Една история за чалга, силикон, мутри, безочие и бели салфетки

Chalga cultureИскам да ви разкажа една история в 3 сутринта, отпреди половин час. Почти „предаване на живо“, може да се каже.
Това обаче НЕ е история за ангели, архангели, христово съзнание, старгейтове, нови измерения и златна епоха. Не.
Това не и история за възнесение, медитации, позитивни нагласи. Не.
И аз не съм в обичайното си вдъхновено приповдигнато настроение, готова да изливам позитивни думички, във възторг от живота. Съжалявам. Ако очаквате да четете такива неща, тук е момента да затворите страницата. 🙂

Ядосана съм, дори съм разтреперана от възмущение, и през главата ми минават хиляди мисли в секунда, а в кръвта ми бушува яд.
Нито съм „светла“, нито „духовна“, нито някои от другите label-и и етикетчета, които хората поставят, за да вкарат някой в рамките, очакванията и представите си.
Аз съм си аз и съм човек, при това с огнен темперамент – ядосвам се, паля се и крайно много се възмущавам, когато нещо не е честно!
Това е една история за чалга, силикон, мутри, безочие, наглост, пошлост и бели салфетки, хвърчащи във въздуха, незнайно защо и с каква цел. Това е една типично българска история.

Каква е първата асоциация, която правите когато кажа „пиано бар“?
Сега ще ви кажа моята: пиано. Разбира се. Певец. Хубава музика. Добре облечени, възпитани и културни хора, които се наслаждават на качествена „жива“ музика и си говорят тихо. Да, така би било във всяка една друга държава по света, където нещата са реално такива каквито би трябвало да бъдат.
Не, не и в България.
Влизаме в така наречения пиано бар и какво да видим?

Момичета, от една определена „порода“ – с няколко тона грим, с няколко маски върху истинското си лице, с нацупени устнички, с определена стойка и определени дрехи. Готови да бъдат „завоювани“ и покорени. И момчета – от онези „тежките“ с ланците, отново с позите и стойките, с големите ръце и малките гладки умове.

Тук е въпросът да попитате: „Какво, за бога, правиш там?“
И отговорът е прост – отидох да слушам най-най-любимият си български изпълнител на живо. Любо Киров. Досега винаги съм го слушала в Sofia Live Club, но сега разбрах, че ще свири в „пиано бар“ Арбат и решихме да отидем там. Каква жалка грешка.
От години не ми се беше случвало да попадам в подобен род заведение и чак не можах да повярвам, че това място е имало смелостта да се кръсти „пиано бар“ – с цялата тежест, която стой зад това име.
И за да не разточвам излишно така не-вдъхновяващата история: Започва да пее подгряващата група от 3-ма певци – изпяха 3 песни на български и оттам се започна дивата мазна противна чалга. Ние стоим в изумление и аз си представям как червата на Любо, който стоеше отстрани, в момента се обръщат. Подигравка – не, повече от това. Но колко се лъжех, че това е всичко.
Всички останали (или поне повечето) се оживиха, белите салфетки захвърчаха във въздуха, а дупетата се развъртяха.
ОК. Изтраяхме го. Дойде 2 часа и Любо излезе на сцената. Както винаги усмихнат, в настроение, оживен, зареждащ и изпълващ. Поздрави всички топло и започна да пее с божествения си глас. Точно 2 песни. Едни от най-добрите и най-силните му – „Мога“ и „Ако някога“. Всички викахме, пляскахме, подскачахме и наистина ни беше толкова хубаво. Такъв изпълнител, от такъв ранг, с такъв глас, с такова сърце… Рядко се среща.

Но Любо спря. И каза следното, цитирам:
– „Тука едни момченца явно са объркали заведението. Ръчкат ме в ребрата и се опитват да ми бъркат отзад. Явно са се объркали и не са дошли за моята музика. Нека да ги помолим да напуснат!
Опа… не, не, чакайте че дойдоха, за да ми кажат, че ще ме бият. Абе, момчета, къде се намирате? Това да не ви е 95-та година?! Тука има ли кой да се намеси от това заведение, в което стъпвам за първи път?“

Тук никой не се намесва, а вместо това някакви дебеловрати и едро габаритни мъжаги заобикалят застрашително Любо… настъпва суетня, хората се споглеждат. Чудя се да се смея ли… какво ли. Какво се случва?! И Любо продължава:
– „Добре, благодаря ви. Това беше от мен. Аз повече нямам място в подобно заведение с подобен род хора. Заповядайте в Sofia Live Club. Това е недопустимо!…“

И напусна сцената. Мина покрай нас, видимо вбесен. Нормално. Колкото и да си „дзен“ някои неща ти идват в повече. Ние го спряхме и му казахме, че сме тук само заради него и че досега сме ходили само в Sofia Live Club. Че много съжаляваме, че така се получи. Той благодари от сърце, каза че той съжалява и че не го е очаквал и ме прегърна. Каза нещо от рода, че от хора като нас зависи бъдещето на истинската музика в България.
Ето това е.
Суб-култура в културата.
Един изцяло различен свят в нашия много светъл, променящ и еволюиращ свят.
Силикон и ланци. Токчета и мускули. Фалш и евтиния, скрита зад скъпария. Пълни портфейли и празни глави. Салфетки във въздуха и нула ценности в душата.
Тъжно, но факт. И не можем да отричаме нещо, което го има, което се случва всяка нощ на десетки места из цяла България. Не можем да отричаме съществуването на тези момичета и момчета, които съставляват огромна част от младото поколение на страната ни. Бъдещите майки и бащи на децата на България.
Не можем да си затваряме очите и да казваме: „Това не ни засяга, ние сме много духовни и сме над тези неща.“ Или още по-зле: „Това не е истина. Това е част от стария свят. Това не се случва в моя свят, аз минах през еди-колко-си портала, възвисих се, говорих си с ангелите и вече живея в друга действителност“

С отричане не се върви напред. Със затваряне на очите пред една от действащите реалности в момента, не ни се отварят за по-„висшите“ измерения. Само с приемане, интегриране и по някакъв начин променяне из отвътре се постига по-горно стъпало.
С изкуствени усмивки и претруфени думички за духовност, определено не се става духовен. С отричане на негативните емоции и опитности, с чувствата и всички лица, които има в нас, доникъде не се стига.
Това, което се случи тази вечер е факт. Това, че един от най-добрите български изпълнители беше публично унижен от някакви „играчи“ и това, че заведението, което го беше поканило не застана зад него и не го защити, също е факт.

Какво ще направим ние, уж си зависи от нас.
Как ще мислим и как ще възпитаме децата си.
Какво ще изберем да подкрепяме и зад какво ще застанем.
Дали ще изберем да сме много „дзен“ и да замълчим или ще изберем да бъдем хора и да надигнем глас и да разкажем истината. Която понякога се оказва горчива.
Всичко зависи от нас. Да, но не винаги.
Зависи и от държавата, и от обществото, и от ценностите и от идеалите.
И ако няма такива, какво правим и накъде вървим?….

Емигрираме ли, в търсене на един „по-добър“ свят или оставаме тук и се опитваме да създадем такъв и да бъдем такъв?…

– Стефи –

lubo_kirov

56 thoughts on “Една история за чалга, силикон, мутри, безочие и бели салфетки

  1. Здравей Стефи,

    ще се опитам накратко .

    1. Не ме влече нито музиката от заглавието, нито музиката на Любо (до скоро без „Киров“, предолагам въпрос на имидж и ПР).

    2. Емоционална си – личи си. Съчуствам ти. Най-малкото заради огорчението. Но цялото това можеше в два абзаца да го изкажеш 😉

    3. Станала си жертва на Комедия (или Трагедия) От Грешки.

    а. За първи път си разбрала за наш’та версия на Piano Bar. Моето прикосновение с тях беше, когато ме надъниха на Силикон (да има такъв, с точно това име).

    б. Не можеш да си сигурна кой е по- по- виновен.
    Ако бях от ранга на Любо щях да проверявам/проучвам къде пея, защото имам имидж да пазя. И също така да имам изисквания кой и как да ме подгрява. В случая ИЛИ е грешка на Любо, „мериднжей-ът“ му, агентът му. ИЛИ е излъган от управителя/собственика на „скандалното“ заведението.

    4. Защо ти написах всичко това до тук?

    Много просто – заради изречения като:

    „Зависи и от държавата, и от обществото, и от ценностите и от идеалите.
    И ако няма такива, какво правим и накъде вървим?….“

    „Дали ще изберем да сме много “дзен” и да замълчим или ще изберем да бъдем хора и да надигнем глас и да разкажем истината.“

    ЕПИЛОГ
    Според моите разбирания:

    а) не е правилно да си съдник на основата на презумпции (причините в 3б).

    б) не е правилно „все още от 90-та до сега“ да не сме надрастнали себе си и престанем с тези възвисени глупости. Ние не сме в облаците, а в лайната (Упс! Аз ли казах тази дума?). И не можем като барон Мюхаузен, да се хванем за косата и да се САМОизмъкнем от тях.

    Трябва да си помагаме. Т.е. да не си завираме главата в пясъка и да описваме част от обществото ни с:

    „Момичета, от онази “порода” – с гримът, с маските и със стойката. И момчета – от “тежките” с ланците, с големите ръце и малките гладки умове.“

    И знаеш ли защо? Защото животът не е само черно бели краски. Имам приятели, които не отговарят на по-горните описания (дори са в тотален противовес) и все пак ме замъкнаха в Силикон.

    Да, шокът бе голям. Аз имах точно твоите разбирания и очаквания за Пиано Бар. И се съгласих да отида без да се замисля, че името „Силикон“ е странно за такъв тип заведение.

    Тогава можех да си тръгна веднага, но реших да остана. Останах и се забавлявах на глупостите на хората около мен. ЗАБАВЛЯВАХ се. Вместо да хейтя. То си е малко до майндсет.

    Дали да стана щраус с разбирането, че като отричам то само ще се оправи за едно денонощие, или без да игнорирам желанята си, вкусовете си, а също така и принципите си ще гледам да си кооперирам с хората, с които съм заедно в тези лайна (Упс! Казах я отново), за да извървим ЗАЕДНО този дълъг и сложен процес, към нормализиране.

    Кое мислиш, че избрах? Едно овехтяло декадентно схващане или един реалистичен, но дълъг и сложен подход. 😉

    Ето това е моята версия за ИСТИНАТА.

    Поздрави!

    Дико

    • Някой от заведението май се жегна, а ?
      Ядоса се, че тази откровена простащина, която се е разиграла ще предизвика отлив на клиенти, които знаят какво слушат, какво обичат, знаят какъв им е стилът, знаят какво е класа и квалитетност!
      И те повече няма да стъпят. Аз с удоволствие ще продължавам да ходя в София Лайф клуб, но за вашия чалгаджийски бардак няма и за миг да се замислям да отида!
      Ня

      • Аз само като чух името, още при откриването на бара ми стана ясно какъв „пиано бар“ е това. Никога не съм стъпвала там и няма и да стъпя.

      • От заведението или не имам един логичен въпрос към „Diko“ – „Арбат“ е известен столичен чалга бар. С каква цел каните известен и харесван български изпълнител (очевидно приел нещата по-гордо) и е дошъл да забавлява хората там? Нима трябва да се допуска такова отношение? Убедена съм,че той не е свикнал да го шляпкат по дупенцето, да му слагат парички в пазвата или някой да му „поръчва“ на ушенце. Та,ако сте решили да сте културни една вечер- не Ви се е получило! Успех и мисъл за напред!

        • Краси… „каните“ – я пак?

          За набързо прочелите и още по-бързо направилите си презумпциите, моля да прочетат отново коментара ми и после най-учтиво моля ако ще коментират или задават въпроси да са по-адекватни. Насреща съм за всякакви конструктивни идеи, мнения и дискусии.

          Само да добавя: от мен (може би УВИ) кръчмар не става и това трудно би се променило. А онова заведение дори не го знам кое е.

          От това никой няма да страда.

          Но виж манталитета на бързо четене и още по-бързо създаване на мнение… най-вече ВИЕ самите ще страдате 😉

  2. Не можах да разбера, защо само трябва ти (или който и да е друг) да определяш кой каква музика да слуша.

    • Никъде не съм го „определила“. 😉 Изразила съм собственото си мнение за тази музика в собствения си сайт.

      • Абсолютно подкрепям. Стефи има право да изразява каквто си иска и не определя на никого нищо. Конкретни и конструктивни също про-анти аргументи, предполагам, няма да откаже да изложи .

  3. Ами Любо просто да не се беше съгласявал, след като не може да се справи с публиката в това заведение, и неможе да прикове вниманието им! Да Това е заведение в което има поп-фолк, но това не го прави по долно и ниско качество от онези дето пият бирички в София Лайв и се правят на много духовно извисени ( те са точно 100 човека в цяла София ) В Арбат отиваш, ако имаш яките хитове било то в поп-фолка,поп или хип-хоп…! Къде са хитовете на Любо?!? Проблема за случилото се е изцяло негов! Айде да видим на Графа или Миро дали ще има подобна реакция ! Любо да си пее за публиката на софия лайви това е. И следващия път да се замисли дали ще иде в Арбат, Найт-флайт или където и да е!! То не става само с изкуствено бутане от БГ Радио и темподобни трябжат си реални хитови продукции !

    • Много ми е чудно, само от любопитство, Сами Дейвис Джуниър или Ета Джеймс дали намират място в Арбат и Найт Флайт..?

    • Ти се обърка мой човек! Любо си е изпълнител от ранга на Графа, Орлин и Миро. Просто тъпи парчета като теб, слушат само Планета и не знаят какво е това БГ ПОП МУЗИКА. Хвърлят салфетки защото ако трябва да говорят няма да свалят НИ-ЕДНА мацка, и си татуират „ONLY GOD CAN JUDGE ME ME“ защото са особено вярващи. 🙂

  4. Браво за статията, Стефи! Напълно подкрепям мнението ти!
    Дико, въобще не знаеш къде се намираш Брат, ама хич не си наясно з акво иде реч, сориии…

    • Точно така сестро! 🙂

      Почти ти повярвах, ама ако не те мързеше и да напишеш защо да не знам къде се намира… цена нямаше да имаш.

      Един от ориентирите за това, че се намирам в БГ са точно хора като теб с мнение, ама ги мързи та две не виждат да го аргументират.

  5. Валентин, смени хапчетата, че хич не ти е добре! Любо е пич и страхотем изпълнител, а това,че ти не разбираш музиката му, си е твой проблем. Стига се излага…

  6. Преди половин година с моя приятелка, с която обичаме да ходим заедно на Пиано барове (основно 2-3 постоянни – няма да цитирам имена), решихме да пробваме въпросния „Пиано бар“ – Арбат. (съвсем умишлено пиано бар, а не името му е в кавички!). Още с влизането придобихме усещането, че нещо не се връзва. Предвид дългия ни опит с пиано барове в София и страната, този изглеждаше по-скоро като фолк-клуб от ранга на Версай, Найт Флайт и т.н. тежки клубове, само че с роял по средата. Запазените ни места на рояла се оказа, че има цена(!), която ни се обяви на място,а не по телефона (!) с думите „Ами да, имате места на рояла, но там сметката ви ще е х1.5“ (!?!?). До 1.30 все още рояла се използваше по-скоро като бар, отколкото като музикален инструмент, тълпата се сгъстяваще , а лек поп-фолк развеселяваше посетителите, които от първия до последния си бяха типични представители на гореизброените фолк клубове и изобщо нещата съвсем не бяха наред. Към 2 без нещо търпението ни се изчерпа в очакване на нещо, което да ни напомни, че това е пиано бар и се отправихме към друго място, където пианото всъщност участва активно в музикалното оформление.
    За да съм още по-голям трън в очите на фолк-любителите, ще кажа, че посещавам и такива заведения. Но когато отивам на пиано бар твърдо искам музиката да не е фолк, по простата причина, че Франк Синатра и Дийн Мартин много трудно се преглъщат с Тони Стораро, дори и с уиски.
    Радвам се, че не съм станала свидетел как хора, като тези които видях във същия този бар, са се подиграли с толкова уникален изпълнител и човек като Любо. Съжалявам, че места като това опошляват смисъла на пиано баровете. Още повече обаче съжалявам, че има хора, които не намират тази ситуация с Любо за ужасна, грозна, нелепа и скандално унизителна както за Любо, така и за цялата българска поп-музика. Изпълнителите трябва да се уважават – било то фолк, поп, рап, рок или фолклор. А нивото на едно заведение се определя основно от нивото на посетителите му… и най-вече тяхното възпитание!

    • „А нивото на едно заведение се определя основно от нивото на посетителите му… и най-вече тяхното възпитание!“ – Абсолютно точно казано! 🙂

    • Много хубав история & коментар. След като я прочетох се замислих дали не трябва да направят с пиано баровете същото като със сиренето 😀 😀 😀

  7. А някой може ли да ми каже каква е разликата между пиано баровете и чалга клубовете? Аз не намирам никаква! Ако банда от трима души пеещи „Земля в илюминаторе “ и сервитьорки танцуващи върху бара не е чалга.Същите натруфени псевдо ценители на музика седят и се кикотят мазно.Облечени като за прием заедно с Франк Синатра.Та, просто не ходете в подобни заведения и чалгата няма да ви преследва.Няма да забравя как на концерта на Мецофорте в София лайв клуб двама младежи си танцуваха пред сцената и в един момент се оказа, че пречат на едни мутри, които бяха седнали на маса пред сцената.Едва не се стигна до бой.Намеси се охраната и накара младежите да седнат.А те бяха дошли да се забавляват.Все пак това е лайв клуб а не кино салон.След 20 мин.самите мутри се изправиха и започнаха те да танцуват , но охраната не им направи забележка.Това е жалаката истина.Никакви стачки няма да оправят България.Тук сме си Чалгария с мутри и роби!

  8. Въпросните хора са били подведени от името на бара…заради ограниченото мислене, за тях „пиано-бар“ е „ПИЯНо бар“

  9. Поздравления, Стефи!
    Пишеш, че човек не бива да си затваря очите…..НО:В Бг начина да се „бори“ човек с простотията е, като я игнорира.Изкореняване няма.Просто няма.
    И аз съм решила проблема кардинално, просто не ходя по места, където мога да се засека с простотията/чалгията/идиотията/ във вид на силиконови дини и златни кучешки вериги.

    • Аз не знаех, че това е такова място… Не му бях чувала името до вчера и не знаех, че съществува дори. Видях от профила на Любо, че ще бъде там и затова отидох…

  10. Аз само да вметна нещо, да ви дам тема за размисъл!
    Поинтересувайте се и разберете как навсякъде е по-света е като у нас, но по техния си уникален и специфичен вариант за съответната държава!
    В Индия си гледат техните филми и си слишат тяхната музика по заведенията и не робуват на английското и американското!
    В Бразилия и цяла Латинска Америка – също! И в двете цитирани до тук държави и региона мафията е с доста стабилни позизци в държавата!
    В Германия и Австрия, та и Франция хората наблягат повече на техните си музики! Падат си националисти хората!
    За арабите и израелците и цяла Източна Азия, барабар с Япония, ппък изобщо няма какво да споменавам – там също си бичат тяхната музика навсякъде: по радиа, телевизии, заведения!!!
    Все ми се струва, че някои хора се изкелифенчват на тема култура, музика, държава и т.н. само и само да се докажат какви големи интЕлигенти са!
    Кой каква музика си харесва да слуша и танцува – си е абсолютно негово право на избор!
    Случката с Любо е абсолютно нелепа ситуация и наистина съжалявам за това, но идеята ми е, че това се случва навсякъде по света, дори и в обетованите Америка и Англия! Държавата ни е много зле, но това няма нищо общо с музиката, която слушаме! Проблемите там са съвсем други 😉
    И за последно да вметна, че има доста държави, в които депутатти са още по-зле от нашите – там редовно си се бият като хамали! Говоря за Украйна, Тайван и т.н. и т.н.
    Хайде размишлявайте сега :))))) ………..

    • Пффф. Случвало се в Америка и Англия… Ministry of sound, Pacha Club и изобщо лондонските заведения не допускат и най-малкия жест на агресия. Всеки си прави кефа, а ако само малко се сбуташ, уж случайно в някого директно си отведен за якичката без обяснения до входа. Да не говорим за сигурността на гостуващите изпълнители… Срааааам… И без това са ни останали двама-трима стойностни родни изпълнители и още толкова групи, да, и Любо е сред тях.

    • А ти вземи се позамисли над това колко фолклорни мотиви има в чалга „музиката“, но от нашия фолкор и от кои съседки преобладават, какви танци се играят на нея 😉 и в кои среди е най-популярна, пък тогава ни учи на национализъм. Смятам, че културата на едно общество е много показателна за бита и оттам държавността му.

    • Аз уча в Германия и мога да ти кажа,че преобладаващата музика по дискотеките съвсем не е немската,а това което се върти по телевизията и радиата , а тия половината неща дето си ги казал си си ги поизмислил много според мене,а да и ако си тръгнал да ни сравняваш с Украйна,където в момента руската мафия управлява държавата ,значи не си много наясно как стоят нещата,колкото до това че такива ‘инциденти’ навсякъде ставали,просто недей да говориш като не си си показвал носа в чужбина и не си видял как е,такова нещо на запад никога няма да стане само в селска България може да стане.Но честно казано, това съвсем не е учудващо предвид тенденцията хората, които имат някакъв мозък да ходят в чужбина (и финансови възможности де ) и масово да се популизира простащината от чалгата, но всяко нещо си има начало и край или ще се съвземем от простотията ,или ще ни претопят циганите среден път няма .И това което наричаш „нашата“ музика е микс от циганска,турска и лек привкус балканска музика,никаква българска музика не са тия мазни чекиджийски истории дето ми ги пускат по БИАД и Син Сити.
      Така стоят нещата според мене,съжалявам ако съм накърнил чувствата на някой чалга капацитет,но наистина нещата които се случват в тая държава са крайно безочливи,нагли и деградиращи…

      • Не искам да влизам със страна. Моето мнение съм си го дал по-горе.

        Към Орлин. В Германия в малките градове и селца си „бичат“ яко от онази тяхната old old old ancient смешна фолклорна музика много яко. А големите полиси са се поамериканчили до неузнаваемост.

        Така, че единственото, което искам да ти кажа, е че примерът ти с ГЕРМАНИЯ беше много, ама много лош.

  11. Taка… самата случка няма да я коментирам, преди да я прочета, ми я разказа мой колега, който е бил там. Тъжна, жалка история.

    По-жалкото обаче дори от това е преобладаващото мнение на коментиращите. Това определено ме шокира. И ме оставя със същото мнение, на което съм от доста време, като само леко го подкрепи. А именно : българите сме шибан, оскотял, гаден народ, съставен от дребни душички, пълни с комплекси. Народ, който освен, че го шибат по грозния начин, се кефи на това обстоятелство – явно най-малкото защото някой му обръща внимание (теза, свързана с онази с комплексите). Народ, които си заслужава абсолютно напълно съдбата – и тази съдба не трябва да се променя, докато сме на това ниво. Или докато не изчезнем и не направим услуга на човечеството.

    Обиждайте се, не ми пука. Всъщност ще се радвам да се обидите – защото мнението ми е доста персонално и има за цел да ви обиди 😉

  12. Няма да обсъждам и критикувам пиано бара, но това, което се е случило е отвратително!
    Не може да се държиш така с един известен бг изпълнител. Кой си ти, че да го ръчкаш в ребрата и да му бъркаш в дупето???? Що за простотия е това. Тези хора явно се мислят за безсмъртни. Нелепо и просташко.Просто думи нямам.
    Любо само напред!

  13. Дико, наври си подхода …знаеш къде 😉 Ама по-дълбочко ако може! Маймуни нещастни…

  14. Знаете ли, според мен не ви прави чест да описвате собствената си държава като помийна яма и да се вайкате колко е зле тук и само да се оплаквате колко били прости тия или ония, кой колко бил дзен, все едно знаете вечната тайна на мъдростта, все едно сте най-възвишените и т.н. Според мен е доста обидно да се поставяте над другите хора по този начин, били те и мутри или чалгари или каквито и да е. Аз също мразя чалгата и не се опитвам да защитавам никого, нито пък да се поставям над някого. Всеки човек си има цена, а другият път като се сетите пак да споделите в каква помиина яма живеем, помислете за милионите в Индия дето ровят в сметищата или за милионите и милиардите в Китай дето работят като къртици по цял ден за една купа ориз или за милионите гладуващи в Африка и се замислете колко сте зле. Какво искате от живота, винаги всичко да е смях и песен, всички да сме дзен и да пеем хванати за ръце, това не ви ли изглежда абсурдно. Естествено че винаги ще има зло, но ще има и добро, ще има омраза, но ще има и любов, ще има грозотия, но и красота, аз се чудя как така вие възвишените не сте го проумяли това и не сте го приели. А колкото до това че на запад пияно баровете им били пияно барове и т.н., искам да ви кажа че живях 5 години и половина в западна Европа и там каквито селянии и простотии съм виждал по заведенията, тук не могат да им стъпят на малкия пръст. И ако там ви се струва че животът е лесен и прекрасен и всички са дзен и интелигентни и всичко им е наред, моля заповядайте и емигрирайте. Аз оставих там сигурна работа която ми носеше нещо от порядъка на 3000 лв на месец и си дойдох в България и сега работя за 450 лв на месец и съм щастлив в тази помийна яма.

  15. Пък точно си мислех, че днес НЯМА да прочета нечия емоционална дописка срещу злата чалга, виновница за всички световни беди от измирането на динозаврите до убийството на Кенеди … че и след това. Любо е бил пределно наясно, че отива да пее във фолк клуб, просто едва ли е предполагал, че ще се отнасят към него като с певец от такъв жанр (как така ще го пипат, та той е БеГе музишън, музиката му не е за ушите на плебса …). Вината си е негова, прав му път към София Лайв Клуб (където между другото наскоро се състоя промоция на албум на чалгарката Цветелина Янева, гадже на обичания от цял народ Делян Пеевски). Ето там вече е класата, там е марковото, там е западното, там няма ланци и токчета, само тиранти, пури и пълчища слушащи джаз, докато са на купон. Псевдоинтелигентността и снобарията ме плашат толкова, колкото и чалгарщината и простотията. Затова и няма да взема страна в спора Любо vs. Арбат. Просто следващия път вижте, че хората с ланците и коконите с гримовете са И във вашия телевизор … пардон, пиано бар. 🙂

  16. Грозно е, да, но Арбат никога не е бил и няма да бъде пиано-бар. Един път съм се озовавала случайно и няма да повторя. Споменатият из коментарите Силикон също не е пиано-бар. Това са заведения с основно чалга музика на живо. Не може да се очаква нищо различно от такива. Шапка свалям на Любо, че не ги е изтърпял кротичко да си му мине участието.

  17. Съмнява ме Любо (Киров) или неговия ПР/меринджей/агентджей да не са знаели какво представлява този ТЪПИано бар. Вероятно се е съгласил заради хонорара, но след това е осъзнал, че понякога и всичките пари на света не си заслужават за някои работи.

    Така че няма какво да хулите аудиторията на Арбат – както знаете, при по-елементарните социални прослойки е много важна родовата/племенната принадлежност – да бъдеш на едно място със своите, да защитаваш винаги своите. Любо се е „изтъпанчил“ там с културната си (макар и леко поостаряла) музика, в която не се възпяват изконните племенни фолк ценности като бързите пари и леките жени – ами нормално е хората в бара да застанат на нож. When in Rome, do as the Romans do!

    За другия път Любо да си подготви няколко чалгии и ще се получат нещата.

  18. Браво,Стефи……толкова силно,емоционално и вярно си написала всичко!!За съжаление това е България,много ме боли,но това е голата истина и затова сме на това положение!!!Ако има повече млади,а и не само млади хора като теб нещата може би биха се променили…но то май малко останаха такива в България!!В борбата си за по-духовни,по-извисени неща хората се умориха и се махнаха от тук…това е…Тъжно,но истина!!!А как ми се иска нашата истина да беше онази хубавата,уредената…но,уви!!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.