Още в статията за регресията бях написала, че се въздържам да качвам случаи от практиката си, защото не искам хората да идват с предварителни нагласи и очаквания, че нещо толкова силно и разтърсващо ще им се случи и на тях.
Отново казвам, че с всеки човек се получава строго индивидуално, различно, уникално и няма база за сравнение.
Има хора, които идват със сериозни проблеми и заявки, но виждат най-обикновен живот и остава за тях сами да го тълкуват как е свързан с настоящите им проблеми. Отговорите не им се дават наготово, защото трябва сами да стигнат до тях… по трудния начин.
Идват хора от чисто любопитство, без очаквания, и виждат нещо разтърсващо.
А идват и хора като И. със сериозна заявка и получават цялата яснота, от която имат нужда чрез една регресия.
Но това не зависи от мен, не зависи от тях, просто им се “дава” и няма как да има гаранция, че и с вас ще се получи така, ако дойдете на регресия.
И. дойде при мен с твърдението, че има следродилна депресия, която още я държи 5 години след раждането. Симптомите ѝ бяха много силна физическа болка в гърдите, почти постоянно, и силна тревожност. Също така ми сподели, че изпитва страх от болни хора. Безкрайно привързана към семейството си и силно притеснена нещо да не им се случи.
Решихме да търсим отговорите в миналото, преди настоящия ѝ живот, защото тя усещаше, че там се корени проблемът. И беше права 🙂
Започнахме връщане през спомени от сегашния живот, след това раждане и вътреутробен живот и излязохме в онова пространство, което душата ни познава много добре, защото е била там много пъти…
Пространство между животите:
“Сякаш се връщам обратно по някаква тръба. Добро око ме гледа. Много ме успокоява. Все по-добри очи има около мен. Много е светло, много! Издигам се много нагоре. Усещам спокойствие. Над мен е много светло, то прави хубаво да ти е.
Около мен е по-тъмно, но пак е уютно. Много спокойно се чувствам, сякаш летя.
Има някой друг до мен. Усещам присъствието му, но не го виждам. Душа, която познавам. Много е щастлива с мен!
Светлината пада като водопад отвсякъде.
Около мен има и други души, но аз с тази съм най-добре, сякаш сме едно. Така усещам единствено съпруга ми сега.
Там, в това пространство, е много по-енергично, динамично и щастливо от тук.
Виждам тази врата като дупка. Усещам привличане към нея.
(Врата, преминаване оттатък)
И.: Виждам дървета. Много дървета. По-скоро усещам, отколкото виждам. Сякаш съм паднала на земята и не мога да дишам. Отново тази болка в гърдите…
Сякаш планини се въртят около мен. Виждам сняг. Много сама се усещам.
Аз съм била военен, така се усещам. Млад мъж съм. Хубав човек. Добър човек. По-висш ранг военен. И някой сякаш ме е предал…
Стефи: Опитай се да насочиш вниманието си върху това предателство и как то се е случило. Какво виждаш?
И.: Виждам, че всичко се разиграва на фронт. Виждам човечец. Лош е… не знам защо така го усещам. А аз съм толкова добър, вярващ, наивен и глупав! Сега съм доста по-мнителна. Но винаги съм допускала трудно хора до себе си, както и тогава.
Аз искам да ръководя, но този човек смята, че нямам капацитета. Един вид трябва да разбера, че не съм дозряла, че не ми е дошло времето. Но това не е така, аз не съм съгласна с него.
Този живот прекалено много е свързан с военните. Виждам казарми. Чувствам се добре там обаче. Баш съм си на мястото. Добър човек съм. Вярвам в духовни идеали и ги отстоявам.
Но някакси е на по-идеалистично ниво това. Защото не съм имал деца, само съм вярвал в тези идеали.
Стефи: Опитай се да превъртиш назад до спомен с твоето първо семейство, с твоите родители.
И.: Те са много добри хора. По-дребни са от мен. Живеят в някакво село. Страшно добри хора! Това са прабаба и дядо сега! Толкова ми е хубаво с тях. Толкова съм обичана, чувствам толкова много Любов! (плаче)
Сякаш малкия ми син сега ми е близък роднина тогава.
Само хубави неща виждам, няма нищо лошо.
Стефи: Добре, превърти сега напред до следващ важен ключов момент от живота си. Какво виждаш?
И.: Виждам паметник. Като че ли съм в Русия. Преди втората… не, преди първата световна война. Много назад е. Защо само сълзи ми излизат?…
Мъчно ми е за моите близки и любими хора. Има нещо…. нещо се е случило с тях… но сякаш не искам да си спомня, защото е прекалено болезнено. Много боли като си спомням…
Виждам бомбардировки. Аз съм била далече. А аз толкова ги обичам!…
Всички ги загубвам…. (плаче) Не съм виновна реално, но се чувствам много виновна.
Това ме е сринало. Ето откъде нося непрестанното чувство за вина в сегашния ми живот!
Спряха картините. Получих това, от което имах нужда.
Добре съм сега… това е вината…. от тогава е. И болката в гърдите.
Като че ли съм била млада и глупава. И това ме е разтресло из основи.
Ужасно е. Много е силно това. Много… Постепенно излиза от мен…
Затова ме искаха когато си отидоха… Баба и дядо се появиха в съня ми и искаха да си отида с тях. А аз им се разсърдих. Не съм знаела… Сега им искам прошка… и получавам прошка от тях.
Чувствам освобождение и лекота! Много е хубаво! “
Регресията на И. продължи около час и 40 минути. Беше много интензивна и разтърсваща и когато излезе от нея, тя просто изглеждаше като друг човек. Дори стойката ѝ беше по-изправена, по-озарена, по-спокойна.
След 20 дни И. ми писа и ми сподели:
“От регресията досега като по чудо за няколко дни болката все повече намаляваше и постепенно отшумя за около 3-4 дни.
Чувствам се много добре в това отношение и искам да знаеш колко си важна за мен, защото от години не съм дишала толкова спокойно!”
Може да прочетете ТУК статията “Въпроси и отговори за регресията в минал живот”
Може да се свържете с мен на:
0876 805 895 или mail@stefibozhilova.com
Цената на една регресия, без значение колко време продължи, е 50 лв.
БлагоДаря!
– Стефи Божилова –
Стефи, това, което си научила и споделяш чрез праткиката си е чудесно… просто невероятно, уникално (като болката, радостите и въобще живота – минал или настоящ на всеки от нас всъщност) Пожелавам ти мното енергия и любов с която да продължаваш да помагаш, без капка колебание в себе си. 🙂
Много благодаря, Алина! 🙂
Най-хубавото на това,което правиш е,че провокираш хората да търсят отговорите на единственото място на което могат да бъдат намерени.а именно вътре в тях самите.И понякога това вътре е толкова дълбоко,че човек се шокира не толкова от самия отговор,колкото от неизмеримата дълбочина и необятност,която открива вътре в себе си.Респект към усилията,които влагаш и най-вече за това,че намираш време да споделяш всички тези неща.
Благодаря много! Вярвам, че споделянето е ключов фактор за всички нас – да се учим взаимно и да си помагаме по Пътя.
Поздрави! 🙂
Pingback: Един обикновен селски живот – случай от регресия | Стефи Божилова
Стефи, дали имаш информация за някоя книга, която описва истински случаи от регресия (както ти правиш). Би ми било интересно да я прочета.
Разбира се, изчела съм ги всичките 🙂 Книгите на д-р Брайън Уайс са забележителни – разказва много истории и случки от практиката си по регресия. Има цяла книга за клиентката му Катрин – книгата се казва „Вестители от отвъдното“. Има и още една – „Лечители през времето“.
Има и цял сайт където можеш да прочетеш онлайн тези и други книги по същата тематика, ето го:
http://duhovno-razvitie.com/knigi/учения-и-практика/книги-в-doc-формат-за-word/
Приятно четене! 🙂
Пише се бомбаРдировка, не бомбандировка. Често подчертавате колко езици знаете, колко книги сте прочели, та реших да спомогна за достигането Ви ниво Съвършенство, към което сте се запътили. Приятен ден!
Благодаря, поправих грешката си 🙂 Приятен ден!
П.С. – Не сме ли се запътили всички към Съвършенството в крайна сметка?…