Живеем в изключителни и интересни времена – с изключително забързано време с много интензивни промени. Всички го усещаме, разбира се! Всеки от нас си го обяснява по различни начини, всеки си има своя интерпретация, в живота на всеки тази Промяна се проявява по различен начин и далеч не винаги това е приятно. А и не всички си признават, че нещо се случва и предпочитат да си затварят очите и да вървят по утъпкани коловози. Няма лошо, всичко е опитност!
Много стари неща обаче (с които сме свикнали) си отиват и много нови (които ни стряскат и понякога откровено си ни плашат) идват, без да питат щем ли или не щем 😀 Наместват се в живота ни и всичко се преобръща нагоре с краката, а ние можем да изберем дали да помагаме в тази трансформация или да й се съпротивляваме. От нас си зависи 🙂

Не, няма да задълбавам в тази тема, няма да ви пиша за кристални активации, христови решетки, ченълинги, ангели и архангели и определено в това споделяне НЯМА да използвам думите „възнесение“ и „духовност“. Вече… ми се повдига от тези приказки. Sorry, нямаше как да го кажа по-меко! Идва ми в повече това лалайкане на заучени високопарни фрази. А когато на мен нещо ми дойде в повече, значи просто… много е преляла чашата 🙂
Не е чааак толкова трудно да сме истински и автентични и да говорим от сърце, ама нейсе…

Красотата – това е да бъдеш най-добрата възможна версия на себе си!

Истината е, че не съм писала отдавна в сайта си. А по-учудващата истина е, че не съм влизала тук от поне 10 дена. Това вече е странно, нали?
Няма да казвам „Не знам защо“, защото напълно знам защо, осъзнавам вътрешните процеси, които се случват в мен, просто не ми се говори за това.
А когато нямам отвътре импулс и вдъхновение да пиша – тогава и сама себе си не мога да се накарам да напиша няколко реда. Без импулс – не става. Изкуствено е и се усеща.

Ако сте от хората, които четат сайта и статиите редовно, то няма как да не сте забелязали, че всичко дотук е било написано с вдъхновение, плам, ентусиазъм и искра. Нищо не е писано просто защото „трябва да бъде написано“ или „време е да има и такава тема“. Всичко е било написано на мига, изляло се е от мен и през мен, споделила съм чувства и емоции, които са ме преизпълвали и е трябвало да ги пусна навън, за да не избухна. Да, твърде емоционален човек съм. Така де, жена 🙂

Преди и над всичко останало, това е сайт за вдъхновение и за споделяне. Споделянето е всичко! Може и една година да не пиша ако в сърчицето ми не гори онзи жив огън, който да изпълва всяка клетка от съществото ми с ентусиазъм. Отказвам да подхранвам меланхоличните си настроения като им обръщам внимание и им давам гласност! 😀
Ако не наливаме внимание и енергия в едно нещо (състояние, човек, проблем и пр.), то с времето ще се излее, ще изтече като река и течението на реката ще донесе нещо по-хубаво и по-ново със себе си. Всичко се променя и всичко тече и не е хубаво да зацикляме нито в лошите, нито в хубавите си емоционални състояния…
Ще се правя, че не ги забелязвам тези настроения, ще си мълча, слушайки музика и ще се скатавам, като междувременно ги лекувам със слънце, въздух, звезди, море, природа, палатки, чист въздух, чиста вода и чиста храна. Иии прекрасни, повече от прекрасни хора!!! 🙂
А дали са хора или са сродни души – това вече е спорно…. 😛

Връщам се от 3 дневен фестивал на открито – Узана Поляна Фест.
С две думи (за да не са 2,000) да го кажа: ЧУВСТВАМ СЕ ЧУДЕСНО!

Не, повече от чудесно!… Нямам думи да го опиша всъщност. Не мога да събера мисълта си в едно. Това е истината. Не мога да се концентрирам и да пиша свързано и логично. Да имам текст с увод, изложение, заключение.
Просто искам да пиша, искам да споделя, искам да изкрещя на целия свят: ХОРА, ЖИВОТЪТ Е ЗА ЖИВЕЕНЕ! СТИГА С ТИЯ ДРАМИ!!!

Разпиляна е, горката ми мисъл, на хиляди места, спомени, моменти, разговори, тишини, звезди и огнени припламвания от последните само 3 дни. Но времето явно е много разтегливо понятие и 3 дни могат да ти се сторят като 30…
Майка ми излиза до магазина преди малко и ме пита: „Стефи, искаш ли нещо от магазина?“. При което аз гледах в една точка няколко минути и отговорих: „Не знам, трудно ми е да си спомня искам ли или не искам нещо… Просто от нищо нямам нужда“.

Ето това е! ТОВА Е!!!!…
Това е това състояние, към което не можеш да се стремиш, не можеш да го искаш, да го целиш, да го постигнеш. То е като еднорог – появява се при теб неочаквано, хваща те неподготвен и ти носи…. Светлина! И магия!
Това е едно състояние, което ако се опитам да ви го опиша и вие никога не сте го преживявали – ами не, няма да успея. Няма да ме разберете, колкото и думи да използвам, както и да се изразявам. Някои неща не се разбират от ума и не могат да се начертаят на схема!!! (послание към един човек, той си знае 😉 ). Някои неща ТРЯБВА да се почувстват със сърцето, да се изпитат, да се потопят в свещената тишина и вътрешно блаженство. За тях няма схеми и планове – те са над тези структури, те просто се чувстват с всяка клетка….
А това… точно това усещане… ти го дава Майката Природа.

Да, да, точно тя! 🙂 Отговорите на всички въпроси в нас са толкова прости, че ни е трудно да им повярваме….
Само и единствено Природата може така да те обгърне като грижовна майчица, да те изцели, да ти даде всичко необходимо, за което дори и ти не се сещаш, че имаш нужда. Само Природата може да излекува сърцето ти, душата ти, емоционалното ти тяло от всички рани и болки и само Природата може да успокои ума ти.

Ще ви скицирам една нощ. Няма как да ви предам усещането от нея, няма как да ви накарам да почувствате това, което аз… Но ще ви я скицирам както художникът маркира бегли скици по платното.
Нощ. Звезди. Много много ама МНОГО звезди! (И падащи прилепи тук там… 😀 )
Огън и сухи съчки и дървета. Хора около огън. Бисквитки, фъстъци и сушени сливи. Ааа, и домашен сок от бъз! Разговори и смях. И.. песни! С прекрасен хубав дълбок глас – прекрасни песни, истински класики, които докосват сърцето и те карат да настръхнеш целия. Студено е. Сгушваме се всички един в друг. Понякога зъзнем и треперим, лицето ни пари и кожата ни опъва от цял ден припичане на слънце и от близостта с огъня, късно е, на всички им се спи, но никой не иска да си ляга, не иска да става от огъня до последно. Понякога просто мълчим и гледаме огъня – как играе, как подскача игриво, колко е жив и как ни кара да притихнем пред тази сила. Като не гледаме огъня, гледаме звездите.
Като малка много често излизах на балкона, гледах нощното небе с милионите звезди и само една мисъл крещеше в главата ми: „ИСКАМ ВКЪЩИ!“ И очите ми се пълнеха със сълзи. Обаче когато съм в природа, с такива хора, с такива разговори, с такава тишина…. тогава тази мисъл я няма. Тогава просто се чувствам вкъщи и се чувствам жива. И всичко е съвършено такова, каквото Е. И не искам миговете да свършват никога. Искам да замразя момента, да го хербаризирам и да си го запазя за спомен. Или по-скоро – искам аз да се хербаризирам в този перфектен момент и да остана там завинаги – като буболечка в кехлибар – и да съм само там вечно. Толкова щастлива, толкова спокойна, толкова усещаща, че съм на правилното място с правилните хора. Това е. Няма друго.
След това пеем Shimshai около огъня. Добре че телефонът все още има някаква батерия и ни помага всички да припяваме в унес и поклащайки се:

Suddhosi buddhosi
Naranja nasee
Samsara maya
Parear jay daasi
Samsara swapanan
Traja mohar nejrum
Nanjama mrityor
Jay satsvar rupee

You are forever pure
You are forever true
And the dreams of this world
Can never touch you
So give up your attachments
And give up your confusions
And fly to that space that’s
Beyond all illusions . . .
(http://www.youtube.com/watch?v=ylizMw6iw9s)

Съвършено Е. Всичко Е съвършено. Времето е спряло.
Пеем и Nickelback и по-специално тази песен, която ми е любима, защото текстът беше тооолкова актуален за вчера:

From underneath the trees
We watch the sky
Confusing stars for satellites…

And as we lie beneath the stars
We realize how small we are….
(http://www.youtube.com/watch?v=-IUSZyjiYuY)

Пеем и Whitesnake Unplugged – уникално!… Пеем и чувстваме и живеем!
Започва да се съмва леко по леко, изгревът идва. Ние не искаме нощта да свършва, не искаме огъня да угасва, не искаме да идва последният ден, не искаме да си ходим, не искаме да се връщаме по големите градове към всички задължения, грижи, тревоги и задачи. Искаме да останем край този огън в тишината на нощта и под милионите звезди. Добре де, не знам за другите, аз това исках! 😀
Времето в природата е парадокс – хем е спряло, хем бързо свършва.

Едно пророчество от традицията на северноамериканските индианци Хопи вече се сбъдва. То гласи, че в дни на голям упадък, когато човечеството забрави откъде произлиза и накъде трябва да върви, когато земята умира, хора от всички раси и от всички цветове ще се обърнат обратно към Майката Земя и ще следват повелите. Ще влагат вярата си в действия, а не в думи. Ще излекуват себе си и ще помогнат на планетата да се излекува, за да започнем да градим един Нов свят всички ЗаЕДНО.

Едно красиво видео (на английски): http://youtu.be/IL-zmF6UR4Q

Настръхвам всеки път като чета тези думи. Настръхвам, защото съм израснала чувствайки се сама и като извънземно, а сега навсякъде накъдето се обърна срещам сродни души – светещи и греещи; грижещи се не само за себе си, но и за планетата, животните и природата; живеещи себе си и призванието си; следващи сърцето си; търсещи отговори; помагащи на себе си чрез помагането на другите. Виждам как душите от Семейството на Дъгата се събуждат, откриват се, събират се, вдъхновяват се, започват да вярват все повече в себе си и в даровете, които са донесли на тази планета. Виждам как нещо голямо се случва и как душите се разпознават отпреди… Търсят, борят се, смеят се, споделят се, вдъхновяват се, творят! И разбирам, че това пророчество се сбъдва. Наред с всички драми – лични, общностни, държавни и глобални, наред с всички размирици, войни и глад по света – и нещо друго се случва. И с времето става все по-силно и все по-голямо и все повече започва да влияе и да променя. И….. това е. 🙂

Има дълбока взаимосвързаност в целия живот на Земята – от най-малките организми до големите екосистеми и абсолютно между всеки един човек!!!

Животът е съвършен и всичко е прекрасно. 
Всичко, което трябва ще ни се случи. Животът ще ни сблъска с всеки, с който имаме договор да се видим в този живот. Всичко, което не искаме, а трябва, пак ще ни се случи и ще ни побутне ако сме заспали. Ще си научим уроците, ще си изпълним мисията. Сега или по-натам, все едно. Ще се случи. 🙂
Ще бъдем себе си и единствено себе си, защото друг път няма. Еволюцията тече с пълна пара. А спиралата се вие само и единствено НАГОРЕ!…

Добре, приключвам това хаотично споделяне. 🙂 Имам да кажа още много (както винаги!), но спирам до тук.

Моля ви, изживейте лятото си на макс!
Не се съобразявайте, не се страхувайте, не отлагайте, не се придържайте към старото и познатото, поради страх от Новото.
Пуснете се по вълните на живота и го грабнете за юздите и вземете и дайте максималното за и от себе си!
Грабнете раницата, палатката и чувалчето и се забиите на брега на морето, на някой връх, на някоя дива горска поляна и просто…. слушайте! Звуците на природата и какво има да ви каже тя. Защото ви носи отговори и послание, но от вас си зависи дали ще го чуете и ще го приемете.
Тези мигове няма да се повторят никога повече. Те са ТУК и СЕГА!
И се постарайте да ги изживеете на точното място – там накъдето ви тегли сърцето – и с точните хора. И, обещавам ви, ще се случат чудеса!!! 🙂

– Стефи –

Събуждайки се, всяка сутрин, аз се усмихвам. 24 чисто нови часа са пред мен! Заричам се да живея изцяло във всеки момент и да гледам на всички живи същества с очите на състраданието!