Това на снимката е Венцеслав Евтимов – доайенът на Йога в България – на 80тия си рожден ден. Преди малко ми пратиха тази снимка и в момента, в който я отворих тръпки побиха цялото ми тяло, отвън и отвътре, и сълзи напълниха очите ми. Не съм тъжна или щастлива, просто тези емоции ме заляха като водопад. Плюс една огромна дълбока вътрешна БЛАГОДАРНОСТ за всичко, което ми е дал, за всичко, на което ме е научил, за благословията да го срещна в живота си на ранната 14 годишна възраст и да черпя от този извор на вдъхновение, сила, познание, воля и духовност….
Ето в тази статия може да прочетете подробности за неговия живот и здравословните му проблеми, които го вкарват в Пътя на Йога преди повече от 50 години и благодарение на неговата Мисия, днес в България има хиляди хора, които са започнали при него, вдъхновили са се и са посветили също живота си на Йога.
Отдавна си мислех да напиша статия за него, но самата мисъл колко много неща имам да кажа и как, каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно и няма да изрази онова вътрешното в мен, все се отказвах. Преди месец и нещо Краси – главният редактор на списание Усури – ми предложи да напиша кратък материал за Венцеслав Евтимов, който да включат в голяма статия за него в априлския им брой, който трябва да излезе всеки момент. И всъщност тук ще споделя това, което написах за Усури с уговорката, че то е капка в океана и има още толкова безкрайно много, което да се напише. Но нищо няма да ви даде тази представа и усещане за този велик човек, което бихте получили ако сте в една зала с него, ако слушате разказите му, гласът му, гледате живо-горящият пламък в очите му и усещате силната му енергия, която завладява всички.
В залата по Йога в НСА през 2004 – аз съм момичето със синята блуза в центъра. 🙂
За всички тези години на духовно търсене, в които съм пътувала много и съм се запознавала с много учители и много мъдри хора по цял свят, в живота ми е имало само един голям авторитет и това е моят УЧИТЕЛ по Йога Венцеслав Евтимов. Пред него и пред това, което е постигнал, ще се прекланям до края на живота си.
Имах щастието и благословията да попадна при него на крехката възраст от 14 години и той допринесе много за формирането на възгледите ми, ценностите ми и морала ми. Имах шанса да се уча от най-големия Учител по Йога в България, доста краен и рязък за много хора, но човек, който нито за миг, нито за ден в живота си не е престъпил възгледите си, не се е полакомил от слава, богатство и величие! Човек, винаги безгрешен в словото си! Който нито за ден не е спрял да служи на Светлината и да учи стотици, хиляди хора не само в България, но и по света, на това, което е спасило живота му когато е бил на 33 год. и му е позволило да гледа дъщеря си как пораства.
Когато си спомням за миговете в залата, когато този човек ни е разказвал случки от живота си, лични моменти на изпитания, преживяването си в Индия с неговия духовен Учител, когато си спомням нашите телефонни разговори и неговите лични напътствия към мен, често идващи в моменти, когато най-малко съм очаквала, и очите ми се пълнят със сълзи…
Това е най-ценният подарък, който съм получавала някога!
Венцеслав Евтимов на млади години
И по-специално си спомням как се събираше таксата по Йога в залата. Такса, толкова символична – 2 лв. за ученици, студенти и пенсионери, 3 лв. за работещи. Та как се събираше таксата? В една картонена кутия оставена на изхода на залата. Заплащането беше оставено на съвестта на всеки един, без това да се следи и съблюдава по някакъв начин. Често сме намирали в кутията салфетки или жълти стотинки, често наема за залата не можеше да се събере, въпреки че на всяко занимание, всяка събота присъстваха между 100 и 150 човека. Венцеслав Евтимов нито веднъж не говори за пари, нито веднъж не промени принципа си. Той не правеше това, което правеше от 50 години, за пари! Той го правеше и все още го прави за ДУХА!
Защото независимо какво правим докато сме в тези физически тела на Земята, независимо кой разбира или не разбира за нашите чисто човешки Его-игрички, когато съблечем тези тела един ден и когато Душата ни ги напусне, тогава ще отговаряме не пред друг, а пред самите себе си и пред този Вселенски закон на Кармата.
Каквото посеем, това ще пожънем. В мен Венцеслав Евтимов пося семената на честността, упоритостта, постоянството, силната воля и на моралния принцип Ахимса – ненасилие към нито едно живо същество на Земята.
Сигурна съм, че той е посял и много други семенца, които търпеливо чакат благодатна почва да покълнат и да започнат своя живот под Светлината.
Нека всички същества да живеят в Светлина, Хармония, Мир и Любов! ♥
Lokah Samasta Sukhino Bhavantu..
АУМ.
* * * Учителят Венцеслав Евтимов напусна физическото си тяло на 25 май 2019 година. Сбогувахме се с него и го изпратихме към Светлината на 27 май. Благодаря, Учителю! Ще бъдеш запомнен! * 🕉 🕉 🕉
* Тук може да гледате видео интервю с Евтимов от 2004 година.
Автор: Стефи Божилова
A това на снимката е Дхирендра Брахмачари – Учителят на Венцеслав Евтимов от Хималаите. Велик велик просветен Дух!…
AUM
Браво ,Стефи, това е прекрасно , наистина всички ние трябва да отдадем дължимото на този прекрасен и светъл човек , който не само ни показа пътя към йога , но ни показа нагледно и с личен пример как да живеем и бъдем достойни хора ! Да е жив и здрав и да се помни и знае пътят му !
Прекрасна статия !Нека се помни и знае, горд съм , че съм бил и съм част от това време !
Благодаря на моя велик учител, Венци, за това, че ми спаси живота. И аз на неговата възраст, когато и той е започнал, щях да си отида, но кармата ми ме отведе до Него. И не само се спасих, но и отидох по-нататък – ОТКРИХ, че Йога е УНИВЕРСАЛНА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД – не само личностни, но и обществени, научни и каквото си щете. С това въоръжавам България и Света с Нова наука:
http://www.bgl-biz.com/new-civilization/yoga
През далечната 1986 г. ми попадна книгата на Венцислав Евтимов- Хата Йога. Запалих се и така до днес. Не го познавам, но ще съм му благодарен винаги за живота, който водя благодарение на Него.
И „Аз“…..
Тази,със синята корица! 🙂
С Венцислав Ефтимов се познавам от 1960 година, когато ми беше учител в техникум „Киров“. Казвам Учител, защото той е точно това, не преподавател или обикновен даскал. Казвахме му Маркиза, защото блестеше с благородния си вид и огнения си поглед. Опитвахме се да му подражаваме, но той беше недостижим.
Маркизе, Венци, макар и със закъснение, ти честитя 85-те славни години на Учител и Водач! Не се отдръпвай от четата, която водиш! Пътят, който си избрал е труден за следване, ти си труден за настигане, но светлината, която славно носиш, осветява и моето сърце. Ти си невероятен човек, гордост за Твореца! Обичам те и се гордея, че те познавам!
Дано това послание стигне до теб, защото не всеки владее телепатията и би било добре от време-навреме и другите, които те обичат, да знаят, че не спираш да разчистваш тръните и да осветяваш пътя им! Благодаря ти, че те има!
Казвай или написвай по някоя мисъл някъде- сега поне няма кой да те спре. Не забравяй Лао Дзъ- преди да се оттегли е написал сборникът-указание, който е факел и до днес!
Възможно ли е да ме свържете с Иван Златков !!!!
Най добрият човек когото съм познавал.Най истинският учител.Дар божи за България и света.
Познавам Венцислав Евтимов от 1963 г. когато започнахме да учим в новопостроения елитен електротехникум „Сергей Миронович Киров” – София. Класът ни се състоеше от 37 ученика. От тях (за съжаление) само 9 бяха момичета.
Той ни беше курсов ръководител и приятел на всички. Венцислав Евтимов ни преподаваше по „Релейна защита”. Този всеотдаен и чудат човек изпитваше едновременно по 6 души. Поради липса на място на черната дъска ни караше да пишем и по цокъла на стените. Караше ни да докладваме по трима души едновременно. През това време той четеше вестник и правеше забележки на този, който бърка или на този, който подсказва. По време на междучасието се затваряше в стаичката си винаги на отворен прозорец и стоеше на челна стойка или лотос върху бюрото си. Никой от нас не може да забрави красивите мигове прекарани с него на екскурзиите на които ни водеше – през лятото и през зимата. Дори ни покани в дома си ни показа снимка, когато е бил 120 кг преди да започне да се занимава с йогизъм. Никога не сме го виждали облечен с пуловер, или сако. Ходеше винаги с мрежеста тениска независимо дали температурите са +30°С или -30°С. Пътят за достигане на това душевно и физическо здраве Венцислав Евтимов е описал в книгата си „Йога – практическо ръководство” – 1981 г.
Нашият курсов ръководител не ни забрави и след завършването на техникума. Присъстваше на сбирките ни на 20 и на 40 годишнината от завършването. Помнеше имената и се интересуваше от всички курсисти. За съжаление, през 2017 г. вече не можа да присъства на 50 годишнината ни поради влошеното си здравословно състояние.
Благодаря Ви за споделеното!!!!!! 🙂
Възможно ли е да ме свържете с Иван Златков и Александър Обретенов !!!!
Zapiznah se Velikiat Uchitel prez 1987 v milicionerskoto uchilushte v Pazardgik.Biah novobranec y laskahme poda v klasnata staya s kolegite .Izvednag edin ot nas vkliuchi televizora da vidim dali davat neshto.Y stana chudo.Oficerite biaha pokanili V.Evtimov da pokage yoga na milicionerite.y biaha vkliuchili monitorite v klasnite stay da go gledame.Ne biah chuval za yoga.Kato se zaslushah kakvo govori tozi chvek s bradata izvednag sreshnah negoviat pogled y se Vcepenih.Vidiah y razpiznah v ochite mu OBOGESTVENO sashtestvo v choeshki vid.Ne se mina y edna minuta reshih da otida v zalata na oficerite da go vidia s risk da otida v aresta.S brat mi y oshte edin kolega Emil koito biaha pichuvstvali sashtoto neshto kato men vliazogme v zalata pri oficerite y se sluchi chudo.Vmesto da ni izritat v aresta che vlizame kato novobranvi na 2 meseca bez razreshenie edin polkovnik kaza ostanete.No ptedi toy da kage tova Velikiat uchitel mignovenno sled otvarianeto na vratata ni sreshtna pogledite y ni napravi znak da ostanem.Potanah v drug nov za mene sviat.Neshto nechuvano neobiknovenno no veliko.Negovite dumi ni zavladiaha vednaga.Sled ne piveche ot 10.min.reshih da otkaga mesoto. Y az y Emil y brat mi.Ne znam kak stana no pochustvah che tova e NAI-ISTINSKIAT CHOVEK koito niakoga sam vigdal y sam slushal.Obikolih sial sviat.Amerika Evropa y Azia.Hifih po razlichni Ashrami kakto v india taka i Amerika.Sreshnah mnogo yogi mnogo Guruta y bezbroy yasnovidci samohvalsi o kakvi li ne.NIKADEne mogah da sreshna tozi BOGESTVEN pogled kato na Velikiat Venceslav Evtimov.
Y taka do dnes 31 godini ot kakto go vidiah y vinagi mi e v glavata.Triabva da se znae che toi e uchiteliat drug v Balgaria y v Evropa niama.Sigurno niakade v Himalayte sashtestvuvat Svetci kato nego no te sa nevidimi za nas.
Здравейте, Стефи! Знаете ли дали Венцеслав Евтимов все още преподава някъде? По форуми успях да прочета, че се е оттеглил и не води повече занимания.
Чух, че си е отишъл другаря Евтимов . Днес се навършват 40 години откакто се познаваме . Слава на Венцеслав Евтимов –
През 1983г присъствах на негова лекция по йога. Беше завладяващ душите и сърцата,когато още нямаше дори повей от духовни учения.А хората искаха, търсеха…
Беше помогнал на себе си,но искаше да помогне и на другите…Наистина имаше дух на Учител.Лек да е пътят му.
Ом Сай Рам!
Започнах при Венци на 12 години, преди цели 50. По-късно многократно учих в Индия – при Дхирендра Брахмачари (неговият учител), Дев Мурти, Беллур Айангар и много други. Поставям Венци сред тях – майсторите. Защото беше преданно отдаден на Йога – философия, практика, етика, традиция и наука. Съдействах за превода на книгата му на английски. Многократно му помагах в семинари и прояви. Щастлив съм, че го познавах и че бях негов ученик.
Неговото Махасамадхи го отвежда към светлината.
Поклон, учителю!!!
Вечна памет на Венцеслав Евтимов.
Беше ми учител за кратко в Техникум Киров 1984 г. и си го спомням през зимата с тениската и кожено яке тютюнев цвят, отваряше прозорците всяко междучасие и като влезехме беше свежо и приятно за учене.
Тогава не обърнах внимание на йогата, въптеки, че му се носеше славата на йогист, ако мога да се изразя, защото се занимавах активно с лека атлетика и там има много елементи близки до йогата, особено т.нар. стречинг
но десетина години по-късно на аматьорски начала, в къщи започнах да се занимавам, тогава се появиха и видео уроци и си формирах, ежедневни и ежеседмично комплекси съставени от подбрани асани за цялостно „затягане на организма“.
През годините съчетах с плодово-чаената диета на Лидия Ковачева, промених кардинално начина си на хранене с приоритет суровоядство и достигнах до оптималното си тегло и физическа форма дълги години.
Сега преминах и на периодичен сух глад, но йогата си я практикувам поне 1 път седмично като изключим сутрешната кратка гимнастика.
И за мен няма друг начин за постигане на перфектен дух в перфектно тяло, с елегантни движения и висока амплитуда.
АМИН !
Нека да почива в МИР!
Поклон! Беше ми курсов ръководител в техникум Кирое една година. Преподаваше ни електрически измервания и електротехника на френски език и се опитваше да ни въведе в света на йогата! Уникален мъж! Само топли чувства и прекрасни спомени пазя в сърцето си!
Да почива в мир!
Знае ли някой кога е роден?
Да, разбира се. Роден е на 10.10.1931г.
Ние с Венци се познавахме повече от 40 г., бяхме добри приятели.
За съжаление късно разбрах миналата година и не можах да се разделя с него.
Знае ли някой, дали ще има помен за годишнината – кога и къде?