Искам да ви разкажа една история в 3 сутринта, отпреди половин час. Почти „предаване на живо“, може да се каже.
Това обаче НЕ е история за ангели, архангели, христово съзнание, старгейтове, нови измерения и златна епоха. Не.
Това не и история за възнесение, медитации, позитивни нагласи. Не.
И аз не съм в обичайното си вдъхновено приповдигнато настроение, готова да изливам позитивни думички, във възторг от живота. Съжалявам. Ако очаквате да четете такива неща, тук е момента да затворите страницата. 🙂
Ядосана съм, дори съм разтреперана от възмущение, и през главата ми минават хиляди мисли в секунда, а в кръвта ми бушува яд.
Нито съм „светла“, нито „духовна“, нито някои от другите label-и и етикетчета, които хората поставят, за да вкарат някой в рамките, очакванията и представите си.
Аз съм си аз и съм човек, при това с огнен темперамент – ядосвам се, паля се и крайно много се възмущавам, когато нещо не е честно!
Това е една история за чалга, силикон, мутри, безочие, наглост, пошлост и бели салфетки, хвърчащи във въздуха, незнайно защо и с каква цел. Това е една типично българска история.
Каква е първата асоциация, която правите когато кажа „пиано бар“?
Сега ще ви кажа моята: пиано. Разбира се. Певец. Хубава музика. Добре облечени, възпитани и културни хора, които се наслаждават на качествена „жива“ музика и си говорят тихо. Да, така би било във всяка една друга държава по света, където нещата са реално такива каквито би трябвало да бъдат.
Не, не и в България.
Влизаме в така наречения пиано бар и какво да видим?
Момичета, от една определена „порода“ – с няколко тона грим, с няколко маски върху истинското си лице, с нацупени устнички, с определена стойка и определени дрехи. Готови да бъдат „завоювани“ и покорени. И момчета – от онези „тежките“ с ланците, отново с позите и стойките, с големите ръце и малките гладки умове.
Тук е въпросът да попитате: „Какво, за бога, правиш там?“
И отговорът е прост – отидох да слушам най-най-любимият си български изпълнител на живо. Любо Киров. Досега винаги съм го слушала в Sofia Live Club, но сега разбрах, че ще свири в „пиано бар“ Арбат и решихме да отидем там. Каква жалка грешка.
От години не ми се беше случвало да попадам в подобен род заведение и чак не можах да повярвам, че това място е имало смелостта да се кръсти „пиано бар“ – с цялата тежест, която стой зад това име.
И за да не разточвам излишно така не-вдъхновяващата история: Започва да пее подгряващата група от 3-ма певци – изпяха 3 песни на български и оттам се започна дивата мазна противна чалга. Ние стоим в изумление и аз си представям как червата на Любо, който стоеше отстрани, в момента се обръщат. Подигравка – не, повече от това. Но колко се лъжех, че това е всичко.
Всички останали (или поне повечето) се оживиха, белите салфетки захвърчаха във въздуха, а дупетата се развъртяха.
ОК. Изтраяхме го. Дойде 2 часа и Любо излезе на сцената. Както винаги усмихнат, в настроение, оживен, зареждащ и изпълващ. Поздрави всички топло и започна да пее с божествения си глас. Точно 2 песни. Едни от най-добрите и най-силните му – „Мога“ и „Ако някога“. Всички викахме, пляскахме, подскачахме и наистина ни беше толкова хубаво. Такъв изпълнител, от такъв ранг, с такъв глас, с такова сърце… Рядко се среща.
Но Любо спря. И каза следното, цитирам:
– „Тука едни момченца явно са объркали заведението. Ръчкат ме в ребрата и се опитват да ми бъркат отзад. Явно са се объркали и не са дошли за моята музика. Нека да ги помолим да напуснат!
Опа… не, не, чакайте че дойдоха, за да ми кажат, че ще ме бият. Абе, момчета, къде се намирате? Това да не ви е 95-та година?! Тука има ли кой да се намеси от това заведение, в което стъпвам за първи път?“
Тук никой не се намесва, а вместо това някакви дебеловрати и едро габаритни мъжаги заобикалят застрашително Любо… настъпва суетня, хората се споглеждат. Чудя се да се смея ли… какво ли. Какво се случва?! И Любо продължава:
– „Добре, благодаря ви. Това беше от мен. Аз повече нямам място в подобно заведение с подобен род хора. Заповядайте в Sofia Live Club. Това е недопустимо!…“
И напусна сцената. Мина покрай нас, видимо вбесен. Нормално. Колкото и да си „дзен“ някои неща ти идват в повече. Ние го спряхме и му казахме, че сме тук само заради него и че досега сме ходили само в Sofia Live Club. Че много съжаляваме, че така се получи. Той благодари от сърце, каза че той съжалява и че не го е очаквал и ме прегърна. Каза нещо от рода, че от хора като нас зависи бъдещето на истинската музика в България.
Ето това е.
Суб-култура в културата.
Един изцяло различен свят в нашия много светъл, променящ и еволюиращ свят.
Силикон и ланци. Токчета и мускули. Фалш и евтиния, скрита зад скъпария. Пълни портфейли и празни глави. Салфетки във въздуха и нула ценности в душата.
Тъжно, но факт. И не можем да отричаме нещо, което го има, което се случва всяка нощ на десетки места из цяла България. Не можем да отричаме съществуването на тези момичета и момчета, които съставляват огромна част от младото поколение на страната ни. Бъдещите майки и бащи на децата на България.
Не можем да си затваряме очите и да казваме: „Това не ни засяга, ние сме много духовни и сме над тези неща.“ Или още по-зле: „Това не е истина. Това е част от стария свят. Това не се случва в моя свят, аз минах през еди-колко-си портала, възвисих се, говорих си с ангелите и вече живея в друга действителност“
С отричане не се върви напред. Със затваряне на очите пред една от действащите реалности в момента, не ни се отварят за по-„висшите“ измерения. Само с приемане, интегриране и по някакъв начин променяне из отвътре се постига по-горно стъпало.
С изкуствени усмивки и претруфени думички за духовност, определено не се става духовен. С отричане на негативните емоции и опитности, с чувствата и всички лица, които има в нас, доникъде не се стига.
Това, което се случи тази вечер е факт. Това, че един от най-добрите български изпълнители беше публично унижен от някакви „играчи“ и това, че заведението, което го беше поканило не застана зад него и не го защити, също е факт.
Какво ще направим ние, уж си зависи от нас.
Как ще мислим и как ще възпитаме децата си.
Какво ще изберем да подкрепяме и зад какво ще застанем.
Дали ще изберем да сме много „дзен“ и да замълчим или ще изберем да бъдем хора и да надигнем глас и да разкажем истината. Която понякога се оказва горчива.
Всичко зависи от нас. Да, но не винаги.
Зависи и от държавата, и от обществото, и от ценностите и от идеалите.
И ако няма такива, какво правим и накъде вървим?….
Емигрираме ли, в търсене на един „по-добър“ свят или оставаме тук и се опитваме да създадем такъв и да бъдем такъв?…
– Стефи –
Pingback: Възмутително! Заплашват Любо с бой и сексуално насилие в столичен пиано бар! - seo optimization help
Здравейте всички,
Напълно споделям казаното от Стефи, освен това , когато човек преживее подобни „чалгаджийски “ случки, не виждам защо ТРЯБВА да сподели мнението си в „два абзаца“
За съжаление такива произшествия са многобройни за България, а лошото ( и пошлото) е че “ силикон + токчета+ ланци+салфетки+ гледам лошо понеже съм дебеловрат “ са днешния имидж на България! Така ни виждат и по света!
А на Дико мога само да кажа: да кооперираш, естествено , е правилно , НО С КОГО? Предполагам , тази популярност на всичко това, затова и расте, понеже много хора като теб, вместо да се възмутят и да се научат да казват истината … са избрали просто… ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ! И да кооперират! Ах! Колко удобна думичка . И понеже сме така свикнали да сме в „лайната“…упс… Просто сме забравили какво значи една нормална реакция, като това да се ВЪЗМУТИШ! И може би да надигнеш глас! Един по хубав свят, не черно-бял, а цветен, се строи с „правилните“ хора, не искам да вмъквам ограничения или да съдя кой какъв е, не съм толкова и против чалгата, въпрос на вкус , но за всяко нещо си има време и място. Но не може да се спекулира до безкрайност, зашото днес имаме едно поколение което отлично знае кой е Азис примерно, или се вдъхновява от някоя фолк-силиконка, но никога няма да оцени цялото наше богство от култура, история , фолклор… Защо? Защото се „кооперира“ за пари!
А иначе за простотията… Който я търси, може да я намери по цял свят, но ние трябва да гледаме нашата си страна , а не да се сравняваме по простотия с останалите.
Здравейте! Изчетох всички коментари до момента, защото случилото се е изключително показателно и ми беше интересно какво мислят различните хора за ситуацията. Ужасена съм! Моето мнение е, че голяма част от българите са с промити мозъци. Те не разсъждават. Те дори не чуват, не виждат. И съм напълно сигурна, че това „дередже“ беше създадено умишлено, за да могат хората просто да щракат с пръсти и да пият ракия на „само да те гепна дънките щи цепна“, докато България бъде окрадена цялата. И така вече няколко поколения, които носят главите си само за да си слагат „вафли“ в косата и да пият химии, за да им пораснат мускулите. Да, Любо наистина е объркал мястото. Тази публика не го заслужава, защото просто не може да го разбере. Тази публика стои още на „Тез червени домати“, а той им пее поезия. Няма как да се получи! Аз съм на 23 години и далеч не мисля, че всичко за света ми е ясно. Напротив. Уча се постоянно. Само едно съм разбрала: Човек ако е свикнал цял живот да яде пръст , няма как да го убедиш колко е вкусен хляба!
Здравейте, здравомислещи:)
Покъртителна история, честно казано, дори изненадваща от части.
Аз идвам от меката на поп-фолка – Димитровград. Излишно е да споменавам, че там е и най-големият ПланетаПайнер комплекс в България.
Единственото място там, където можеш да избегнеш чалгията е едно кръчме „Татко Барба“ и то смао в събота вечер, през ЗИМАТА, защото лятно време се вдига врява и комшолъка протестира срещу рок бандата, която свири цели 2-3 часа неостаряващи рок и хевиметъл парчета, придружени с изключителен заряд!
Реших да заведа мои приятели (непрозилизащи от Димитровград 🙂 ) в другоТО заведение, което се намира във фоайето на градския театър ,за което смятах, че комерсиалната, поне, музика е опция. Уви, оказа се така едва до 23:30, когато след 2PAC, силноуважаваният DJ от градски тип, извика на микрофона : „И СЕГА, ДА СИ ДОЙДЕМ НА ДУМАТА“ и пусна най-новия чалга-хит … както можете да си представите, до сега спокойната маса просто изригна, сочейки с вдигнати ръце тавана. Изключвам факта, че цяла вечер ( до 12 ) същият този DJ крещеше за някаква безумна промоция на Johny Red Label зa 2.07 – 50ml. Излъгах се с едно малко, в последствие се оказа, че никак не е било малко за организма ми + температура на следващия ден ….
Страшно е как има градове, в които и да искаш да слушаш хубава музика, и да можеш да си го позволиш поне 1 път в месеца, това не е възможно !!!!
Pingback: Една история за чалга, силикон, мутри, безочие и бели салфетки | Онлайн списание за активни жени
Просто си сложете розовите очила и мислете позитивно. Ако нещо не ви харесва просто го променете, ако не можете си затворете очите временно или завинаги по дадения проблем.
Нямам навика да си затварям очите пред каквото и да било, но благодаря за съвета 🙂
Pingback: X Factor Любо нападнат от мутри в нощно заведение - Ekrana.info
Е не съм голям почитател на Любо, но работата е ясна. Такива „пиано“ (то трезво няма как да се нарекат) барове – с лопата да ги ринеш в провинцията… Мисля, че каквото е трябвало да стане е станало. Жалко само, че по такъв начин.
И ние те подкрепяме! Малко повече от две седмици, бяхме в същия „пиано бар“, докато не започнаха да пускат бедната чалга и да пристигат изкуственуте муцуни…Жалко, за поп музиката ни…но по-добре всички да знаят, че това заведение се опитва да събира нормални хора под шапката „пиано бар“, а всъщност е едно мазно и курвенско заведение! Бъдете здрави и не позволявайте простащината да ви превземе!
Абе то и да се друсаш с кокаин беше модерно в 95та,ама някой прехвалени “чисти“ артисти продължават и винаги са “оживени“,та въпросния бате Любчо не е толкова чиста душица и той се бие напълно безпричинно по Пловдивските заведения или поне се опитва докато не го накарат да побегне,има много ситуации,които вие фенове явно не сте наясно,но това е един откровен наркоман мислещ се за весдесъщ,не че палячовците за които става дума тук са по добри или имат място в което и да е общество,нито пък заведенията ни и мениджмънта им е на ниво,но нека сме реалисти!!!
Да, това което прочетох, за пореден път ме убеди, че нещо в нашето общество е сбъркано. И то сбъркано – необратимо.
Любо наистина е един от малкото стойностни изпълнители в бедната ни откъм таланти музикална сцена, и наистина не заслужава някакви примитивни същества от неустановен пол да се отнасят по този начин с човек, който се опитва да даде нещо на изстрадалата ни култура-българска. Лошото в случая е че този тип примитивно съществуване става отново твърде актуално в битието ни, и някак ние се примиряваме с него и започваме да го приемаме като нещо нормално.
Отвратен съм, и тъжен….това отдавна не е моята страна….и отдавна вече съм емигранта тук.
За жалост това е БГ картинката. На мода са к.рвите и мутрите. Нормалните и интелигентни хора се приемат за втора ръка хора… Бедни, бедни, Македонски, защо не умря при Гредетин???
Като чуя пиано бар си представям слабо осветен роял и човек с дрезгав глас тиха музика!Тук придоби друго значение ПИАНО бара тук е пълен с пияни!А на авторката ще кажа че няма как да определиш някой по това кава музика слуша,аз примерно харесвам всякаква музика попфолк рок джаз бг музика това не ме прави по ниско или високо интелигентен,парите също не са критерий имането или нямането не те прави по малко или повече ЧОВЕК!
Хайде сега. случката е ясна. И не е хубава.
Само искам да споделя че съм бил свидетел на подобни сцени но такава е реалността. трябва да си признаем следно: Чалгата е по-популярна и най-важното е по-комерсиална. Заведенията печелят повече пари и това е причината. А всъщност така е и по света, само че не се нарича чалга, в Сърбия е турбо-фолк, в US e rap i t.n.
Здравейте! Много интересни отзвуци има тази статия, някак странно припяващи си един на друг…..Може би ще съм в разрез с всички „възмущаващи“ се тук коментари…..НО ХОРА! Хайде да погледнем случката от друг ъгъл….. ако за авторката Пиано бар Арбат не и е говорило нищо като тип заведение или контингент посетители, то питам се Любо като певец, не е ли бил напълно наясно къде отива да пее?! Все едно е да отидеш на културно матине в затвора и да очакваш възгласи като: „Господи, какъв талант!“ или „Искаме още!“…..ще оставя на въображението на всеки да „чуе“ автентичните „възгласи“ на затворниците….. Иначе….. няма място за духовност- Любо си е научил (надявам се) урока, че не от всяко заведение могат да се изкарват пари ( ако ги е надраснал дотолкова), и че щом си влезнал в гората с мечките, ще ти трябват „мечешки“ похвати, за да оцелееш. Дошли са времена, в които е необходимо да се поддържа хигиена на обкръжението… на всяка цена…. АКО това ви е целта…..
Иначе за „Белите салфетки, хвърчащи във въздуха, незнайно защо и с каква цел“….. ами отговорът е прост….с бели кърпи са се водили хората, по забави и сватби едно време, в днешно време чалгата е тази, която сплотява народа, дори и с пошлите си текстове, уви! Да не съдим другите, всеки си има път и разбирания Това че фарът стои самотно на скалата и го залива бурното море, не го прави по-малко нужен или съкрушен, нали? Напротив!
Относно емигрирането…. ако си мислите, че тревата е по-зелена у съседите,то се лъжете много! За онези, които искат да откриват разликите – да, признавам, има разлика и тя е, че съседите си я косят, а нашата е избуяла…. Покварата в обществото е навсякъде, без да е пощадила раса, пол или националност….такива са времената… Дерзайте!
Докато четох статията Ви, се сетих за това:
https://introspectiveye.wordpress.com/2013/09/19/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%83%D1%8E%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Ново, по същата тема. Тъжна картинка е България.
Страшна история но за жалост е истина и аз съм бил на така наречените заведения пияно бар но след малко музичка на пианото изведнъж DJ-я запуква чалгата както и да е не мисля че поп-фолка има място в заведения от типа на пиано барове.