Споделям тази регресия с приоритет пред останалите, които чакат да бъдат качени, понеже за мен лично, като човек, като характер, тя беше много силна, замисляща и разгръщаща. 
Клиентите ми са преживявали стотици различни животи, опитности и емоции, достигали са до много отговори за себе си. Но това, което се случи сега, освен че беше силно и дълбоко и много ценно, ми донесе на мен, лично, разширяване и нова гледна точка, обогати ме, разшири ме, смири ме, замисли ме по тема, която винаги ми е била болезнена и непримирима, а именно християнската религия.

М. е много интересна, стилна и красива жена. Има нещо загадъчно и мистериозно в излъчването ѝ. Не е изобщо от онзи свръх-духовен тип хора, които са превзети, отнесени, с голямо духовно его и нереалистична себе представа. Точно обратното, тя е обрана и не разказа много за своя опит с практики, въпреки че разбрах, че има богат опит с йога, медитация, други неща. Но това изобщо не беше нещо, за което искаше да говорим. В никакъв случай не бих казала, че е религиозна, не усетих това в нея. Наскоро е приключила дълга връзка, сега се намира в преходен период от живота си, не е тъжна изобщо, или депресирана, затворила е страницата зад себе си и върви напред силна, уверена, търсеща и слушаща интуицията си. Каза, че идва без предварителни нагласи и очаквания, което е много много важно за успешното случване на регресията.

(След дълбоката релаксация, въвеждане към връщане назад и преминаване през вратата, следва миналият живот, в който тя се озова)

М.: Виждам нещо като улица… Много отдавна.. Много хора има с кафяви дрехи.
Улица, град. Може би средновековие. Тълпа от хора. Не са доволни. Улица градска със сгради от двете страни. Сградите са сиво-кафяви, от камъни.

Стефи: Сега погледни надолу и виж краката си… Виж себе си, с какво си обута, с какво си облечена?

М.: Виждам, че съм мъж. Боса съм. Дрехите са бели, мръсни…
Може би съм на възраст подобна на сегашната. Усещам емоцията на хората отстрани, но тя НЕ е моята емоция. Те са недоволни.  Не знам точно от какво… Но това не може да стигне до мен, защото аз виждам по-обективно. Не знам точно какво правя, но съм нещо като… не свещеник… (засмива се) Имам някаква духовна функция, но не е свещеник…
Нещо като стачка е това… Като бунт. Трябва да ги успокоявам по някакъв начин.. Не само аз, има и други такива като мен.

Стефи: Какви са твоите емоции в този момент? Как усещаш ситуацията и времето и мястото?

М.: Не е извън контрол ситуацията. Би изглеждало така на пръв поглед, но не е извън контрол. Тълпата е ядосана, но не е извън контрол. Ще стигне до тях посланието.

Стефи: Спомни си какво е посланието, което искаш да им предадеш?

М.: Не мога да отговоря… Ядосани са за нещо, за което манипулативно са се поддали да бъдат ядосани.. Стадно чувство. Не е реално, не е заплаха за тях. Не съществува това, от което са се изплашили толкова силно и са толкова недоволни. Изманипулирани са. Затова е лесно да… Лесно биха разбрали истината.
Не мога да го видя…

Стефи: Искам сега да почувстваш коя година е това, кой век? Къде се случва този живот, коя държава?

М.: Средновековие. Европа е… Някъде по Западна Европа. Холандия, Скандинавските държави.

Стефи: Остави на подсъзнанието си сега да те отведе към мястото, от което идваш, където живееш. Спомни си имаш ли дом и къде е той?

M.: Имам дом…. Той е по-встрани, не в централната част. По-просторно е, има зелени поляни, поля… Нямам семейство. Не живея сам.. Може би това е нещо като манастир. Не мога да го видя ясно, но нямам семейство и не живея сам.

Стефи: Добре.. Фокусирай вниманието си върху това място, спомни си го по-ясно, остави го да изплува, виж го. Какво точно е това място, с кой живееш там?

М.: Бяла ниска сграда с поляни, с двор, с трева и полета. Аз съм бял, висок, с дълга коса. Добре сложен и хубав мъж.
Живеят тук повече от 10 човека. Може би е манастир…

Стефи: Спомни си сега как преминават дните ви, какво е ежедневието ви там?

М.: Духовни практики и земеделие. Уединение.

Стефи: От колко време живееш там?

М.: Дълго… Много дълго.

Стефи: Остави на подсъзнанието си да те върне назад и си спомни кога точно си се озовал на това място. Как си попаднал там?

М.:  На 12 години. Доброволно. Желано. Родителите ми са били живи и не са ме дали, защото съм сирак. Били са фермери. Обичали са ме, не са ме оставили просто. Доброволно е било.

Стефи: Защо поиска да отидеш там? Какво те водеше натам?

М.: Светлина. Вътрешна.

Стефи: Какво се случи когато попадна на това място? Как се почувства?

М.: Щастлив! Постигащ нещо желано и много искано. Много рано осъзнато.

Стефи: Върни се назад в спомените си преди да се озовеш там, спомни си детството си, твоя първи дом и твоето първо семейство.

М.: Щастливо детство. Семейство с четири или пет деца. Фермери. Хубава връзка помежду си, обичат се. Трима братя и една сестра. Виждам някаква картина как си играем на пода в къщата. И сме малки деца. И е приятно.
Майка ми и баща ми са щастливи и спокойни. Хармонични един към друг. Подкрепящи и обичащи децата си. Добре сложени. Високи и добре сложени, красиви. Не мога да видя лицата им обаче… Майка ми е с черна дълга коса. Красиви са.

Стефи: Почувствай, познаваш ли някой от тях двамата в сегашния си живот?

М.: (дълго мълчи) Напомня ми за сестра ми по някакъв начин майка ми.

Стефи: Почувствай себе си като дете, какво дете си?

М.: Кротко. Възпитано. Неконтролирано. В същото време слънчево. Обичам да си играя, но изпълнявам всичко, което ми кажат без това да ми носи голяма доза напрежение. Дисциплинирано.
Впечатлило ме е много когато са ми прочели.. защото аз не мога да чета още… историята за Мойсей… Тази част от Библията, която е за Мойсей. Когато е на хълма и призовава Господ да му покаже силата си като запали храсти… И другата история за превеждането на евреите през Червено море. Вълшебно ме карат да се чувствам тези истории… Много привлекателно, интересно ми е.

Стефи: Това ли е, което събужда желанието ти да отидеш в манастир?

М.: Да!

Стефи: Добре. Остави сега на подсъзнанието си да те отведе напред, до по-зрели години. Отиди до друг важен ключов спомен от живота ти.

М.: Пътувам. Нещо като равен селски път. Полски път, дълъг. Нещо като както се върви сега по Камино де Сантяго.. Пеша вървя. На около 40 години съм. Късни 30. Това е духовно пътуване. Духовна мисия. Бос съм пак, изправен, здрав, силен. Красив. Но не ме вълнуват физически неща. Дрехите са семпли, прости.

Стефи: Кое е това, което най-силно те вълнува в този момент, вървейки по пътя?

М.: Духовната цел.

Стефи: Накъде те отвежда това пътуване? Проследи спомените напред.

М.: Дълго вървя. Дни и седмици. Спя където намеря. И на открито също. Лято е, топло е. Аскетично е. Почти не срещам хора. Повечето от пътя е поле. Има къси гори. Краката са ми здрави и загрубели. Нищо не може да ме забави и да ме спре.

Стефи: Добре, докъде те отвежда този път?

М.: В планината. Пак е нещо като манастир, но е много по-малък. По-сурово е , по-студено е. Каменен. Трябва да остана там. Така съм по-близо до духовното. Искам да остана там.

Стефи: Как преминава животът ти в този манастир?

М.: Трябва да обуя обувки, а не искам. А е студено. Духовна практика. И малко битовизми. Молитви. Карат ме да се чувствам щастлив, приближен до това, което искам.

Стефи: Как продължава животът ти след това? Там ли оставаш или отиваш на други места?

М.: Пътувам, но после се връщам пак там. Пътувам до други духовни центрове. Обменяме опит, помагам на новопостъпили, новодошли. Водя беседи…

Стефи: Разкажи ми за тези беседи, за какво им говориш?

М.: Да се доближат до Бог, посредством аскетизъм. Не ме интересува нищо физическо. Ям колкото… само защото трябва. Не искам да нося обувки. Много съм здрав физически. Зъби, мускули. Много близко до природата съм. Имам всички зъби.

Стефи: Превърти сега спомените напред, до по-късна и все по-късна възраст. Какво друго ти прави впечатление?

М.: Излизам от манастира и прекарвам много дълго време в гората сама. Все по-дълго и по-дълго. Все по-дълго… Пълна хармония преживявам там. Пълна липса на контакт с хора. Чувствам се по-близо до Бога, по-близо до природата. Пълно щастие. Продължавам да се връщам да спя в манастира, но прекарвам почти цялото си време навън. Някой път не се връщам.. Не ме е страх от смъртта. Искам да умра в гората.

Стефи: На колко години се усещаш вече?

М.: На около 80. Здрав съм физически, просто съм възрастен. По-отслабнал, по-кокалест… с бяла дълга коса. Имам всички зъби в устата.

Стефи: Остави сега на подсъзнанието си да те отведе до самия край на този живот. Спомни си как точно настъпва физическата смърт, къде, как, какво е усещането?

М.: Умирам в манастира. По молба на останалите. Никой не е тъжен. Никой не е щастлив… Просто това е естественият завършек. И най-накрая – среща с Бога.
Усещам голяма лекота и щастие в момента, в който душата се отделя от физическото тяло. Остава в помещението. Наблюдава. Не осъжда. Наблюдава отстрани какво се случва. Как оправят покойника, приготвят го.

Стефи: Какви са мислите и усещанията, когато наблюдаваш физическото си тяло отстрани?

М.: Нямам осъждане. Няма грозно, красиво. Няма нищо. Просто наблюдение. Това е било домът за известно време. Бил е добър дом, здрав, силен, но не го виждам като грозна обвивка, не го виждам като красиво тяло… Просто наблюдение.

Стефи: Колко време оставаш там да наблюдаваш преди да продължиш нататък?

М.: Няколко дни. Енергията е хубава на това място. И преди се е усещала така и сега се усеща. Още няколко дни оставам. Седмица. После отивам нагоре.
В друго измерение.. Не точно… Всмисъл.. Да, нагоре е , но не е точно на небето или както в християнството се казва. По-скоро е като паралелна реалност.

~~~ СПОМЕНИ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ: ~~~

Стефи: Потопи се изцяло за няколко мига в нея. Спомни си я .

М.: Има много души. Много . Съвсем различна енергия е. Много е приятно. Безплътни сме. Нямаме форма особена, дефинирана форма.. Имаме нещо като форма, но не е… По-аморфно е. Всъщност имаме форма, просто логиката на човешкия ум не може да я възприеме.

Стефи: Има ли някой, който те посреща или души, които усещаш по-близки от другите?

М.: Пълно е с души, много е гъсто. Много души! Чувствам се у дома си. Не ми е враждебно. Не ми е неприятно. Чувствам се у дома си. Не мога да видя някой конкретно, който познавам, но съм у дома си. Уютно е. Няма нищо. И са само души. И е празно. Но е уютно. Няма това, което имаме тука… земи, къщи… Просто е енергия.

Стефи: Колко време оставаш там, какво правят душите там? Как преминава времето?

М.: Времето е абстрактно! Трябва да остана там. И другите остават известно време докато се реши какво следва.

Стефи: Кой решава какво следва? Кой решава как да продължиш?

М.: Има по-висша сила, има и система. Те решават. И е справедливо. Няма това чувство, което ние имаме тука. „Защо ми се случва това, не заслужавам това, не заслужавам онова…“ Там го няма това. Там знаеш, че го заслужаваш това, което ти се случва. Осъзнато е.

Стефи: Има ли елемент на твой личен избор къде да отидеш или какво да преживееш?

М.: Да, има избор. Има.. Дали да си мъж или жена. Географски също има избор.

Стефи: Какво друго имаш усещането, че можеш да избираш там?

М.: Не знам дали точно това е отговора, но… Можеш да запазиш по някакъв начин дълбок спомен как трябва да си добър човек. Доколкото е възможно да си добър човек в живота, в който живееш. Нещо като спомен можеш да запазиш, дълбок, при раждането си. Този избор имам. Не всички го имат.

Стефи: Искам сега да почувстваш какви са най-важните уроци, които научи от живота, от който сега си тръгна?

М.: Почти целият живот е посветен на духовното. На помагането на други хора. Почти всичко е посветено на това. Пълен аскетизъм. Почти пълен… защото все пак до 12 годишна възраст съм живяла извън нормалното. Не ми е било трудно да се приобща към този начин на живот, защото е много желан. Търсено.

Стефи: Какво донесе това на душата ти като опитности, изводи и уроци?

М.: Алтруизъм. Себеотрицание. Но също и пренебрежение на себе си. Емпатия. Но не винаги слагане на ясни граници, навреме.

Стефи: Искам да почувстваш в дълбочина… Защо точно този живот се появи сега да си го спомниш? Каква е връзката му с настоящия ти?

М.: Сега искам да правя същото. Но не чак толкова крайно. Но с доста голям фокус върху това. Само че сега е Йога.

Стефи: Почувствай какво искаш да е същото, и какво искаш да е различно сега?

М.: Личния живот. Не искам да съм чак толкова аскетична. Искам партньорство. Но искам да имам сходство в интересите. Общото е духовния стремеж. Различното е, че не искам да е чак толкова крайно… Имам потребност и от другото.

Стефи: Искам сега да те попитам откъде идва твоята депресивност, това усещане, което се е появявало в теб в сегашния ти живот. Какво го поражда?

М.: Не приемам себе си. Не се приемам достатъчно.

Стефи: Фокусирай се върху него, потопи се в него изцяло за няколко мига. Почувствай откъде е дошло това неприемане, къде е корена му?

М.: (дълго мълчи) От самото начало… Аз съм плод на нежелана бременност. Непланирана. Неочаквана. „Нежелана“ е лоша дума.

Стефи: Потопи се в този спомен за началото… Остави на подсъзнанието си да те отведе към момента на зачеването… Спомни си най-важното за теб от този момент.

М.: Аз съм ги избрала. Аз съм ги избрала като родители. Не мисля, че ги познавам отпреди.. Може би ще ми даде възможност да направя по-добра карма. Голямо изпитание да се приема най-накрая.

Стефи: Почувствай още малко за корена на това неприемане… За тогава когато се е породило…

М.: Много е силно. И излиза от слънчевия сплит. Има най-различни форми.. От грозна по-грозна. Било то физическо отхвърляне, било депресия, хранителни разстройства, най-голямо щастие да изпитвам когато съм гладна, защото се отрича пак всичко физическо по този начин… Засилва се когато срещна неприемане и от друг човек, който е важен за мен. Ако не е важен, не е толкова силно, не може да ме засегне. Ако е важен обаче се засилва много.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Тук правихме дихателни техники за потапяне, осъзнаване, освобождаване и изчистване на това силно усещане за неприемане. Случи се трансформираща работа. После последваха няколко лични въпроси, които тя ме беше помолила да ѝ задам и които няма да споделя тук.
Благодаря ѝ за доверието! 🙂

Това, което тя изживя ми даде силна вътрешна яснота за трансцеденталното, духовното, дълбокото християнство, което носи духовно извисяване на душата, отвъд външното като форма, институция, попове, определени думи и вярвания. Отвъд рамката. Всичко онова, което се постига с практика и което отива много отвъд формата, всичко което носи практиката и личната опитност. А то е огромно и значимо за душата и нейното развитие. И има малко общо с външните форми на християнството, на самата религия. То е ОНОВА, до което се достига по много различни духовни пътеки когато изоставиш външното и привидното и отидеш отвъд.
Трудно е да се облече в думи… Хората от всички религии, философии и духовни течения през вековете са се стремили точно към това усещане за единност, смисъл и сливане чрез най-различни практики, молитви, ритуали и външни форми.
Когнитивното знаене, интелектуализирането не ти носи това дълбоко разбиране и духовно израстване на душата… Само личната практика ти го носи.

 

За повече информация прочетете:
>>> „Въпроси и отговори за регресията в минал живот“ <<<

Disclaimer : Не всяка регресия е толкова подробна или с толкова силни и ясни спомени от духовния свят. Това не зависи от мен като водещ на регресията. Въвеждането назад е еднакво за всички. Какво ще се появи след това… зависи от подсъзнанието на човек. Доколко ще му бъде дадено да си спомни, от какво има нужда точно сега в живота си, доколкото дълбоко е успял да се отпусне и да изключи ума. Но всяка успешна регресия е ценна за преживяващия я, всяка регресия носи отговори и уроци.