а според други автори.
Главната травма е от унижение.

Развитието на този характер се свързва с авторитарното силово и небезусловно възпитание, при което от детето се изисква пълно послушание и подчинение, без да има дискусия, емпатия, топлина и отдаване на безусловна Любов.
Няма баланс между поставянето на здрави ясни граници и свободата детето да изрази себе си, личността си, заложбите си, да бъде свободно и непослушно.

Любовта от родителите се усеща като силно условна и обвързана с послушанието и саможертвата, а ако пълното послушание липсва, то има наказания, свързани с унижение и излагане на детето, които пречупват вътрешното му самочувствие.
Детето расте с усещането, че ако не е послушно и добронамерено, няма да бъде обичано.
Така се научава да потиска и пренебрегва чувствата, емоциите и нуждите си.

Тези хора търсят болката и унижението във взаимоотношенията си несъзнателно.
Човекът със садо-мазохистичен характер живее, заради одобрението на другите.
В желанието си да угоди на другите, той пренебрегва собствените си нужди и щастие.
Сексуалността при този характер е силно изразена и такива хора се стараят много да задоволят партньора си.

Мазохистът вярва, че всичко, което прави за другите му доставя на него огромно удоволствие. Той е винаги усмихнат, изпълнителен, нагаждащ се и готов да услужи на всеки, тъй като чувства това като свое базисно задължение.
Тъй като подобно себе-потискащо поведение предизвиква ответна неглижираща реакция у хората, мазохистичният човек недоволства, че е пренебрегнат и че никой не мисли и не се интересува от него.
Фокусът му на внимание е винаги в това какво ще кажат хората, какво мислят другите за него.

Трупа в себе си гняв и агресия, които обикновено няма смелостта да изкаже, така че ги потиска и изтласква още по-надълбоко, превръщайки ги в автоагресия и автонасилие към себе си.
Такова поведение е почва за развитие на тревожна депресия.
* Тук правя референция към статията „За неизразената потисната агресия, моралното превъзходство, самосъжалението и слабостта – Фриц Риман“

~ ПРЕРАБОТКАТА НА САДО-МАЗОХИСТИЧНИЯ ХАРАКТЕР ДО ЗДРАВОСЛОВЕН ЕГОИСТ И АЛТРУИСТ ~

Преработката на садо-мазохистичния характер изисква развиването на здрава вътрешна увереност в себе си, развиването на бунт към така значимите Други и техните очаквания и изисквания.
Фокусът е в изграждането на дълбока увереност в себе си – че заслужаваш да бъдеш обичан и уважаван дори и когато не си съгласен, когато не си послушен, когато не си в услуга, когато се погрижиш за своите нужди, желания и за своя собствен живот.

Уверението, че заслужаваш уважение и зачитане на личните ти граници само, защото си човешко същество и че си ЦЯЛОСТЕН, когато се погрижиш за себе си, а не само когато се грижиш за всички останали.
Нужна е работа по осъзнаването , че никой не може отвън да ти даде признание, уважение, любов, одобрение, ако ти първо не си ги дадеш сам на себе си и не запълниш дълбокия си вътрешен кладенец.
*** Референция към статията :
„За здравословния егоизъм и любовта към себе си“

Работи се в посока развитието на здрава асертивност и даване на другите, но в едни здравословни граници, както се работи и по осъзнаването, приемането и прегръщането на страховете от излагане и унижение и отхвърляне.

Човек се учи да казва ясно и директно „Не!“, да отказва и да си носи последствията от това и да поеме отговорност за себе си и решенията си.
Учи се и да преработва вината, която силно се поражда в него от това, че казва „Не“ и че не е слуга на другите.

Тук е моментът, когато терапевтът показва на човека какви са били (или все още са) вторичните му ползи (печалби) от това да бъде винаги послушен, услужващ, помагащ, прекомерно даващ, от това да не се научи на себезаявяване и здраво отстояване.
Учи се да види и осъзнае тези вторични печалби от състоянието си (всяко нездравословно състояние, в което сме, ни носи вторични ползи, които ни задържат в него!), за да може да ги пусне, преработи и да се оцялости.

Работи се по преработката на примирението (което е чиста форма на мазохизъм и води след себе си до пасивна агресия и до автоагресия) към истинско, дълбоко преживяно смирение, което се получава когато през човек потече потока на Любовта – първо Любовта към себе си, после към другите, после към целия свят, към всички живи и неживи същества на тази земя.
Любовта тук е изцелителната и дълбоко трансформираща сила за дисфункционалния садо-мазо характер, Любовта, която не познава условия, изисквания, унижение, подчинение и подтискане. Любовта, която въздига духа на човек, а не го пречупва.

Едва след като садо-мазохистичният човек се научи на истинска любов и уважение към себе си, той може да дава алтруистично и на останалите, да помага, защото го може и защото му се отдава, но поставяйки ясни лични граници и усещайки кога е достигнал собствените си лимити, след които не му е комфортно да продължи да се раздава и няма да се почувства виновно ако спре и се погрижи за себе си.

~ 4. НАРЦИСТИЧНО (ПСИХОПАТЕН) ХАРАКТЕР ~

Периодът на формиране на нарцистичния характер е от 3 до 6 годишна възраст.
Това е фалическият стадий, третият стадий от теорията на Зигмунд Фройд за психосексуалното развитие на децата.
Това е и стадият, при който се проявява Едиповият / Електра комплексът.
Основната травма тук е от предателство и самота.

Свързва се с твърде либералното и всепозволяващо възпитание, при което на детето не са поставяни никакви граници (нито здрави, нито нездрави).
Това са родителите (или основно полагащият грижи за детето родител), които свръх-глезят своите деца, без ограничения и без дисциплина.
Тези родители се съобразяват за всичко с тях и позволяват всичко, като дори изпитват страх от недоволството и тантрумите на детето си.
Те не могат да овладеят ситуацията и затова предпочитат изобщо да не влизат в конфликт с детето, поставяйки всичките му нужди, изисквания, капризи и прищевки на пиедестал (това води и до развитието на God-complex в детето).
По този начин родителите губят собствения си авторитет пред детето, а то се чувства прекомерно овластено, което води до невротизъм и силна нестабилност в характера му.

Детето расте с усещането, че за него няма нищо забранено и че другите винаги са му длъжни по правило, че то е центърът, около който се върти света.

Децата имат нужда от ясни и твърди граници, стабилно поставени и удържани регулярно от родителите, защото това всъщност им дава дълбоко усещане за сигурност и спокойствие, че родителят знае какво прави, че може да взима нужните решения и да контролира стресиращите и плашещи детето ситуации.
Липсата на здрави граници прави детето невротично, неконтролируемо, постоянно тестващо и провокиращо родителския авторитет.
*** Референция към статията:
„Поставяне на граници, откъс от „Твоето компетентно дете“ на Йеспер Юл“

Нарцистичният човек живее с усещането, че е нещо повече от другите, че правилата и границите не важат за него (защото при неговото израстване са липсвали такива).
Той често е материален и властен, егоцентричен, контролиращ, съблазняващ и манипулиращ, прегазва всичко по пътя си, без да се съобразява с никой и с нищо, за да постигне целта си.

Прекомерно зает със своите чувства, такъв човек не се интересува от чувствата на другите. Фокусиран е във властта и силата.
Много деен, енергичен, с изявени лидерски качества.
Много взискателен, доминантен, раздразнителен и с твърде големи очаквания към другите. Контролира всичко и всички.
Във връзките си такива хора са провал, те не си позволяват да се отворят, да се разкрият, да се свържат дълбоко и автентично, защото ги е страх от собствената им слабост, уязвимост и чиста човещина.
Те държат да се налагат и да контролират във връзките си, да ревнуват и подчиняват партньорите си.

Отнасят се със силно недоверие към способностите и качествата на другите.
Одобрението и външният имидж са много важни за човека с нарцистичен характер. За да получи одобрение и аплодисменти, той е готов на всякакви манипулации.
Предразположението, което този характер създава, е към силна генерализирана тревожност и паническо разстройство.

~ ПРЕРАБОТКА НА НАРЦИСТИЧНИЯ ХАРАКТЕР ДО ВОДАЧ И ЛИДЕР ~

Преработката на този характер се случва бавно и постепенно чрез психотерапия, медитация, отдадена продължителна духовна практика, практикуване на смирение и служене (карма-йога), чрез ретроспекция, себе-рефлексия, осъзнаване на емоционалните травми от миналото, потапянето и изживяването им отново, за да се осъзнае до какво са довели сега и какви черти на характера му са създали и как да бъдат преработени до възможно най-ефективния им начин.

Такъв човек се учи да овладява властовите си и тиранични импулси към господство и унижение и да ги претопи до едно дълбоко смирение и харизматично здраво лидерство.
Той ще продължи да има вътрешната дълбока потребност да води другите, да ги учи, да се изявява, да получава внимание и одобрение, да проявява своята екстраверсия и асертивност, но наред с това ще се учи на вътрешно смирение, ще се учи да се свързва със своята най-дълбока уязвимост и да не я изтласква, а да е използва и дори да я показва на другите, като по този начин, чрез личния си пример, ще ги вдъхновява да намират силата в себе си да БЪДАТ въпреки уязвимостта, страховете и притесненията си.

Нарцистичният човек се учи просто да бъде… човек.
С всичките си слабости, грешки, болка, страх от самота, страх от оголване и разобличаване, страх от загуба на контрола, страх, че ще бъде изтласкан на заден план и няма да получи нужното му внимание и одобрение, което има когато е на първа линия.
Учи се да вижда и в другите техния дълбок автентичен потенциал, да не ги приема като заплаха или като нищожества, които са под него, а като равноправни човеци, които носят своя принос в света, своята ценност, важност, нужност, които идват като души с Мисия.

Учи се на човешка свързваща Любов и дълбоко душевно уважение към околните, а те, на свой ред, усещат това и му се доверяват да ги води, да ги вдъхновява, да ги учи как да постигнат целите си и мечтите си чрез неговия личен пример.

Това обаче нарцистично-психопатният характер постига чак когато се е погрижил за дефицитите си, за компенсаторните си механизми, за собствената си вътрешна пълнота, за изявяване на дълбоката си автентичност през уязвимостта и човечността си. Той трябва да развие здрава заземена връзка с реалността, с обратната връзка, която получава, с обективната преценка, а не с болестния си субективизъм.
Хора с такъв характер се превръщат в чудесни водачи, мотиватори, мениджъри, ръководители на екипи, учители-вдъхновители, журналисти и лектори, които оставят ярка следа след себе си.

~ 5. РИГИДЕН ХАРАКТЕР ~

Периодът на формиране на ригидния характер е след 5-6-тата година докъм 7-8-та.
Травмата при този характер е от несправедливост.

Развитието на този характер се свързва с авторитарното свръх-контролиращо възпитание, с наличието на строга и свръх-изискваща фигура (майка, баща, баба и др.), която е налагала военна дисциплина по време на израстването.
Често такъв родител има склонност към негативизъм, песимизъм, натрапливи мисли, фатализъм, прекомерна здравна тревожност, граничеща с хипохондрия.
Това са модели на мислене и поведение, които се предават и към детето и то ги интернализира и впоследствие припознава като свои собствени.
Детето се развива в силен страх, че ако сгреши ще бъде наказано или набито.
Това е води до силен перфекционизъм и невъзможност за отпускане, невъзможност за автентичност, при която има хаотичност, грешене, колебливост и тн.

Ригидност означава твърдост, липса на гъвкавост, скованост, ред, точност, дисциплина, контрол, безмилостност, следване на стриктни външни правила, блокаж на емоциите.
При човека с ригиден характер тялото и жестовете са сковани, има развити мускулни брони (блокажи) по тялото, а изразяването на спонтанните чувства и емоции е дълбоко подтиснато.
Такива хора не плачат или изключително рядко плачат.

Те имат изградени строги правила и принципи, които следват неизменно в живота си, до степен на идеализъм, развитие на свръх морал и супер-Его, което силно осъжда всеки, който не е като тях и не живее по същите правила.
Всичко това се случва, разбира се, за сметка на радостта, щастието, автентичността, спонтанността, забавлението, близостта, интимността.
Жизненият стил, който такъв човек следва несъзнателно в живота си, е базово недоверие към другите.
При него е прекъснат потока на Любов, емпатийност, дълбоко приемане, получаване на нежност, грижа, милост, топлота. Той не е получавал такива емоции през своето детство, не е бил приет просто такъв какъвто той без да бъде поправян, коригиран, моделиран, възпитаван, изправян, дисциплиниран и наказван.
Той е научен да бъде стегнат, изпълнителен, перфектен, силен, справящ се, непоказващ слабост.

Ригидният човек е перфекционист, подреден, забързан, фокусиран и преследващ поредната цел. Той е отличник.
Обсебен от това всичко да е перфектно, той пропуска да живее ТУК и СЕГА и просто да БЪДЕ, просто да се наслади на емоцията на сегашния миг.

При него приоритетно стои  едно ТРЯБВА, което му пречи да усети и преживее какъв е наистина, какви са нуждите на сърцето му, какви са импулсите на душата му. 
„Трябва да бъда такъв! Трябва да направя това! Другият трябва да бъде такъв! Нещата трябва да са такива, за да са правилни!“
Поставя безмилостни стандарти пред себе си и пред другите, вдига летвата твърде високо.
Такива хора са предразположени към развитие на социална и/или генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, сексуални разстройства.

~ ПРЕРАБОТКА НА РИГИДНИЯ ХАРАКТЕР ДО ВОИН ~

Тук преработката е трудна и продължителна, но не невъзможна, разбира се.
Няма характер невъзможен за преработка, при всеки човек и при всяко състояние е нужно различна продължителност, индивидуален подход и фокус на внимание върху различни събития от миналото и развитието на различни личностови качества.

Тук фокусът на внимание за преработката на ригидността е върху смирението (отново, смирението е ключово при преработката на невротичността), доверието в собствените неидеализирани способности и наличности и доверието в другите, в тяхната автентичност, индивидуалност, развитие на доверие, че чуждата различност е точно на мястото си, тя има своята роля, своето място под слънцето, различността е шареност и разнообразие и не бива да се разглежда като „правилна“ и „неправилна“.

Ригидният човек се научава, бавно и постепенно, да приема, че на този свят няма грешки, няма твърди и бетонирани правила, че всяко нещо е ценна и нужна опитност на душата, че това, което той, през неговата изкривена призма на ригидност, възприема за единствено правилно или за слабост, която трябва да бъде поправена и изкоренена, е много вероятно да бъде силата на някой друг, това, чрез което някой друг ще прояви себе си по възможно най-подходящия начин за сегашния му живот и призвание. И че слабостта, която ще бъде спънката за един човек, е силата, която ще бъде трамплина за друг човек.

Тогава, научавайки и наблюдавайки  това, ригидният човек започва да интернализира едно всеобхващащо и всепоглъщащо го спокойствие, което се пропива във всяка клетка на съществото му – спокойствието, че всичко е наред, всичко е на мястото си, всичко е част от един Вселенски Велик План, който плавно се разгръща на този свят, че всичко е един огромен пъзел от събития, съвпадения, случвания и синхроничности, който той не може да погледне цялостно отгоре и затова трябва да се довери на Процеса, да се довери на себе си.

Тогава и само тогава той може да изостави правилата, морала, реда, дисциплината, които са му вменени като единствено правилни и да отпусне сковаността и контрола си и да открие кой е той наистина. Да открие какво носи дълбоко в себе си, да отприщи творческата си енергия, да се подравни по потока на живота и да се превърне в смел дисциплиниран автентичен воин, който е постоянен в посоката, в която се движи и който провежда през себе си Мъдрост, Истина, Смирение, Любов и Сила.

Истинският воин има гъвкавост, има дълбока интуитивна мъдрост, свързан е с тялото си, със сърцето си, с емоциите си, с центъра на съществото си.
Той умее да предусеща случващото се, може да изчака, може да се смири, може дори да се откаже ако моментът за действие не е подходящ. Отказването би било добре премислена и почувствана като правилна тактика, а не събитие, равнозначно на провал, крах и слабост.
Силата е в осъзнаването и приемането на собствената слабост и овладяването ѝ чрез гъвкавост и адаптивност. И превръщането ѝ в потенциал.

Със сигурност дълбокото разбиране на характерите и на приликите и разликите между тях изисква време и постепенно вникване в тази материя.
Отново е хубаво да кажа, че рядко един човек е изцяло и само един единствен характер, ние човеците често сме многопластови и многоизмерни и въплътяваме в себе си части от различни характери.

Слагам няколко статии по същата тематика за допълнително четене:

  1. Естествена психотерапия: интегративни психотерапевтични паралели, еволютивни фази и характерови структури
  2. Любовта и начина, по който оформя характера и личността ни
  3. Онтогенетични характери и есенциите на д-р Бах

Добре дошли сте да оставяте коментари под статията.
Ако статията ви е харесала, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!

11 thoughts on “5-те типа характерови структури и тяхната преработка

  1. Статията е много ценна и полезна. Кара те да се замислиш в дълбочина за многопластието на характера си и взаимоотношенията със себе си и околните! Аз лично се припознах и в 5-те вида характери, като най-много се оприличавам на преработения ригиден характер, въпреки че има още много какво да се желае в посока подобрение!

  2. Една найстина невероятна статия в която и аз се припознах . Вече мога да кажа да воин съм на истината любовта и на момента тук и сега. Все повече усещам хората чета ги както и те мен защото не крия чуства и емоции .Вярно все още рядко плача ,но в интерес на истината ми се случва доста по често от преди.Усещам тялото си давам си нужното време за почивка в това найстина специално време на трансформация на всичко и тази голяма промяна на света като цяло.

  3. Чудесна статия! Много силно ми резонира предвид че наскоро прочетох „Петте рани“ и „Лечението на петте рани“ на Лиз Бурбо, където са описани точно тези пет травми. Аз също се припознах и в петте, като може би най-силно в последната. Дори самото им идентифициране ми помогна на първо време да ги видя, да се опитам да ги осъзная. И все пак ми се струва, че са нужни по-точни съвети и примери от ежедневието, които да спомогнат за по-доброто разбиране на проявлението на тези травми. Дали бихте могла да направите отделна статия с конкретни насоки за преодоляване им? Благодаря!

  4. Браво! Макар статията, да не коментира методологията, която е крайъгълния камък за справяне с проблемите обусловени от нашите характери, намирам за много позитивно и поощрително, че освен характеровата проблематика, посочвате насоките и ползите от развитието на личността, а това е много силна мотивация за всеки търсещ човек!
    Страхотен пример и подход!

    • Здравейте,
      Благодаря Ви!
      В тази статия са дадени много препратки към други мои статии тук в сайта, където коментирам различните методи, практики и техники, с които се достига до трансформация и промяна. Такива статии са „Отработване на емоционални травми от миналото“, „Bypassing the mind – дълбокото осъзнаване не се случва в разговор с ума“ и др. Може да разгледате статиите в раздел Психология. 🙂
      Поздрави и хубави дни! 🌞

  5. Една от най-полезните статии, които съм чела напоследък. Страхотна статия, с много важна информация. Щеше да бъдете добре да я прочетат колкото може повече хора, особенно ще е от голяма полза за млади родители, които искат да възпитаят детето си като истински хармоничен здрав човек без травми.

  6. Благодаря за полезната и структурирана статия. Възможно ли е понякога типът характер да е наследен като модел на поведение от родител/близък човек? Разпознах се в 2 от типовете, но доколкото си спомням и ми е известно, родителите ми не са имали описаното поведение и отношение към мен, по-скоро сякаш аз самата съм го тълкувала като такова, и сега го осъзнавам. Например майка ми ме е гушкала и се е грижила за мен, но въпреки това винаги съм имала чувството, че ме отхвърля на някакво по-дълбоко ниво. Сякаш съм се родила вече с предчувствието, че ще ме отхвърлят и че не ме обичат.

Вашият отговор на Stefi Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.