Отиваш си от мен

Отиваш си и аз те пускам

Не мога да те спра…

И нямам правото да те задържам

Как можеш да завържеш Любовта?!

 

Ти тръгваш си и идваш без да питаш

В живота ми нахлуваш ей така

Обръщаш всичко, пак си заминаваш

Оставяш ме със спомените си сама

 

Ти тръгваш си отново, аз усещам..

А скоро беше времето когато обеща

Че няма повече да ме оставяш

И двама ще вървим напред към Новия Живот –

Дух в дух, ръка в ръка..

 

Върви напред, недей се спира!

Аз може би оставам тук сама

И може би боли когато се отдалечаваш

Но радвам се, че твоят дух се къпе в Светлина

 

И радвам се, че пак те срещнах

Че бях докосната от теб

Че ме научи толкова уроци

Че ме дари с такива чудеса

Със себе си дари ме.. аз благодаря!

 

Върви, душа велика!

Върви напред към светли бъднини!

Върви, света променяй, Новото прилагай!

Учи, израствай и моли се в Чистота!

 

Бъди безценен пример за живота

Окъпан в Истина и Красота

Ти светиш толкоз силно

Толкоз ярко..

На хората си пътеводната звезда!

 

Душата ми със твоята навеки

е свързана със нишката на Любовта

Аз знам, че много пъти съм те срещала

Преди, в животите, в различните тела..

 

И вярвам аз, че пак със тебе ще се срещнем

Дали оттук или оттам, не знам

Но сигурна съм, че ще те позная

Щом в мене нещо затрепти, засвети

Ще знам – пристигнал пак си ти!

 

Да, тръгвай си

Върви по своя Път и работи

Бъди над драмите, над светското и земното

Ти не си слязъл тук долу, за да стоиш в калта

 

И аз, и ти, и много много други

Тук слязли сме, за да променяме света

И да разчупиме оковите на старото

Да си възвърнем правото на свобода

 

Тук слязли сме, за да твориме

Един нов свят на Мир и Доброта

Тук слязли сме със нас да донесеме

Енергията на звездните деца!

 

И свеждам аз глава пред теб в смирение

Със тиха благодарност в моето сърце:

Благодаря ти и прости ми, моля,

Че се държах като дете!

 

Благодаря за времето със теб

За всички разговори и уроци..

За песните, за танците, за тишината

За изгревите във душата ми, благодаря..

 

И тук ми липсват думи да завърша..

Да сложа край и точка и да продължа

Не искам.. Знам, че не е нужно,

Защото пак със тебе ще ни срещне Вечността!

 

Писано на: 28.май.2011
Автор: Стефи Божилова