Ето че свърши и четвъртият модул от обучението ми по Интегрален Life Coaching, което карам вече от една година. Отново водещият на курса – Бенце Ганти – преподаде изключително дълбоки неща и отново ме замисли по много теми. 
Отново изпитах истинска клетъчна благодарност, че миналото лято послушах интуицията си и в последния момент се записах на това обучение. Всяка минута от него си заслужава!!!

Както и предните пъти, когато писах статии по време и след курса, вдъхновена от него (в раздел Психология са), така и този път няма как да не споделя това, което той каза отностно психологическата терапия и духовното развитие. Сякаш още едно голямо парченце от пъзела ми се намести и цялостната картина ми стана по-ясна….

„Можете да прекарате 20 години в медитация с преживявания на Самадхи, в най-добрия храм, с най-извисения Учител, и никога да не разберете, че имате нива на развитие на личността. Ще достигате различни състояния на съзнанието, да, със сигурност, но за да разберете, че имате нива на развитие на личността – това трябва да научите от вашия coach, терапевт, съветник, ментор, Учител…

Имате нужда да получите отразяване и обратна връзка отвън, защото когато човек е на определено ниво на развитие, не знае че е там. Не може да си кажете: „О, да, аз в момента съм на операционално ниво на развитие и така реагирам и така действам!“

Дори след много силно преживяване на променено състояние на съзнанието (транс, медитация, аяхуаска трип..)  човек се връща на предното си ниво на развитие на личността. Там докъдето е стигнал. Връща се обратно към Его-то си. Его-то е още там. То не изчезва защото някой вижда Божествената бяла светлина или контактува с ангели или излиза извън тялото си.

Да промениш личността си (Его-то; Аз-ът) – това е психологическа терапевтична работа. 
Да промениш нивото си на осъзнаване – това е духовна работа. 

Това са две тотално различни измерения (направления) и ние имаме нужда да работим и по двете едновременно. Едното не повлиява на другото.
Единият път върви паралелно с другия път и по единия път даден човек може да е извървял много и да е много напред, а по другия път може да е съвсем в началото.

Духовните медитативни практики не повлияват на Его-то и на личностните модели на поведение. 
И също така психологическата терапевтична работа може да освободи твоето Его, травмите от детството, да преначертае различен и по-адекватен начин на поведение и реакция, да развие личността НО не може да ти донесе духовна вътрешна реализация!

Ето защо имаме нужда да работим върху духовното и психологическото освобождение едновременно, без да изключваме едното или да влагаме повече енергия в другото! “

Ето това са думите на Бенце Ганти и те резонират с мен много дълбоко.
Откакто се занимавам с нещата, с които се занимавам – вече 10 години – около себе си виждам всякакви хора и най-вече дълбоко духовни хора, работили десетки години с медитация и Йога и други пътища на развитие, но не работили с Его-то си (думата вече взе много да се изтърква) и с неработещите си модели на поведение.

ОК, какво имам предвид? Ще дам конкретен пример, за да стане по-ясно.
Човек, който си затваря очите и вижда Светлина-та и има контакт с по-висши същности и е канал за информация, обаче който като си отвори очите не знае как да се държи с близките си хора, не може да поддържа една стабилна междуличностна връзка, не може да общува хармонично, с търпение, разбирателство и надграждане на отношенията. Човек, който е наясно с измеренията над нас, но не е наясно с измеренията на своята собствена личност. Кои травми от детството му как са го повредили и как му влияят до този момент и какво да направи, за да се освободи от тези автоматизирани модели. Не само че не е наясно, ами и отрича да има такива травми и се гневи ако му кажеш, че се е заключил към подсъзнанието си, защото там го чака Сянката му и всичко, което има за отработване.
Този тип духовни хора са навсякъде около нас. И това не ги прави по-малко духовни или по-малко напреднали, това не дискредитира постиженията им. Не, по никакъв начин! Те просто са отрекли нуждата от психологическа работа. И това дисбалансира по много начини животът им, но те се опитват да компенсират с повече и повече медитация, молитви, практики, служене и прочие.

Още един пример.
Преподавател в университета. Изключително осъзнат и наясно със себе си човек. Вижда се в погледа му, в поведението му, в жестовете и мимиките му – този човек е работил години върху психиката си! Той помни почти всичко до много ранна детска възраст, помни поведението на родителите си, как е реагирал, как се е „повредил“, как се е променил да се държи по този и този очакван начин. Знае защо в момента така се държи във връзките си и с приятелите си, знае си плюсовете и минусите и върху какво трябва да работи. Знае докъде е стигнал и каква цена е платил за това.
В момента обаче, в който споменеш на този човек за медитация и духовни практики – той започва да се смее и ти казва: „Моля ти се, не ми говори за тия New Age глупости! Ти изучаваш психология, а не езотерика!!!“ и с насмешка подминава темата.

Ето това е дисбаланс. И в едната и в другата област. Затваряне в собствената парадигма и отказ да погледнеш извън нея, да интегрираш и други практики, подходи, терапевтични методи и разбирания за естеството на ума ни.

По-лесно е определено да се затвориш само в едно нещо и да си дълбаеш там. По-сигурно е и не крие капани и опастности. Нито турбуленции.
По-лесно е да медитираш и да се молиш всеки ден, отколкото да започнеш да ходиш на терапия, седмица след седмица, месец след месец и да трябва да се сблъскваш поетапно с всичките си вътрешни демони, травми, изтласкани болки, неработещи модели на поведение и със… Сянката си….

Пътят на развитие е дълъг и труден и много много бавен. Все повече се убеждавам с всяка изминала година. Колкото повече работиш върху себе си, толкова повече излиза на повърхността и има нужда от отработване. За себе си съм установила това, което казва Бенце – няма как без медитация, и няма как без терапия. Ако някой ден искам да стана цялостна завършена зряла и балансирана личност – ще трябва да работя и да се движа паралелно и по двата Пътя.
Стъпка по стъпка. Бавно, но търпеливо. С постоянство и Любов. Към себе си на първо място, а чак след това и към всичко останало.

– Стефи Божилова –