Откакто преминах на сокове края на януари и изкарах 3 месеца, без да го очаквам и без да съм го планирала, наблюдавам безкрайно много промени в себе си. Главно положителни, няма как да си кривя душата. 🙂

Бавно и постепенно, дори неусетно, в мен се промениха толкова много неща, че сега, обръщайки се назад, ахвам в изумление… Тотална трансформация. А докато течаха тези процеси, аз си бях влязла в рутината – пиех си сокове, чайове и вода с лимон, не изпитвах никакъв глад, не мислех за храна, движех се много, имах енергия в излишък и изобщо не се замислях какво се случва и това, че след години, ще го смятам за един от най-повратните моменти в живота си.

Мога да пиша много за всички промени на вътрешно и на външно ниво, които настъпиха в мен. Много мои приятели казаха „Ти си тотално различен човек!!!“ и отиват и си купуват сокоизстисквачка след това хаха. 😀
В тази статия – „68 дни на сок, 82 литра и малко размисли по темата“ – също съм писала свои размишления, още преди да приключи соковия ми режим.
Там пиша така:

„В живота на всеки от нас има такива ключови моменти когато получаваме импулси от Небето и ние много често ги усещаме, но избираме да ги пропуснем или да си затворим очите. Избираме да следваме утъпкания главен път, вместо непознатата пътека, която не знаем накъде ще ни изведе. Дори едно двумесечно соково “гладуване” е една неутъпката пътечка, която се губи в гъстата тъмна гора и ако я последваш, не знаеш накъде ще стигнеш и дали няма да се спънеш по пътя… Накрая може да има пропаст, а може да има безценно съкровище, но в крайна сметка най-важен е самият Път и какво научаваш докато го вървиш. Как се променяш и в какъв човек ще си се превърнал накрая на пътуването…“

И наистина това за Пътя е факт, защото след края на режима в мен не се случи нищо изведнъж, нищо чакано, не получих някаква награда. Наградата ми беше тези 3 месеца сами по себе си, всичко, което се промени в мен на външен и на вътрешен план, цялата промяна в начина ми на живот, дори в мисленето и мотивацията ми. Наградата беше Пътят, който извървях и човекът, в който се превърнах. 🙂

Режимът ми всъщност приключи съвсем неусетно и плавно, без да съм планирала и края му, точно както и началото. Всичко следваше естествения си ход, аз пък следвах сигналите от тялото и интуицията си. След 60тия ден някъде въведох смутита (шейкове) от банани и ягоди, от ананаси, по-късно и от зеленолистни.
След това, след 80тия ден въведох кремче от авокадо, банан, сусамов тахан, канела – рецептата ТУК. Така си карах на кремообразна течна храна известно време, даже мислех и все още мисля, че мога да карам така цял живот. А като бях на море в Гърция в началото на май започнах да ям сурови накиснати ядки, салати, зелени сосове, такива авокадово-шоколадови кремчета за закуска…

Но това, което най-много ме изумява как след като човек пречисти тялото си и то за толкова дълъг период от време, започва едно пречистване не само на грубо външно физическо ниво, но и на финно клетъчно ниво, а след това на ниво органи. След това и на ниво емоции и психика. Организмът се освобождава от всичко, което му е ненужно, което си носи от години, което вече не му служи. Килограми, обриви, мазнини, натрупвания, паразитни модели на мислене и поведение, изнервеност, мързел, апатия, меланхолия….
Парадоксално е как всички си мислят, че по време на един такъв режим без твърда храна човек се чувства отпаднал и няма енергия, а аз никога през живота си не съм имала повече енергия, никога не съм била по-дейна и активна, никога не съм спортувала повече!… 

Водех по няколко пъти на ден Йога, спортувах със собствено тегло вкъщи, вдигах и гирички. Ходех да плувам. В някакъв момент от тези 3 месеца започнах да се будя рано рано, което за мен през целия ми живот е било най-непосилната задача – да се ставам рано. А сега започна да се случва естествено – организмът ми искаше да си ляга рано (22-23ч.) и да става около 7. По съвсем естествен начин! О, чудо на чудесата! 😀
От заклета нощна сова станах ранобудна чучулига. Ако някой ми го беше казал преди, щях да му се изсмея. А ето че сега денят е много по-дълъг, имам време за много повече неща, вече няма сутрешна отпадналост, умора, скованост и подпухналост. Все състояния, с който човек толкова е свикнал, а които са крайно ненормални за едно младо, здраво и чисто тяло. Най-естественото нещо на света е да се събуждаш рано, пълен с бодрост и оптимизъм, пълен с кипяща енергия и готов да прегърнеш новия ден! 🙂

Така докато пиша виждам, че тази статия се превръща в отдавна обещаното Обобщение на всичко, което ми се случи през последните месеци. Много хора ме питаха и ме молиха да напиша обобщение, но аз не мога да пиша по поръчка. Трябва да ми дойде и да се излее през мен, тогава сядам и го написвам за 10 мин. Иначе би било насила. А днес просто от само себе си ми дойде да споделя някои основни неща. 🙂 Започвайки да пиша преди малко не знаех какво ще излезе, вече разбирам 🙂

Друго интересно е, че аз съм човек, който цял живот се бори с желанието си за сладко. Ама цял живот. Винаги съм обожавала сладко под всякаква нездравословна форма – шоколади, вафли, сладкиши, бонбони, сладолед, всякакви кремчета и каквото друго се сетите… Ограничавала съм се, не съм си ги позволявала или е имало периоди, в които компулсивно съм се тъпчела с тях. Сама стигнах до извода, от себе-наблюдение, още преди да прочета дебелите книги по психология, че силната нужда от сладко идва още от детството и говори за недостиг на емоции и Любов, които човек на подсъзнателно ниво заменя с удоволствието в мозъка от силно сладки храни. Храната като цяло е един от най-силните наркотици за сетивата ни – така ни действа просто, „натискайки“ вкусовите ни рецептори и центровете на удоволствие в мозъка.

Обикновено сладко-зависими са силно емоционалните хора, с изразени бушуващи чувства, с които трудно се справят и още по-трудно овладяват. Най-лесно е когато си разстроен да посегнеш към кутията с шоколадови бонбони и да удоволетвориш вътрешната си нужда от Любов с 20-30 бонбона. Дори от себе си се „криеш“ като се наяждаш набързо, преди някой да те е видял или се криеш в някой ъгъл или в стаята си. Колко често се случва да седнеш ритуално на масата, да си сложиш хубава покривка, да си кажеш формула или молитва преди това и да гледаш с Любов кутията с шоколадови бонбони? Никога! От личен опит говоря и знам, че много от вас ще се припознаят в това… 😉

А след това започва едно чувство на вина, гузна съвест, още по-лошо и подтиснато настроение, разочарованост от собствената слабост и още ядене съответно, за да притъпи тези негативни емоции…. И пак, и пак… Този затворен порочен кръг, в който толкова много от нас са се лутали толкова дълго време. И някои още се лутат.

Да, чак сега, след като захраних и започнах да се храня нормално и забелязах, че вече нямам потребност да ям сладко. Да преяждам със сладко. Шоколадът, сладоледът, бонбоните – изобщо, ама изобщо не ме привличат! Привличат ме ябълките, бананите, фурмите, медът (в умерени количества!), да си забъркам сусамов тахан с мед (1:1 съотношение) или шоколадово кремче със сурово какао. Дори ядох няколко блокчета суров веган шоколад, купен от био магазин, ей така да пробвам и не ми беше вкусно. Ура, ура, ура! 😀

Това не е изключение, тъй като докато аз 3 месеца пиех само сокове и нон стоп говорех и пишех за това, още поне 100 човека се вдъхновиха и направиха сокови режими по няколко седмици и постоянно ме заливаха с писма и обяснения колко добре се чувстват, как имат много енергия, колко са жизнени и как след края на режима кой спрял кафето от само себе си, кой спрял млечните, кой спрял чипса, кой спрял мазното… Организмът се само-възстановява, възвръща си отдавна загубения баланс и сам се очиства от паразитните си желания за ненужна храна. Започва да се стреми към все по-жива и чиста храна, тъй като храната е горивото за нашето тяло, и както автомобилът върви най-добре с качествено гориво, така и ние функционираме най-добре на качествена храна. Толкова е просто! Не е голяма философия 🙂

Много ми харесва (ама много!) нещо, което казва моят учител по Аюрведа – Юрий Ковачев. Нещо, което винаги съм мислила, когато някой ми каже „Ама моето тяло си знае“, ама Юрий го казва много добре, както винаги!

“Някои казват – моето тяло знае. Да, в някои ситуации на живот и смърт тялото ще знае какво да прави. (за добро или лошо, тези ситуации не са всекидневие). Тялото може и да знае, но греши. Знанието на тялото зависи от степента на неговата замърсеност.”

Просто, точно и ясно. Прекрасно! 🙂
Какво знае едно замърсено измъчено тяло, затлачено с токсини, отлагания и задръствано цял живот с тежка, мазна, месна, готвена храна? Как може тялото ти да знае, че иска сурови ядки, например, ако ти никога не си му давал сурови ядки? Или да знае, че иска покълнал нахут или киноа, ако в кухнята ти никога не са присъствали такива „екзотични“ продукти? Ами няма как да знае. Вкусовете се заучават още от детството, те са дълбоко обвързани с вътрешния ни свят на емоции, чувства и неудоволетворености и когато си мислим, че „тялото ни знае“, то често нищо не знае горкото. Защото не сме го научили на нищо стойностно. Чувала съм как тази същата фраза я казват и бременни жени, които цял живот са пазили какви ли не диети, за да бъдат слаби, и в някакъв момент като забременеят и започват да ядат какво ли не, в големи количества и се оправдават, че „ядат за двама“ и че тялото им „знае“. Накрая на 9тия месец са с 30 кг отгоре, което не е никак здравословно за тях, още по-малко пък за бебето. Е, тялото надали е искало точно това, нали? 🙂

И на още един аспект искам да обърна внимание преди да приключа, въпреки че има да се казва още толкова много. И това е СПОРТЪТ и МОТИВАЦИЯТА. И за двете съм изписала по няколко статии. Но пак да кажа – мотивацията се заражда и идва отвътре, ден след ден, става все по-силна като усещаш вътрешно и виждаш външно все по-прекрасните промени и резултати от това, което правиш. Все повече имаш силите да излезеш от онзи омагьосан кръг на компулсивно хранене, за които говорихме по-горе и да навлезеш в един друг омагьосан кръг – хубаво балансирано хранене, прочиствания на организма, спорт, спорт, спорт, все по-добра визия, все по-засилена удоволетвореност, изграждане на самочувствие, Любов към себе си. Разбираш, че силата я ИМА и винаги е била вътре в теб и че винаги ще е вътре в теб, ти само трябва да й помогнеш малко да се прояви и да вземе превес над мързела. 

И разбираш, че колкото повече спортуваш толкова повече енергия имаш! Парадоксално звучи само за онези, които никога не са го изпитали. Иначе е най-логичното и естествено нещо на света – тялото се тонизира, мускулите се пробуждат, енергията тръгва да тече по каналите в теб, кръвообращението се стимулира, излишното си отива, всичко постепенно си идва на мястото! 🙂

И ще завърша това споделяне с едни думи, които съм казвала безброй много пъти, но някой все не е разбрал и някой все ме тълкува погрешно. Затова, простете ми, че сега ще ги напиша с огромни черни букви, та барем стане ясно веднъж завинаги 🙂

НИКОГО НЕ ПРИКАНВАМ И НЕ ПРИКОТКВАМ ДА ПРАВИ СЪЩОТО – ДА СТОЙ 3 МЕСЕЦА НА СОКОВЕ! СПОДЕЛЯМ ЛИЧЕН ОПИТ И САМО ТОВА! ПРЕЗ КАКВО СЪМ МИНАЛА И КАК СЪМ СЕ ЧУВСТВАЛА!
ТОВА, КЪМ КОЕТО ПРИКАНВАМ ОБАЧЕ Е ВСЕКИ ДА СЕ ЗАМИСЛИ И ДА СЕ ПОГРИЖИ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ЗДРАВЕТО СИ – ПО НЕГОВИЯ СИ НАЧИН, БЕЗ ДА КОПИРА И ДА СЛЕДВА СЛЯПО! АКО НЕ ЗНАЕ КОЙ Е НЕГОВИЯ НАЧИН – ДА ЧЕТЕ, ДА ТЪРСИ, ДА ПРИЛАГА И ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРА! ВСЕКИ ДА ОТКРИЕ СОБСТВЕНАТА СИ УНИКАЛНА ПЪТЕКА, ВМЕСТО ДА ВЪРВИ ПО ОТДАВНА УТЪПКАНИ ПЪТИЩА!
ВСЕКИ ОТ НАС ЗАСЛУЖАВА ТОВА – ДА СЕ ЧУВСТВА ЗДРАВ, ЖИЗНЕН, ДА СЕ ХАРЕСВА И ДА СЕ ОБИЧА, ДА БЪДЕ УДОВОЛЕТВОРЕН ОТ ТОВА, КОЕТО Е ПОСТИГНАЛ И ДА ПОЛУЧИ ИМПУЛС ДА СПОДЕЛЯ ХУБАВИТЕ НЕЩА С ОСТАНАЛИТЕ! АКО НИЕ НЕ ПОЛОЖИМ ГРИЖИ ЗА СЕБЕ СИ, НИКОЙ НЯМА ДА ГО НАПРАВИ ВМЕСТО НАС! 

Успех по този дълъг Път! 😉

И най-важното, след всичко казано, си остава личната еволюционна трансформация – да не зацикляме никога на едно място, а постоянно да търсим, да четем, да се информираме, да прилагаме, да изпитваме лично, да даваме и да се стремим да бъдем най-доброто, на което сме способни и за което сме слязли на тази Земя. Винаги може и още по-напред и още по-нагоре! 🙂

– Стефи – 

П.С. – Скоро ще излъчат едно предаване по БНТ – „Апартаментът с Марта Вачкова“, в което аз и Живко Джамяров разказваме за соковете, за зелените смутита и за прекрасните ефекти от този режим. Правим и спаначено смути в ефир. Ще пусна линк веднага щом го излъчат 🙂