Тъжно ми става доста често, поради западното материалистично отношение към една толкова древна, толкова сложна и толкова дълбока наука като Йога… Тъжно ми е, защото Йога не е спорт и никога не е била. Съзтезанията по Йога са смешни и абсурдни, точно колкото са абсурдни и всички златни и сребърни медали, защото някой си успял да се върже на фльонга.
Йога е една наука за цялостния начин на живот, физическа активност, прочиствания на тялото, видове дишане, насоки за мислене, знание за протичане на енергията Прана в тялото, философска гледна точка, морално-етично гледна точка.. И толкова много други по-финни аспекти, за които може да се говори с дни …
Йога е като един безкраен океан, който няма дъно и няма край – гмурваш се в океана и плуваш и плуваш и плуваш и край няма – все по-надълбоко и все по-навътре отиваш и все по-голям неизследван хоризонт се открива пред теб. Разбираш, че колкото повече разбираш, толкова по-малко знаеш.
И разбираш, че много животи няма да ти стигнат, за да изследваш подробно целия този безбрежен океан.
„Йога не е спорт!!!“ – казваше винаги моят Учител по Йога Венцеслав Евтимов, който беше дълбоко отблъснат от международните съзтезания, медалите, славата, фокусирането изцяло върху физическите упражнения (асаните), търговията с курсове и западното меркантилизиране на тази древна философия.
Той никога не спестяваше нищо, никога не си премълчаваше, само за да направи Йога една по-лесна хапка за преглъщане за нашите западни представи и очаквания. Ето затова беше краен и рязък за много хора и те просто не се връщаха в залата, защото не можеха да възприемат думите му със съзнанието си.
Евтимов не искаше хора, които просто да идват веднъж седмично, за да си направят фитнеса и да се поразкършат, а през останалото време да си правят каквото си знаят, да лъжат, да дребнеят, да подхранват мързела, да нехаят за това, което слагат в устата си, защото никой никога не им е споменал основния принцип в Йога – този за ненасилието – Ахимса. Ненасилие към другите, ненасилие към себе си. Ненасилие в мисли, чувства, дела и думи.
Евтимов искаше в залата да идват и да остават хора, които, ако решат да започнат да се занимават с Йога, да се отдадат на тази наука, да се потопят в нея и да осъзнаят всичките й аспекти. От това животът им неминуемо да се промени из основи, за да започне да служи на една по-висша духовна цел за Израстване, Еволюция и Служене, а не чисто и просто на физическото оцеляване в този физически свят – ядене, сън, секс и изхождане. И пак, и пак, матрица отвсякъде…
Той винаги казваше: „По-добре е да се събудим преди да умрем!!!“ и от неговите думи аз настръхвах цялата, а след това съм ги чувала на сън безброй много пъти. Често си ги спомням в ключови за мен моменти, когато трябва да рискувам, да взема важно решение или да скоча с двата крака в неизвестното.
Често си мисля: колко по-лесно е да си заспал и несъзнателен, отколкото да си буден и да поемеш пълна отговорност за себе си, думите и делата си.
Венцеслав Евтимов много рядко споменаваше ползите от асаните от чисто физическа гледна точка – както например е обновяването на лимфния поток при обърнатите пози или заякването на бицепсите и стабилизацията на лумбалната област на гръбнака. 😀
И никога не съм го чула да говори за паравертебрална мускулатура и аксиална екстензия, например. Не знам дали е знаел изобщо какво значат тези анатомични наименования или не. Но това не го прави по-малко велик Йог и Учител, отколкото е.
Той можеше много време да говори за концентрацията на вниманието, за протичането на енергията, за дълбокото осъзнато дишане, за осъзнатото мислене във всеки един момент от живота.
Говореше как концентрацията и силата на ума се променят значително когато човек диша осъзнато по 15-20 мин на ден.
Говореше как съзнанието се променя когато човек стой надолу с главата в обърнатите пози, поради смяната на перспективата и потока на енергията.
Говореше ни за другите, нефизическите тела на човека и за тяхното значение и взаимо-обвързаност с психиката и с проявлението ни в света.
Говореше ни за отдадеността, която човек е хубаво да чувства и да култивира в себе си по време на изпълнението на Слънчевия поздрав – Сурия Намаскар. Всяка сутрин, най-добре по изгрев слънце, да започваш деня с дълбока благодарност към единствения дарител на живота – Слънцето.
Да чувстваш в сърцето си и във всяка клетка от тялото си смирение и служене чрез всяко едно движение, което правиш.
Това е Йога – свързване! С Божественото. Думата „йога“ от Санскрит буквално означава връзка. Тази наука е един мост от нашия материален плътен триизмерен свят към по-висшите светове и сфери на съзнанието. Йога свързва живото с неживото, съзнателното с несъзнателното, умът с тялото, миналото и бъдещето с настоящето и пребиваването ни в ТУК & СЕГА. В Йога постоянно има учене и израстване и няма учители и ученици, всички сме ученици на Вечния Живот!…
Много ми харесва как Калоян Гичев пише в своята статия „Път в Йога“ следното:
„Йога е широко понятие днес. Дори класическа йога, днес може би няма. Защото според Патанджали, който записва учението на йога, така както стига до него: „йога е унищожение на модификациите на съзнанието“. Това днес далеч не е идеал. Ние не искаме да унищожаваме съзнанието си, а да го разгръщаме, да го разтваряме и то да разцъфтява. За нас, то вече не е пречка и отделяне от Божественото, а обратно – средство за издигане. За разлика от старите адепти, ние ценим света, ценим чувствата, трепетите. Не гледаме на света като на илюзия, а по-скоро като проявление на Бога. И как да не се изпълниш с най-прекрасни мисли и светли чувства, когато си сред Природата. Как бихме могли да погледнем на нея като на илюзия и с пренебрежение да отвърнем вниманието си. Та тя е толкова красива, чудесна, пълна с мъдрост, бликаща живот.“
Eто, това пак е едно изменяне на онзи смисъл в Йога, който са вложили мъдреците преди хиляди хиляди години, когато са подарили тази наука на нашата цивилизация като средство за израстване и излизане от матрицата. Те са имали предвид да унищожим ние съзнанието си, защото то ни закотвя в илюзията на света – наричат я Мая – и ни пречи да възприемем пълната единна Истина.
Сега ние не целим унищожаване, а целим трансформиране, обогатяване, свързване на всички наши аспекти с всички останали аспекти в света, целим сдобряване със собствената ни Сянка, а не нейното отричане или изтриване.
Целим Цялостност без да премахваме нито една част от себе си.
Целим осъзнаване вътре в материята и повдигане на вибрациите именно на тази материя. За да помогнем чрез себе си на целия свят.
Затова и написах преди време една статия: „Светът се променя чрез личен пример и собствена Светлина“. 🙂
А Венцеслав Евтимов казва:
„Много е лесно да правиш Йога и да живееш принципите си в някой ашрам в Хималайте, далеч от света, далеч от хората, от шума и суетата. Да се молиш за хорското благо, но отвън и отдалеч. Най-трудното е да правиш Йога на 50-ия етаж на някой небостъргач в Ню Йорк, да водиш забързания си начин на живот, да работиш, да имаш семейство и деца, да се социализираш и пак да се опитваш да живееш принципите си, идеалите си, да намираш време за себе си и собственото си духовно развитие. Това е най-трудното и това е целта. Да си хем вътре в този свят, хем извън него!“
И така, ако не е ясна моята позиция по въпроса, аз мога да я повторя:
ЙОГА НЕ Е СПОРТ !!!
Безспорно, правилното изпълнение на асаните е важно и допринася за финното протичане на енергията по надите (енергийните канали в тялото, 72 хиляди на брой) и чакрите (енергийните центрове в тялото, 7 главни на брой), но излишното вманиачаване в изпълнението, за мен лично, е поредната пречка и спънка по пътя. Поредният капан, в който много от западняците с тяхното аналитично мислене се хващат.
Много от западните Йога инструктори се концентрират върху това дали пръстите са ти 2 см. наляво или надясно, дали брадичката ти е нагоре или 5 градуса по-надолу, дали гръбнакът ти е идеално изправен като струна или е на 80% изправен и на 20% крив. Основна част от техните Йога класове заема обсъждането на абсолютно точно правилната изрядна позиция (пак от тяхна гледна точка, разбира се), а фокусът върху енергията, съзнанието, дишането, вътрешните финни аспекти – просто липсва.
Отиваш на Йога в някой център и от вратата те посрещат с цената на заниманието и какво е намалението ако си купиш карта за 1 месец, а какво ще е ако си купиш годишен абонамент. После ти преподават едни пози и ти казват „Чао“ и дори ако си купиш едногодишен абонамент, нито веднъж няма да чуеш да ти говорят за Ахимса – ненасилието – защото много ги е страх, че ако започнат да говорят за такива отнесени понятия, ще те изгонят и ти няма да се върнеш. Че ще започнеш да си даваш парите на друго място. Не споменават колко е важен хранителния вегетариански режим за един човек, практикуващ Йога, особено ако е решил да започне да практикува по-отдадено. Важен е не само от чисто физическа гледна точка, важен е и от енергийна гледна точка.
А често, след заниманието, инструкторът излиза и запалва една цигарка за достоен завършек на Йога-та и дава просто един прекрасен пример относно важността на дишането на своите ученици 😀
За мен отново ключът е в баланса, а не в изхвърлянето в крайности. А пък аз съм спец по това да залиташ в крайности (да си кажа, ако не сте забелязали вече) и ми е лесно да видя как това не ми е помагало през годините, ами напротив – вредяло ми е. И ме е разсейвало от крайната цел – съзнателност във всеки един миг, във всяко едно активно действие или мисъл. Висша присъстваща съзнателност.
И понеже не обичам да употребявам думата „крайност“ изобщо, а още по-малко пък обичам някой да я употребява по мой адрес, ще обясня какво имам предвид точно тук и точно сега. Използвайки думата „крайност“ във връзка с Йога имам предвид, че смятам че е крайност да се набляга само на физическите асани и тяхното идеално изпълнение, или само върху медитацията и ползите от нея, или само върху различни дихателни техники, или да се говори само за здравословно хранене без да се включва факторът движение и психика.
Всичко е свързано помежду си, всичко е Едно и здравето е един дълъг път, който минава през всички горе-изброени неща и през още много други.
Балансът е най-трудно постижим, а точно той е ключът към отварянето на всички врати – във видимия и в невидимия свят.
Благодаря ви за търпението, ако сте стигнали до края на статията!
Надявам се, че ви е била интересна!
Оценявам високо вашите споделени коментари, лични опитности и гледни точки, дори да са много различни от моята! 🙂
– Стефи –
Събуждайки се, всяка сутрин, аз се усмихвам. 24 чисто нови часа са пред мен! Заричам се да живея изцяло във всеки момент и да гледам на всички живи същества с очите на състраданието!
Всяка прекалена привързаност – било към сутри или асани е привързаност и сама по себе си ненужна. Всяко осъждане – дали към това как правиш асаните или към това как се свързваш с Йога е осъждане и само по себе си ненужно. Аз започнах да практикувам йога като фитнес – не знаех нито какво е нито защо е, но не исках да ме карат да вярвам във врели некипели. Така си намерих пътя към йога и сега малко по малко откривам философията сама за себе си. Дали съм съгласна със състезанията? Не – в много случаи са демострация на излишна привързаност към егото; в същото време правилната поза е важна за сигурността и избягването на контузии…
В крайна сметка правилен път към йогата няма – или по скоро има милиони правилни пътища. Хубаво е да се вярва в търсенето на аз-ът и животът в хармония със себе си, но не е хубво някои гуру да твърдят че те са открили единствения правилен път. Йогата като фитнес е начало – за някои е единственото място където стигат и пак е по-добре от нищо, за други е портал към нови открития. Не съдете само на базата на това, че нечие виждане за йога не се връзва със вашето. Намасте.
Много ми харесват добре изразени и обяснени лични гледни точки. И ми харесва когато са различни от моята, но са представени по културен начин. Което в България е рядкост да се види 🙂 Иначе съм много съгласна, че до Йога може да се достигне от много различни изначални точки, една от която и фитнесът. По-скоро фокусът ми тук беше – да не си остане интересът там във фитнес аспектът, а с годините да се продължи към задълбаването и усещането на дълбоката философия, която седи зад чисто физическите пози 🙂
Привет!
Искам да споделя моя път към Йога. Винаги съм била спортна натура(без да съм стройна фиданка) – карам колело, ходила съм да уча танци(салса, фламенко, индийски), пилатес, каланетика, бягане. Преди няколко години посетих занимание по йога в женски фитнес. Инструкторката беше бивша спортистка и ни караше да правим слънчевия комлекс по 10 пъти и повтаряше непрекъснато „давайте, давайте, по-бързо”, все трябваше да се натягаме и още и още…накрай изплезили език все едно сме играли тае-бо трябваше и да дишаме. Инстинктивно усещах, че това не е йога от онова, което бях прочела из книгите и нета. Смених интрукторката, другата беше малко по-мека, но пак акцента беше върху спортното изпълнение на позите, така че задължително да направим челна стойка. И накрай нарочната случайност ме отведе до едно момиче, което излъчваше невероятно спокойствие, топлина, интелект и обясняваше йога асаните и философията на нещата по един ясен, простичък и непринуден начин. Чувствах се в свои води, приласкана от йога, омекотена, все по-гъвкава и физически добре, ала и умиротворена от красотата и необятността на познанието в йога океана. Плувах в свои води! Благодарна съм на това момиче, което е йога инструктор за възможността и способността да ме съпътства в моя Път към йога!
Днес, след няколко години ходене по залите осъзнавам, че Йога не е спортна зала, не е физическо пространство, не е книга, не е инструктори и словоблудстване. Днес йога е в мен, в ума ми, в физическосто ми тяло, в начина ми на хранене, мислене, правене, говорене,в душевната ми и духовна нагласи към мен и света. Днес йога е на сосбтвения ми килим в собствената ми спалня, дори и без купена специално затова скъпа постелка или марков спортен екип. От половин година всяка сутрин правя йога комлекс, дихателна практика и медитация у дома. След това денят ми е зареден, по-спокоен, по-добър.
Накъдето и да тръгна в живота си, няма как да не нося и йога в себе си. Но не като торба със спортни принадлежности и клубна карта с намаление, а като нещо вътрешно, дълбоко, слято с всяка моя клетка на тялото и ума ми. Защото Йога – това е състояние на тялото, ума и духа в едно. И е прекрасно!
Благодаря, благодаря, благодаря за това лично дълбоко споделяне!!! Изпълни ме!!!
Харесво ми и съм съгласна с всичко, което чета, написано от теб, и това ме кара дълбоко да съжалявам, че не съм в София и няма как да те познавам. Здрава бъди!
Благодаря 🙂
Pingback: Йога дава на човек способността, здравината и смелостта да стои на собствените си два крака! – Свами Ниранджанананда Сарасвати | Стефи Бо
Pingback: Живее този, който е полезен на мнозина, живее този, който е полезен на себе си! – Сенека | Стефи Божилова
Стефи, много хора (включително Учителят ) казват, че Йога не е за белия човек. Аз не съм съгласна с това, защото Йога помага, независимо какъв си… Бих искала да чуя ти как мислиш? 🙂 <3
Здравей, Светлина 🙂 Добре съм запозната с беседите на Учителя, в които той споменава и говори за Йога.
Разбира се, няма да те учуди моето мнение, че не съм съгласна с това, защото за всяка душа има индивидуален път на развитие и не само това – ами всяка душа е заложила тук, в земния си живот, определени събития/срещи, които ще я „отключат“ за по-съзнателен и духовен живот.
Ако не беше Йога за мен, ако не беше Венцеслав Евтимов, аз нямаше да съм това, което съм сега и този сайт почти сигурно нямаше да го има. Кой може да ми каже, че Йога не е за мен, след като тя постави стабилни основи в живота ми, върху които аз продължавам да надграждам?
Не съм съгласна също с това разделение по раси – бяла „висша“ раса и други по-„низши“ раси. Крайно не съм съгласна с това и не резонира с мен.
Не обвинявам хората, които се занимават и следват Учението на Бялото братство, но също така очаквам еквивалентно отношение – да не обвиняват и осъждат нас, които сме избрали други пътища за развитие и еволюция 🙂
Поздрави!
Учителят бай Пешо НИКОГА не е казвал, че йога не е за белия човек. НИКОГА! Той е казвал, че йога може да бъда ОПАСНА за белия човек, ако не я практикува правилно. Защото БЕЗ да пречистят тялото си и без да му дадат гъвкавост (духовност) много хора БЪРЗАТ и искат да минат НАПРАВО към ПСИХОТЕХНИКИТЕ (ясновидство, общуване с духове и т.н.). И така ОТКАЧАТ, защото нямат ФИЗИЧЕСКА основа. В тая връзка бай Пешо е дал по-леки упражнения като паневритмията, за да могат начинаещите да ЗАПОЧНАТ да мислят и действат върху себе си. В същото време бай Пешо НЕПРЕКЪСНАТО дава ЗА ПРИМЕР йогите като по-развити от западняците в ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО.
Само БЯЛАТА СЕКТА, пардон, Бялото братство, искайки да се ВЪЗДИГНЕ над останалия свят, ТЪЛКУВА СЕКТАНТСКИ учението на Великия бай Пешо. Който си е бил един високо развит йог. Въпрекии, че не е парадирал с това наименование.
Само БЯЛАТА СЕКТА, пардон, Бялото братство, искайки да се ВЪЗДИГНЕ над останалия свят, ТЪЛКУВА СЕКТАНТСКИ учението на Великия бай Пешо. Който си е бил един високо развит йог. Въпрекии, че не е парадирал с това наименование.
Пфффффф, Петър Дънов е християнин преди всичко, не е никакъв йог! Философията му е близка с розенкройцерската, да не кажа че и е дъщерна, което го сродява повече със западната окултна школа, отколкото с тази на изтока. Въпреки това, той и великите умове като него (били те от изтока или от запада) , винаги са проповядвали само любов към Бога и ближния без значение от начина по който това се постига, с йога или без… Всички догми и ограничения и сочене с пръст на различния нямат нищо общо ни с Дънов, ни с философията му!
Здравейте!Ще започна първо с възрастта…..
Аз съм на 22 години.Майка съм и съпруга.Животът ми е силно напрегнат.Забързано ежедневие,недостатъчен сън,почти никакво време за себе си.С две прости думи“Пълна лудница“.Преживяла съм много мъки и даже понякога се чудя и аз как съм оцеляла.Заради всичко това съм загубила спокойствието си.Е държа се по някакъв начин,спокойна съм но не е това,което трябва да е.Усещам го.Имам много страхове.Особено „Смъртта“…Правя неща,които не искам да правя.Като например,пуша цигари и не се храня здравословно.Искам да премахна лошите си навици.Искам да усетя вътрешно спокойствие.Искам да мисля позитивно!И най-много искам да открия себе си!Не иска да съществувам,а искам да живея!Четох много за йогата,и мисля,че тя би ми помогнала много.Даже намерих и място вече,където мога да се запиша.Забелязах,че имате опит,за това моля ви дайте ми съвет!Малко хъс…
Поздрави!
Pingback: Не дължината на живота е важна, а качеството!!! | Стефи Божилова
Здравейте:)….първата ми мисъл докато четях заглавието на статията беше „Не хвъляйте бисери на прасетата- ще ги смачкат….“…много дълбокосмислена и обзорна статия за отношението към Йога …“ Най-трудно е да правиш йога на 50ия етаж на някой небостъргач…“- това ме впечатли силно,защото наистина това,което ние,болшинството от „западняците“/не знам бг какви сме,всъщност 🙁 / правим ,съвсем не е йога…йога не е да се стремиш да поставиш в правилната позиция пръстите на ръцете/пример от статията/ , а да се свържеш и да се усетиш в едно цяло с Космоса….“Това е Йога – свързване! С Божественото“….Отн философията на някои последователи на Учителя,че йога е за индийците винаги съм казвала,че нуждите на всеки човек ,независимо в коя точка на Земята живее ,са еднакви….навсякъде дишането ,концентрацията и хармонизирането на тялото с сдушата се осъществяват по един и същ начин…….чудесна статия, благодаря от сърце,мила Стефи….бъдете здрава, щастлива и хармонична:)
Благодаря ви много за милите думи! 🙂 Бъдете здрави и хармонични и вие! 🙂
Здравей, Стефи!
Много ми харесва начинът ти на мислене. Удоволствие е да се чете твоят сайт.
Благодаря ти! 🙂
Напълно съм съгласен със статията. Искам само да вметна познавайки хора, които практикуват отдавна и наблягайки на гъвкавостта без да има никаква представа от човешката структура, са с повредени стави вследствие на неправилно изпълнени асани. Говоря за скъсани минискуси, дискови херний и преразтегнати връзки и т.н!!! Наистина западният начин на водене прекалява с така наречения alignment и се губи от финния, духовния аспект на йога. Ние обаче може да почерпим от този опит, запазвайки чувството и работейки и с ума. Идеята на йога според мен (поне физическата част) е да разгърне тялото, да потече енергията по-спокойно, за да може по време на медитацията да се чувстваме спокойни и отпуснати в тялото си. Само дето много хора незнаейки как да изпълняват асаните правилно, се травмират(познавам не един) и то трайно, затова мисля, че е добре наистина да знаем как точно се правят, без да се вманиачаваме естесвено. Така, че всичко идва отново към баланса. Ако решим да сме много духовни и да се разтягаме до без край, без да знаем как да правим позите, ще приключим минимум с една дискова херния(наблягайки на неправилно огъването назад например), или скъсан минискус ( от лотос). Йога разгръща възможностите на духа и тялото, но изпълнена неправилно може да навреди и на двете!! Добре е всеки един да е наясно с това, а не да си мислим, че като почнем да практикуваме и вскичко ще се оправи като с магическа пръчка. Да не забравяме, че много от хората започват да практикуват поради най-различни по естество проблеми и правилното поднасяне на йога, особено за тях е изключително важно!! Ако йога не ни помага, то минимум не трябва да ни наврежда!!
бях влюбен в йога…. сега – обичам йога!
Раздвижвам се – Осъзнавам крилете си.
Загрявам – Разпервам ги широко.
Разчупвам се – Свиквам да ги движа.
Балансирам – Спомням си техниката на летене.
Дишам – Събирам нужната ми енергия.
Медитирам – Политам. Свързвам се със себе си.
Отварям очи – Щастлив съм.
Приключвам практиката – Благодаря Smile
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Yoga/184463.html
Напълно си отпускам тялото
и освобождавам си душата.
Във единение със цялото
осъзнавам смисъла, съдбата.
Озовавам се където искам.
Дори не се налага да летя…
В океана от любов се плискам,
а щастието ме дари с цветя…
Истинско вълшебство е, чудесно!
Благодаря с отворени очи.
Вече всичко ми се струва лесно,
след като медитирам ми личи Smile
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Meditatsiya-17042013/174706.html
Отгоре ме облива тишината.
Отвсякъде засипва светлина.
Валс танцувам със Звездата.
Наслада пиеме от любовта.
Светлина, любов и смях, и йога
Това са важните за мен неща.
Така усещам и така го мога…
Да бъда с теб във вечността!
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Meditatsiya-02102012/161159.html
Вечер. Вали.
Тихо е. Облаци и небе.
Баланс.
Цветята се усмихват.
Слънцето залязва.
Дърветата пускат цветчетата си на земята.
Цветопад.
Отдават се на дъжда и се съединяват с почвата.
Красиво е.
Птичките пеят за любовта.
Топло е.
Сърцето бие във всеобщият ритъм.
Хармония.
Капките се съединяват с потта ми.
Сливам се с дъжда.
Поливам теменужките.
Галя листата.
Слизам дълбоко в корените.
Усещам.
Прекрасно е.
Обичам те.
Прочети още:http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Sled-sport-02042013/173699.html
Прекрасно!!! Благодаря ти, Красимир! 🙂
Стигнах до края на статията. Няма нужда от коментари, изразени словесно. Но ако се отдаде благоприятен случай, можем да помълчим заедно по една и съща тема, по една идея и насочени в една и съща точка.
Няма нищо по-хубаво от това да помълчиш заедно с някой 🙂
Тази статия повдига много въпроси.Не съм съгласен да се отричат състезанията по хатха йога.Те палят децата,отговарят на детската психика ,поставят широка основа за масовизиране на здравословната страна в Хатха йога.Първите състезания по Йога проведохме по времето когато Ефтимов беше зам .председател в БФ Йога.Дайте да не бъркаме духовно и физическо развитие,те са двете страни на монетата.Май че е дошло времето да се учреди някаква религиозна формация към министерството на вероизповеданията и там да се включат всички,които изповядват крайни религиозни убеждения.Изказвания като горното,че йога не е спорт//е не е,но има спортен елемент/само пречат за масовизирането на йога и йога да стане по-привлекателна за децата.Дайте да не забравяме,че БФ Йога е федерация към Българския спортен съюз ,а федерации ,които не провеждат състезания губят своя лиценз и финансова подкрепа.Второ.Къде става обучението на учителите по йога-в Национална спортна академия.В последно време много се спекулира асани или духовно развитие.Тази тема я повдигат отвлечени и объркани псевдо йогистти. Йога има осем степени и всяка е важна и незаменима.
Благодаря за мнението! 🙂
Моята учителка по йога във Франция се възмущаваше от „вулгаризацията“ на йога по света.
Прочетох мнението, че състезанията можели да подпомогнат хора да се занимават и с морално-етическата страна на йога и може би това е така. Но когато говорим за състезание, говорим и за състезателен дух – тоест за сравнение и оценяване спрямо другите, което лично за мен е в разрез с йога.
Много ми харесва вашия сайт. Радвам се, че имате публикации за Свами Ниранджан и Свами Сатянанда. След доста лутания из различни йога школи и студия в чужбина и България, йога Сатянанда е тази, която най-ми допадна. Много дължа на йога – тя преобърна (болезнено) живота ми за да го направи много по-добър.
Здравей, Стефи.
Радвам се, че „случайно“ попаднах на сайта ти.
Истинско удоволствие за мен е да те чета. Благодаря ти за подарените слова и светлината, която разпръскваш.
Напълно съм съгласен със статията. На първо място – нека няма никакви илюзии. Наистина е важно да имате подходящата психологическа нагласа. Вътрешно трябва да се отнасяте много сериозно и да опитате да изчистите ума си от всички ненужни украшения.Защото ако се оставите на инерцията – просто ще бъдете безнадеждно повлечен от груповата глупост и наивност и затова трябва да изясните нещата веднъж завинаги сега.Нужни са само правилното настроение, правилната нагласа и правилното време.
Радвам се, че също попаднах случайно на вашия сайт. Но малко съжялявам, че съществува такова колосално объркване по отношение на ЙОГА в съвременния свят, каквото може би не е съществувало по времето на Патанджали. Вероятно такова объркване не е съществувало хилядолетия преди него и хилядолетия след него, допреди около век може би, откогато много хора смятат, че съществуват най-различни видове йога (няма да ги изброявам), като те най-често имат спортна, терапевтична и „духовно“-„философско“-„религиозна“ насоченост. Кавичките на последното са, защото ПОДГОТОВКАТА ЗА ЙОГА наистина съдържа всички тези елементи, но по отношение на последните с кавичките, които навлизат и в същността на ЙОГА, объркването винаги е било най-голямо. Не искам да звуча догматично, но искам да съм пределно ясен: ЙОГА е само една и нито може да се променя през хилядолетията (както са едни същи екзистенциално светът и хората), така и не може да се нагоди и да бъде различна за всеки според неговите нужди и вкусове. И това не е защото ЙОГА е ревнива или ние сме грешни, а просто защото вече няма да е ЙОГА.