Споделям с вас още един случай от регресия, на М., която дойде при мен през юни. Заявката, с която се върнахме назад беше: „Този твой минал живот, в който отново си била или си живяла в Мексико.”, защото когато е отишла в Мексико в сегашния си живот и е стъпила в къщата на Фрида Кало се е разплакала и всичко ѝ е изглеждало познато – къщата, двора, градината. Просто е знаела, че е имала и преди живот в Мексико! 
Това наистина се оказа така и тя наистина се е казвала Фрида. Не е била Фрида Кало, но къщата ѝ е била много подобна и името ѝ е било същото и най-вероятно затова се е появила тази емоционална реакция когато е била там.
Интересното е случая на М. е, че наред с този живот в Мексико тя си спомни и още два живота, като преминаването към спомените от тях беше плавно и незабележимо. Често срещано е, когато човек е дълбоко потопен и в променено състояние на съзнанието, от един спомен в един живот да се пренесе в друг спомен от друг живот. Защото явно и той е важен за него сега и има нужда да си го спомни.
Приятно четене! 🙂

Пространство между животите:

Виждам цветове. Да, имам усещане за себе си. Като енергия съм, която се движи където си поиска. Нямам усещане за други души наоколо.

(извикваме представата за врата)
Синьо-зелена е. Тя е от въздух. Много пухкава и много хубава.

(Врата,  преминаване оттатък)

М.: (… тишина… )

Виждам фонтан и къща. Голяма къща с двор. Слънчево е. Да, там живея. Боса съм. С панталонки съм облечена. На 4-5 годинки съм. Тичам около фонтана. Щастлива съм!
Чувам как една жена непрекъснато вика „Фрида! Фрида!“. Усещам близостта ѝ. Това е майка ми. Не, не я познавам в сегашния си живот.
Играя си с едно детенце. Малко по-голямо е от мене. Момиче – това е сестра ми. Казва се Лаура.
Виждам баща ми – носи костюм и бомбе. Носи ми сигурност, прегърнал ме е. Не го познавам в сегашния си живот. Работи във фабрика за обувки.

Стефи: Добре, опитай се да си спомниш как е преминавало твоето детство? Как са минавали дните ти?

М.: Много безгрижна и палава съм била. Баща ми е пишел нещо. Писал е разкази. Казва се Фредерико.
Да, ходя на училище. Косата ми е сплетена на плитки. 6-7 клас съм. Ходя с едно момиче към училището. Леко пълничка е. Мария се казва. Били сме като сестри, много близки. Да, познавам я сега!

Стефи: Добре, опитай се да превъртиш малко по-напред, спомни си какво се случва след това, като поотрастваш?

М.:  В една болница съм, работя там. Млада съм. Току-що завършила. Приемаме човек с преплитане на червата. Тампонирам го. Успяхме да го спасим.
Да, обичам работата си. Там живея още – в къщата на родителите си. Имам много близка връзка с баща си.
Спомням си как отиваме на литературно четене и там срещам един мъж. Не виждам лицето му. Говориме си много. За книги, за работа. Адвокат е. След това имаме прекрасно приятелство. Само приятели сме. Да, познавам го сега!

Стефи: Добре, почувствай сега как се издигаш над този спомен и нека подсъзнанието ти те отведе по-напред, към следващ важен ключов спомен от живота ти тогава? Какво виждаш?

(пренася се в друг живот)

М.: Виждам бяла къща в гората. Там живея, вече съм на 40 години. Имам 2 деца – момче и момиче. Момиченцето е с дълга руса косичка, а момченцето е с къси панталонки с тиранти.
Да, познавам момиченцето сега!

Баща им язди кон. Много е хубав и е много мил, много ни обича.
Щастлива и влюбена съм в него. Казва се Матю. Той е конник. Носи доспехи. Това е Шотландия. През 18-ти век. Това вече е друг мой живот. Да, там съм родена. Къщата е малка, но уютна.
Убиват го… В битка. Децата са малки.

Стефи: Остави на подсъзнанието си да те отведе към следващ спомен, още по-напред в живота ти. Какво се случва? Къде се намираш?

М.: Децата са големи, а аз съм в същата онази бяла къща. Добре се чувствам. Занимавам се с домашните задължения. Имам градинка и животни.

Не, децата не живеят вече с мен, те са вече големи. Не са надалеч. Аз живея извън града, а те живеят в града.

Стефи: Добре, почувствай сега как се издигаш над този спомен и превърти сега до спомен от твоите последни дни в този живот? Къде се намираш?

(пренася се в друг живот)

М.: Намирам се в много красива гора. Тя ни пази, като джунгла е. Около 40 годишна съм. Да, има много хора около мен. Живеем на палатки. Много оскъдно са облечени всички. Това е Америка. Аз лекувам хората там. С билки, с мехлеми. Един мъж ме е научил на това. Той е лекувал хората, но ми е предал всичко. Да, познавам го в сегашния си живот.

Не съм имала семейство и деца. Нямам спомен за това. Само това правя цял живот – лекувам хората. Когато умирам съм на 80 години. Смъртта ми настъпва спокойно. Може би това е 15-ти век.

Стефи: Добре, остави на душата си да се издигне над това тяло. Какво се случва след това? Накъде отиваш?

М.: Отново съм в онази къща с фонтана, от първия спомен, в който попаднах. В Мексико се намира. Там се чувствам свободна. Не знам дали е това е следващият ми живот, след предишния…

Стефи: Добре, опитай се да си спомниш имаш ли семейство? С какво се занимаваш?

М.: Стоя на прага на къщата. Около 40 годишна съм. Усещам аромата на виолетки. Вече не работя в болницата, а приемам вкъщи хора. Работата ми харесва много. Хората ме търсят.

Стефи: Какъв човек си била? Спомни си характера си, интересите си?

М.: Четяла съм много. Рисувала съм. Пейзажи и живопис. Подарявала съм картините си. Вече не са живи родителите ми. Сама живея, няма друг с мен.

Да, имам приятел до себе си, вече на по-късна възраст. Много скромен човек е. Не си спомням името му. Учител е. Карал ме е да се чувствам обичана. Да, познавам го сега! Заедно оставаме след това, но нямам спомени да имаме деца.

Стефи: Последните ти дни?

М.: На легло съм,  вече съм много побеляла. На около 80 годишна възраст. Има една жена при мен, помага ми. Не я познавам в сегашния си живот. Много спокойно настъпва смъртта ми.

Пространство между животите:

Пак е там като светлина. В онази къща. Свободна се чувствам. Този живот беше през 19ти век в Мексико.

Стефи: Добре, сега вече имаш достъп до цялата информация в теб. Кажи ми кои са най-важните уроци, които научи през този живот?

М.:

• Научих за самотата, която не ме плаши;
• Спомням си онова палаво любопитно момиченце. Кара ме да се чувствам прекрасно – щастлива, жива!

Стефи: Добре,  насочи вниманието си към сегашния ти живот. Какво е посланието?

М.: Че мога да се справям и сама. Трябва да изследвам интуицията си. Чувствам се щастлива в сегашния си живот!

Случаят е споделен с изричното съгласие на М. 

Ако тoзи случай Ви е харесал и го смятате за полезен, моля споделете го, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря! 🙂

Въпроси и отговори за регресията може да прочетете ТУК.