Случай от регресия – един живот на дълг и отговорност и възможността сега да проявиш себе си свободно! Възможността да избираш!

Това е случай от една регресия, който почака една година, преди да бъде качен тук в сайта. Защото, както всички разбрахме, 2020 година беше всичко друго, но не и спокойна, предвидима и лежерна година. 😀
Моя, разбира се, е вината, че не се организирах и не качих този случай по-бързо, защото той е много хубав, силен, важен и замислящ, но така се получи. Продължаваме напред и ще се постарая да отделям време и по веднъж месечно да качвам нов описан случай в сайта, защото има много, които чакат. 🙂

Понякога ми се иска аз да мога да каня конкретни хора на регресия, да им напиша писмо, което гласи „Заповядай на регресия при мен, сигурна съм, че ще излязат невъобразимо интересни неща от миналото ти, знам го, усещам го, безкрайно любопитна съм да предприемем това пътешествие заедно!“
Но, разбира се, не го правя. Не е професионално. Затова пък понякога идва някой , който чакам с огромно нетърпение и който усещам като много всестранно развита, интегрална личност с много дълбока връзка с подсъзнанието си, със Себе си, с енергията си, с духовната си същност и съм убедена, че ще има много хубава и интересна и важна регресия.

Б. е такъв човек. Тя е… трудно ми е да я опиша. Тя е толкова интересен човек, толкова дълбоко свързана със същността си, занимава се с толкова много неща, практики и техники и то в такава дълбочина, с такова фино разбиране и дълбока човешка емпатия, че е безкрайно удоволствие да общуваш с нея. Или пък просто нашите две души много добре се усещат взаимно и функционират в синхрон. 🙂 Умишлено не конкретизирам с какво точно се занимава, за да запазя анонимността ѝ. 
Ще кажа само, че тя се е подлагала на регресии и преди, а при мен дойде с конкретна заявка да си спомни защо ѝ е толкова трудно да си тръгне от настоящата си дълга връзка, никакви външни хора или фактори не ѝ пречеха сериозно, не очакваше скандали или мръсни номера (каквито, уви, хората доста често проявяват когато се разделят), но просто усещаше дълбок блокаж и негативна вътрешна нагласа към това да избере СЕБЕ СИ и да потърси щастието и свободата си другаде. Имаше едно дълбоко вярване, че трябва да остане въпреки всичко, no matter what. 

(След дълбоката релаксация, въвеждане към връщане назад и преминаване през вратата, следва миналият живот, в който тя се озова)

Стефи: Огледай се около себе си, виж къде се намираш, кажи ми какво виждаш?

Б.: Много висока кула с нещо като много голямо широко вито стълбище нагоре по кулата. Много приятно е това място. Това е моят дом… Не е само тази кула… Имам чувството, че е някакъв огромен огромен тоя замък. И е моят дом. Сега тук играем . Усещам , че това тук е някаква игра, с много деца, с моята сестра, може би не само една. Чувам детска глъчка, врява, гонене, викане, тичане.. Нагоре по стълбите, надолу по стълбите… Такова усещане на много хубаво уютно пространство, в което играем.

Стефи: Искам да погледнеш надолу и да видиш себе си, виж дрехите си, обувките си, почувствай себе си…Как си облечена, на колко години се усещаш?

Б.: Усещам се може около 16 годишна. Облечена съм с много красиви, скъпи и богати дрехи. Много добре изглеждам, много съм красива също така… Девойка съм на около 16 години. Мисля, че съм най-голямата от всички деца около мен.

Стефи: Спомни си за живота на това място, как преминават дните ти, какво е ежедневието ти там?

Б.: Усещам, че съм имала безкрайно безгрижно и щастливо детство. Време, в което съм живяла в абсолютно щастие и пълно изобилие. Мисля, че съм… не знам… каквато и да е титлата … Майка ми и баща ми управляват този замък и цялото това нещо, в което се намираме, не знам.. Не знам дали са титуловани като крал и кралица, като цар.. Не знам, нямам идея. Но те са главните, те са управниците на цялото това нещо, в което се намираме, където живеем. И аз съм всъщност тяхната първородна дъщеря. Грижели са се за мен просто великолепно, винаги съм имала абсолютно всичко съм искала да имам.
Били са винаги много любящи и много мили към мен, но още веднага като ми каза да отворя вратата усетих как искам да се разрева, защото всъщност те искат да ме омъжат насила и аз съм длъжна да го направя това нещо, защото съм първата им дъщеря. И всъщност аз вече започвам да ставам на възрастта, в която това се случва все по-близо, а те цял живот са ме подготвяли за това, че ще бъда омъжена насила и по сметка. Просто трябва да бъда омъжена, защото така трябва да бъде. И всъщност аз ужасно силно не го искам това нещо, толкова много ми натежава и толкова много ме фрустрира и ме ядосва… А нямам никакъв избор, просто нямам как да се опълча срещу тях.

Стефи: Добре… Потопи се за няколко мига дълбоко в себе си, почувствай характера, който носиш, копнежите на душата си… Почувствай човека, който си… Какво иска този човек, какво иска за себе си ако можеше да избира?

Б.: Ако можех да избирам, щях да имам един кон и една торба и да обикалям целия свят! Щях просто да яздя навсякъде, да обикалям, да живея в малки селца, да бера ябълки от дърветата, да се къпя в реките… Да обикалям сам сама навсякъде! Което на мен никога не ми е било позволявано, около мен винаги е имало ужасно много хора, винаги съм била пазена… Аз просто искам да няма абсолютно никой около мен! Да бъда сам сама и просто да изследвам целия свят.

Стефи: Фокусирай сега вниманието върху майка си и баща си.. Виж ги, спомни си повече за тях, разкажи ми за тях – какви хора са те, какъв характер носят?

Б.: Ами майка ми е много трудно да я опиша… Не мога да се свържа с образа на майка ми въобще. Усещам я само като присъствие, там е, но въобще не мога да я видя като образ. А баща ми го виждам – много красив, много голям и величествен мъж с много хубава брада и коса. Просто изключително красив и мъжествен. Просто е голяма част от моя идеал за мъж. Просто истински мъжествен човек с много сила и хем изключително силен, хем изключително мъдър, управлява много мъдро своето там кралство ли, каквото и да е, и в същото време е много нежен и много мил към мен. Винаги толкова нежно се е отнасял към мен, бил е толкова любящ баща, и в същото време обаче знае, че от него зависи структурата на цялото това нещо, което ръководи и знае, че няма как да ме пусне да си правя каквото си искам, защото знае, че това ще разруши структурата на цялото. Той няма как да го допусне това, защото от него зависят ужасно много хора.

Стефи: Познаваш ли баща ти в сегашния ти живот, имаш ли вътрешно усещане, че си срещала тази душа и сега?

Б.: Да, имам много силно чувство, че това е сегашният ми баща.

Стефи: Добре. Остави сега на подсъзнанието ти да превърти до по-напред, до по-зряла възраст, какво се случва?

Б.:Ами виждам как те ме викат и ми казват, че вече са намерили човека, за който трябва да се омъжа и че искат да се запозная с него или нещо такова… да ме срещнат с него. И мен това ме изпълва с абсолютен ужас.

Стефи: Какво правиш?

Б.: Ами разревавам се, моля ги, тръшкам се, падам на колене, правя всичко, което мога да направя… Казвам, че ще се самоубия, че ще се хвърля отнякъде. Казвам, че това никога няма да го направя, че това въобще не съм аз и искам просто да бъда свободна, да не ме карат нищо да правя и въпреки всичко някаква част от мене знае, че това е важна част от пътя ми.. просто ужасно силно се бунтувам срещу това! Ужасно не искам да ми се случи. Искам направо да си излезна от тялото… Не искам да съм в тялото на това момиче, което е принудено да ги прави нещата по този начин. Това ми е супер силно усещане.

Стефи: Отиди по-напред до момента на срещата ти с този човек… Влез в този спомен. Къде се случва, спомни си го него?

Б.: Ами има само някаква малка част любопитство в мен.. да видя кой е човека.. Но и като цяло има абсолютно твърдо упорство от моя страна, че няма да го бъде, независимо кой е. Инат е това. Но има някакво любопитство. Стоя зад една врата и се самонакарвам да отворя вратата и да вляза. Знам, че те ме чакат от другата страна, а аз съм застанала с гръб към вратата и се самонавивам в общи линии, че трябва да го направя и че нямам друг избор. И че каквото такова.
Отварям вратата и влизам. Виждам някакви хора, някои са с гръб към мен, събрали са се, виждам баща си, усещам и майка ми там, 12 – 15 човека. И той е там. Всъщност е доста млад. Изглежда ми като момче, на което тепърва ще му се случва каквото и да било в живота. И е много смешен, защото още е много малък.
Облечен е с много красиви дрехи, някаква златна препаска има през гърдите, има някакъв меч или някакъв вид оръжие, което е препасано отстрани на кръста, с много хубави дрехи и много симпатичен изглежда наистина, има много чисто лице и много добро излъчване като човек. Добродушен изглежда.

Стефи: Какво се случва след това? Спомни си как се запознавате, какво си казвате?

Б.: О боже. ще припадна… Той идва и ми пада на коляно и ми целува ръка… О боже, аз ще се разрева направо, искам да се изхиля с глас (смее се). Едва се сдържам.. Но като цяло стискам зъби, изчаквам и се държа културно, защото цялата ситуация ми е много нелепа. Усмихвам му се. Той е наистина симпатично момче. После идва баща му да се представи и да каже там колко е велик, колко велик е сина му… Колко велико ще бъде да се съберат нашите родове.. Някаква реч си е измислил, с която да се представят на мен. Аз слушам, мълча, мигам и искам да изчезна в общи линии.

Стефи: Добре, проследи спомена напред, как продължавате напред?

Б.: Ами споразумяваме се да имаме известно време, в което да се опознаем с това момче и да прекарваме някакво време заедно, аз съм се споразумяла за това нещо с идеята, че в това време бих измислила начин, по който да избягам от цялото това нещо. И си давам някаква отсрочка вътрешно на себе си, че, нали, ужасният брак няма да дойде съвсем скоро… Виждам как се срещаме, обикаляме някакви огромни градини с цветя, рози, говорим си, той ми е много приятен като събеседник, мил и добър човек е, но по никакъв начин не го приемам като мъжа ми и въобще като човек , с който бих споделила живота си. Напротив, бих била много добър приятел с него, ако ме питаха това щях да избера, да сме просто приятели, защото е много добро момче. И така.. времето си минава. Ние просто се виждаме… Месеци минават. Разхождаме се през някакви градини, през поляни, виждам, че правим разходки с коне, има много хора зад нас, като слуги и стражи.
Идеята на тези общи срещи е да се опознаем и да се харесаме уж… И майка ми и баща ми много искат аз да съм щастлива в цялото това нещо, но просто този човек не е моят човек. Не успявам да се влюбя в него, не успявам да го видя по този начин. Просто е приятен човек. Това е всичко.

Стефи: Отиди още по-напред, виж след като свършва този опознавателен период между вас какво се случва?

Б.: Ооо ми майка ми и баща ми ме викат на разговор, за да работим по детайлите вече около нашата сватба. И аз категорично им заявявам, че няма да се омъжа за него. А те пък категорично ми заявяват, че нямам избор. И аз пак им казвам, че ще се самоубия ако това ме накарат да го направя, че ще скоча от най-високия прозорец на кулата. Няма да го направя това нещо. И те много спокойно всъщност се опитват да ми обяснят, че това е служба към цялото кралство и че това не е нещо, което е мой избор… Че това е път на служба, а не е път на личен избор за мене.. И че аз нямам избора как да се случат нещата. Просто няма как. Щом съм родена в това семейство и съм първата дъщеря, нямам избор. И аз всъщност осъзнавам, че наистина нямам избор.

Стефи: Как те кара да се чувстваш това?

Б.: Все едно са ми отнели всичко и все едно са ме вкарали в един кафез и са ме заключили вътре и са ми казали, че цял живот трябва да живея вътре и това е. Защото аз всъщност имам романтична представа за любовта – че ще прекарам живота си с човек, който всъщност много обичам и който просто е моят човек. Аз имам такава представа и това въобще не пасва на моята представа за брак, който бих искала да имам. Защото аз знам, че има някъде човек, който ще обичам и който ще ме накара да се почувствам по най-великолепния начин, просто това не е този човек. В този момент просто нещо в мен много силно се смирява и разбирам, че това просто е служба, все едно просто е работа, не е моя личен живот това, а е работата, която трябва да свърша. И заради родителите си, и заради тези всичките хора, за които се грижи и отговаря нашето семейство.

Стефи: Превърти към един следващ важен ключов спомен още по-натам?

Б.: Ооо ми виждам как примерно тече подготовката и как през цялото време нещо в мен все едно е умряло. Нещо в мен се е счупило. И аз просто наблюдавам като призрак, ходя и просто наблюдавам – някакви приготовления, някакви суетни, всеки се вълнува толкова много, а аз просто като призрак се придвижвам от едното пространство в другото. Просто тотално съм изгубила всякакъв интерес за каквото и да е, разбрала съм, че просто ще се врека и това е, животът ми в общи линии просто ще свърши, поне по тогавашните ми разбирания.
И после виждам как сватбата приближава и как цялото нещо е някакво огромно събитие и за кралството и за всички, въобще уаау, събитието на годината , огромно нещо… И как все едно аз съм главната геройня в това нещо, но всъщност аз съм изпразнена отвътре, аз реално не участвам в това събитие, само тялото ми участва колкото просто да отиде, да присъства там телесно и това е, вътре в мене няма нищо, все едно съм във вакуум вътре в себе си, изпразнена…

Стефи: Добре, остани за малко в това усещане, просто го наблюдавай, присъствай в него, виж го… Пусни емоциите да излязат ако усещаш такива.

Б.: Оооо аз как да ги пусна?! Аз бих ги изтребила всички ако можех, ако трябваше да си пусна емоцията… Но как да го направя това нещо? Просто има ужасно много подтиснат гняв, ужасно много, но не знам как да го пусна този гняв сега.

Стефи: Почувствай къде го усещаш най-силно този гняв, къде усещаш, че е заключен, къде е корена му?

Б.: Оо супер силно го усещам в утробата си, че сякаш е в утробата ми, един камък усещам там.

Стефи: Остани фокусирана в това пространство. Почувствай го, виж го, навлез в него, направи няколко бавни и дълбоки вдишвания и издишвания през точката, в която го усещаш най-силно. (правим визуализация и техники за изчистване и за дишане за няколко минути)
Виж момента на сватбата…

Б.: Сватбата минава и аз съм просто един призрак на тази сватба… Аз съм като един призрак на сватбата, мисля, че не успявам да се усмихна нито веднъж на цялото събитие. Мисля, че ужасно тъжно се чувства и моя годеник, защото той много добре вижда как това въобще не е моят филм и всъщност и на него му е много тъпо, че ме кара да се чувствам така. Той много ме харесва, аз съм много красива и много свободолюбива и съм много интелигентна и като цяло се харесвам много на мъжете… И той много ме харесва, може би дори е влюбен в мен, не знам.. Но вижда, че въобще не е моят човек и разбира, че ми причинява болка цялото това нещо и наистина му е много тъжно. Радва се, че ще бъдем заедно, но цялото му щастие е помрачено от моето състояние, което аз всъщност въобще не се опитвам да прикрия за никой, честно казано. Да, своенравна съм.
След това свършва сватбата, аз просто преминавам през нея като наблюдател, супер дистанцирана съм, това е единственият начин да се съхраня…
После има някакви много нелепи опити за някакви интимни контакти с този човек, които са ми изключително неприятни. Но по-скоро съумявам по някакъв начин да си запазя тази дистанцираност, за да не съм наранена от цялото това нещо. Знам, че в някакъв момент ще трябва да имам деца от него и така нататъка…

Стефи: Къде живеете сега? Още ли сте в твоя замък?

Б.: Ами май все още сме там, да.. В някакви по-големи и просторни пространства. Не в тази стая, в която съм израснала. Всъщност не знам.. Чакай сега… Ами май сме все още в същия този замък, в изцяло друго крило, което си е само за нас. Хем е същият замък, хем е съвсем друго и ново пространство някак си, в което всъщност аз започвам да си имам свой собствен живот. Един такъв живот, в който по задължение съм с него на някакви официални представяния и обяди и така нататъка.. 

Явно е много важен брак цялото това нещо , важен е за мира между нашите държави. Затова е толкова важно за баща ми да се случи този брак, защото това означава, че ще има благоденствие на двата ни народа. Което аз го разбирам много добре и всъщност затова се съгласявам да го направя, защото всъщност ужасно много хора зависят от това мое решение. Тоест то дори не е мое решение… От моето примирение по-скоро зависят ужасно много хора, стотици хиляди зависят от това нещо, и от двете държави, нации, както се казват там. И всъщност аз знам, че правя нещо много добро в глобален мащаб, жертвайки себе си, собствената си свобода и собственото си щастие.  

Аз започвам да си живея изцяло съвсем отделен мой си живот, с който той няма нищо общо. И това е моето избягване, моето бягство от цялата тази реалност. Създавам си цял друг паралелен живот, в който обичам да чета книги, нещо творя, пиша ли.. Нещо творя. Имам много растения, много цветя, имам огромна градина , за която се грижа и безкрайно много обичам и просто си прекарвам времето в нея.
Не мога да забременея все още, но почти съм сигурна, че това е защото аз не искам да забременея , просто имам твърда вътрешна съпротива към това да имам дете от него. Но пък просто съм се изключила от цялото това нещо, което се случва с него, някак си съм толкова дистанцирана и толкова далечна и толкова съм се потопила в моя свят на книгите, буквално съм избягала в него.
Но, нали, следвам си всичките установени норми там, каквото и както трябва да се държа пред обществото, за да изглеждат нещата наред за всички останали. 

Стефи: Добре.. Спомни си, близки ли сте встрани от интимната сфера, говорите ли, той пита ли те някакви неща, имате ли комуникация?

Б.: Ми да, той е много мил всъщност, изключително мил и грижовен е, много е нежен, много мило се държи с мен, никога не ми е държал сметка защо се държа така с него, никога не ме е питал защо съм толкова дистанцирана и студена, той знае защо съм такава. Просто мисля, че ме обича и просто иска да съм щастлива и ми дава пълната свобода да бъда такава каквато искам, каквато имам нужда да бъда, защото знае, че няма да ме спечели по никакъв друг начин. Той вече няма даже надежда да ме спечели… Просто му е приятно да споделям каквото искам да споделя с него и ме разпитва. Обича да прекарваме време заедно, понякога идва да се разхождаме, аз нямам против да прекарвам време с него, защото ми е приятен и ми е като приятел наистина. Обичам да си разказвам моите неща, говорим си по всякакви теми, в 99% от случаите си говорим за някакви супер философски теми. Обменяме философски възгледи върху битието и това е нещо, което много ми харесва да споделям с него. Получава ни се наистина добре. По-друга материя на битието споделяме в нашите разходки и това ми е много приятно да го правя с него.

Стефи: На едно място ли спите, в една спалня?

Б.: О, абсурд! Не, как! Абсурд! Той сигурно спи през 20 стаи от мене… Не, не. Аз си имам моето си пространство, то ми е неприкосновено. Имам само моите жени там, хората, които са си около мен и ми помагат, той живее в моето крило там на замъка, но всъщност е много далеч от мен.

Стефи: Кога се срещате интимно?

Б.: Ами не знам, мисля, че има някакъв график или нещо от сорта. Не знам.. Ужасно е. Нямам идея. Аз имам абсолютна съпротива към цялото това нещо. Мисля, че там трябва на някакво време да се срещаме , той идва, страшна мъка е… И после си отива и това е. И аз просто знам, че това е моето задължение и го приемам като такова.

Стефи: Добре… Дай си няколко мига да си спомниш имаш ли други близки хора около теб, виждаш ли сестра ти, имаш ли приятели, на които споделяш и изливаш душата си?

Б.: Ами да, имам една.. Тя не ми е сестра… Не знам какво ми е, не знам каква ѝ е ролята. Ами имам усещането, че по-скоро ми е братовчедка и родителите ѝ живеят някъде далече и са я пратили да живее при нас по някаква причина. Може би да учи нещо е дошла, или език или изкуство. И всъщност тя живее от много малка при нас. Навестява понякога родителите си, те също са от това потекло, баща ѝ е брат на моя баща или нещо от сорта. Така че те също са високопоставени хора, просто живеят много далече, на много голяма дистанция от нас.
Тя ми е безкрайно близка, тя ми е като сестра, с нея сме споделяли абсолютно всичко в живота си. И тя знае всичко и с нея споделяме абсолютно всичко. Слава богу, че я има, честно казано, защото без нея щеше да ми е много много тъпо! Доста самотно и празно щеше да ми е без нея.

Стефи: Почувствай познаваш ли я в сегашния ти живот, това душа, която си срещала сега ли е?

Б.: Да, да, познавам я, знам коя е.

Стефи: Добре, остави сега на подсъзнанието си да превърти напред до следващ важен ключов спомен, до момент, който е по някакъв начин силно значим за теб.

Б.: Ауу… Да, не се изненадвам всъщност… Ама виждам някакъв друг мъж, който го виждам супер за малко, за стотни от секундата го мяркам от някакъв прозорец високо горе. Застанала съм си на прозореца, високо горе съм, той идва с кон иии просто се обръща ииии… Просто цялата изтръпвам като го виждам! Много силно ме кара да се чувствам, за първи път всъщност някой така е кара да се чувствам!
И той после влиза, аз не знам кой е, никога не съм го виждала, мисля, че е някакъв пътник, всмисъл преминаващ, с някаква роля тука, идва нещо да предаде, да донесе, да направи. Не е от тея земи въобще.

Стефи: Добре, спомни си какво се случва? Запознавате ли се? Виждате ли се?

Б.: Еми аз започвам всячески да се опитвам да разбера кой е. Започвам да питам хората, които познавам, питам ги да ме насочат кой е, къде е, започвам да правя много големи разходки и обиколки из цялото пространство там, на замъка, в който се намираме и даже на града. Искам да го срещна и да го видя. Някак си не мога, не мога да го срещна изобщо, да го видя втори път.
След това има някаква голяма като гала вечеря с родителите ми и всички и на която го виждам, той също присъства на тази вечеря, много много далеч е от мен, чак в другия край на масата. Аз абсолютно не мога да хапна нищо цяла вечер. Хем го виждам, че е там, хем не мога истински да го видя така както бих искала да го видя отблизо, да го видя, да го усетя, много е далеч. И след това не знам какво има… Нещо като тип бал или прием, нещо такова. Там се движим по-свободно, не сме седнали на маса, има някаква музика, някаква забава вечерта. Аз там го виждам и съм ужасно сконфузена, ужасно не знам какво да направя и … Ами не знам какво да направя наистина! Много искам да отида и да му кажа нещо.. Аз като цяло мога да си говоря с всеки, имам това право, не е проблем, нали. Просто вътре в мен е много странно и силно усещане на притеснение спрямо него. И виждам, че всъщност той ме е забелязал и му се усмихвам. И какво става…. Мисля, че той идва към мен все пак.

Стефи: Добре, проследи напред какво се случва. Имате ли контакт, как, къде?

Б.: Да… Виждам една разходка през нощта някъде, в някаква градина. Разхождаме се и нещо великолепно пламва между нас, нещо изключително силно, изключително разтърсващо.

Стефи: Разкажи ми повече за него, как го усещаш, какъв човек е, какъв характер носи, какво ти споделя?

Б.: Ох ми той е точно това, за което съм мечтала!… Супер свободен е, не принадлежи на никакви социални ограничения. Неговата работа е всъщност да пътешества между различните кралства и просто да изпълнява различни задачи и задължения на различните места. Чувства се ужасно свободен. Той просто Е свободен! Няма никой, който да го командва, няма никой който да му казва какво да прави, реално е сам за себе си. Той е обиколил толкова много места! А аз винаги толкова съм копняла тогава просто да се кача на коня и да обикалям навсякъде, а той точно това прави!
И всъщност точно тази негова свобода … Безкрайно интелигентен е и безумно красив е според мен. Просто е великолепен. Просто удовлетворява тази моя нужда от абсолютна свобода и независимост. Независимост от никакви социални ограничения, норми и статукво.

Стефи: Дай си няколко мига и почувствай познаваш ли го в сегашния ти живот, срещала ли си го и сега?

Б.: Сега не мисля, че съм го срещала.

Стефи: Добре, превърти сега в спомените си още напред, какво се случва с вас след това, виждате ли се пак?

Б.: Ами… Да, виждаме се , виждаме се само по тъмно през нощта, защото само тогава мога да излизам съвсем незабелязана . Виждам, че отиваме в някаква гора, в която правим изключително красива любов и аз всъщност знам, че бих забременяла от него и знам, че най-вероятно ще забременея от него, защото просто толкова много го обичам и просто съм толкова влюбена в него, че бих искала всичко да имам с него. Което изведнъж осъзнавам, че може би не е най-лошото нещо на света, защото всъщност трябва да имам дете и в крайна сметка има за първи път човек, с който бих искала да имам дете. И тука вече има някаква вътрешна драма….. В мене лично.
Но да, виждам, че прекарваме много време заедно. Той всъщност няма да е там дълго време. Той ще е там само за някакви месеци, за малко време, в което ние наистина правим всичко по силите си, за да сме най-често заедно. Да сме възможно най-много един с друг.

Стефи: Има ли нещо, което ти казва, което ти предлага като решение?

Б.: О, той няма как да ми предложи решение! Той много добре знае ситуацията…
По принцип ми предлага да избягаме и да отидем да живеем някъде надалеч (смее се щастливо). Но аз това няма как да го направя, защото знам това какво ще означава за баща ми и за цялото кралство. Просто няма как. Не може… Това ще е край. Плюс, че 100% ще доведе до война. По никакъв начин не мога да го допусна!
Абсолютно въобще няма шанс.
Така че каквото и да ми предложи, за мен е невъзможно решение. Няма как да бъде.

Стефи: Добре, виж сега какво се случва след това, след като минават тези месеци, през които той е там?

Б.: Ами всъщност решавам, че не е най-доброто решение да забременея от него в крайна сметка. Той си тръгва. Казва, че пак ще дойде. Със сигурност ще ми пише и ще поддържаме комуникация, но няма как да остане. Той не може да бъде на едно място. Той е свободна душа и нищо не може да го прикове към едно пространство. Съответно той си тръгва, а аз страдам, естествено, въпреки че много добре знам, че този момент ще дойде в някакъв момент.
Но пък нещо в мен се променя и решавам, че просто ще забременея в крайна сметка.
Че ще забременея от този човек, за който съм се омъжила.

Стефи: Почувствай кое е това, което се промени в теб, защо взе това решение?

Б.: Ами защото най-накрая преживях любовта така както исках да я преживея. И вече я няма тая празнота в мене. Някак си напълних се с усещането на Любовта. И само след като вече я имам тази Любов в себе си, по този начин преживяна, вече съм спокойна, че мога да родя дете и да го обичам по този начин. Независимо че няма да е неговото. Просто тази Любов вече я има в мене и вече мога да я предам нататък. Преди това нямаше какво да предам, защото в мен нямаше Любов, с която да си обичам детето дори. Разбираш ли? Аз нямаше да мога да го обичам това дете.
Така че всъщност вече съм решила, че мога и искам да забременея. Така или иначе това е голяма драма за всички, защото те са: ‘Как така толкова време вече няма наследник?’

Стефи: Добре, спомни си момента, в който това се случва? Отиди към спомените когато забременяваш.

Б.: Ами да… Осъзнавам, че аз всъщност към моя съпруг съм развила някакво усещане на обич, не е Любов, не е влюбване, просто някак си съм го заобичала като мой приятел, буквално като един мой много добър близък човек. Не като Мъжа ми, но така… заобичала съм го и всъщност дори ми е приятно, че ще имам дете така от този мой… добър приятел. Не е мъка, не е трудно, напротив даже така някак си омекнала съм отвътре, омекнала е тази моя съпротива, тази моя резистентност, този мой гняв… Може би заради появата на другия човек, просто съм се смекчила. И сега просто знам, че ще родя детето му. Може би дори ще имаме и други деца. И просто вече съм в мир с това нещо. Не в мир… Но по-скоро съм истински просто смирена, че ще го бъде по тоя начин. Нямам онази гигантска съпротива, която ме дистанцираше напълно от този човек.

Стефи: Добре, превърти напред вече до момента когато ставаш майка, спомни си себе си в новата роля на майка. Как се чувстваш, какво ти носи това?

Б.: Ох много ми харесва да съм майка! Толкова много ми харесва, че чак се чудя как не съм се съгласила по-рано да имам деца. Много ми харесва, да, много ми е приятно. Имам поне три деца… Така като гледам. Като усещане мисля, че имам поне 3 деца. И ми е много приятно. Великолепно е. Децата наистина ми дават смисъл и всъщност живеем в мир с човека. И двамата сме добри родители на децата си, просто той никога не е моят мъж. Това е нещото, което съм жертвала много отдавна.
Онази част от мен на онази жена, която иска да бъде преживявана като жена, просто тя е била пожертвана много отдавна в името на нещо по-голямо и важно в случая. И аз абсолютно съзнателно знам как съм се отказала от цялото това нещо.
Животът ми протича мирно след това, спокойно , отглеждаме си децата спокойно и щастливо, въобще има много голям мир в цялото кралство. Като цяло е мирен и благоденствен и изобилен период. И знам, че до голяма степен моето решение е повлияло за всичко това. Да бъде този хубав мирен период на благоденствие за всички тия хора.

Стефи: Спомни си виждаш ли другия човек отново, срещаш ли го пак?

Б. : Ами… Виждам го, но сме някъде отишли.. На някакво посещение или някаква визита. В друго пространство, на друго място, много далече, не сме у дома. И сме отишли там с някаква делегация по някакъв голям повод, огромни празненства има, някакво голямо и важно събитие, Ние сме там официални гости. И там го виждам. Не съм знаела, че ще е там. От много време не сме поддържали контакт и аз нищо не знам за него. Не съм знаела дали е жив дори. Къде е ходил, какво е правил не знам…
Като го виждам и всичко се връща! Все едно е било вчера! И все едно нищо не се е променило, а аз съм станала доста по-възрастна. Сигурно съм към 40 годишна. Не съм вече на 20 както бях. Доста различна съм вече, по-улегнала, по-друга съм вече.
А също така имам и доста повече отговорности в кралството. Все едно ме въвеждат в ролята ми на това да бъда управник на тая държава един ден. Всъщност огромната драма е, че нямам братя, а имам само по-малки сестри и няма как, аз трябва да стана управник, аз и мъжът ми трябва да поемем управлението един ден. И те вече ме въвеждат в това да бъда в ролята си на управник на това пространство.
Съответно вече не съм онази млада бунтарка, онова момиче, което съм била… Но това, което той предизвиква в мен като го видя пак… И той е станал доста по-възрастен, но е изключително красив все още за мен. И пак успяваме да си намерим своето място и … и всъщност какво.. Ние нищо друго не можем да си кажем освен това, че винаги сме се обичали, винаги сме мислели един за друг. И винаги някъде там сме били заедно в някакво наше общо пространство. Но просто… просто няма как. Не е имало как въобще.
Хубаво е просто самото усещане да знаеш, че душата ти толкова много принадлежи на този човек. И толкова силна е тази ваша връзка, че не е важно дали сте били заедно в този живот, дали сте я консумирали по какъвто и да било начин… Просто тя е толкова силна, че някак си е преживяла всичко и ще преживее всичко просто, защото я има. Толкова е силно.. не знам как да го обясня.
И като видиш, че и той го преживява по същия начин…И това нещо между вас е било живо толкова много през тези години.. Толкова е впечатляващо!
Той си е останал сам. Той никога не се е оженил, никога няма да има семейство. Няма да има друга. А пък аз вече съм доста напред по пътя си в това, което е моята съдба и моята мисия в този ми живот. Така че… срещата ни е… няма как… смиряваща и успокояваща. И двамата знаем… че това е, че така е. Няма друг избор.

Стефи: Остави сега на подсъзнанието си да превърти напред до края на този физически живот, до спомени от последните ти мигове. Виж къде се намираш, как се чувстваш?

Б.: Ами възрастна съм доста, имам много бръчки по тялото и ръцете си, тях мога да ги видя. Виждам се в много голямо и хубаво легло и около мене има много много много деца и много хора. И виждам, че това са децата ми и всичките техни деца, демек всичките ми внуци, че май и правнуци имам. Има някакви малки деца около мен. Има много близки мой хора, имам едно голямо семейство.

Стефи: Потопи се в себе си и си спомни мислите си, чувствата си, как се усещаш в края на този ти живот, какво усещаш когато го погледнеш назад този живот?

Б.: (плаче казвам ѝ да пусне всички емоции, които идват, да се потопи в тях, да ги преживее и да ги пусне навън, продължава да плаче)
Просто съм толкова щастлива, че ги има!.. Просто всичко има толкова много смисъл с това, че ги има всички тея хора, това огромно мое семейство. Толкова са ми важни, толкова са ми ценни всичките, толкова ги обичам! Просто наистина цялото това огромно семейство, което имам… то осмисля всичко. Толкова силно осмисля всичко.
И въпреки това в мен продължава да я има хем онази част, която все още знам, че съм пожертвала… хем другата ми част, която знае, че е трябвало, знае защо се е жертвала, но тя в момента е удовлетворена и си казва „Имаше смисъл! Всичко това имаше смисъл! Заради всичките тея хора, които са тук, с които споделяш, всичките тези хора толкова много те обичат! И с толкова много хора си споделила този великолепен живот, който си имала, в крайна сметка. И на толкова много хора съм помогнала! Имам усещането, че съм се справила добре в ролята си на управник на това нещо… Някак си усещам, че не само близкото ми семейство, а въобще като цяло хората ме обичат. Била съм винаги много … с много любов винаги съм подхождала към всички във всички ситуации.

Стефи: Дай си няколко мига… Имаш ли усещането коя година е това, кой век, къде се е случил този живот?

Б.: Не знам… 18 век ми се появи. 1700 и някоя… Много ми изплува, че е някъде около Централна Европа, Германо-Френско-Австрийска част, но не мога да ти кажа точно къде е. Със сигурност не е на острова.

Стефи: Добре, отиди още по-напред, до момента, в който душата напуска това физическо тяло и го оставя… Спомни си точно този момент… Какво е усещането и накъде продължава душата след това?

Б.: Усещането е на абсолютен и съвършен покой! Знам, че съм направила всичко по най-добрия начин и знам, че всичко е било добре. Имам абсолютен мир и покой. Толкова ми е спокойно.. Просто си затварям очите и това е. Оставям тялото.

Стефи: Накъде продължава душата ти след това?

Б.: Ами първо оставам известно време там. Наблюдавам. Наблюдавам тялото, наблюдавам тая стая, цялото нещо, просто оставам известно време там докато процесът приключи и вече мога спокойно да продължа напред.
Радвам се, че никой не страда. Всичките са някак си спокойни, всички са в мир, че е дошъл моят момент. То си е очаквано това. Аз съм си много възрастна вече. Така че спокойно се случва. Но аз все пак оставам известно време, за да видя дали всичко е наред с всички около мен.

Стефи: Проследи спомените напред и виж пространството, към което отива душата след това, в което попада?

Б.: То трудно се описва, но отивам в някакво пространство, в което ме чакат много много любими мои същества… О, толкова е хубаво!…. Просто си заобиколен от тези твои най-най-любими същества… Много блажено състояние. Великолепно ме посрещат! Ако имахме физически тела, щяхме да се прегръщаме, но нямаме, но е някакъв друг вид великолепно сливане с тях, с тези души.. Толкова е красиво, споделено, толкова е истинско! Всички са ме чакали!…

Стефи: Потопи се в тези усещания, почувствай ги в тяхната пълнота, изпълни всяка клетка на тялото си с тези емоции…

Б.: Хахаха има огромно облекчение! Защо Въобще отиваме на тази земя?!
Толкова е хубаво да си просто тук…

Стефи: Искам сега да те попитам и да почувстваш силно и ясно: Какви уроци научи душата ти от този живот, от който сега излезе, с какво си тръгна като опитности?

Б.: Ами една от най-важните ми опитности е това, че понякога има нещо много по-важно от твоето собствено щастие и свобода, под формата, под която си ги възприемал… И че понякога си тук в служба на много много повече хора!
И че когато служиш на толкова много хора, си длъжен да оставиш една част от себе си на заден план, защото просто дългът, с който идваш, е да служиш на много по-голямо нещо от твоето лично, от твоето собствено щастие, просто сама за себе си.
Този път просто не бях дошла сама за себе си… А бях дошла за нещо много по-голямо.

Стефи: Почувствай, има ли друго важно и ценно, с което си тръгна душата ти и което взе със себе си като извод?

Б.: Ами че всъщност истинската Любов не е задължително да бъде традиционна и не е задължително да бъде под формата на човека, с когото ще прекараш живота си.
Тя е истинска просто защото е истинска, искрена и толкова силна. Няма значение дали сте се видяли два, три или пет пъти… То просто е толкова силно, защото просто съществува между вас двамата без значение къде се намирате на земното кълбо, без значение дали се виждате… Тя просто е ВСИЧКО вас. И няма значение дали той става баща на децата ти или не… Дори и въобще да не го видиш никога повече. Това няма значение. Това, което може да се сподели между две души е много отвъд някакви рамки на отношения, които може да имате.

Животът иска от теб да служиш на нещо по-голямо и по-велико от себе си. Когато истински служиш на нещо по-голямо, на теб също ще бъде служено. Това е голямата ирония в света.

Стефи: Добре, дай си няколко мига да почувстваш, да преживееш, защо точно този живот се появи сега да си го спомниш, какво е посланието му?

Б.: Ами иска да ми каже, че аз вече не съм онова момиче и че вече не съм онази жена и че вече НИЩО НЕ МЕ СПИРА ДА БЪДА СВОБОДНА по начина, по който искам да бъда свободна. И че тогава нещо ме е спирало, някаква по-висша цел и кауза ме е спирало, но това вече не е част от моя живот в момента. И че това вече не ми принадлежи и че съм напълно свободна наистина просто да БЪДА СВОБОДНА да се проявявам така както душата ми има нужда да се прояви във всяко едно отношение. Просто нямам ограничение отникъде! И съм дошла сега да бъда свободна!
И съм дошла свободно да решавам как и кога да влизам във взаимоотношения, как и кога да продължавам тези отношения и нищо отвън мен самата не ме спира да решавам и да правя свободния избор как да продължавам отношенията си.
Всичко друго е останало там и не ми принадлежи!

Стефи: Потопи се дълбоко в това осъзнаване, почувствай го как се пропива в теб, във всяка клетка на тялото ти. Почувствай енергията на думите, които каза: „ВЕЧЕ НИЩО НЕ МЕ СПИРА ДА БЪДА СВОБОДНА“. Как те кара да се чувстваш това?

Б.: О уау, да… ужасно странно е да го почувствам това като реалност. Толкова ми е силна другата реалност… Толкова силно съм се идентифицирала с другото нещо и толкова толкова ми е било вкоренено някак си.

Стефи: Наблюдавай това… Стои и наблюдавай тази личност в теб, тази програма, този корен… Ти си същата душа, но не си същата личност. Обстоятелствата са различни, времето е различно – никой не те спира вече да бъдеш свободна, да изразиш себе си!

Б.: Има някакъв страх в мен… За това, че мога да загубя сигурността под краката си. За това, че ако съм напълно точно толкова свободна колкото бих искала да бъда.. няма да имам онази подкрепа и онзи корен, който ми дават семейството ми.
И въобще семейството ти дава една сигурност, една много стабилна основа в живота ти дава семейството. И има и някакъв страх, че мога да я загубя тази сигурност.

(правим вербална преработка на вижданията и страховете ѝ, правим пренастройки, емоционално изчистване на блокажи, прави дишане и издишане, осъзнава разликите между тогавашната и сегашната ѝ реалност)

Стефи: Насочи сега вниманието към сегашния си живот, спомни си когато душата ти е идвала в сегашния ти живот какво е заложила пред себе си, какъв е начинът, по който трябва да продължиш напред СЕГА?

Б.: (издиша дълбоко) Да… Много добре знам. Знам това, което искам и което съм..
Как душата ми е заложила да бъда по-самостоятелна. Да бъда обаче самостоятелна и от партньора си и от семейството си и някак си да си взема цялата сила в мене си, вместо да я отдавам на тази своя принадлежност на семейството, от което съм дошла… защото аз така се изгубвам в тях, изгубвам се в тяхната енергия, изгубвам се в тяхното пространство, А ТО НЕ Е МОЕ.
Аз оттам идвам и някаква част ми принадлежи, но ТО НЕ СЪМ АЗ.
Аз съм дошла тук, за да бъда изцяло себе си, а не зависима и не толкова обвързана с тях, със семейната структура. Това ще ми бъде ужасно трудно, защото аз съм изключително свързана с тя, но всъщност то е страха, който трябва да преодолея, че все едно ще остана сам сама. Това е огромният ми страх – това, че ще остана в пълна самота. А то няма да е така! По-скоро напротив… тогава ще встъпя в силата си и в това да бъда равноправен член на това семейство и не само…
Просто ще мога за първи път истински да изляза извън ограниченията на това семейство. Не знам как да го обясня… Все едно ще се родя като индивидуалност отвъд рамките и представите на семейството ми, независимо под коя форма. И всъщност това мое раждане е нещо, което се случва в момента.
Това е началният етап на това случване. Има наистина много страх в мене за това, че ще остана сам сама и чувството, че просто ще бъда изоставена от всички и от всичко, следвайки себе си.
Да, точно това е големият ми страх – че някак си всички ще ме изоставят, просто защото аз искам да следвам себе си и никой няма да ме подкрепи, никой няма да ме разбере и просто никой няма да застане зад мене… Тогава когато аз просто искам да съм тотално странния човек, който съм избрала да бъда в този си живот.

Има даже такава дума на немски – свободата да бъдеш сам, да бъдеш странен, да бъдеш себе си.

Стефи: Остани в този страх, потопи се в него, наблюдавай го, изследвай го… Осъзнай го в неговата пълнота… Наблюдавай страха, който не идва отсега

Б.: Ами да, той е един страх за това, че всъщност аз наистина не съм дошла тука… То не е страх… То е едно убеждение, че не съм дошла тука, за да пасвам на критериите на това какво означава да имаш семейство. И това е нещото, което в мен в момента надига бунт и в същото време обаче някаква част от мен все още е прекалено свързана с тези ограничения, защото те са просто сигурни… Те ти дават някаква сигурност, някаква стабилност и някаква рамка, в която ти можеш да се движиш относително стабилно. Имам чувството, че когато я счупя тази рамка аз няма да имам никаква друга, просто няма да имам стабилност под себе си.
А аз не съм тука , за да имам нещо стандартно. Напротив. Просто е много силен този вътрешен конфликт в мен. Всъщност… то не е конфликт. То е мое вътрешно израстване в това да си взема силата и да извървя мъдро тоя път към тая своя независимост от ограниченията и рамките и концепциите, които са ми наложени за семейство и за партньорство.
Много е страшно това…

(завършваме с настройки, доосъзнавания, наместване на нагласите и разбиранията за новата роля, в която е дошла да бъде, новата опитност и пускането на този страх от непознатото)

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – КРАЙ – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Изключително силна е тази регресия с посланията и осъзнаванията, които донесе и на клиентката ми, но и на мен самата. Не всички регресии са такива, разбира се, толкова дълги, толкова детайлни и подробни, толкова дълбоки и катарзисни.
Но аз осъзнах ясно и силно нещо много голямо след тази регресия, нещо, което и в други регресии съм наблюдавала, но просто никога не ми беше изкристализирало в съзнанието в такава яснота и дълбочина.
А то е, че НИЕ НЯМАМЕ НАТРУПАНА ЛИЧНА ОПИТНОСТ В ТОВА ДА СИ ТРЪГВАМЕ.
Ние не сме си тръгвали никога, разбирате ли какво значи това?
Ние в предишните си животи не сме имали избора да изберем подходящия и правилния живот за себе си, много често не сме имали изобщо избор на партньора си, а това ни е било предопределено. Не сме избирали живота, който искаме да живеем, не сме избирали да се разделим със съпруга или съпругата си, това изобщо не е стояло като опция в главата ни. Това е било невъзможно! Нито семейството, нито социума, никой не би подкрепил човек, който избира да си тръгне от брака си. Това е било равносилно на самоубийство. Дотолкова е било извън рамките на възможното и реалното, че на никой даже не са му минавали такива мисли през главата. Всички сме стояли и сме търпяли, подтискали сме себе си, желанията и нуждите си, копнежите на душата си и ПРОСТО СМЕ ПРАВИЛИ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО.
Това е една много дълбока програма, която работи в повечето хора. Това е един мощен егрегор, който е бил захранван и подсилван стотици години. Това е силно дълбоко родово вярване. Хората постоянно си казват: „Не трябва да си тръгваш. Трябва да стоиш и да търпиш, да понасяш и да мълчиш, да страдаш и да се бориш, да се примиряваш и да оставаш… Но не можеш да си тръгнеш. Грешно е, неморално е, нередно е, просто не се прави така. Не може“.

Но сега може. Сега имаме свободата да изберем пътя си в началото на зрелия си живот, после пак да го изберем наново, да го променим, ние да се променим, имаме свободата да изживеем себе си точно както поискаме да се случи това. Можем да останем сами или да си тръгнем от брака си. ИМАМЕ ИЗБОР.
И никой няма да ни убие, осъди, да ни изгори на клада, да ни убие с камъни, да ни изгони от селото, да ни изпъди от общността. Това се е случвало ПРЕДИ. СЕГА Е РАЗЛИЧНО. Сега имаме възможност да живеем по нов начин.

И това е много много освобождаващо, плашещо, изумително, много трудно да осъзнаване и много трудно за прилагане на практика понякога.

*** Много е важно и ключово да кажа да не приемате всичко това буквално. Семейството е хубаво нещо, важно, носи любов, сила, подкрепа, заедност. Това не е статия против семейството, в никакъв случай! Това е статия за ЛИЧНИЯ ИЗБОР и възможността да избереш какъв да бъдеш, с кого да бъдеш, как да живееш.

За повече информация прочетете:
>>> „Въпроси и отговори за регресията в минал живот“ <<<

~ Стефи Божилова ~ 

Disclaimer : Не всяка регресия е толкова подробна или с толкова подробни и детайлни спомени. Не всяка регресия е толкова дълбоко разтърсваща. Това не зависи от мен като водещ на регресията. Въвеждането назад е еднакво за всички. Какво ще се появи след това… зависи от подсъзнанието на човек. Доколко ще му бъде дадено да си спомни, от какво има нужда точно сега в живота си, доколкото дълбоко е успял да се отпусне и да изключи ума. Но всяка успешна регресия е ценна за преживяващия я, всяка регресия носи отговори и уроци. 

3 thoughts on “Случай от регресия – един живот на дълг и отговорност и възможността сега да проявиш себе си свободно! Възможността да избираш!

  1. Това, което току що прочетох дълбоко ме развълнува! Някак ме „доведе“ до моето решение да имам дете. Родих синът си когато бях на 40. Преди това съм имала три бременности, които съм прекъсвала, защото знаех, че не съм готова. Две от тях, от човека, баща на детето ми. В момента на забременяване, аз бях разделена с него от година и половина, но се срещнахме, по негово настояване(трябвало да преспи в София, ако може в моето жилище). По това време аз преживявах най-голамата любов в моя живот. Той обаче (любимия) беше в затвора и нямахме физически контакт.
    Сега, след тази регресия, за която четох, разбирам ЗАЩО едва тази бременност съм решила да „завърши с раждане на дете“
    Благодаря безкрайно много, Стефи!

  2. Здрасти 🙂 Сетих се да проверя – нали скоро обеща, че ще има интересна регресия 🙂 Аз май я познавам 🙂 Запознахме се де, това лято. Много мъдрост извира от нея. Чак се притеснявах да стоя наблизо и същевременно си разговаряхме суперприятно за дълбоки и тежки теми. За децата, за раждания, за всякакви такива неща. Не помня подробности. Можехме да си говорим цяла нощ край огъня, а заспивахме. Помня самото усещане. Ще взема да ѝ пиша. Но аз я усетих, че наистина иска да е самостоятелна и да обикаля свободно. Във всеки случай ще се радвам да се видим. И аз съм в началото още. То това ми начало е вече 15 години, ама…Да, имаме едни вътрешни окови, които ни пречат. Аз поне искам да водя коренно различен живот в някои области, но някакви блокажи имам. Поне да започна по друг начин. Ама то ще е тотална промяна. Ще взема и аз да дойда, че и регресия все отлагам. Но напоследък ми излизат доста ключове като този „случайно“. И ген ключовете скоро и там точно това беше за мене. Че е време да не се съобразявам с ничие мнение и как изглеждам и се чувствам. И чак тогава ще започна всъщност да живея. Благодаря, Стефи 🙂

Вашият отговор на Stefi Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.