Попаднах на горната картинка чисто „случайно“ (да бе, сякаш има случайни неща..)  и се размислих. Преводът е: „Не приемай живота толкова насериозно! Не е като някой да е излязъл жив от него“. 

Това е и така, и не е така. Разбира се, само и единствено от моята гледна точка и пречупено през моята призма 🙂 А аз обичам да дълбая много под повърхността на привидното и наглед нормалното. Обичам да търся по-дълбоки смисли.
Какво имам предвид?
Много хора биха разбрали горната фраза по начин, който им е угоден – яж на корем, пий на корем, пуши, забавлявай се на макс, наслаждавай се на плътски удоволствия във всякаквъв вид, не поемай отговорности, защото „Животът е един и трябва да го изживеем на макс!“ (кой не е чувал това клише…)

Да не си помислите сега, че се изживявам като пуританка? 😀 Аз съм последният човек на тази земя, който ще си повярва и ще тръгне да ви казва какво да правите и какво да не правите, кое е „правилно“, кое е „грешно“, кое е „разумно“ и кое е „неразумно“. Прекалено много хора вече са се нагърбили с нелеката задача, да ни просветляват и да ни наливат „духовен“ акъл в главите, така че тези етикети, определения и правила хич, ама хич не са за мен.

Винаги съм казвала и съм вярвала, че ние сме дошли тук в човешки тела и временно играем човешката си роля именно ЗА ДА БЪДЕМ ХОРА. Дошли сме, за да изживеем пълния спектър на човешки чувства, емоции, спадове и възходи, и „доброто“ и „лошото“ да мине през нас, за да се научим на човешкото, а не да го отсъждаме, отхвърляме, етикетизираме и канонизираме. Не за да бъдем светци или да се преструваме на такива, защото с преструване не става. Доказано е 😉 Всяка душа си е на определено ниво и си е стигнала до определена точка от своето собствено спирално еволюционно развитие и дали някой ще се преструва и ще се прави на нещо, което не е – няма особено значение, защото с това нищо не променя нивото на душата си. Само практиката всеки ден помага и ни развива нагоре (или въобще нанякъде), но това е друга тема 🙂

Та продължавам да си мисля аз за горната фраза… Не приемай живота на сериозно… И значи ли това, че можем да си правим каквото и когато поискаме? Да вредим, да убиваме, да изсичаме гори, да унищожаваме планетата, да ядем делфини и изобщо да се държим така сякаш „след нас и потоп“. Защото така или иначе всички ще умрем един ден, нали, та защо да не вземем максималното…. с цената на много повече от това, което изобщо можем да си представим…
Дали пък нямаме някаква по-висша отговорност? Някаква по-важна задача тук?
Дали пък като временни наематели и ползватели на тази планета, не сме ѝ длъжни с нещо? И ако не на нея, то поне на другите ѝ ползватели, които са в много по-слаба и неизгодна спрямо нас позиция, а ние така безсмилостно затриваме и дори изяждаме?…

Тук може би много от вас ще затворят тази страница, защото няма как, просто няма как! да не намесим едно станало много популярно и модерно new age понятие, а именно „карма“. И какво, за бога, е това и как работи? И какво общо има с нас?!…

Или иначе казано: Ефектът на доминото. Ти го бутнеш отляво, то ти се стовари отдясно.
Или: Каквото посееш, това ще пожънеш.
Или: Kаквото си надробиш, това ще си сърбаш.
Да, оказва се, че това странно източно понятие всъщност не ни е толкова чуждо, защото в нашия език и народопсихология то вече е заложено отдавна под формата на поговорки. Но кой да се сети 🙂

Един от много силните ефекти, които забелязвам при хората, които идват и преминават през регресия в минал живот е нещо много важно според мен – поемането на отговорност!
Едно е да си чел за всички тези неща по книгите и да си слушал как други хора ти го разказват по разни семинари, а съвсем съвсем друго е ако ТИ САМИЯ си преживял такова припомняне, спомнил си си минали свои опитности, проби и грешки в забавната въртележка, наречена „човешки живот“ и тогава просто това знание и това припомняне и всички изводи идват ВЪТРЕ ОТ ТЕБ, а не идват отвън. Не оспорвам авторитетите, лекторите, учителите, просто казвам, че каквото и да ти кажат, колкото и да им повярваш – това си остава на ниво „УМ“. Интелектуално разбиране. А когато преминеш ти самия през своите собствени спомени, тогава вече това е ЛИЧНО ПРЕЖИВЯНО и неговата сила е толкова голяма, че е способна да промени из основи живота ти. 🙂

Поемането на отговорност – за това си говорехме. Любима моя тема, писала съм много за нея и няма да го дъвчем тук пак. Това, което исках да кажа от самото начало и това, което стой в същността на моите размисли днес е, че в крайна сметка е много много силно когато човек си спомни, че никой не го наказва за нищо; че няма белобрад старец на небето, който размахва жезъла си и му стоварва проклятия ей така за разнообразие; че няма ад, в който ще гори, защото е „грешен“ и „неправеден“; че съдбата не си играе с живота му на зарчета….
Че за всичко – и подчертавам ВСИЧКО – сме „виновни“ единствено и само ние!

Ние избираме опитностите и уроците, които ще научим, ние избираме през какво ще преминем, ние сме избрали да имаме много нещастен и труден живот сега, за да бъде в контраст с прекрасния и спокоен живот, който сме водили преди 100-200 години…

Това е планета на свободния избор и НИКОЙ НЕ НИ НАКАЗВА ЗА НИЩО!
Имаме свобода да изберем и го правим, защото като души следваме закона на кармата и знаем, че трябва да си платим за това, което сме сторили в миналото. Когато отново сме слезли тук долу в човешки скафандри, но сме се увлякли и сме забравили кои сме и откъде идваме, и сме вредили, убивали, лъгали, рушали…. връщаме се там горе – Вкъщи – и си казваме „Олеле, какво натворих… Как можах да забравя?!“ и решаваме какъв ще бъде следващият ни живот и какво ще научим в него, какво ще заплатим и по какъв начин.

И отново – когато ни се струпат всички трагични ситуации на главата – ОТНОВО ИМАМЕ ИЗБОР – как да реагираме, как да се държим във всяка една ситуация, независимо колко болезнена и трагична е, отново отговаряме за себе си и за своята реакция. Защото ние НЕ сме и никога няма да бъдем жертви. Жертви на кого? Жертви защо?! Ние сме „жертви“ единствено на себе си – на своя начин на мислене и на действане, на своите неосъзнати и неразплатени постъпки в миналото.
Може би в момента, в който всеки един човек го разбере и всеки осъзнае (не на ниво „ум“, а на ниво „припомнено и преживяно“), че той е творец на своята собствена реалност – може би тогава земята наистина ще стане едно прекрасно, мирно и хармонично място за живеене.

И отново се връщам към снимката с фразата, която ме замисли:
„Не приемай живота толкова насериозно! Не е като някой да е излязъл жив от него“ – Да, и е така, и не е така. 🙂

Нека не приемаме нищо твърде насериозно – нека да пътуваме, да се смеем, да се срещаме и свързваме с хора, да споделяме, да обменяме, да обичаме, да се влюбваме и да разлюбваме, да си тръгваме когато нещо не ни носи щастие, нека да поемаме рискове, защото животът обича и възнаграждава смелите, нека живеем този живот в пълния му спектър! Нека не се страхуваме от лошото, защото колкото и клиширано да звучи ние не можем да оценим доброто без него…
Но нека не забравяме едно – че не сме тук само за малко. Сега, в това тяло – да. Но ще се връщаме пак и пак и пак, докато изплатим всичко, което сами сме сторили и затова НЕКА НЕ ВРЕДИМ. Нека разберем какво е Ахимса и нека го прилагаме ежедневно в живота си. Нека научим децата си на него!
Можем да имаме един прекрасен пъстроцветен шарен и забавен живот, без да вредим на себе си, на околните, на животните и на планетата. Наистина можем! 

– Стефи Божилова – 

Ако тази статия ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

Да бъдеш ТУК, да бъдеш СЕГА, да бъдеш СЕБЕ СИ…