По принцип избягвам да споделям свои размисли за Любовта и за връзките. Изливам си ги, но си ги запазвам в онази папка на компютъра, която никой не чете, към която дори аз се връщам рядко, защото писанията са дълбоко емоционални и „заредени“ с енергията на моментното ми състояние.

Избягвам да пиша по тази тема и защото хората обичат да слагат всичко в рамки и да му лепят етикетчета – ако изкажа мнение, то едва ли не става еталон за мен и какво мисля по темата. Оттук и до края на света.
А нещата и гледните точки толкова толкова много се променят! 
Ние толкова много се променяме от връзка във връзка! 
Един човек изважда едни наши черти наяве, за да ги отработим, за да се сблъскаме с тях (и със себе си), а друг човек изважда коренно различно поведение и характер. 
Значи ли това, че сме лицемерни? НЕ! 
Значи само и единствено, че хората са толкова сложни многопластови същества, толкова комплексно устроени, имат толкова личности в себе си, че с един човек или в една компания могат да са коренно различни от това, което са с друг човек или в друга компания. 

Но ето ме сега, лежа си в леглото в 1 през нощта… абсурд да заспя толкова „рано“. Нощна птица съм си била винаги и такава ще си остана.
Лежа си и мозъкът ми както винаги работи на бързи обороти… превърта мисли, чувства, ситуации, сравнява, връща назад, отнася се напред.
Слушам едно ритмично дълбоко дишане в леглото до себе си, което провокира размисли и поемам риска да напиша това, което ми идва на ум в блога си.
Държа да отбележа, че то е само миниатюрна част от мен, не ме определя какъв човек съм, нито е позиция, която ще имам завинаги.
ТУК § СЕГА се чувствам така. Утре може да е различно 🙂

Разбираш колко много някой те обича и колко много държи на теб НЕ по думите му, не по красивите му изказвания или засуканите обещания и вричания… не по това, че ти казва, че никога с никой не е бил такъв какъвто е с теб сега. И това само по себе си трябва да значи много?
Разбираш, че някой те обича истински по действията му.
Само и единствено по материализираните му действия в реалността!

Дали този човек е склонен да промени основни неща в живота си, дали е склонен да промени отчасти себе си, за да е с теб (което неминуемо води и до твоята промяна, за да си с него). Не говорим за компромиси – дума, която не харесвам! – говорим за взаимно напасване.
Ако единият „повлече крак“ в напасването, то другият ще го последва без много много да се чуди, без да мери и да пресмята. Ще се случи от само себе си.

Имала съм партньори, които са ми казвали фрази като:
– „Защо аз да променям това?! Промени го ТИ!“ или
– „Аз колко много дадох (тук се изброява), ТИ какво даде?“ или дори
– „Ако се чувстваш разочарована, че само ти правиш компромиси и премълчаваш, и ако мислиш: ‘Той ме манипулира, той е властен’, значи не ме обичаш! Защото Учителя казва, че онзи който обича мисли така и така… което значи това и това за нас…. Не мисли, само ме следвай. Така прави жената, която обича мъжа си. Но също така стой и на разстояние от мен, защото също така се казва, че мъжът и жената, които се обичат трябва да запазят дистанция“…
Да, да, ама друг път 😀
Правила, правила, закони, рамки, рамки… Кой какво казал преди 100 години, че би трябвало да е Любовта… Nope.
Не съм родена в този живот, за да добия опитността да следвам нечий правила и закони как да обичам, как да живея, как да дишам, как да дъвча, как да мисля.

Ако някой те обича, той започва първи да се променя.
Любовта променя всичко из основи. Омекотява, смекчава, внася благост и повече търпение. Внася огромно желание за грижа и закрила.

Което не значи, че трудният характер на човек няма да си проправи път и да избива тук и там по различни поводи; че няма чепатостите да лъсват; че няма остротите на двамата да се търкат и да създават дискомфорт.
Което не значи, че няма да има кризи, сблъсъци, разколебавания.
Ще има. И то много.

Да обичаш и да те обичат за мен НЕ значи да изгубиш или да претопиш идентичността си. Да потъпчеш себе си. Любовта за мен никога не е била и никога няма да бъде взаимозависимост.
Емоционална обвързаност до степен задушаване и до степен „той е моят живот, без него нищо няма смисъл“.
Не отричам това като валидна истина за някой друг, но за мен това състояние няма нищо общо с Любов, сигурно защото винаги съм била индивидуалист.
Хорхе Букай много добре го описва в книгата си „Трите въпроса“ и ето ТУК има извадка от нея – „За здравословният егоизъм и Любовта към себе си“.

НО думата ми беше друга… че онзи, който обича е склонен да промени до някаква степен (или изцяло?) животът си за теб. Прави го без да мисли и без да пресмята кой колко и кога и какво.
Дава, защото те обича.
Съобразява се, защото те обича.
Прощава избухванията ти, защото и тях обича, понеже са част от теб.
И това внася в теб онзи импулс и ТИ да се променяш, да даваш, да случваш, да се напасваш. Да преработваш трудния си характер.
Да се опитваш да бъдеш по-добър човек, защото човекът до теб заслужава най-добрата ти версия. 

Което за мен лично е много много много трудно, признавам си и го осъзнавам.
Но в последните месеци съм сякаш различен човек… смея да твърдя… от това, което съм била досега.
По-добър човек съм, по-осъзнат, по-даващ, по-мек. И се харесвам такава. 🙂

Тези промени се случват БЕЗ всякакъв натиск отвън, без скандали, без уговорки, без пресмятания, че „сега е мой ред“ да направя това или онова.
Тези промени се случват без да ми се цитират знайни и незнайни учители на ставане и на лягане, без да ми се вменява чувство на вина, че не съм това, което някой твърди, че трябва да бъда като жена.
Тези промени се случват НЕ защото някой отхвърля тъмнината в мен, а защото я приема и обича изцяло, защото се чувства комфортно с нея и по този начин тя започва да се трансформира в светлина.

И именно, защото тези промени се случват толкова леко и плавно, само под въздействието на една осъзната даваща Любов… аз се променям.
Промяната не става със сила. Тя става единствено с Любов и приемане.
Ей така, уж междудругото, без да се обръща внимание на това.

Знам, знам – хаотични писания. Може би за някои от вас ще са много чужди и далечни, а други ще ги почувстват много близки до душата си.
Там някъде дълбоко в нас има едно място, където всички сме еднакви, всички сме ЕДНО. Ако успеем да намерим това място в себе си, тази точка на вътрешен мир, ако успеем да се „закотвим“ там и да действаме и говорим от там… светът ни ще се промени. 🙂

Пожелавам ви повече даваща, разбираща, блага и мека Любов в живота ви! 🙂
Може би истинската Любов е именно това, което ни кара по естествен начин да искаме да бъдем най-добрите версии на самите себе си, знам ли…. 

– Стефи –