Споделям ви още един случай от една много силна регресия в минал живот, с много силни уроци и послания. Тази регресия беше катарзис сама по себе си за жената, която я преживя и донесе голяма яснота в живота ѝ.
Много хора се притесняват да не видят нещо дълбоко травмиращо по време на регресията си и това да не им повлияе негативно на сегашния живот. Не смятам, че изобщо има място за подобни притеснения, защото това, което се случва при подобно припомняне е освобождаваме от дълбоко стаената емоционална травма, изчистването ѝ чрез преживяване отново на тези емоции и след това усещането е за тотално освобождение, лекота, яснота и разбиране кое откъде е дошло като влияние в сегашния ни живот.

С. е музикантка с успешна кариера в чужбина. Искаше чрез регресията да получи някои отговори на въпроси, които я измъчват – защо има проблем с доверяването и с взаимоотношенията си с мъжете, защо е толкова чувствителна и ранима, защо се стича животът ѝ по този начин в личен план. Както ще прочетете от следващите редове, вярвам, че тя намери отговори на всичките си въпроси. 🙂

Пространство между животите:

С.: Виждам бяло… като спирала. Не виждам нищо друго. Спокойна съм. Не виждам край. Носи ми усещане на безкрайност, на постоянно движение.
Виждам нещо като пролука. Като че ли все ми избягва като се доближа до нея и тя се отдалечава. Пространството ми носи усещане за спокойствие. Усещам се… опитвам се да навлезна в него, но все не успявам…
Нямам усещането за друго присъствие там, имам усещането, че слизам надолу по тази спирала в момента, като стълба е.
(тишина)
Да, слизам… Усещам как слизам по-надолу и по-надолу. Виждам светли кръгове, които са над мене и остават нагоре. Имам чувството на затвореност, на тъмнина. Пак се върнах към тези светли кръгове, които постоянно се движат. Пак се намирам на спиралата.
Усещам, че се рея, пространството е без определени образи. Чувствам се в безтегловност.
(извикваме представата за врата)
Видях една дървена врата, но като че ли изчезна.
Продължавам да виждам тези кръгове. Опитах се да стигна до вратата и не можах. Не виждам нищо вече. Кръговете изчезнаха.
(тишина) Пак тези жълти кръгове… В момента, в който започна да говоря изчезват и после пак се появяват. Сякаш трябва да им се оставя на тях, да ме засмучат ли и аз не знам… да се оставя те да ме въведат.

Стефи: Добре, остави им се. Виж накъде ще те отведат! Последвай ги. Къде отиваш?

С: Надолу… отивам надолу…
Не виждам нищо, само тъмнина. Спрях да се движа. Като че ли съм притисната от тази тъмнина.
Усещам се притисната, не мога да дишам…
Като че ли съм затворена в нещо. Мисля, че някой ме е убил…
Някой много близък на мен. Нещо, което не съм очаквала. Чувствам се много предадена.
Не виждам, но усещам, че това е мъжът ми. Нямам картина, но е като усещане. Като задушаване.
Може би съм около 40 годишна. Усещам, че ме е задушил на леглото. Много е тъмно. Чувствам се ужасно!…

Стефи: Добре, превърти до по-преден спомен от живота ви заедно. Спомни си повече за него?

С.: Не виждам картини, но усещам. Виждам бяло. Чувствам се добре, чувствам се щастлива. Имам усещането за това, че съм с човек, който обичам, който интуитивно знам, че не е за мен, че не е добър човек. Но много искам да бъда с него! Опитвам се да се самозалъжа. Като че ли през всички тези години съм се самозалъгвала… Това не мога да си простя. Че не съм се оставила на интуицията си и на вътрешното си знание. Опитвала съм се да се нагаждам. Не съм искала да видя това, което е било пред очите ми, въпреки че съм знаела… Усещам как го мразя!
Как си казвам, че повече никога няма да се доверя на никой!

Стефи: Къде живеете?

С.: Като че ли сме част от някакво потекло, от някакъв вид общество. Не сме бедни. Като престиж усещам. Не мога да видя нищо, но така го усещам. Нямам усещането, че го познавам в този живот като присъствие.

Стефи: Спомни си какъв човек си била? В какво си вярвала?

С.: Била съм много наивна. Вярвала съм, че само с моята Любов ще мога да накарам другият човек да бъде с мен и да ме обича. Не съм разбирала толкова много неща… Като че ли нямам някакво образование или работа, която да върша. По-скоро животът ми е подчинен на това да бъда част от мъжа ми.

Стефи: Добре, спомни си кога си го видяла за първи път? Как сте се запознали?

С.: Излезе ми като образ като тези рицари, които са се носели целите в железа. Виждам някаква ограда и че сме се срещнали там. Като че ли е бил на някакъв поход.
Още от първия момент съм знаела, че не е за мен. Виждам го в тези униформи, които са целите покрити в злато. Даже и лицата им, когато се защитават от войните. Има като такъв кръг пред него… като щит, с който се пази от враговете си когато се бият.

Стефи: Кога се случва това? Можеш ли да си спомниш годината?

С.: Това е много много назад… Виждам числото 11. Това е 11 век или 1100 и някоя година.

Стефи: Добре, опитай се да превъртиш малко по-назад в живота си, до по-преден момент, когато си била по-малка. Опитай се да си спомниш къде си израстнала? Да си спомниш родителите си?

С.:  Нямам усещане за знатно или богато семейство. Женитбата с него ми дава по-добро положение в обществото.
Спомням си скромен дом, обикновено всекидневие. Нищо съществено.
Като че ли нямам някакви интереси или нещо, което да ме вълнува. По-скоро знам, че един ден ще срещна някой, ще се омъжа за него и това ще е целият ми живот.
Родителите ми са обикновени хора. Нямам усещането за силна връзка с тях. Като че ли чакам да отрасна и да си създам свой дом.

Виждам ги като работници. Не мога да усетя дали имам братя и сестри… като че ли имам един брат. Някакси ми е блед спомена за живота преди да се омъжа.

Стефи: Добре, спомни си какво се случва с живота ти след като се омъжваш?

С.: Заселвам се в по-голям град. Изцяло напускам детските поля. Било е като село. Мъжът ми е бил по-богат, живея по-добре.

Виждам много ядене и пиене. Разпуснат живот, което ми е странно. Тогава осъзнавам, че мъжът ми е такъв. Като че ли точно тази връзка оформя в мене качества, които са важни. Разбирам какво искам и какво ценя.

Тогава съм била много наивна! Виждам неговата похотливост. Изневерява ми. Ядене и пиене. Отвращавам се от това – от този разточителен живот и от тези гуляи. Не мога да го приема за себе си. Чувствам се не на място, чувствам се отвратена… Но разбирам, че това е било важно, за да изградя качества в себе си, защото дотогава съм била много бедна, не съм осъзнавала какво е важно за мен и какво ми харесва в живота.

Стефи: Имали ли сте деца?

С.: Нямам усещане за деца. Бракът ни не е вървял, дори не сме били и физически много заедно. Почти не съм го виждала вкъщи. Вътрешно съм усещала, че не мога да се доверя изцяло на никой вече.

Стефи: Имаш ли спомена за някакви близки хора, които си имала? Приятелка, някой доверен близък човек?

С.: Не. Като че ли съм много самотна. Не мога да се интегрирам спрямо хората там. Изключително самотна съм. Аз самата се отчуждавам все повече. Не знам какво да правя и какво решение да взема. Чувствам се като в капан. Само мога да видя голямата зала, където е имало разточителни пиршества. Колко съм отвратена!…

Няма нищо, което се случва за мене след това. Всичко е много тъжен процес. Вътрешно осъзнаване къде бих искала да бъда и какво бих искала да правя и че не мога да го направя. Пълна безизходица. Първото нещо, което усещам е, че се самообвинявам, че не съм послушала себе си.
Много много се самообвинявам. Не мога да си го простя!…

Знаела съм, че не е трябвало да се свързвам с този човек и въпреки това съм го направила. Не съм отдавала внимание на интуицията си и на усещанията си. Пренебрегвала съм вътрешното си усещане, като че ли това е най-важното нещо от този живот.
Не съм се застъпвала за себе си, не съм искала да се развивам като независим човек, макар и да не съм имала много възможности тогава.
Но пак бих могла да го избегна. Бих могла да не тръгвам и да не бъда с него. Бих могла да изчакам…
И си казвам, че никога повече няма да се доверя на мъж!

Стефи: Добре, остави сега на подсъзнанието ти да те отведе до последните ти дни от този живот? Какво виждаш?

С.: Виждам се млада. Около 40 годишна, може би и по-млада. Мъжът ми е пиян и не може да ме понася. Убива ме. Задушава ме.

Издигам се нагоре… Сега като че ли има светлина. Много тъмен живот! Като че ли виждам колко е важно да си простя…

Стефи: Добре, сега вече имаш достъп до цялата информация в теб. Кажи ми кои са най-важните уроци, които научи през този живот?

С.:

• Да бъда независима
• Да се изградя като личност
• Никога да не изневерявам на себе си
• Да следвам себе си, каквото и да ми коства това
• И да се науча да си прощавам – това като че ли е най-трудното, защото се страхувам, че ако си простя, пак ще сгреша. Нямам даже толкова усещане за него, че не мога да му простя. Колкото на себе си. Този урок не съм го научила все още.

Послание спрямо сегашния живот:

Точно това дълбоко усещане, че не мога да се доверя на никой. Че ако се оставя на емоциите си ще бъде катастрофа. Че ме е страх… от това да допускам някой по-близко до себе си. Въпреки че имам много силна интуиция и много добре знам. Въпреки това още не мога да се науча да си прощавам и да се доверявам на себе си, както би трябвало. Всъщност го заслужавам, а не мога. Обвинявам се, постоянно се обвинявам. Това е урок… Това е най-дълбокият ми спомен, урок.

Стефи: Добре, искам сега да почувстваш какъв е начинът в сегашния ти живот да продължиш напред и да си простиш?

С.: Да оставя светлина в живота ми да влезне. Много е тъмно.
Това място, където навлезнах е много дълбоко в мене, изключително дълбоко… Трябва да допусна светлина там, трябва да го проветря. Защото в този живот съм способна да взимам решения и да съм независима. И мога да се доверя напълно на себе си  в избора си на хора около мене. И всъщност не е задължително да има непременно някой около мене. Като че ли това не е най-важното в този ми живот…

Стефи: Кое е най-важното за душата ти в сегашния ти живот, с каква мисия е слязла тук?

С.: Силно желание да намеря себе си, за усъвършенстване. Не мога да го обясня… Като някакъв стремеж… Стремеж към светлина. Да разтворя тъмнината колкото мога и да разбера, че тя е част от всичко, че не трябва да се страхувам от нея. Да преодолея страховете си.

Стефи: Насочи сега вниманието си към майка ти в сегашния ти живот? Какво трябва да научиш от връзката си с нея?

С.: Нямам усещане за нещо негативно. О, да, това е моя много близка душа! Нямам усещането, че има нещо, което е проблемно. По-скоро аз, като че ли, имам много вътрешни състояния, които не се отнасят за нея. Просто аз си ги правя…

Стефи: Каква е връзката на твоята душа с музиката?

С.: Музиката е част от тази светлина, която искам в този живот. Като пречистване. В момента нямам спомен да съм имала живот преди, свързан с музиката.

Стефи: Има ли нещо друго важно, което сега трябва да си спомниш за сегашния ти живот като урок, като послание?

С.: Да се доверявам на себе си и да си прощавам. Защото само така мога да го приложа и към другите хора – мога да им се доверя и да им простя. 

След като мина известно време от регресията, със С. си писахме и тя ми сподели следното:

„Имах нужда от време след регресята да преосмисля доста неща.
Странно, но продължаваха да ми изникват още детайли, усещания, даже и картини няколко дни след това. Ти май беше споменала, че може още неща да ми се доизбистрят.
Интересно е да ти споделя, че тази задушаваща кашлица, която се беше появила няколко месеца преди да дойда при теб, отшумя. Пристъпите бяха най-вече вечер като си лягам, но също и през деня – точно преди да дойда при теб имах пристъп, и се притеснявах да не се случи по време на регресията.
Изникна ми усещането, че сам била около моята вазраст тогава 35-36, а не 40. Другото, което съм сигурна е, че доспехите на мъжът, който видях тогава са сребърни, категорично 🙂 Даже се опитах да ги google-на защото много отчетливо ги видях. Усещането ми е, че съм отраснала в Южна Франция, някаде този район, но после сме пътували на изток, балканския полуостров.
Винаги сам се отвращавала от алкохол, и миризма на алкохол! Сега си обясних защо.
Направих много паралели с този си живот. От доста време, особено след чернодробните прочистваня, започнах да усещам тази вътрешна промяна и самоосъзнаване, но регресията хвърли още повече светлина, за да ги преосмисля на едно по-дълбоко ниво. Видях причината в себе си да предизвиквам определени ситуации/хора в този си живот, които мисля да заменя с по-приятни и позитивни от тук нататък. Прошката и любовта към мен самата е процес, но и единствения лек! 🙂
Този живот ми е бил толкова травмиращ, и спомена за него беше един вид катарзис. Затова мисля, не можех да превключа да видя друг живот или друг вид информация по време на същата регресия.

Благодаря ти, Стефи, за всичко, което правиш! Разбира се, че може да ползваш моята регресия, ще се радвам, ако резонира с повече хора по пътя им към себе си.“ – С.К.

Продължителност на регресията: около час и половина.
Случаят е споделен с изричното съгласие на С. 

Ако тoзи случай Ви е харесал и го смятате за полезен, моля споделете го, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂