В терапията понякога и всъщност много често се налага да преминаваме през процес на ВРЪЩАНЕ. Този процес се случва чрез хипнотерапия, регресия, водена медитация или просто визуализация и е много изцелителен, много разтоварващ, много освобождаващ, носи огромна лекота след това – лекота, от която може да се роди нашата спонтанност, радост, безгрижност, смелост да живеем по-диво, по-„неразумно“, по-необременено. Лекота и освобождение, които се явяват един огромен вътрешен ресурс в нас, от който можем да черпим занапред.
Какво представлява това ВРЪЩАНЕ?

Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

Позволявам си да засегна и да отворя една щекотлива и пикантна тема, която съм сигурна, че ще създаде дебат и поляризирани реакции, тъй като цари едно всеобщо неразбиране по този толкова важен въпрос – Родителите редно ли е да бъдат най-добри приятели на детето си? И нужно ли е изобщо да се стремят към това?
Докъде стига родителстването и откъде започва приятелството?
Къде е нужно да поставим здравословната граница?
Как да бъдем добър авторитет за децата си?
Рядко качвам статии на тема родители и деца, но други две много важни и ключови статии, които може да прочетете в сайта, са: „Как да говорим с децата за смъртта?“ и „Как да говорим с децата за раздялата?“
Тази статия ще бъде дълга и в нея ще засегнем и процеса на индивидуация по време на юношеството и какво точно значи това и защо е толкова важно.

В настоящата статия заедно с моята приятелка и колежка Мария Илкова Петкова ще поговорим за тези 5 етапа, тези 5 фази, през които често се преминава в психотерапевтичния процес по пътя към оцялостяването и омиротворяването на личността. Дали става дума за работа с дадена травма, даден проблем, с нефункционалности в нашия характер, с конкретен страх или с друго, което ни притеснява, смятам, че разглеждането на всеки един етап ще ви бъде от полза и ще ви замисли дълбоко.
Кои са тези пет П-та, както ние с нея ги кръстихме? Това са:
➤ ПРИЗНАВАНЕ
➤ ПОЗВОЛЯВАНЕ
➤ ПРЕГРЪЩАНЕ
➤ ПРЕРАБОТВАНЕ
➤ ПРИЕМАНЕ

Петте фази не са строго разграничени една от друга, непрекъснато се преливат, части от проблема „догонват“ това, което е минало в следващ етап и така се разгръща естествен процес на ненасилствена промяна в желаната посока.

След статията „Как да говорим с децата за смъртта?“, която беше приета изключително добре и споделена няколко хиляди пъти (за което благодаря!) идва ред на още една статия, свързана с децата по изключително важна и наболяла тема за съвремието ни, а именно КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА РАЗДЯЛАТА НА РОДИТЕЛИТЕ.

Първо, нека си кажем няколко неща за раздялата и за развода.
Изключително важно е да разберем, че раздялата, точно както и смъртта, са естествени събития от човешкия живот и ако едното ни изглежда неволно и недоброволно, а другото ни изглежда инициирано по собствена воля, то е важно да разберем, че има безброй много ситуации, при които раздялата е най-препоръчителното и следващо естествения ход на взаимоотношенията събитие и би било най-разумното що се отнася до психиката на децата.
Нищо не трае завинаги и нищо не би трябвало да бъде на всяка цена.

Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него.
В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение. 

В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.

Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев.
Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.

Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂

Възможно ли е да бъдете малтретирани и дори да не го знаете?!
Домашното насилие е огромен централен проблем в нашето общество. Потресаващо е колко често се случва и на колко много жени на всякакви възрасти, от всякакви професии и с всякакви разнообразни характери. Жени, които никога не бихме могли да предположим, че биха могли да станат жертва на домашно физическо или психическо насилие.
В случая няма да говорим в дълбочина за корените на насилието в съзнанието на насилника, откъде идва поведението му и какво го провокира. Няма да си говорим и за физическото насилие. Ще си говорим за признаците за психическо и емоционално насилие.