Третата статия в раздел „Психология“ отново е посветена на страховете и как да се справим с тях. Просто смятам, че темата е много актуална, много наболяла в нашето общество и много спъваща ни по Пътя на себе-развитие. Трябва да се говори за Страха, трябва да се осъзнава този проблем и да се предлагат начини за справяне с него. Пътят, разбира се, е бавен. Както всеки друг път. Но е добре поне да тръгнем по него все някога 🙂 И леко по леко, постепенно, да култивираме все повече Любов в сърцето си. Да я поливаме и да си я отглеждаме. Защото не омразата е противоположното чувство на Любовта. А страхът.

Затова избрах този откъс от тази прекрасна книга на Михаил Лежепеков:

„Прието е да се смята, че негативните емоции разрушават човешката психика, а положителните й влияят добре. Откритието, което направих през дългогодишната си практика е, че емоциите разрушават не само психиката, но и физическото тяло на човека. Абсолютно всички емоции, без изключение провокират образуването на химични реакции, а те раждат хормони, които попадайки в кръвта я изпълват и ни правят зависими от емоциите. Тялото привиква към тези химични реакции и изисква увеличаване на дозата… емоционален наркотик.

В основата на моя метод е осъзнаването на истината, че човек не обича себе си. Всичките му беди и болести възникват от неумението му да слуша и разбира вътрешния си свят, който притежава неизчерпаеми възможности за изцеление въз основа на прошката. Необходимо е човек да промени отношението към себе си. Хората няма да се научат да се обичат един друг, ако не се научат да обичат себе си. Какво означава да обичаш себе си? Това значи да не изпитваш страх, когато за това няма реален повод. Да се преродиш от емоционален в разумен човек.

Разберете едно нещо – макар понякога животът да ни удря много болезнено, не той ни изпраща в ъгъла. Това правим самите ние.

Главния наркотик за хората е да се самообвиняват. Да си забраняват всичко, да се обвиняват, че не са изпълнили набелязаното – от това се нуждаят емоционалните наркомани. На тях им е необходимо да се страхуват за всичко и винаги.

Нашата човешка памет не е нищо друго освен хранилище за отдавнашни стресови ситуации, които измъкваме на бял свят всеки път когато искаме да се дрогираме с обида.

Всяка болест, всеки вирус съществува в нас като информация, която не носи никаква опасност до момента, в който количеството страх не стане критично.

Всички неизказани и непростени обиди се натрупват и в крайна сметка задължително довеждат до болест. Когато прощаваме ние се освобождаваме от всички негативни емоции, с което помагаме на организма си да победи болестите и започваме да възприемаме живота с радост и лекота. Нямам предвид всеопрощаването, на което човек на практика не е способен. Той не може да прости насилието, убийството, войната, но може да прости на себе си, че е попаднал в една или друга ситуация.

За да простим, трябва мислено да се потопим в минала стресова ситуация и да я видим отстрани. При това трябва да си разрешим мислено да отмъщаваме на оскърбителите си дотогава докато спомените за миналата обида престанат да предизвикват у нас отрицателно усещане. За да разберете дали се е осъществила прошката, затворете очи и мислено си представете, че прегръщате този, който ви е обидил. Ако това действие не предизвика у вас неприятно усещане, значи душата ви е освободена от обидата и вие сте здрави. А когато дори не искате да си спомните нещо и някого, това говори за дълбоко стаена обида и тук няма никаква прошка.

Щастието е възможно само когато не изпитвате страх, а всяка зависимост може да съществува единствено при наличието на страх.
Можем ли да се избавим от наркотика, в какъвто и вид да го взимаме?
Да. За целта трябва да се приемеш такъв какъвто си, да се приемеш и да си простиш. Да си простиш за това, че не си гений, че не си успял да станеш изключителен. И ако трябва да се стремим към независимост, това трябва да е независимост от собствените ни емоции.

Когато човек го боли или го е страх именно сълзите позволяват да се неутрализира страхът и по-нататъшното разрушаване на психичната тъкан на организма. Ако не им дадем възможност да се излеят навън, отрицателната емоция ще зашемети нервните клетки на главния мозък и ще доведе до хормонален срив. Плачът е извеждаща система на натрупания страх.

Адреналинът (хормонът на страха) попада в кръвта в моменти на опасност, за да може извършвайки физическо действие човек да се спаси от заплахата. Но адреналинът може от полезен да се превърне във вреден, ако не е имало реална необходимост от него, а човек само си е помислил за нещо страшно. Според закона на нашия организъм всеки страх трябва да се отработи физически, за да се използва адреналинът по предназначение. Затова може би хората, които се занимават повече с физически труд, живеят по- дълго и боледуват по- малко. А нереализираният посредством действие хормон на страха създава напрежение в кръвоносната система.

Аз направих извод, който потресе дори мен, а мнозина просто шокира, че „Хората боледуват, защото така им е изгодно!”. Всяка болест е резултат от неправилното отношение към жизнените ситуации. Болеста е като броня, която надлежно прикрива нашите истински желания или нежелания.

Помнете, че най-опасната за вас болест е срамът. Именно срамът не ви позволява да си признаете, че можете да бъдете слаби. Учете се да си прощавате за това, че всъщност сте много слаби хора. Колкото повече човек се срамува, толкова повече разрушава душевното си и физическо здраве.

Обидата винаги поражда отмъщение. Защо? Защото човек не познава прошката. Затова обидата е винаги справедлива. Идващото след нея отмъщение е от най- различен и необичаен вид. Когато в главата ви се върти една и съща мисъл опитайте се да я спрете и ще установите, че това е план за отмъщение.

Когато работя с болни им предлагам да отмъстят мислено, за да не го правят в реалния живот. Ако не отмъстим мислено ние натрупваме в себе си информация, която ни кара да възприемаме животът през призмата на отмъщението. Много е важно да осъзнаем, че хората живеят според закона за отмъщението, не на прошката. И моралът се използва от мнозина, именно за да могат да отмъстят в рамките на този закон.

Човек преоткрива животът си, като си спомня онези ситуации, които отдавна е забравил от обида, за да може да им прости тук и сега (тоест да промени отношението си към тях ) за собственото си изцеление.

След като осъзнаем страховете си вече можем да си простим за този страх. Прошката ще накара да заработят онези системи в организма, които отговарят за извеждането на вредните хормони на страха. Няма значение дали това ще бъде плач, или вик, или смях. Важното е че ще ни олекне. Това е крайната цел на мислената реализация на емоцията на страха.

Никаква сила не може да ни навреди, ако сами не се смятаме виновни за нещо.

Първопричина за раковите болести, обикновенно е емоцията на обидата натрупана с течение на времето. Сама по себе си сложната ситуация е стрес. Той се ражда вътре в нас, когато решаваме да се обидим. Точно в този момент трябва да си спомним за страшната връзка, която съществува между стреса и израждането на клетките в злокачествени тумори. Ракът не побеждава хората, в които не е угаснал духът за живот.

– Какво трябва да запомните? –

1. Старайте се да не натрупвате в себе си страхове. Всяка болест, всеки вирус съществува в нас във вид на информация, която не е опасна, докато количеството страх не стане критично. В моменти на реална опасност страхът дори е необходим като инстинкт за самосъхранение, за да задвижи всички резерви на организма. Истинските стресови ситуации обаче не се случват толкова често, а човек изпитва страх постоянно.
2. Помнете, че хората са наркомани, дрогирани от собствените си емоции. Организма реагира на тях като задейства химични реакции. Ако . искате да сте здрави, от този момент започнете ежедневно да почиствате душата си от натрупаните обиди и страхове.
3. Слушайте себе си – своя вътрешен глас, своята интуиция. Обръщайте внимание на сънищата си. Ако ви безспокоят променете информацията.
4. Мислено възстановявайте справедливостта докато почувствате физическо облекчение.
5. Не забравяйте, че преди всичко прошката е изгодна за вас и собственото ви изцеление и здраве.
6. Трябва да си прощаваме всеки страх, който сме осъзнали.“

 

– Стефи –