Вярвай в себе си когато другите не вярват!
Защото Бог вярва в теб!

Чудя се как да започна да пиша това, което съм тръгнала да пиша…. А искам да го напиша, за да го изкарам навън, да го махна от себе си. В мен бушуват някакви емоции и някакви състояния…. Добре, де, без „някакви“. Ясна директна комуникация, нали? Бушуват силни разтърсващи емоции. Точка.

Получих голям шамар от Вселената – свали ме на земята, след като последните дни хвърчах буквално във въздуха. Донякъде се чувствам зле в момента, донякъде се чувствам благодарна – това училище Земята наистина е най-великата школа на обучение. Не прощава на никой. Няма празно. Като си се „записал“ да дойдеш тук и ти е било дадено разрешение – значи си заявил ясно: „Да, мога да се справя!“ и ще ти бъдат давани всякакви ситуации и всякакви уроци, които ще те каляват така както огънят калява метала, за да се превърне в силен непоклатим меч. 
Наскоро един приятел ми каза: „Стефи, разцепваш мрака“, но това далеч не е вярно. Мен постоянно ме „разцепват“ и ме каляват и ми бият яки шамари и ме люшкат наляво надясно в дълбоки емоции, за да се науча да бъда силна и независима и дори сама пак да съм себе си изцяло.
За да не ми трябва външно потвърждение на нещата, които изпитвам отвътре.

Земята – най-великата школа на обучение!…

И това се случи тези дни – бях на върха, на гребена на вълната, заради това, че голям авторитет за мен призна отвън това, което усещам отвътре, че се случва и се разгръща в мен през последните месеци. Да, признавам си – почувствах се толкова добре, толкова уверена в себе си, толкова центрирана. Получих потвърждение и това го приех като знак от Вселената, че съм на прав път. Но явно не е било само това – приела съм го така, защото неувереността и несигурността в собствените ми възможности все още са голяма част от мен. И те са вътре, дори външно това да не си личи по никакъв начин.

А всичко – увереността, удоволетвореността, щастието, самочувствието, силата – всичко това ТРЯБВА да идва отвътре. Да се генерира от дълбочината на нашето същество. Никакви авторитети, капацитети, учители, терапевти, партньори или родители не могат да ни дадат това. Ако не идват отвътре, значи нещо не е наред и значи това, което чувстваме не е устойчиво, а е под влияние на външни фактори, които са променливи. И като се изменят, ние ще спрем да се чувстваме както сме се чувствали. В моя случай – твърде добре.

И отново Вселената ми даде урок и ми каза:

– „Виждаш ли, всичко това, което чувстваш е много хубаво, но ето ти сега това – яко сол в „раната“ и активиране на вече болна за теб тема – за да видиш дали си устойчива наистина, дали си уверена наистина, дали знаеш коя си наистина, дали знаеш Пътя си наистина. Хайде да те видим!“

Да, благодаря. Беше болезнено и неочаквано и разтърсващо. И „свалящо“ ме обратно на земята. „Човек се учи най-много в шокови ситуации, които те вадят извън зоната ти на комфорт“ – ми каза Иван тази вечер.
В тази триизмерна реалност чистотата не може да съществува сама по себе си. Тя винаги върви със сянка и с тъмнина. Когато обичаш слънцето, ще трябва да приемеш и това, че то създава сянката. И без сянка, няма да има и слънце. Факт.

Светлината и Тъмнината вървят заедно в този свят!

Също както вътрешното не може без външното. Тук, в този материален 3-измерен свят душата не може без тяло, за да се прояви и да се учи. Точно както в открития Космос човек не може без скафандър, за да изследва. И ако аз държа на тялото си, на правилно хранене, на прочиствания, на спорт и на външен вид – това, за което съм изписала има няма 10-20 статии – тогава трябва да приема, че първо се вижда външното и много хора спират и зациклят там. В красотата, в привлекателността, в сексуалността. В чисто физичните нагони на телата си. Независимо какви учители и авторитети са. Те все пак са хора. И това е ОК. Аз го разбирам. И не го осъждам.
И това не ме oмаловажава и не ме обезценява ако АЗ ЗНАМ СВОЯТА ВЪТРЕШНА ЦЕННОСТ. Ако знам коя съм, какво мога и какъв е „пълнежът“ ми отвътре, ако познавам неизмеримостта на душата си, няма да се разклатя.  
Кара ме да се чувствам зле и срината, само ако не вярвам в своята собствена ценност и стойност.
Да знам коя съм – това значи да приемам и вътрешната си духовна вечна част и външната си сексуална привлекателна земна част.
И не виня никой ако нивото му е дотам, че да иска само нея.
Всеки действа спрямо нивото си на развитие и на съзнание. 

КОЙ СИ МИСЛИШ, ЧЕ СИ? ПОЗНАВАШ ЛИ СЕ?

Благодаря. За всички уроци. За всички опитности – и за добрите, и за лошите. Благодаря, че ми се дава реална възможност да отработя всички тези проблеми в мен.
Благодаря, че ми се дава възможност да споделям през какво преминавам така публично – това е най-силната и мощна терапия. Нарича се „да излезеш на светло“.
Благодаря – приех урока днес, преживях, изстрадах, приземих се, анализирах го, погледнах го от различни ъгли, простих, пуснах. Аз съм АЗ. Мога да поема още 🙂 Готова съм за още. Bring it on, Universe! 😀

И благодаря на всички вас – хиляди хора – които четете моите вътрешни излияния и откровения всеки ден. Че ми давате уникалния шанс да изразя себе си и да излекувам душата си чрез споделянето и че дори ме подкрепяте в това. Благодаря!

– Стефи – 

Ти си достоен. Не позволявай никой никога да те накара да се почувстваш, че не си. Твоята стойност се определя от това как ТИ се чувстваш спрямо самия себе си. Не как другите хора се чувстват спрямо теб. Запомни това!!!