Отиваш си от мен…

On my way to the other side!
Отиваш си от мен
Отиваш си и аз те пускам
Не мога да те спра…
И нямам правото да те задържам
Как можеш да завържеш Любовта?!

 

Ти тръгваш си и идваш без да питаш
В живота ми нахлуваш ей така
Обръщаш всичко, пак си заминаваш
Оставяш ме със спомените си сама

 

Ти тръгваш си отново, аз усещам..
А скоро беше времето когато обеща
Че няма повече да ме оставяш
И двама ще вървим напред към Новия Живот –
Дух в дух, ръка в ръка..

 

Върви напред, недей се спира!
Аз може би оставам тук сама
И може би боли когато се отдалечаваш
Но радвам се, че твоят дух се къпе в Светлина

 

И радвам се, че пак те срещнах
Че бях докосната от теб
Че ме научи толкова уроци
Че ме дари с такива чудеса
Със себе си дари ме.. аз благодаря!

 

Върви, душа велика!
Върви напред към светли бъднини!
Върви, света променяй, Новото прилагай!
Учи, израствай и моли се в Чистота!

 

Бъди безценен пример за живота
Окъпан в Истина и Красота
Ти светиш толкоз силно
Толкоз ярко..
На хората си пътеводната звезда!

 

Душата ми със твоята навеки
е свързана със нишката на Любовта
Аз знам, че много пъти съм те срещала
Преди, в животите, в различните тела..

 

И вярвам аз, че пак със тебе ще се срещнем
Дали оттук или оттам, не знам
Но сигурна съм, че ще те позная
Щом в мене нещо затрепти, засвети
Ще знам – пристигнал пак си ти!

 

Да, тръгвай си
Върви по своя Път и работи
Бъди над драмите, над светското и земното
Ти не си слязъл тук долу, за да стоиш в калта

 

И аз, и ти, и много много други
Тук слязли сме, за да променяме света
И да разчупиме оковите на старото
Да си възвърнем правото на свобода

 

Тук слязли сме, за да твориме
Един нов свят на Мир и Доброта
Тук слязли сме със нас да донесеме
Енергията на звездните деца!

 

И свеждам аз глава пред теб в смирение
Със тиха благодарност в моето сърце:
Благодаря ти и прости ми, моля,
Че се държах като дете!

 

Благодаря за времето със теб
За всички разговори и уроци..
За песните, за танците, за тишината
За изгревите във душата ми, благодаря..

 

И тук ми липсват думи да завърша..
Да сложа край и точка и да продължа
Не искам.. Знам, че не е нужно,
Защото пак със тебе ще ни срещне Вечността!

 

Писано на: 28.май.2011
Автор: Стефи Божилова

Едно мнение по „Отиваш си от мен…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *