АХИМСА

Реших, че е крайно време да кача статия за най-основният принцип, който винаги е движел живота ми и който е дълбоко заложен в Индийската философия – принципът Ахимса, което буквално преведено значи: ненасилие; ненавреждане. Качвала съм вече статия за Яма и Нияма – моралният кодекс в Йога, като Ахимса е първото и най-важно правило, но това е толкова значимо, че заслужава отделна статия.

Този принцип повече от 11 години стриктно ме придържа към вегетарианско хранене и начин на живот (разграничавам ги умишлено, защото не е само храненето фактор, ами и неносенето на животински кожи и пухове. Също и неизползването на козметика, тествана върху животни или съдържаща животински екстракти).

Всъщност този принцип ми е бил близък на сърцето откакто се помня.
Ще ви разкажа и една история по този повод: помня как като малка бях много диво и много не-ревливо дете. Постоянно тичах, катерех се по дърветата и играех с момчетата. Падах от високо и цялата съм в белези сега, но никога не ревях. Ставах, изтупвах се и продължавах. Обаче един слънчев ден в парка, аз съм си играела някъде с едно момче и майка ми изведнъж чула зверски неистов рев. Дори не познала, че е моят рев в първият момент. После изтичала в ужас да види какво се е случило, че да рева така, помислила, че умирам, а се оказало, че ние сме намерили мравуняк и момченцето скача върху него и тъпче мравките. Аз съм стояла отстрани, блъскала съм го и съм ревяла като обезумяла. Това и аз го помня – ужасът, който изпитвах, заради смачканите мравки. А той не искаше да спре… И майка му не направи нищо… После сме се прибрали вкъщи и аз цял ден не съм можела да се успокоя, треперила съм и не съм можела да дишам от рев. Баща ми като се прибрал и майка ми като му разказала и той казал: „Това изобщо не е нормално. Чудя се докъде ще я доведе това…“ Е, изглежда, че все по-нормално става и че ме е довело до много стойностни неща в живота ми. Същото в парка се е случвало и с калинки – понеже имаше един храст, който беше пълен с калинки и имаше едно ужасно момиченце, което винаги ги събираше и ги стъпкваше, защото й харесваше как „пукат“.. (?!?!). Помня как постоянно й предлагах храна или играчките си или някоя услуга, само и само да не го направи. Или ходех при храста като я нямаше, събирах калинките в един буркан и с майка ми ги носехме в другия край на парка и ги пускахме в други храсти 😀

Oтклоних се, исках да кажа, че умишлено казвам, че само от 11 години този принцип ми е водещ, а не от по-рано, защото оттогава го живея. Преди това е било лицемерно и неистинско. Много обичам калинките и мравките, ама ям агънцета и прасенцата. Вие виждате ли някаква логика?! Аз не виждам. И това, че съм била малка не ме оправдава никак, защото винаги сме прекарвали много време на село и аз, за разлика от други деца, съм знаела откъде идва месото в чинията ми. Но ми е било вкусно и съм си затваряла очите, дори казвайки си сама на себе си „Аз съм малка още..“, сякаш това има някакво значение. BULLSHIT! Добре, че ми просветна като бях на 13!..
Не можеш да си много „еко“ ориентиран, да ти пука уж за природата, да обичаш животните на приказки, а да ги ядеш всеки ден. Няма как да се случи.

 Учителите по Йога в Хималайте на моя учител – Венцеслав Евтимов – му казали някога като отишъл в Индия: “Воините и кръвопролитията по света няма да спрат, докато хората не се откажат от това да ядат други живи същества”.  

Знам, че ще дойде време когато ще се обърнем назад като човечество и ще ни бъде безкрайно срам от това какво сме причинявали с действията си на планетата и на животните. Ще ни бъде срам от толкова години на безхаберие и жестокост.

ВСЕКИ ЕДИН ЖИВОТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ !!!

Нашите избори изграждат света около нас. Една от най-вредните и опасни мисли е: „Всички така правят!“.  Това е най-безумното оправдание. Заради това, което „всички правят“ планетата Земя е на този хал – загиваща. Ако някой не започне да прави нещо различно, нямаме шанс. Ако все повече хора не се замислят и не започнат да се цепят от масата, няма бъдеще за децата ни. Това е неудобната истина. Горчивката, трудна за преглъщане. А успокоението е, че не можеш да помогнеш на целия свят, но можеш да помогнеш на себе си и чрез себе си. Ние сме капки в големия океан. Ако всяка капка се промени, то и океанът ще се промени. Световната промяна започва с личния избор!

ДА НАПРАВИМ ЗЕМЯТА ОТНОВО ЗЕЛЕНА!!!

Ахимса – ненасилие, ненавреждане на друго същество, липса на враждебни отношения. Също и ненасилие над самия себе си! (Демек повече Любов към себе си!) Това включва мислите, думите, делата, емоциите и желанията. Това трансформира човек от енергиите на Тамас и Раджас (тъмнина и раздразнение) в енергията Сатва (чистота, светлина). Прочетете повече за трите качества на материалната природа – Сатва, Тамас и Раджас тук.

Сутрата на Патанджали гласи, че при този, който е стабилно установен в Ахимса, липсва всякаква враждебност, дори и в близост до него. Такъв човек придобива особен магнетизъм, който повлиява на всеки, който се доближи до него.

И ние всички сме чували за Великите Учители и Просветени, в близост, до които се усеща всеобхватен мир и дори хората започват да плачат от умиление и усещане за отваряне на сърцето. Това съм го преживявала веднъж лично и мога да ви кажа, че усещането беше УАУ!… Докато бях в Тайланд по будистката програма за разпространение на медитацията на най-голямото им празненство и празник на Светлината Magha Puja, един ден преди рождения ми ден през 2010 (видео може да гледате тук), имах благословението да се запозная с Абата на Будизма в Тайланд. Програмата, по която бях там, е лично започната и спонсорирана от него и той дойде да се запознае с всички нас – 35 човека от 33 държави. Това е човек, който изхранва хиляди бедни хора на ден, строи храмове и болници и е почитан като Бог. В момента, в който се приближи към нас, всички утихнахме. Разнесе се мир и обаянието на неговата усмивка. Всички сключихме ръце в молитвен жест пред гърдите си и му се поклонихме (така се поздравяват всички в Тайланд, не се докосват), но той знаеше, че там откъдето идваме всички ние хората се здрависват и се здрависа с всеки един от нас, при което всеки един започна да плаче. То идваше отвътре. После си говорихме и обсъждахме, че не е било съзнателно, сълзите просто сами потекоха. Този човек беше такава велика душа – която е дошла на Земята да сътворява Добро!….

Ето тук бях и тук го срещнахме… Неземно място!

– ЗА САМОЖЕРТВАТА – 

Не харесвам нито едно понятие, в което се съдържа думичката „жертва“. Крайно време е хората да спрат да го раздават жертви и да излязат от тази толкова изкушаваща роля, в която виниш всичко и всички за своите проблеми, и да станат господари на живота си, да поемат отговорност!
Обаче в човешката история много велики хора са се жертвали за благото на другите хора, на народа или групата към която принадлежат.  На пръв поглед това изглежда като нарушение на Ахимса по отношение на себе си.  Ненавреждането на себе си, преведено като инстинкт за самосъхранение на езика на биологията, е един основен закон на всяко съществуване – без него изобщо не би ни имало. Той важи за всички хора, дори и за най-великите.
Само че разбирането за това, какво е „себе си“ се променя според стъпалото на развитие на душата. По-духовно развитите хора са склонни да се идентифицират не само със собствената си личност, а и с групата, или обществото, към които принадлежат. Значи, когато те се жертват за благото на другите, те всъщност спасяват своето по-голямо „себе си“, макар и видимо да губят от това или да загиват.

Може да се каже, че с духовното си развитие личността претърпява експанзия, „разширява“ се и придобива желание да помогне на другите, дори и на висока цена понякога, именно защото ги чувства като част от себе си.  Неразвитият човек е „затворен“ и може да действа само в най-тесен свой интерес и в интерес на най-близките си.  В тази връзка е интересно да се отбележи, че кастовата (класовата) принадлежност на човека в древното Индийско общество в самото начало е била определяна не според произхода и вида труд, както в по-късните периоди, а именно според проявите на егоцентризъм у индивида още от най-ранната му детска възраст. Това е много интересна дълга тема на размисъл…

Любовта е нещо, което правиш: саможертвата, която правиш, отдаването на „себе“-то. Ако искаш за изучиш Любовта, изучавай онези, които се жертват за другите…

Българските богомили също са спазвали този принцип:
„…Богомилите се обявявали против всякакъв вид насилие. Поради това храната им била вегетарианска. Практикували продължителни пости. Ненасилието означавало както човек да не извършва насилия – да убива и др., така и да не допуска насилие върху себе си и други човешки същества. Държавната организация, законите, социалната йерархия, също са вид насилие, служат на Сатана. Това са и част от причините богомилското учение да е предпоставка за социален бунт, за отхвърляне на обществените структури и йерархии, както и за възраждането на човека като ценност – основата на Ренесанса. Много изследователи спират именно до тук в преценките си за богомилското учение. 
Богомилите са имали интересни и ценни, дори от гледна точка на съвременната наука, космогонични представи…“
(Извадка от този ценен сайт)

И така, пописах за Ахимса и нищо не написах в крайна сметка 😀

Може да се напише толкова много и въпреки това Ахимса е дълбок морален принцип, който се усеща от сърцето и от душата, на вътрешно ниво и няма как да се опише с думи. Много хора го свързват само с храненето, но ние, като хора, често се храним един с друг, хапем се, обиждаме се, нараняваме се и това никак не е Ахимса… Дори когато не го правим и се въздържаме, често мислите ни са изпълнени с критика и подтисната агресия. И това също е далеч от Ахимса…
Но Пътят е дълъг и всички имаме още много дълго да го вървим. Никой не е безгрешен. Важно е поне да се стремим към крайната цел и да даваме най-доброто от себе си всеки ден. Да се радваме на живота и да позволим на всички други същества на Земята също да му се радват. Всички имат право да дочакат и утрешния Изгрев на Слънцето… 🙂

– Стефи –

Така се изписва Ахимса на Санскрит